#кукуруз

[intnewst]

Археологи: люди открыли попкорн более 6700 лет назад Интересно узнавать как люди изначально догадались употреблять в пищу некоторые любимые сейчас продукты. Ядовитое растение маниока, которое требует тщательной многоэтапной обработки, или йогурт, по сути просто старое молоко, зараженное бактериями. Но сегодня мы поговорим про пищу киноманов — попкорн. Расскажем о том, когда он появился, где и вообще зачем. Подобные загадки питания довольно сложны для археологов. Наука опирается на твердые останки, чтобы заглянуть в прошлое, вроде предметов из керамики, камня и тому подобных. А вот следы еды обнаружить практически невозможно из-за процессов гниения. Благо, у кукурузы есть и долгоживущие части, вроде оболочки зерен. Именно эти кусочки остаются в чашке после попкорна или так неудачно застревают в зубах. Интересно, что ученые давно уверены в возрасте обычной кукурузы. Вероятно, ее впервые начали выращивать коренные американцы на территории современной Мексики. Ранние фермеры одомашнили культуру из травы под названием теосинте. Поначалу, они собирали ее вместе с семенами из-за содержания крахмала, а после начали пропалывать и самостоятельно высаживать. Так со временем дикое растение превратилось в нынешнюю кукуруз с более крупными зернами. В итоге, первые следы выращенной человеком культуры обнаружили в пещерах Мексики — им более 9000 лет. Оттуда же кукуруза распространилась по всей Южной и Северной Америке. А вот попкорн появился на порядок позже и был мало похож на нынешний. Стоит понимать, что только один из видов растения дает то самое лакомство. И именно его самые старые обгоревшие куски имеют возраст 6700 лет. В целом, не сложно представить себе, как именно была впервые изобретена технология. Вероятно, немного зерен кукурузы просто упало в костер. А те, кто были рядом, быстро поняли новый способ приготовления пищи. Тем более, зерна были удобнее, чем сама кукуруза — они дольше хранились и были просты в использовании. Только вот древний попкорн си��ьно отличался по вкусу и виду. Тогда еще жители Америки не использовали масло из-за отсутствия коров, да и не солили еду. Раньше люди удивительным образом изобретали новые технологии приготовления еды. Но и в наше время ничего не изменилось. Так ученые из Китая смогли вырастить рис, встроив в каждое из зернышек по частице различных видов мяса.

[vasetovp]

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала - с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Кога дойде война, после кога с�� изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

Елеонора Бойчева

[kukuruzko-nu-blog]

Ребятки-котятки🐱, если кто не знал! Я тут страничку веду, стараюсь) заходите🐾 на @photographer_kukuruz 🌽🌽🌽🌽🌽🌽 Делитесь , не стесняйтесь)➡️ Буду рада новым аккаунтам и заказам!📸 ✨ Всем добра! 🤘 #фотограф_кукуруз #🌽 #photographer_kukuruz #kukuruz #kukuruzko_nu #кукуруз #фотографвспб #фотографируюспб #вашфотограф https://www.instagram.com/p/B7_Lt2Lo46v/?igshid=h9hsjmf9m4uz

[lovespellvoodoo]

Принимаю лично в Санкт-Петербурге. Эффективно работаю на расстоянии вне зависимости от того в какой стране вы находитесь. Имею достаточный опыт в помощи парам с нетрадиционной ориентацией. Я гарантирую полную конфиденциальность. Для связи со мной +7-909-580-64-97 WhatsApp Telegram Viber Мой Ютуб канал: YouTube.com/c/KoldunVudu #порчанаврага #враг #друг #лучшийдруг #одиночество #порчанаодиночество #обряднаодиночество #одиночествовсети #приворот #отворот #вуду #колдун #магия #тв3 #заговор #порча #навестипорчу #навожупорчу #порчапофото #порчаповолосам #заговорнаболезнь #болезнь #порчанаболезнь #порчанакукурузу #кукуруза #кукуруз #присуха #присушка #засуха #неприязнь (at Ресторан Лён) https://www.instagram.com/p/CI2IBm6izah/?igshid=1e0aolo39qijj

[vaseljenska]

Скроман раст извоза, екстреман раст увоза

Скроман раст извоза, екстреман раст увоза http://www.vaseljenska.com/ekonomija/skroman-rast-izvoza-ekstreman-rast-uvoza/

[zhani-van-der-horst]

НА ПЛАЖ С ХОРА ОТ СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

- „Бах тоа песък още са нее сгреЯл!”

- „Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”

- „Фръгай тоа фас тукее и го зарови като л*йно на куче…”

- „Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”

- „Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”

- „Бах таа водъ е на пикоч!”

- „Ша ма фанат за мрътвеца, 5 лева за чадър нема да дам!”

- „Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”

- „Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”

- „Глей тия къ цапат като *уя ми!”

- „Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”

- „Ша връа дира да ям нещо.”

- „Сакате ли бира, бе, уй*ве?”

- „Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”

- „Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”

- „Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”

- „Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”

- „Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”

- „Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да ѝ го вдена е на онаа тамее!”

- „А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”

- „Дай ми геврек без песок, сам че си тура ако сакам.”

- „Четри лева мънинка бира! Що ви не зае*а, я си носим ракия!”

- „Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!”

[bloodycrumpets]

@radiomayak

And you don’t even know how important it is until you get around to doing it— Having my hip fuck up and having a girlfriend at the same time really taught me well, but I wish I had known it for those кукуруз I used to see back when I was younger…

But at least we know now. And we have even longer to make up for it!

I don’t know what that is... but I’m mostly concerned about the Nations who had to put up with sex with me before that.

[mmolia]

Fucking sad romanian wasnt included in this list. Cowards. We've got 4 names for it as far as Im aware: porumb, păpușoi, cucuruz, and hulub. The husk is called știulete.

Porumb

From Latin palumbus (“wood-pigeon, ringdove”), palumbes, ultimately from Proto-Indo-European *pal-wo (“dark-colored, gray”). The sense of "maize" or "corn" developed probably due to the similarity in appearance of a corn cob to the bird (a similar development occurred in Bulgarian or was calqued: гълъб (gǎlǎb, “dove”) and gǎlǎbi ("corn/maize")). Compare also Spanish and Galician carrizo (“reed; also wren; hornet”), which while unrelated, is another example of the semantic change between a word for a plant and animal. The original sense in Romanian was that of a pigeon or dove, but today the derived diminutive term porumbel is mostly used. The arrival of the crop occurred in the 1680s and spread quickly throughout the country, in areas where wheat was previously dominant.

Păpușoi

From păpușă (doll) + -oi. Păpușă itself: From a diminutive derivative of Latin pūpa (“doll, puppet; girl”) (cf. the Romanian suffix -ușă). Compare Aromanian pupushi.

Cucuruz

Unknown. Probably of expressive origin ultimately. Perhaps starting from the root coc, with the plural cocuri, with a suffix -(u)ză; cf. buburuz, buburuză, from bob (“grain or bean”), and duduruză. Compare Serbo-Croatian kukuruz, Bulgarian кукуруз (kukuruz), Slovak kukurica, Czech kukuřice, Polish kukurydza, Russian кукуруза (kukuruza), Ottoman Turkish قوقوروز‎, Albanian kokërr. Some etymologies suggest that the source for the word in many of these other languages was ultimately Romanian; however this remains uncertain. Another possibility is of Turkish and Albanian origin. It is more likely that there is a deeper common root between them, or that the ultimate origin is still undetermined. Some similarities with words in other languages may be seen as well, but it is uncertain whether they are coincidences, share a common root (one proposal by Battisti being an ancient Mediterranean root cuccur), or simply developed out of a similar process of expressive creation: compare Italian cocoruzzo (“pear-shaped peak or summit”), Salentino cuccuruzzo ("heap of stones in a pyramidal shape"), Tarentino cucuruzze (“rounded peak”), Milanese cocorin ("pine cone"), Greek κουκούρι (koukoúri, “heap of earth”), etc.

Hulub

From Ukrainian голуб (holub), from Proto-Slavic *golǫbь.

Etymology of the word for maize.

by u/sKru4a

Keep reading

[purple-little-fairy]

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала - с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Кога дойде война, после кога си изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

~ Елеонора Бойчева

Снимка Dimitrina Lavchieva

[hranata]

От нета

Те го и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.

ЦЕНОРАСПИС

Спане

У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.

У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе пак на креват.

(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)

Ядане

Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.

Обет - пържен�� лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.)

Вечера - яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.

Сичко наедно - два и педесе секи ден.

(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)

Хигиенски нужди

Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица таксата е лев и о��емдесе ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як.

Ако некой си мие забите да си носи паста що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе ебаси. Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре.

Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено ебаси.

Торизам и други заебавки

Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък ебаси. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.

Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой ебаси.

Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.

Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.

Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.

Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).

Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.

Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.

Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.

Други - наспорет клиенто.

(у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)

Забелешка

Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач ебаси.

Добре дошле у назе!

Опознай селото та да обикнеш градо!

Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо ебаси.

[vasetovp]

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала - с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Кога дойде война, после кога си изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

Елеонора Бойчева

[lovespellvoodoo]

Принимаю лично в Санкт-Петербурге. Эффективно работаю на расстоянии вне зависимости от того в какой стране вы находитесь. Имею достаточный опыт в помощи парам с нетрадиционной ориентацией. Я гарантирую полную конфиденциальность. Для связи со мной +7-909-580-64-97 WhatsApp Telegram Viber Мой Ютуб канал: YouTube.com/c/KoldunVudu #порчанаврага #враг #друг #лучшийдруг #одиночество #порчанаодиночество #обряднаодиночество #одиночествовсети #приворот #отворот #вуду #колдун #магия #тв3 #заговор #порча #навестипорчу #навожупорчу #порчапофото #порчаповолосам #заговорнаболезнь #болезнь #порчанаболезнь #порчанакукурузу #кукуруза #кукуруз #присуха #присушка #засуха #неприязнь (at Ресторан Лён) https://www.instagram.com/p/CI2IBm6izah/?igshid=4wwzyyyt9u46

[vaseljenska]

Извоз кукуруза смањен за 90 одсто

Извоз кукуруза смањен за 90 одсто http://www.vaseljenska.com/ekonomija/izvoz-kukuruza-smanjen-za-90-odsto/

[palankaonline]

СМАЊЕНА ПОНУДА ИЗАЗВАЛА РЕКОРДАН СКОК ЦЕНЕ КУКУРУЗА https://ift.tt/3hbxdF7 Скок цена кукуруза на 19,5 динара по килограму колико је забележила Продуктна берза узроковала је смањена понуда, а висока цена може потрајати још десетак дана до жетве, рекао је данас за Тањуг Вукосав Саковић из Жита Србије. „У последњих десетак дана кукуруз је на домаћем тржишту значајно поскупео. То се дешава с времена на време, … Nastaviti čitanje https://ift.tt/eA8V8J #СмедеревскаПаланка #Србија #вести #новости #Паланка #Serbia #news #Palanka

[buhta-h-80]

Кукуруз зерно 🌽#кукуруза (at ЦОРТ БУХТА) https://www.instagram.com/p/CAiHMcKqimd/?igshid=140h7842uei8m

[vojarodic]

Кукуруз шећерац (at Kalenić Pijaca) https://www.instagram.com/p/B3xKE2EpzKZ/?igshid=1tjduwzk82mnw