#кмет

[wisemancax]

Хитър Петър - Всяка коза за свой крак - Поучителна история

,,Всяка коза за свой крак” всъщност е по приказката ,,Всяка коза за свой крак виси”. За Хитър Петър и злата жена, с отровен език, от неговата ��ахала. Голяма проклетница била. Тормозела и другите. Не можел повече да търпи той, отишъл да се оплаче на кмета, пък той му казал да не се впечатлява, какво толкова, тя си била такава за себе си и ,,всяка коза за свой крак виси”. Хитър Петър не бил доволен…

[vplovdiv]

Адв. Рангелова ще се яви на изборите като кандидат за кмет от ПП „Глас народен“ на Светльо Витков. Пловдивският юрист не е член на политическата сила, но ще е и водач на листата на кандидатите за новия местен парламент.

[vasetovp]

Гробището е кацнало над селото, на слънчев склон. Желязната порта на входа е ръждясала и увиснала. Петната по нея напомнят, че някога е била боядисана със зелена боя.

Между гробовете са израснали бурени високи колкото човешки ръст. Повечето надгробни паметници са полегнали настрани, надписите им отдавна са заличени от дъждовете.

– Някога в селото живееха много хора – казва баба Румянка, докато скубе тревата от гроб, над който расте висока върба. – Сигурно са били повече от хиляда човека. Тука всичко беше преметено, чисто, портата се заключваше. На Задушница всички идваха тука. Помени правеха, паметници вдигаха. Сега нема никой.

–  Къде отидоха?

–  Па не знам. Нема ги. В село останаха осем души. С мене – девет. И все са стари хора. Немат сила да се изкатерят дотука. Тоя гроб е на учитела. Донко Китанов, Бог да го прости. Много хубав човек беше, изучил е сичките деца тука. А като умре, немаше кой да го изпрати. Бехме само аз и свещеника. Даже децата му не дойдоха.

– Защо не дойдоха?

– Щото ги нема. У Испания са. Много работа имали. Да не дойдеш да изпратиш татко си – тва не го разбирам. Който не уважава мъртвите, нема да уважава и живите, не е ли тъй?

Не знаех какво да кажа. Забих поглед във върховете на обувките си.

– Тва гробище е строено още по турско – продължава баба Румянка. Превита е надве над учителския гроб и методично изтръгва плевелите. – Пашата го е направил тука, да е на слънчице. И баба ми е погребана тука, и дедо ми, и прабаба ми, и прадедо ми. Тук са погребани повече от пет хиляди човека… Аз съм двайсдевети набор. През първата световна единайсет мъже от селото отиват на фронта. Връщат се само четирима. Ей там в оня край са войнишките гробове. Единият е на чичо ми…. Леля ми остана вдовица на 22 години. И не се омъжи повече. 56 години носи черна забрадка….

Възрастната жена се изправя и оглежда гроба на учителя. Доволна е от свършеното.

– Даскала е готов – усмихва се баба Румянка. – Донеси вода да полеем гроба.

Чешмичката тече едва-едва. Тънката струя трополи по поцинкованата лейка. Когато се връщам, баба Румянка вече прекопава с мотичка игликите, цъфнали върху гроб с железен кръст. На кръста пише “Димка Тодорова – 1912 – 1945”.

– Димка, Бог да я прости – обяснява ми възрастната жена. – Беше най-красивата жена в селото. Мъжът й – Дамян, беше кмет. След девети комунистите го закараха извън селото и го утрепаха. Кротък човек беше, на никого зло не беше сторил, ама го утрепаха. Само щото бил кмет. Димка не можа да го преживее и се обеси.

– Тия цветя на гроба й кой ги е садил?

– Аз. Димка и Дамян немаха деца. Нема кой да се грижи за гроба й.

– А ти защо се грижиш?

– Щото нема кой, нали ти казах. Ако не съм аз, тука сичко ше е пущинак.

– Защо го правиш?

Баба Румянка се изправя и сините й очи ме пронизват. Виждам, че е огорчена от въпроса ми.

– Сине, приличаш ми на учен човек, а ме питаш глупави работи. Това са хора. Добри, лоши – нема значение, хора са. Заслужават поне да ги изпратим като хора.

И продължава енергично да разрохква пръстта около иглики��е.

– Айде, и Димка е готова – казва баба Румянка, докато се опитва да запали кандилото под железния кръст. Кибритът е влажен и не пали. Вадя запалка от джоба на джинсите си и запалвам огънчето в ръждясалия светилник.

– Добре, сине – окуражава ме възрастната жена. – Затвори сега вратичката, да не духне вятърът огънчето.

Затварям внимателно скърцащата вратичка на светилника, а през това време баба Румянка вече се е преместила на друг гроб и премита с изхабена от много работа метличка нападалите листа върху нещо, което някога е било гроб, но сега почти не личат очертанията му.

– Тук е Цветан Опълченеца, Бог да го прости – казва жената.

– Опълченец?

– Никой не знае дали е бил опълченец. Запилял се некъде баш по времето на Руско-турската, после се върнал в село и разправял в кръчмата, че бил опълченец и се бил с турците. Ма никой не му вярвал, щото Цветан си бил плямпало. И на майтап взели да му викат “Цветан Опълченеца” и така си му останало. Па може и наистина да е бил, кой знае…

– Плаща ли ти някой да се грижиш за гробището?

– Кой да ми плаща, сине? – учудва се баба Румянка. – В селото останахме само старци. Децата я се обадят един път в годината, я не. Внуците никакви ги нема. След некое и друго време ше си отидем и ние и това е. Защо требва некой да ми плаща?… От двайсет години съм всеки ден у гробището. Плевя, чистя, поливам гробовете… Майка ми казваше, че от човека остава само туй, което е сторил, без да търси полза.

Над гробището притъмнява и задухва силен вятър. Разлюлява клоните на върбите и боровете, под които лежат отдавна забравените Донко Китанов, Димка, Цветан Опълченеца и всички други, живяли някога в селото.

Баба Румянка прибира инструментите си под малък ламаринен навес, прекръства се и тръгва надолу към селото. Силуетът на дребната старица се клатушка по разбития паваж.

Завалява дъжд и я скрива от погледа ми.

[pollonegro666]

2023/01/21 En el paseo marítimo de poniente también hay una exposición de viñetas dedicada al mejor alcalde de la localidad. En ellas se representan como luchó contra todo y todos para convertir su pueblo en un destino turístico deseado por todos los ciudadanos europeos.

On the western promenade there is also an exhibition of cartoons dedicated to the best mayor of the town. They represent how he fought against everything and everyone to turn his town into a tourist destination desired by all European citizens.

Google translation into Italian: Sul lungomare di ponente si trova anche una mostra di cartoni animati dedicata al miglior sindaco della città. Rappresentano come abbia lottato contro tutto e tutti per trasformare la sua città in una meta turistica desiderata da tutti i cittadini europei.

Google Translation into French: Sur la promenade ouest, il y a aussi une exposition de dessins animés dédiés au meilleur maire de la ville. Ils représentent comment il s'est battu contre tout et contre tous pour faire de sa ville une destination touristique souhaitée par tous les citoyens européens.

Google Translation into Portuguese: No passeio poente encontra-se também uma exposição de cartoons dedicada ao melhor autarca da cidade. Representam como lutou contra tudo e contra todos para fazer da sua cidade um destino turístico desejado por todos os cidadãos europeus.

Google Translation into Arabic: يوجد على الكورنيش الغربي أيضًا معرض للرسوم المتحركة مخصص لأفضل رئيس بلدية في المدينة. إنهم يمثلون كيف حارب كل شيء وكل شخص لجعل مدينته وجهة سياحية مرغوبة من قبل جميع المواطنين الأوروبيين.

Google Translation into German: An der Westpromenade gibt es auch eine Karikaturausstellung, die dem besten Bürgermeister der Stadt gewidmet ist. Sie stellen dar, wie er gegen alles und jeden gekämpft hat, um seine Stadt zu einem von allen europäischen Bürgern begehrten Reiseziel zu machen.

Google Translation into Albanisch: Në shëtitoren perëndimore ka edhe një ekspozitë karikature kushtuar kryebashkiakut më të mirë të qytetit. Ato tregojnë se si ai luftoi kundër gjithçkaje dhe të gjithëve për ta bërë qytetin e tij një destinacion të lakmuar për të gjithë qytetarët evropianë.

Google Translation into Armenian: Արևմտյան զբոսավայրում կա նաև ծաղրանկարների ցուցահանդես՝ նվիրված քաղաքի լավագույն քաղաքապետին։ Դրանք ցույց են տալիս, թե ինչպես է նա պայքարում ամեն ինչի և բոլորի դեմ, որպեսզի իր քաղաքը ��արձնի բաղձալի հանգրվան բոլոր եվրոպացի քաղաքացիների համար:

Google Translation into Bulgarian: На западната алея има и карикатурна изложба, посветена на най-добрия кмет на града. Те показват как той се бори срещу всичко и всички, за да превърне града си в желана дестинация за всички европейски граждани.

Google Translation into Czech: Na západní promenádě je také výstava karikatur věnovaná nejlepšímu starostovi města. Ukazují, jak bojoval proti všemu a všem, aby se jeho město stalo vyhledávaným cílem všech evropských občanů.

Google Translation into Croatian: Na zapadnoj šetnici je i izložba karikatura posvećena najboljem gradonačelniku grada. One pokazuju kako se borio protiv svega i svakoga kako bi svoj grad učinio željenom destinacijom svih europskih građana.

Google Translation into Slovak: Na západnej promenáde sa nachádza aj výstava karikatúr venovaná najlepšiemu primátorovi mesta. Ukazujú, ako bojoval proti všetkému a všetkým, aby sa jeho mesto stalo vytúženou destináciou pre všetkých európskych občanov.

Google Translation into Slovenian: Na zahodni promenadi je tudi razstava karikatur posvečena najboljšemu županu mesta. Prikazujejo, kako se je boril proti vsem in vsakomur, da bi njegovo mesto postalo želena destinacija za vse evropske državljane.

Google Translation into Estonian: Läänepromenaadil on ka linna parimale linnapeale pühendatud karikatuurinäitus. Need näitavad, kuidas ta võitles kõige ja kõigi vastu, et muuta oma linn kõigi Euroopa kodanike jaoks ihaldusväärseks sihtkohaks.

Google Translation into Suomi: Länsipromenadilla on myös karikatyyrinäyttely, joka on omistettu kaupungin parhaalle pormestarille. Ne osoittavat, kuinka hän taisteli kaikkea ja kaikkia vastaan ​​tehdäkseen kaupungistaan ​​halutun matkakohteen kaikille Euroopan kansalaisille.

Google Translation into Greek: Στον δυτικό χώρο περιπάτου υπάρχει επίσης μια έκθεση καρικατούρας αφιερωμένη στον καλύτερο δήμαρχο της πόλης. Δείχνουν πώς πάλεψε ενάντια σε όλα και όλους για να κάνει την πόλη του έναν πολυπόθητο προορισμό για όλους τους Ευρωπαίους πολίτες.

Google Translation into Dutch: Op de westpromenade is ook een karikatuurtentoonstelling gewijd aan de beste burgemeester van de stad. Ze laten zien hoe hij tegen alles en iedereen vocht om van zijn stad een begeerde bestemming te maken voor alle Europese burgers.

Google Translation into Norwegian: På vestpromenaden er det også en karikaturutstilling dedikert til byens beste ordfører. De viser hvordan han kjempet mot alt og alle for å gjøre byen hans til et ettertraktet reisemål for alle europeiske borgere.

Google Translation into Polish: Na zachodnim deptaku znajduje się także wystawa karykatur poświęcona najlepszemu burmistrzowi miasta. Pokazują, jak walczył ze wszystkim i wszystkimi, aby uczynić swoje miasto upragnionym celem podróży dla wszystkich obywateli Europy.

Google Translation into Romanian: Pe promenada de vest există și o expoziție de caricatură dedicată celui mai bun primar al orașului. Ele arată cum a luptat împotriva tuturor și a tuturor pentru a face din orașul său o destinație râvnită pentru toți cetățenii europeni.

Google Translation into Russian: На западной набережной также есть выставка карикатур, посвященная лучшему мэру города. Они показывают, как он боролся со всем и со всеми, чтобы сделать свой город желанным местом для всех граждан Европы.

Google Translation into Serbian: На западном шеталишту налази се и изложба карикатура посвећена најбољем градоначелнику града. Они показују како се борио против свега и свакога да његов град постане жељена дестинација за све грађане Европе.

Google Translation into Swedish: På västra strandpromenaden finns också en karikatyrutställning tillägnad stadens bästa borgmästare. De visar hur han kämpade mot allt och alla för att göra sin stad till en eftertraktad destination för alla europeiska medborgare.

Google Translation into Turkish: Batı gezinti yolunda ayrıca şehrin en iyi belediye başkanına adanmış bir karikatür sergisi var. Şehrini tüm Avrupa vatandaşları için imrenilen bir yer haline getirmek için her şeye ve herkese karşı nasıl savaştığını gösteriyorlar.

Google Translation into Ukrainian: На західній набережній також виставка карикатур, присвячена найкращому меру міста. Вони показують, як він боровся проти всього і всіх, щоб зробити своє місто бажаним місцем для всіх європейських громадян.

Google Translation into Bengali: পশ্চিম প্রমোনাডে শহরের সেরা মেয়রকে নিবেদিত একটি ব্যঙ্গচিত্র প্রদর��শনীও রয়েছে। তারা দেখায় যে কীভাবে তিনি তার শহরকে সমস্ত ইউরোপীয় নাগরিকদের জন্য একটি লোভনীয় গন্তব্যে পরিণত করার জন্য সবকিছু এবং সবার বিরুদ্ধে লড়াই করেছিলেন।

Google Translation into Simplified Chinese: 在西长廊上还有一个献给该市最佳市长的漫画展。 他们展示了他如何与一切事物和所有人作斗争，使他的城市成为所有欧洲公民梦寐以求的目的地。

Google Translation into Traditional Chinese: 在西長廊上還有一個獻給該市最佳市長的漫畫展。 他們展示了他如何與一切事物和所有人作鬥爭，使他的城市成為所有歐洲公民夢寐以求的目的地。

Google Translation into Korean: 서쪽 산책로에는 도시 최고의 시장을 기리는 캐리커처 전시회도 있습니다. 그들은 그가 자신의 도시를 모든 유럽 시민들이 탐내는 목적지로 만들기 위해 모든 것과 모든 사람에 맞서 어떻게 싸웠는지 보여줍니다.

Google Translation into Hebrew: בטיילת המערבית יש גם תערוכת קריקטורות המוקדשת לראש העיר הטוב של העיר. הם מראים כיצד הוא נלחם נגד הכל וכולם כדי להפוך את עירו ליעד נחשק לכל אזרחי אירופה.

Google Translation into Hindi: पश्चिम सैरगाह पर शहर के सर्वश्रेष्ठ महापौर को समर्पित एक कैरिकेचर प्रदर्शनी भी है। वे दिखाते हैं कि कैसे उन्होंने अपने शहर को सभी यूरोपीय नागरिकों के लिए एक प्रतिष्ठित गंतव्य बनाने के लिए हर चीज और हर किसी के खिलाफ लड़ाई लड़ी।

Google Translation into Indonesian: Di promenade barat juga terdapat pameran karikatur yang didedikasikan untuk walikota terbaik kota. Mereka menunjukkan bagaimana dia berjuang melawan segalanya dan semua orang untuk menjadikan kotanya tujuan yang didambakan oleh semua warga negara Eropa.

Google Translation into Japanese: 西側の遊歩道には、市の最高の市長に捧げられた似顔絵の展示もあります。 それらは、彼の街をすべてのヨーロッパ市民が切望する目的地にするた���に、彼があらゆるものと戦い、どのように戦ったかを示しています。

Google Translation into Kyrgyz: Батыш сейилдөөчү жайда шаардын эң мыкты мэрине арналган карикатуралык көргөзмө да бар. Алар анын шаарын бардык европалык жарандар үчүн эңсеген жерге айландыруу үчүн бардыгына жана баарына каршы кантип күрөшкөнүн көрсөтөт.

Google Translation into Malay: Di persiaran barat terdapat juga pameran karikatur yang didedikasikan untuk datuk bandar terbaik di bandar ini. Mereka menunjukkan bagaimana dia berjuang menentang segala-galanya dan semua orang untuk menjadikan bandarnya destinasi yang didambakan untuk semua warga Eropah.

Google Translation into Panjabi: ਪੱਛਮ ਦੇ ਸੈਰ-ਸਪਾਟੇ 'ਤੇ ਸ਼ਹਿਰ ਦੇ ਸਭ ਤੋਂ ਉੱਤਮ ਮੇਅਰ ਨੂੰ ਸਮਰਪਿਤ ਇੱਕ ਕੈਰੀਕੇਚਰ ਪ੍ਰਦਰਸ਼ਨੀ ਵੀ ਹੈ। ਉਹ ਦਿਖਾਉਂਦੇ ਹਨ ਕਿ ਕਿਵੇਂ ਉਸਨੇ ਆਪਣੇ ਸ਼ਹਿਰ ਨੂੰ ਸਾਰੇ ਯੂਰਪੀਅਨ ਨਾਗਰਿਕਾਂ ਲਈ ਇੱਕ ਮਨਭਾਉਂਦੀ ਮੰਜ਼ਿਲ ਬਣਾਉਣ ਲਈ ਹਰ ਚੀਜ਼ ਅਤੇ ਹਰੇਕ ਦੇ ਵਿਰੁੱਧ ਲੜਾਈ ਲੜੀ।

Google Translation into Pashtun: د لوېدیځ په څنډه کې د ښار غوره ښاروال ته وقف شوي د نقاشیو نندارتون هم شتون لري. دوی ښیې چې هغه څنګه د هرڅه او هرچا پروړاندې مبارزه وکړه ترڅو خپل ښار د ټولو اروپایی اتباعو لپاره یو مطلوب ځای جوړ کړي.

Google Translation into Persian: در تفرجگاه غربی نیز یک نمایشگاه کاریکاتور اختصاص داده شده به بهترین شهردار شهر وجود دارد. آنها نشان می دهند که چگونه او با همه چیز و هر کس مبارزه کرد تا شهرش را به مقصدی مطلوب برای همه شهروندان اروپایی تبدیل کند.

Google Translation into Tagalog: Sa kanlurang promenade mayroon ding caricature exhibition na nakatuon sa pinakamahusay na alkalde ng lungsod. Ipinakita nila kung paano niya nakipaglaban ang lahat at ang lahat upang gawin ang kanyang lungsod na isang coveted destinasyon para sa lahat ng European mamamayan.

Google Translation into Thai: บนทางเดินฝั่งตะวันตกยังมีนิทรรศการภาพล้อเลียนที่อุทิศให้กับนายกเทศมนตรีที่ดีที่สุดของเมือง พวกเขาแสดงให้เห��นว่าเขาต่อสู้กับทุกสิ่งและทุกคนอย่างไรเพื่อให้เมืองของเขาเป็นจุดหมายปลายทางที่ปรารถนาสำหรับชาวยุโรปทุกคน

Google Translation into Urdu: ویسٹ پرمنیڈ پر شہر کے بہترین میئر کے لیے مختص کیریکیچر کی نمائش بھی ہے۔ وہ دکھاتے ہیں کہ کس طرح اس نے اپنے شہر کو تمام یورپی شہریوں کے لیے ایک مائشٹھیت منزل بنانے کے لیے ہر چیز اور ہر ایک کے خلاف لڑا۔

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Monster“ (1-ва част) – Любими герои!

Хей, хей! Ето ни отново с ново заглавие за обсъждане, този път под формата на аниме. Това е „Monster“, едно от най-добрите анимета правени някога, според феновете. Бих поспорила по този въпрос, защото според мен има и по-добри, но все пак всичко е въпрос на вкус. Въпреки това, дори аз намирам „Monster“ за много добра история. Освен това е и психологически жанр. Бонус! И дори мистерия - втори бонус! От друга страна темпото е малко бавно, но пък отива на засуканата история, така че не е проблем.

Преди да започнем с темата на днешния коментар, нека първо да обърнем внимание на краткото описание на историята. Както винаги, предупреждавам за наличието на ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ по-нататък.

Действието се развива през 20-ти век в Дюселдорф, в някогашната ФРГ. Болница „Айслер“ се радва на невероятен успех, благодарение на талантливите си лекари, един от които е и чуждестранният неврохирург д-р Кензо Тенма. Гениален и отдаден на работата си, той бързо натрупва завидни знания и умения, превръщайки се в един от най-добрите лекари в болницата. Не след дълго обаче неговата вяра и лоялност към лекарската професия биват разтърсени, когато един ден една знатна личност постъпва в болницата за животоспасяваща операция. На д-р Тенма му бива наредено да оперира известната личност вместо настоящия си пациент под претекст, че е по-важна. Вярата на доктора, че животите на всички хора са равностойни, бива предадена от досега скритите интереси на болницата за престиж и слава. Не след дълго пристига втори важен пациент – самия кмет, чийто живот е в опасност. И отново д-р Тенма бива пренасочен от една операционна зала в друга, за да спаси „по-важен“ човек. Този път обаче той отказва и се връща при пациента си – малко момче на име Йохан Либерт, с прострелна рана в главата. Операцията минава успешно и детето оцелява, но междувременно кметът, който бива поет от друг лекар, почива. Д-р Тенма е обвинен за непрофесионалното си поведение, с което се е опълчил на инструкциите на директора и бива понижен. На следващия ден в болницата се случва немислимото. Двама от главните хирурзи и директорът биват намерени мъртви при мистериозни обстоятелства.

Минават години, а извършителят на убийството все още не е разкрит. А д-р Тенма бива повишен. По това време се появяват случаи на загадъчни серийни убийства. При разгадаването им един от съучастниците бива смъртоносно ранен и откаран в болница „Айслер“, където д-р Тенма го спасява. Благодарение на това, той разкрива истинският убиец на директора и лекарите отпреди няколко години, същият който е отговорен и за серийните убийства – Йохан Либерт! Осъзнал какво чудовище е избрал да спаси преди години, д-р Тенма бива завладян от непреодолимо чувство на вина и решава да поеме отговорност, като поправи грешката си. Така той изоставя кариерата си и се отправя на пътешествие, отдаден на издирването на Йохан, за да го спре.

Ето, вече имаме основа, на която да стъпим. Дилемата на един лекар, посветен на опазването на човешкия живот, който поема по пътя на Чудовището, което трябва да спре на всяка цена, дори чрез убийството му. Животът на всички хора може и да е равностоен, но какво ако със отнемането на един живот, могат да бъдат спасени десетки други? Положението определено е сложно. Въпреки това обаче няма да обръщам много внимание на цялостната история, а по-скоро – на определени персонажи.

Номер едно в списъка е инспектор Лунге. Изключително добре измислен и развит персонаж, смея да твърдя! Няма да зад��лбавам в подробности, но ще спомена впечатленията си от него.

Инспектор Хайнрих Лунге e напълно отдаден на професията си, чак граничи с обсесия. Готов е да се откаже от собственото си семейство, за да разреши поетите си криминални случаи. Доста крайно поведение, нали? Е, добре, че в края на историята се вразуми и реши да се върне при семейството си, което изостави, макар да се съмнявам, че щеше да предприеме тази стъпка, ако случаят с Тенма и Йохан не се беше разрешил. Но хей, това си е голямо постижение за един работохолик в напреднала възраст, какъвто е Лунге. Освен това той притежава забележими психопатични черти, а това го прави по-отчужден емоционално от останалите хора. Бих казала, че дори се конкурира с Йохан в това отношение.

Следващият мой любим персонаж (също като Лунге) е Волфганг Гримър – трагичният герой, който ме натъжаваше, всеки път когато се появяваше на екрана. Той е добър пример за психически осакатен човек, най-вече в емоционален аспект. Като бивш възпитаник на Сиропиталище 511, Гримър е лишен от елементарни човешки качества. Отгледан като бездушен субект, за него е изключително трудно мисли и да се държи като пълноценен човек. Изпитва трудности при разпознаването на собствените си емоции и все още се учи да чувства, буквално. Това, в комбинация с раздвоената му личност, дава ярка представа за непоправимите последствия от социалния експеримент в Сиропиталище 511.

Краят на Гримър беше наистина сърцераздирателен, имайки предвид благородната посока, в която се движеше и постигнатия прогрес. Заради тежкото му минало, той заслужаваше да живее, за да се излекува от травмата си. Но поне не умря напълно сам и неразбран. От друга страна смъртта му може да се тълкува и като проява на милост, ако животът му се оприличи на мъчение на един осакатен човек.

Накрая ще спомена още един персонаж, който макар и да присъстваше за кратко в историята, не остана незабележим. Това Рихард Браун.

Рихард не ми беше любимец, но успя да ме впечатли със своята силна воля. Борбата с алкохолизма често е непосилно начинание. Той обаче издържа изпитанията, които живота му поднесе и устоя на изкушението да потърси утеха в чашката. Накрая беше много подло от страна на Йохан да го злепостави, като създаде грешно впечатление със счупена бутилка с алкохол, която остави на местопрестъплението, когато инсцинира самоубийството на Рихард... или поне така го виждам аз.

[haber-euro-turk]

Крумовградско село си избра кмет с 1 глас

Кметът на крумовградското село Сладкодум Фахри Мустафа е избран със сто процента от гласувалите избиратели. Той е получил… 1 глас от общо един гласувал на местните избори в неделя. По данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация“ (ГРАО) в селото по постоянен адрес са регистрирани 139 души. Четирима са тези, които са с настоящ адрес в Сладкодум. “На мястото има три полуразрушени къщи, хора…

[vprki]

Греди Асса е носителят на Националната награда „Захарий Зограф“

„Много се радвам, че за пореден път наградата се дава на един емблематичен художник. Греди Асса е художник, който характеризира поколението, което се ражда между 1950–1960 година. Той е от тези, които бях от групата „Градът“ – една от най – модерните и авангардни групи преди 1989. Греди получава тази награда не само заради подредените изложби във Велико Търново и в СГХГ, но и защото е представител на лиричната импресия в България.“ Пише  проф. Аксиния Джурова, председател на журито за присъждане на Националната награда „Захарий Зограф“, 2023.

И продължава:  „Той е художникът, който доказва, че не можеш без да правиш класическо изкуство, без да познаваш историята, паметта и традицията, да направиш една модерна живопис. Струва ми се, че изложбата, която ще подготвим есента във връзка с връчването на наградата ще покаже още едно голямо име от нашето изкуство.“

Другите членове на журито са Любен Генов, председател на СБХ, проф. Станислав Памукчиев, носител на наградата „Захарий Зограф“ и секретар на секция „Живопис“ към СБХ, Захари Каменов, носител на наградата „Захарий Зограф“, Борис Китанов, изкуствовед, Иво Масларски, галерист и Веселин Хаджиангелов, директор на Исторически музей – Самоков. На заседанието на журито присъстваха Ангел Джоргов, кмет и Люба Кленова, зам. кмет на града. Предложените художници за наградата са: Греди Асса, Димитър Петров, Красимир Карабаджаков, Красимир Русев, Лиляна Чаушева.

В годините сме писали много за изложбите на проф. Греди Асса, неуморен и изключително талантлив и различен автор. Може да проследите във „въпреки.com”и, защото художникът всяка година създава нови светове в експозициите си, които изненадват и възхищават.  Тази година, в която той отбелязва и своя 70 годишен юбилей, празникът си той почита преди всичко с прекрасни изложби.

Греди Асса в галерия "Ракурси"

С изложба в столичната галерия „Ракурси“, озаглавена „Край езерото“ Греди Асса изпрати старата 2023 година и посрещна новата. Експозицията му включваше 24 живописни платна, олицетворяващи любовта и възхищението на автора пред природата. Тя  беше личният разказ с живописни творби за историята му с природата. За проекта си той написа: „Опитвам се вътрешната ми нагласа да отразява видяното през погледа на природолюбител. Наблюдателят се втренчва в плътността на планината, в прозрачността на небето и мъглявината над водата, променяща се постоянно. Нощните ми разходки и находките, на които се натъквам, случайните срещи с птици и животни, рисуват личната ми история с природата. Неясният блян за красота, насладата от мига на пълно разкриване притеглят природата до нашите сетива и разкриват напълно величието ѝ. Ако съм успял да ви въвлека в тази природна оптика, ще усетите вятъра, полъха и движението на мисълта пред тайнствеността на природата. Можем отново да опитваме…“

Греди Асса в СГХГ

Юбилейната изложба проф. Греди Асса „Пътувания“, която се откри през февруари в СГХГ ни смая с мащаба си и мощта но артистичния му талант от ранните му години до днес. В експозицията бяха включени повече от 140 творби –  рисунки, акварели и маслена живопис, като най-ранните произведения са от началото на 80-те години на ХХ.в., някои от тях непоказвани досега, а най-късните са от вече изминалата 2023 година. Проектът проследява пътя в създаването на стотици произведения, а крайният резултат е несъмнено впечатляващ и внушителен. Един автор, толкова богат откъм работа и още по-богат душевно. Колкото работоспособен и вглъбен, толкова и свободен, въздушен, радващ се на малките неща в живота. За „въпреки.com” изкуствоведката Андреа-Филипова написа тогава: „Можем да завършим единствено с думите на забележителния художник Пит Мондр��ан от 1914 година, които днес са толкова актуални, колкото и тогава; можем само да се надяваме, че ще бъдат валидни и след още 100 години: „Изкуството е по-висше от реалността и не притежава директна връзка с нея. За да се доближим максимално до духовното в него, сме длъжни да използваме реалността възможно най-малко, защото тя е противоположна на духовното.“ “

От изложбата в СГХГ

Греди винаги умее да изненадва и да продължава напред, Въпреки. Само ще цитираме нещо кратко за една от предишните му изложби в галерия „Нюанс“, ноември 2022, написано за нас от изкуствоведката Ния Табакова, който започва с цитат от Томас Ман:  “За да видиш живота във фантастична светлина е достатъчна капка въображение”. Един истински художник може да се познае по три признака: той има собствен почерк, въпреки че винаги се стреми да прави нещо различно, той никога не спира да твори и да излага творбите си, той променя пространствата, чувствата и мислите на публиката си. Точно такъв е и художникът Греди Асса, който съвсем заслужено заема една от челните позиции в съвременната българска художествена сцена.“

„Основният проблем на евреите е, че те, ходейки по земята, все търсят земя. Може би този проблем стои някъде дълбоко и в моите работи. Струва ми се, че те много по-малко са свързани с конкретни места и много повече с броденето между тях, с пътешествието.“ Този кратък текст е на задната корица на великолепния албум -  каталог по повод изложбата „Пътувания“ в СГХГ (27 февруари – 5 май 2024 година) със съставител Иво Милев, негов текст и на проф. Чавдар Попов, издание на Фондация „Свободни съвременни изкуства“.

От каталога

В края на март художникът представи изложбата „Греди Асса. Преди и сега“ в ГХГ „Борис Денев“ във Велико Търново – колекция от спомени и впечатления. За него тази експозиция е специална, защото е завършил факултета по „Изобразително изкуство“ ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. „При художника има по-къс път към душата, към ръцете и очите. Един безкраен поклон, затова че Велико Търново отново ме прие като част от този прекрасен град, в който аз намерих всичко – приятели, своята съпруга, намерих моите професори, някои от които са тук. Искам да им благодаря – на преподавателите си Иван Бочев, Христо Цацинов, Никола Хаджитанев, Янаки Манасиев, Георги Костов, на всички, които по някакъв начин ми помогнаха да бъда това, което съм! Поклон!“ Каза при откриването на 22 март Греди Асса, цитиран от медиите в града.

Но годината не е приключила за негови експозиции – предстои в ХГ в Созопол на 40-ото юбилейно издание на фестивала "Празници на изкуствата Аполония". И, разбира се, в ГХГ „проф. Васил Захариев“ през октомври, когато ще му бъде връчена на официална церемония Националната награда за живопис „Захарий Зограф“.

Тя е учредена от Съюза на българските художници 1972 годин�� и се дава всяка година до 1987 включително. След 15-годишно прекъсване, през 2001 Община Самоков я възстановява. Първият лауреат на престижната награда след дългогодишната пауза е Георги Божилов. Благодарение на статута на наградата днес Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ в град Самоков притежава внушителна по брой и стойност колекция произведения на най-добрите съвременни български живописци.  Сред носителите на наградата са Светлин Русев, Найден Петков, Калина Тасева, Стоян Сотиров, Александър Поплилов, Ванко Урумов, Дечко Узунов, Иван Димов, Тома Върбанов, Стоян Венев, Димитър Киров, Атанас Яранов, Атанас Пацев, Георги Божилов, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Петър Дочев, Стоян Цанев, Йордан Кацамунски, Магда Абазова, Емил Стойчев, Румен Скорчев, Любомир Савинов, Анета Дръгушану, Чавдар Петров, Захари Каменов, Веселин Начев, Динко Стоев, Вихрони Попнеделев, заедно с него Андрей Даниел (посмъртно), Десислава Минчева, Надежда Кутева, Енчо Пиронков и други – все знакови имена в българското изобразително изкуство. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[silentangell95]

Ретроспекция на 2023г.

Началото на годината започна с края на ремонта на майчиния апартамент и нанасянето на Анчето там. Беше голяма галимация когато двете ходихме да го чистим.

По някое време се беше появила спукана тръба чиято вода се стичаше към подземния гараж и правеше проблемил. Благодарение на активното участие на Жеко, родителите ми и домоуправителката всичко се оправи сравнително бързо. Жеко по- късно  през годината участва и в отводняването на моя апартамент. Там пък тръбата на пералнята ми се беше спукала и водата беше преминала плочките в кухнята и бе достигнала до половината ми хол. Като беше протекло и в стаята на жената която живее под нас. Нещата леко се разминаха. Ламинатът ми нямаше особенни щети както и жената под нас благодарение на взетите мерки на време. Сега си имам нова пералня. Освен с нова пералня се сдобих и с нов телефон тъй като моя издаде фронта неочаквано. Двете с Анчето след рождения ми ден ходихме до Технополис да го избираме. Толкова много му се радвам на моя нов Samsung. Поднових си и личната карта. До тук с новите придобивки.  С нашите бяхме решили да ходим до Планетум да гледаме нещо но се разминаха нещата. Иначе пак си обикаляхме с тях по най- различни заведения, места и събития. Както тримата така и с Анчето. Двете с нея пък посетихме няколко много готин нови заведения. Сама почти не съм обикаляла никъде. Баща ми имаше юбилей и вуйчови ни дойдоха на гости. Вуйна по- късно през годината и тя имаше юбилей и ходихме пък при тях на гости в Димитровград. Пак изкарахме късмет, че имаше директен влак до там. На празненството също присъстваха и братът на вуйна заедно със съпругата му и голямата им дъщеря Тончето. С нея не бяхме се виждали от доста години и бях много щастлива да я видя и да си поговорим. Калина ме покани на моминското и парти и да и бъда шаферка. За първи път присъствах на моминско парти и бях шаферка. Това беше и първата ми самостоятелна сватба без родителите ми. Моминското беше в Созопол с една нощувка. Запознах се с нови момичета. Цял следобед бяхме на плажен бар а след това се настанихме в хотела. Той беше много хубав. Пълен с руснаци. Бяхме в една стая с Анчето. Басейнът беше страхотен. Цяла вечер докато другите бяха на бар аз плувах под звездното небе. Беше прекрасно изживяване. Нещо което бях гледала по филмите и не мислех, че ще ми се случи. Сватбата също мина добре и ми хареса мястото на бракосъчетанието и ресторанта. Най- якото е, че хванах букета. Такава гордост и щастие ме изпълниха все едно са ми подарили имение. Тази година успях на два пъти да хвана дерматит на очите. Голяма изненада беше като се събудих и едва си отворих очите тъй като бяха станали на понички. Благодарение на лечението с Алергозан хапчета и мазило ми се оправи положението. Другото интересно беше, че фотосесията която правих миналата година ми беше публикувана в модното списание Marika. Отново изпълнена мечта и това се случва преди рождения ми ден. Също така си и получих сертификатът за завършен моделски курс. Успях през годината да се видя най- накрая с Ру. Беше вълнуващо да се видим след толкова много години. С Ивка една от близначките също се видяхме. Росито пък през това време беше беше бременна и роди. С Викито не успяхме да се видим. На Филип пък оставях Реми като пътувах за някъде. Реми направи една годинка. Психоложката ми пък в края на лятото излезе в майчинство и временно сме замразили нещата там. Спрямо разкази и дневници също съм замразила нещата. Годината приключи с изборите за кмет на които гласувах. Май, май това беше всичко най- важно от миналата година. Никак не е минала зле като гледам. Да видим 2024г какво ще ми донесе.

[mihaylovblog]

146 г. от Освобождението на Пазарджик (02/14.01.1878 г.) Ованес Съваджъян (1844 - 1906), който спаси Татар Пазарджик. Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в Едирне (днешен Одрин, Турция) в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи - някога Одрин е бил в наши земи, говорел свободно български. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва "Робер колеж" в Цариград. Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание (1876 г. ). Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджъян поема настаняването и прехраната им. И не само това - свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите. Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджъян, когато на въпроса на представители от втората комисия: "Господин Съваджъян, какво Ви дължим за помощта?" - той отговаря: "Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!". Този свой дълг той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца и на едно българче - Атанасчо, чиито родители са избити зверски в героичния родопски град Батак. Но Съваджъян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик. Да го пр��помним с откъса от историческия разказ на Ангел Каралийчев "Спасителят", публикуван във вестник "Септемврийско знаме" - Пазарджик през 1966 г. по повод на 88 г. от освобождението на града от османско робство. "…14 януари 1878 година. На поляните край тогавашното Башикърово (днес квартал "��лавиница")/ тук-таме припламват огньове. Покрай тях се тълпят премръзнали татар-пазарджиклии - млади, стари, деца, пеленачета, изкарани насила от своя роден град и заобиколени от турски военен кордон. Тъкмо готово стадо за клане. Върху им османски офицери искат да излеят яростта си, от страшния разгром на отиващата си вече в историята, Османска империя. И от факта, че руските войски наближават… В тези часове главнокомандващият войските, яростният Сюлейман паша иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград да запали града и изколи населението. На работа по това време на телеграфа и като началник на железопътна гара Татар Пазарджик е Ованес Съваджъян. В този момент той извършва постъпка, равностойна на подвиг. Като получава отговор на телеграмата: "Падишахът разрешава!" Съваджъян изтръпва. Ушите му писват. Устните му се напукват от ужас, но той бързо се съвзема, защото през главата му минава спасителна мисъл. Смело решава да подмени цариградската телеграма. -Какво отговори Високата порта на депешата ми? Съваджъян му подава листчето, написано на турски език, на което е изписано: "Падишахът не позволява косъм да падне от главите на пазарджиклии".

Аз тъй си знаех. Никой да не закача ония, които сега мръзнат край Башикарово! - отсича бесен Сюлейман паша. На другата сутрин, когато в снежната вихрушка се скриват последните бягащи турски аскери, в Пазарджик нахълтват като пролетни води русите освободители. Освободените ги посрещат, замаяни от радост…". Малко известен е фактът, че след Освобождението на града (два дни след постъпката на скромния арменец) временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години. Удостоен е с шест ордена: трите степени на "За гражданска заслуга" и "Свети Александър" - също ��рите степени. В знак на признателност през 1925 г. тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица "Арменска" на "Ованес Съваджъян". През 1938 г. Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972-а е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 г. в началото на улица "Ованес Съваджъян" на кръстовището с бул. "Георги Бенковски", в началото на някогашната "Арменска" махала. Ованес Съваджъян умира на 14.10.1906 г. в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 г. и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани. На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29.06.2001 г. с Решение № 92 с пълно единодушие Ованес Съваджиян е обявен за "Почетен гражданин на Пазарджик". Изображение и текст: https://bulgarianhistory.org/

[vplovdiv]

Градският съвет на БСП - Пловдив и коалиция "БСП за България" ще регистрират днес в 12:00 часа в Общинската избирателна комисия своите кандидати за кмет на града, на 6-те района и листа за общински съветници.

[haber-euro-turk]

Крумовградско село си избра кмет с 1 глас

Кметът на крумовградското село Сладкодум Фахри Мустафа е избран със сто процента от гласувалите избиратели. Той е получил… 1 глас от общо един гласувал на местните избори в неделя. По данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация“ (ГРАО) в селото по постоянен адрес са регистрирани 139 души. Четирима са тези, които са с настоящ адрес в Сладкодум. “На мястото има три полуразрушени къщи, хора…