#игрите на глада | Explore Tumblr posts and blogs

timeheroeslove · 7 years ago

Text

Всеки има нужда от любов и топла шапка

Първият ми опит да помогна на бездомник бе печален и започна с мрежа мандарини, която буквално пробутах на мъж с неясна възраст, седнал в локалното на Руски паметник. Тогава моята неподготвеност (и арогантност) бе толкова голяма, че от човек, сякаш излязал от „Игрите на глада“, повече очаквах вик на сойка присмехулка, отколкото басовото „Не ги искам, благодаря ви!“. Това така ме засрами, че просто ги оставих до олющените торби от Lidl, Billa и други символи на изобилието и безнадеждността, молейки се да не ме замеря с мандарини, докато се скрия от погледа му.

Така на бърза ръка разбрах основното: човекът без дом има най-вече нужда да си върне малко от достойнството, което е изгубил. Храна и дрехи край кофите има бол; достойнство обаче никой не изхвърля.

От какво друго се нуждае човекът без дом и какъв е той, знаят от първа ръка Маргарита Соколова и Биляна Вутова – вечните двигатели зад кампанията Изплети топлина и основатели на фондация „Има начин“. Подхващам Биляна с въпроса как се докара дотук – само на 29 години да има грижа за хиляди хора без покрив над главата си?

Биляна Вутова

„Като малка често ме питаха: какво ще правиш, като пораснеш?, и аз, ей такъв фърфалак, отговарях: ще спасявам света! Впоследствие разбрах, че тая работа няма да е лесна и дори невъзможна, но продължавам да вярвам в нея, просто не го признавам така спонтанно.“

Около двайсет лета по-късно, напук на скептиците или от чист инат, Биляна все още вярва в Дядо Коледа, а нещо като личният й такъв е Виктор Франкъл, психолог и терапевт, таткото на учението логотерапия. Опирайки се на него, през 2011 г. заедно с Маргарита Соколова (близък семеен приятел и арт терапевт) ведро развяват флагчето за старт на кампанията Изплети топлина (едни хора плетат на поразия шапки, шалове и чорапи за други хора, останали без дом; подробностите следват), а през 2014 г. изливат и основите на фондация „Има начин“.

Маргарита Соколова

Изплети топлина се ражда в сложен и за двете период - не точно са изгубили смисъла, ами всичко, с което разполагат – и знания, и умения, някак не им е достатъчно. Тогава си спомнят мисълта на Франкъл „Когато се намираш в тежък момент и сякаш не можеш да погледнеш напред, не се питай какво животът може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за живота“. Взимат се в ръце и заплитат началните бримки от историята на Изплети топлина.

Първото, под което и двете се подписват, е: Изплети топлина ще бъде различна благотворителна кампания - дългосрочна, ангажираща те. Кампания без бюджет. Тя няма да набира пари, а материали за работа; хората ще помагат активно, като даряват най-ценното си – време, труд и емоции.

„Ние не приемаме стари шапки и шалове, нито пък нови, купени от магазина. Ако някой иска да ни подкрепи, но не може да плете, нека ни дари кълбета; нашите доброволци ще свършат останалото. В Изплети топлина не топли толкова преждата, колкото фактът, че някой е седнал и е отделил сили и мисли за бездомния човек.“

Преди това обаче Биляна и Маргарита питат институциите, които се грижат за него, от какво има нужда; обикалят местата, където обикновено той е, и се свързват с директорите на центровете за временно и кризисно настаняване. В началото е леко обезкуражаващо - към онзи момент те са само две девойки, пълни до пръсване с ентусиазъм и добри намерения, за които не само никой не е чувал, ами не иска и да чуе.

Става ясно обаче, че идеята им всъщност въобще не е лоша: дарения за бездомни хора под формата на дрехи не липсват, само дето на никого не му хрумва да пъхне някоя и друга ръкавица между тях и най-елементар��ото – чорап, по възможност два.

Полека-лека идентифицират и групата на хората без дом - като широка и разнородна, със сложни вътрешни правила, трудна за работа общност, обвита в погрешни нагласи и предразсъдъци. Казваме бездомник и имаме предвид клошар, просещ или пияница и нищо друго, а съвсем не е така. Голяма част от бездомните всъщност работят от сутрин до здрач, по 15-16 часа дневно - събират кашони, бутилки, различни суровини, с които си докарват по 2, 3, 4 лв.

От три години Изплети топлина стига до всички центрове за временно настаняване и социални кухни в страната, а след като обезпечи бездомните – и до тежко обездвижени хора или други, нуждаещи се от топлина и грижа.

Най-крайната им цел обаче е да изградят място, където хората без дом ще получат всякакви услуги като подслон (докато си стъпят на краката), документи (каквито често нямат) и медицинска помощ. Онези, които са по-отдавна на улицата, вече знаят какво да правят, но тези, които рязко се озовават там, са в тотален шок - психологическият срив е огромен.

И така, запознати отлично с нуждите на бездомните, Биляна и Маргарита стигат и до следващото парче от пъзела: фестивала на плетивата „Шарена плетеница“, средствата от който отиват за закупуване на зимни спални чували – животоспасяващи, когато улицата е твой дом. Зад фестивала се крие и другата им голяма любов – тази към плет��нето, плюс грамаданската им мечта българските занаяти да се събудят за нов живот.

Първото издание на фестивала „Шарена плетеница“ е през декември 2016 г., а второто - тия дни, между 10 и 12 ноември, в Park Center Sofia, където няколко по-ловки откогато и да било воини на плетивото отново заформят пълна програма работилници и чудеса.

„Шарена плетеница“ 1 лично мен ме срещна с толкова смайващи хора, събрани на едно, че този текст дълго време си стоя недописан. Счетоводител, рекламист, HR, застрахователен брокер, икономист, фризьор, моден дизайнер и журналист са само част от професиите на участниците около масите.

С тях е като на истинска седянка, ама по-модерна. Докато се броят бримки и наметки, се планират пътувания до Индия и Бали; разменя се рецепта за хляб с ронена чубрица; някой се оплаква, че е закъснял с пресаждането на цветята; друг разказва къде е дегустирал жива бира; трети обяснява как се връзва морски възел; четвърти се пали около последния епизод на „Фермата“; пети спори със себе си кой с кой цвят най си отива; а после се чува и нещо за китайската нова година.

Полека-лека първоначалната неувереност в пръстите отстъпва място на все по-голяма сигурност в движенията, а самоуважението пада и се качва със скоростта на една-две изпуснати бримки, на три-четири разплетени реда, но и на пет-шест майсторски завъртания. Всеки етап е заснет с телефона и пратен на приятел в другия край на града или света, настава всеобщо оживление, последвано от самоиронична веселба тип „моето върви по-грозно“, после пак отдаденост, вглъбеност, тишина.

Плетката е особена работа, тя те подрежда, намества, смирява, докато изпод ръцете ти излиза шапка, играчка, (нещо като) чорап. Всичко това на фона на „Излел е Дельо хайдутин“ и подобни страхотии.

Има и още обаче. В паузите откривам доброволките Атина (на 16) и Надя (на 17) - тогава в XIa клас на столичното 21-во със засилено изучаване на английски, испански и немски, които хващат куките за първи път в живота си, и то пак заради Изплети топлина. Тук са не от нямане какво да правят, а „за да проверим какво още се прави“.

Атина

И двете са във волейболния отбор на училището, затова не е чудно, че свободното им време е „Волейбол и с приятели навън!“. Атина е в ученическия съвет, ще стане архитект, наскоро бе рожденият й ден и след разговора ни хукна да го празнува. Надя е непоклатима, че ще учи психология (именно педагогическият съветник на училището, г-жа Даниела Попова, ги пали за кампанията) и също адски бързаше, не каза накъде. (После всъщност ги видях да ядат сандвичи и да се шляят хъшлашки между щандовете на феста, но и такъв е чарът на младостта.)

Сега обаче чуйте това: „В училищното фоайе събрахме едни столове и тези, които умееха да плетат, показваха на онези, които не могат.“ Чухте ли добре - децата са зарязали телефоните и са плели като за световно няколко дни, а резултатът е няколко десетки шалове и още толкова шапки.

Надя

Преди това: „Страшно се шокирах колко бездомни хора има в София, а и не само. Гледах документалния филм на Изплети топлина и беше доста тъжен, голяма светлина хвърли в моите очи“ (Атина). „А най-шокиращото е, че сериозна част от тях са високообразовани, някои с по две висшета!“ (Надя).

И преди да оставим момичетата на спокойствие, още две простички неща от тях: „Време да се включиш, винаги ще намериш – поне за час-два“ (Надя) и „Не само с пари можеш да помогнеш“ (Атина). Записано.

Ася Русанова, вляво

С едни не по-малко чудесни млади хора се среща Ася Русанова вече 10 години. Когато не е сред главните доброволци на Изплети топлина и не е шесторък водещ на работилници за плетене на една кука, Ася е основен мотор на фондация „Вратичка за всички“ - винаги отворена за хлапетата, които живеят в или са напуснали институция.

По образование е технолог на облеклото, занимава се със стайлинг и дизайн, а преди десетина години, малко от скука, става доброволец към дом за деца без родители в София. Най-напред идеята е да ги научи на най-елементарното - как се прави подгъв и как се сменя цип, но децата са твърде малки за това. Постепенно хлапетата почват да споделят кой от какво има нужда, с нейна помощ едно от момчетата тръгва на латино танци и в рамките на месец-два става най-добрият в групата. „Каза ми, че съм му променила света и животът ми пое в различна посока.“

Днес, когато дечурлига от всякакви етноси й викат „мамо“, Ася с усмивка признава, че първоначално подхожда към доброволчеството чисто егоистично - иска да пренастрои живота си, след като собствените й наследници поотрасват и се оказва с време в излишък. Оказва се и друго: че помощта за другия е помощ за теб самия. Че пътят към теб минава през пътя към другите. Че всеки сам за себе си е преживял толкова битки, провали и опити за щастие, че е достоен за любов и уважение. Че твоята реалност не е единствената, а има още милиарди светове, и те са ценни.

Марияна Гелова, в средата

Безценна е и помощта на Марияна Гелова от Велико Търново. Тя работи като регионален мениджър, има собствен бизнес, но прави за��аяти, откакто се помни - всъщност е факир на плетивото, плъстенето, везбата, тъкането и всички комбинации между тях. „С хората около мен се опитваме да съхраним българските женски занаяти. Каквото сме придобили като знание, традиция и умение през вековете, гледаме да си го пазим.“

Говори спокойно, като истинска болярка, омиротворена от годините: „Смятам, че ако правиш това, което най-добре умееш, и упорито го отстояваш, ще отпаднат много от проблемите ти. Да помагам за мен е изключителна привилегия. Човек не може да живее сам. Може и да може, но не бива.“

Единственото, от което Марияна се отказва, за да помага на другите, е време за близките си: „Дъщеря ми е за малко в България и вместо да съм с нея, аз съм тук. Но пък утре ще сме заедно. Ние възпитавамe чрез поведението си. Знанието, което имаме, стои зад постъпките ни.“

Марияна е живото доказателство и на друг факт: щом сме щастливи в семейната среда, създаваме здрави взаимоотношения и извън нея, стабилни сме в работата си, подобряваме общото ниво. Важно е да помагаме извън собственото си семейство, но ако нямаме сили или време, поне да се погрижим за тези, които са част от него. Много от хората са на улицата, защото семействата им са се отказали от тях.

От хората без дом не се отказва и Росица Миткова - на 42, родена в Монтана, омъжена в Пловдив, майка на две деца. Занимава се с плетиво от 20 години, първоначално само като хоби. В нейните етно чорапи днес доволно мърдат пръсти в Европа, Америка, Африка, Азия, Австралия. По образование е библиотекар, в СУ завършва и теология. Преди пет години се прибира в България и оттогава е в Пловдив.

Помага като доброволец в Изплети топлина, като учи другите да плетат: „Това мога, това правя. Отделно съм приготвила най-обикновени вълнени чорапи – без етно мотиви, но топли.“ Мен пък ме стопли с цървулите си от свинска кожа, които носеше с такова самочувствие и вроден елеганс, че все едно бе обула Tod`s или поне Camper.

Защо ти е толкова важно да участваш бе, Роси: „Моята теза е следната - ако можеш да помогнеш на някого, помогни му; ако не можеш, не му пречи. Не са нужни чудеса от храброст - кой колкото може, кой колкото даде.“

Повече от това никой и не иска: да сме съдействащи, съчувстващи, съпреживяващи, събеседници, съчовеци, съдуши. Много често закъсалият човек е толкова уплашен, толкова не знае къде се намира и сега накъде, толкова е свикнал да не го забелязваме или, ако го забележим, да отместим поглед встрани, че когато го заговорим, буквално подскача.

Още се чудиш какво да му кажеш? Добре, последно, британците са го измислили отдавна - храбро започни с времето, без да забравяш, че си на Балканите: „Страшен студ, ей! Замръзнаха ми топките!“ Или сополите. Или задникът. Или каквото там ти замръзва. Важното е от сърцето да не вее студ.

Този текст може да завърши и така, но далеч по-редно е точката да сложи самата Биляна, същата Биляна, която заедно с Маргарита създаде благотворителната кампания Изплети топлина, магистър психолог с куп сертификати по какво ли не и приятел в нужда:

„Чувствам се добре в кожата си, в моята реалност, в моята истина, в моята същност. Като професионален психолог грижата ми е да помагам на хората да водят по-качествен и по-пълноценен живот. Контактът ми с тях се свежда до някакви определени групи, аз не общувам с целия свят, но съм абсолютно уверена, че това е моят принос да живеем на едно по-добро място – той не е нито малък, нито голям, а точно колкото е нужен. Вярвам, че когато повече хора правим едно нещо така - в своята си област, по свой си начин, - ние работим за това по-голямо цяло. Уверена съм, че по този начин спасяваме света. Всекидневно. И не поотделно.“

Документалният филм на Владислав Лаков „Мисия: Топлина“ Всичко за второто издание на фестивала „Шарена плетеница“ Нови дати за отворените уроци по плетене Ако нямаш нужда от уроци по плетене - направо действай.

____________________

Текст: Ирена Георгиева Фотография: Илиян Ружин и архивни кадри на Изплети топлина от Гого Кехайов и Михаела Едрева-Вълкарeва

0 notes