#къдеемаги?

[magdalendia]

Акцентите на лято '23 - пътувания, фестивали, море, планина и зеленина

Уважаеми читатели и почитатели, датата е 37-ти август и категорично отказвам лятото да свърши. Но щом замирише на печен пипер в кварталните пространства, фактите са на лице. Листата поемат своя полет, а студения чай за разхлаждане в жегата лека-полека се превръща в топъл за уютна атмосфера в дъждовните дни. Събрах колекция от малките любими моменти през лято на '23-та, а за големите като островните пътешествия до Тасос и Малта, съм отделила статии в раздел "Пътувания".

Фестивалите на лято 2023

Исторически фестивал, театрален фестивал, танцов фолклорен фестивал, филмов фестивал, фестивали за архитектурата и изкуството - общо цели 6 в рамките на 3 месеца. В руините на стария град Плиска, на плажа в Аспарухово, във Варненския летен театър и по центъра на Варна, по върховете на Стара планина, из уличките на другата стара столица Търново - ние сме на всеки километър и това лято особено - задължително там, където се състои шарен, весел и артистичен фестивал!

На танцовия фолклорен фестивал във Варна грузинците преодоляха гравитацията и доведоха центробежната сила до криза на идентичността!

На село хранят добре

То па що за лято е, ако не отидеш поне веднъж на село? Да ти нарежат един килограмов сочен домат, да гледаш надвечер как козите се прибират от паша, да поливаш цветята в градината с маркуч. А за селската домашна механа няма отпускарски август. А моята маминка трябваше да стане шеф готвач, 'начи... (вляво). За шеф Манчев не искам и да чувам! Ама и мама е селска мома вече и продукцията от нейната градина се представя все по-добре и по-добре (вдясно).

Малките детайли от селската градина

Новоизлюпени ягодки, заформящи се свежи марулки, цъфнала мащерка за чай през зимата, лук, който няма търпение да излезе от земята и да разплаче оня, дето ще го реже за манджата довечера.

Пътят е живот

Както казах, ний т'ва лято спирка нямахме. Вкъщито ми беше само като временен п��естой докато стане време от едното хойкане до другото. И тъй на пътя изкарахме с домашен обяд в полеви условия не един път.

Е, не сме яли все каквото сме сложили у дома в торбата. Имаше моменти, в които сядахме и на ресторант. Тогава не проупскахме да почетем литературата, която "декорираше" рафтовете по стените.

И животът е път.

По гарите

Пространствата на БДЖ си остават запазена марка за родния приключенец и пътешественик. За мен още от първи курс в университета гарите и влаковете се превърнаха във втори дом. А който е преживял БДЖ, няма нещо в тоз' живот, дето ще го уплаши. То си е все едно си преживял постапокалипсис. И тука и сега състоянието на жп гарата и нейните влакове в Шумен ще ви докаже, че съм права.

Много залези, посрещнати на пътя

Абе, ние това лято не се спряхме. То не бяха други държава, други градове в България, фестивали, концерти, претъпкани влакове, натоварени багажници - ей това е перфектното лято. Такова съм го мечтала и такова го имам.

Няма филтър, уверявам ви.

И вкъщи да си не е зле

Това лято остана в историята с 40+ градусовите си рекорди. В тоя случай да си стоя на дивана у дома сред крависите цветя с домашна лимонада в ръка или обяд със свежи градински зеленчуци ми е добре дошло.

Както вече казах - това е лятото на '23-та обобщено. Историите за островните приключения на гръцкия остров Тасос и в Малта, можете да намерите в раздел Пътувания от главното меню на блога.

До скоро, драги ми смехурковци!

[magdalendia]

Местата, където прекарвах време, докато учих в Лион

Лион е град, който се намира в югоизточна Франция и е трети по население в страната. Като цетър на висшето образование и изследователската дейност, Лион подслонява над 130 000 студенти всяка година без да броим интернационалните и тези дошли на обмен от други държави! Едно време аз бях една от тях. Едно време и аз живях студентски живот във Франция. Той е динамичен, не особено евтин, с вкус на пресни кроасани в добрите дни и с мирис на мухлясало синьо сирене в лошите и включва ожесточена борба с тамошната бюрокрация.

Да учиш в Лион си е цяло преживяване, цял отделен живот!

А сега нека ви разходя и местата, където най-често се размотавах или "кибичих" с другите студенти!

Les Quais - любовта между Рона и Сона

Les quais се произнася "Ле Ке" на български и означава "присатан, док, пристанище". През Лион минават две големи реки - Рона и Сона. За тях ще разкажа по-подробно след малко. Двете реки имат различен вид пристани. Ле Ке на Рона са добре поддържано място за социализация и тъй като са широки и просторни предразполагат дълги крайречни разходки. ��т друга страна, Ле Ке на Сона са малко по-тесни и в непосредствена близост до улицата, което ги прави не толкова удобни за седянки, но пък ти дават възможност да се насладиш на красива гледка към Стария Лион, карайки велосипед по уличките край реката. Ле Ке са място за младите хора, които и денем, и нощем са заседнали на по бира и приказка край реката. Различни групички се разполагат на различните стъпала и нива на кея. Вечер те са добре осветени и е почти невъзможно да си намериш свободно място, особено ако е топъл месецът.

Конфлуанс - сливането на реките

Както вече споменах през Лион текат две големи реки. Рона води началото си от Ронския ледник в Урийските Алпи, Швейцария. След това се влива в Женевското езеро и течейки в посока запад, минава границата с Франция и достига до град Лион. Това е една бърза, стремителна и буйна река. Рона на френски звучи като "Рон" и често бива представяна от франзуците като здрав, своенравен мъж чрез различни скулптури и паметници, най-вече в Лион. До него не рядко стои женсветн образ, който пък е олицетворението на река Сона. Тя носи името на келтската речна богиня Сукона. Река Сона е по-тиха и спокойна река, която извира от южната част на Лотарингското плато, на север от Лион. В центъра на град Лион Сона се влива в Рона като неин десен приток. Рона продължава своя път в посока юг, за да се влее в Средиземно море. Мястото на вливането на Сона в Рона е познато сред лионците като Confluence (Конфлуанс) и точно там се намира Musée des Confluences (Музеят Конфлуанс), помещаващ различни природонаучни и етнографски експозиции. Архитектурният стил, в който тази сграда е построена, се нарича деконструктивизъм, а самата форма на сградата напомня плаващ кристализирал облак от стомана и стъкло.

Presqu'île - централните улици на "полуострова" на Лион

Тъй като Рона и Сона успоредно една на друга прекосяват Лион, но в южната му част се събират, създавайки формата ��а двузъба вилица, погледнат от високо центърът на града прилича на обособен полуостров между двете реки. Това пространство между успоредно течащите реки и преди тяхното сливане се нарича Presqu'île (буквално преведено е "почти остров", но означава "полуостров"). Вървейки по тези централни улици се натъквате на големият площад Bellecour - "Белкур", вървите по тесни еднопочочни улички и откривате фонтани, малки площадчета и градинки или пък поемате по дълги търговски улици с шикозни магазини, достигате площадът пред Hôtel de Ville - сградата на общината и непосредствено до нея на същия площад - Musée des Beaux-Arts - Музеят на изящните изкуства.

Площад Bellecour - сърцето на града

В сърцето на самия псевдо полуостров Преск'ил се намира и големият площад големият площад Bellecour - "Белкур". Със своите 62 000 кв. метра е един от най-големите площади в Европа. В центъра му е разположена конна статуя на Краля Слънце - Луи XIV. През зимата там се извисява 60-метрово виенско колело, от върха на което се разкрива 360-градусова панорамна гледка не само към площада, но и към центъра на града. Това е място, където сe правят трансфери между автобусите и метрото, срещат се хора, събират се туристи и изобщо е отправна точка на самия град. Това означава, че от това място се измерват всички разтояния до други точки - нарича се още и нулев километър.

Старият Лион - средновековно-ренесансов квартал

Както всеки по-голям и културно развит град, Лион има добре запазен стар град със собствена атмосфера и чар. Това място със средновековно-ренесансова архитектура се намира на десния бряг на река Сона в подножието на хълма Фурвиер. Тук можете да се изгубите сред 500-те ренесансови постройки, които се намират на територията на старинното кварталче, да пийнете някое добро френско вино, да хапнете традиционна лионска кухня в тукашните ресторанти, наречени бушони ("bouchon") или да минете напряко през някой от пасажите трабули ("traboules") и да се озовете две улици по-нагоре или по-надолу. Аз така и не опитах от лионската кухня, защото не е много добронамерена към вегетарианци, но и не ми се струва кой знае колко апетитна. Интересни са трабулите, тъй като представляват тайни тунели по приземните етажи на сградите, минаващи през вътрешни и закрити дворове, които едно време са били използвани от търговците, за да пренасят стоката си. Чрез тези пасажи те бързо са успявали да пренесат продуктите от реката до домовете и работилниците си, като най-вече става дума за търговци на коприна и текстил. Тук се намира и Лионската катедрала, която е в готически стил. Старият град е чудесно място, където може да усетиш френска атмосфера и да се пренесеш няколко века назад сред павирани улички и уютни ресторантчета.

Базиликата Фурвиер - панорамна гледка към града

От Стария град Лион хващаме влакчето фуникулер и се изкачваме до единия от хълмовете на Лион - Фурвиер. От там на главна позиция като ангел пазител на град Лион, подобно на Сакре Кьор в Париж, наблюдава базиликата Фурвиер, посветена на Дева Мария. Построена е през 1872-1896 с частни средства в стиловете романеск, византийски и два готически стила, които не са били особено популярни по онова време. Вътрешността й е истинска наслада за очите, тъй като декорацията включва различни религиозни скулптури и разноцветни мозайки. От това място се разкрива и чудесна панорамна гледка към целия град Лион, като пластовете на града се разполагат успоредно един след друг. Първо в подножието на хълма виждаме Стария Лион, следва река Сона, която е между него и полуостровчето Преск'ил, от което, ако е зима, се откроява виенското колело, след това река Рона остава скрита измежду сградите, а най-накарая виждаме в равнината да се простива модерната част на Лион с двете си най-високи офис сгради Пар-Дю ("Part-Dieu") и Инсити ("Incity").

[magdalendia]

Пролетта дойде - слънцето пее, птичките греят!

Най-сетне дойде дългоочакваният от мен период на годината - пролетта! Птичките греят, слънцето пее, а мен вятър на бял кон ме вее! Напоследък често се шегувам, че пролетта е пубертетът на Майката Природа. Позволете ми да направя следната аналогия: през пубертетът ни излизат пъпки, а през пролетта по дърветата и храстите излизат пъпки, които скоро ще разцъфтят в ароматни цветове; през пубертетът ни тресат разнообразни хормони, поради което нас��роенията ни се менят по същият начин, по който метеорологичното време само в рамките на един пролетен ден може да отбележи рекордните 4 сезона - слънце, дъжд, следобед вятър, а защо не и сняг?; през пубертетът започват да ни идват разни мисли за телесни сладостраситя, а през пролетта всичко живо се множи - бременни кози, котки, зайци, снасящи кокошки, вируси, причиняващи настинки (е, до колкото вирусите са "живи").

Всъщност защо толкова обичам пролетта?

Наред с ясните причини, че става по-топло и по-светло, имам и куп други, заради които я чакам с голямо нетърпение още от когато сменим лятното часово време със зимното.

Пролетта е магия.

През пролетта целият околен свят сменя одеждите си - дръвчетата, градинките, дворовете, парковета стават зелени или прошарени с цветове. Харесвам да наблюдавам как се разлистват дръвчетата, покрай които минавам често. С всеки изминал ден забелязвам нови и нови листенца, все по-големи и по-разтворени. Харесвам и белият и нежно розов цвят на короните на плодните дръвчета. Изобщо това е едно много магическо време, през което осъзнавам в какъв комплексен и изключително прецизен свят живеем, как Вселената не мисли за нищо, а прото действа и не се уморява да повтаря едни и същи стъпки всяка година, всяка пролет. Ако не сте обръщали внимание на новопокълнали тревички или на малките пъпки по клоните на дървото, съветвам ви да го направите, защото този миг, в който стоите загледани в тези малки детайли е и мигът, в който осъзнавате цялата Вселена и с нея субективното явление, наречено Бог. Точно тогава, когато си в това мисловно магично състояние осъзнаваш колко си нищожен на фона на целия Космос, но също така и че самият ти си продукт на същия този космически ред. Освен това забелязваш и че някакви хора отсреща на пейката те гледат странно, защото от 5 минути душиш клоните на джанката. А може пък и само на мен да ми се случва това, знам ли...

2. Пролетта е живот.

Всички живи твари се завръщат - мечките стават от сън, кокошките пак започват да снасят, пчелички, птички, калинки, сварки - партито е весело. На фона на цялата олелия пристигат дългоочакваните гости - щъркелите, лястовиците и всички пойни птички, както и някои неканени, но вечно в разгара на събитието - мухите, хлебарките и повечето членестоноги и насекоми. Трябва да има баланс все пак, това е природата. Всичко е в баланса.

3. Пролетта е топлина.

Като изключим непланираните дъждове и неочакваните ветрове, пролетта има тенденцията да носи топло време, а с него вървят ръка за ръка разходки, излети, седянки, плажове, някоя друга настинка. Казвам ви - всичко е баланс на тоя свят.

4. Пролетта е светлина.

Най-обичам да НЕ се стъмва в 4 и половина след обяд. Точка.