#иван хаджийски

[mihaylovblog]

18.06.1989 г. – Премиера на българския игрален филм "Юдино желязо" по сценарий и режисура на Светослав Овчаров. Оператор е Георги Чолаков. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Участват актьорите: Стефан Мавродиев, Радой Ралин, Иван Славов, Тодор Андрейков, Никола Пашов, Александър Дойнов, Николай Урумов, Иван Савов, Юлия Кънчева, Катя Иванова, Йордан Биков, Панайот Панайотов, Радослав Блажев, Груди Кадиев, Димитър Хаджийски, Димитър Лаков, Илиян Балинов, Владимир Йочев, Васил Вачев, Христо Бойчев и др. Снимка: https://www.imdb.com/

[vainooo]

#ЗащоБеУбитБорисСарафов #БорисСарафов #историябг Той се крие под псевдонимите Александър Иванович, Бегот, Богдан Петров, Борис Иванов, Владимир Николаев, Керим паша, Крум, Крумски, Майстор, Ойнак, Принца, Твойта хубост, Торос. Toй е един от най-противоречивите дейци на Македоно-одринското освободително движение, лидер на ВМОК и ВМОРО, чието име заслужено стои до имената на Гоце Делчев, Даме Груев и Яне Сандански. Той е бохем, "алармаджия", екстравагантен и непостоянен във възгледите си. Той е „от хората на волята и историческото мъжество“ (Иван Хаджийски). Той е първата значима жертва на вътрешното разцепление във ВМОРО след Илинденското въстание. Той е Борис Сарафов и бе убит от своите. ЪѪѢ by ЪѪѢ PaharChigot

[bulgaran]

Осем причини да се разходиш до Троян

Здравей, приятелю пътешественик!

Днес ще ти разкажем за тайните на Троян – град в централна България, където река Осъм и Стара Планина си дават среща, за да образуват красив природен кът от нашата родина, сгушил в прегръдките си Троян. Околностите му са богати на забележителности - гори, резервати, водопади, пещери... Но и самият град предлага възможности да си прекараш интересно и приятно, като ние си имаме любим списък. Искаме да го споделим с теб!

Къща Музей „Иван Хаджийски“

Ако името „Иван Хаджийски“ не ти говори нищо (или малко), сега е моментът да промениш това. Той е един от най-бележитите българи, раждали се някога! Може би е най-големият народо-психолог на българския етнос и нация.Ако искаш да разбереш в пълнота какво представляваме ние – българите, книгите на Иван Хаджийски (сред които „Бит и душевност на нашия народ“ и „Оптимистична теория на нашия народ“), с�� задължително четиво. Потопи се в света на Иван Хаджийски, като разгледаш къщата, в която е живял големият творец!

Музей на народните художествени занаяти

Ако си фен на различни занаятчийски експонати (а и да не си фен), това е място, което не можеш да пропуснеш! Десет зали, пълни с история и археология – медникарство, абаджийство, тъкачество, грънчарство и още много занаяти... А църковните дърворезби са просто шедьоври! Знаеш ли какво е „Рогачка“ и „Шейтанка“? И ние не знаехме, преди да посетим този забележителен музей. Приятно разглеждане!

Конака

Обикаляйки града, не пропускай да наминеш покрай Конака - интересна сграда от втората половина на 19 век. Ще кажеш – какво е „конак“? Това е термин от времената на Османската империя, който е обозначавал полицейското и административно управление в населените места.Влез вътре и разгледай експозицията, ще научиш любопитни неща за историята на този край.         

Време е да се разходиш около Троян.Само на няколко километра от центъра, има четири забележителности, които не бива да пропускаш. Започваме с

 Троянски манастирНяма как този манастир да не е част от твоя списък! Място, богато на история, просвета и битки за оцеляване в тъмните векове на Османско владичество. Място, което е приютявало величави фигури като Васил Левски в тежки за него моменти!Задължително виж църква „Успение Богородично“, която е централен елемент от манастирския комплекс. В нея е творил не кой да е, а Захари Зограф, чиито стенописи доставят наслада за душата и окото!

Природо-научен музей „Черни Осъм“

Съвсем близо до Троянския манастир се намира музей Черни Осъм, чиято основна тема са животинските видове, популярни в региона. В рамките на музея си „дават среща“ бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби.За да бъде атмосферата още по-автентична, разходката сред експонатите се извършва на фона на аудио записи на животински звуци – безспорно забавление за малки и големи.

Археологически обект „Состра“„Состра“ е древна крепостна стена от римско време, строена през втори век от новата ера, по времето на император Анто��ин Пий. Тя се намира на римския път „Виа Траяна“. Разкопките показват, че на това място е бил изграден военен лагер. Като добавим факта, че преди той да бъде построен, там се е намирало древно тракийско селище, се оказваме участници в пътешествие от различни времеви епохи и измерения. Каква по-добра причина да посетиш „Состра“ и да се докоснеш до древността?

Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак

Село Орешак се намира близо до Троянския манастир. Но то притежава далеч по-голямо достойнство – може да посетиш комплекс, разположен в красив парк. Там са изградени изложбени зали, в които можеш да разглеждаш предмети, изработени от майстори занаятчии. Още по-добрата новина е, че можеш да тестваш своите умения, да изработиш предмет и да го отнесеш в къщи за спомен! Отиди и - кой знае – може да преоткриеш нов свой талант.

Фестивал на сливата

Името „Троян“ има много силна асоциация с понятието „слива“ и неговото производно „сливова ракия“. Ако си почитател на (някое от) двете, през септември месец може да посетиш българския фестивал на сливата. Опитай заедно с други фенове сливова ракия. Всичко друго е лична история, която ще напишеш, в зависимост от вдъхновението, което ще получиш! Наздраве! 

[mihaylovblog]

18.06.1989 г. – Премиера на българския игрален филм "Юдино желязо" по сценарий и режисура на Светослав Овчаров. Оператор е Георги Чолаков. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Участват актьорите: Стефан Мавродиев, Радой Ралин, Иван Славов, Тодор Андрейков, Никола Пашов, Александър Дойнов, Николай Урумов, Иван Савов, Юлия Кънчева, Катя Иванова, Йордан Биков, Панайот Панайотов, Радослав Блажев, Груди Кадиев, Димитър Хаджийски, Димитър Лаков, Илиян Балинов, Владимир Йочев, Васил Вачев, Христо Бойчев и др. Снимка: https://www.imdb.com/

[mihaylovblog]

21.01.1977 г. – Премиера на българския игрален филм ''Бой последен'' на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Веселин Андреев и Свобода Бъчварова. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Иван Бурджев, Илия Караиванов, Васил Банов, Димитър Хаджийски, Юрий Ангелов, Иван Златарев, Кирил Попхристов, Мимоза Базова, Мария Славчева, Лев Пригунов, Никола Чиприянов, Велко Кънев, Вельо Горанов, Ненчо Йовков, Милко Минков, Белла Цонева, Дора Стаева, Вихър Стойчев, Димитрина Минчева, Веселин Вълков, Климент Михайлов, Лъчезар Великов, Иво Русев, Николай Начков, Иван Янчев, Димитър Милушев, Никола Дадов, Валери Русинов, Кръстьо Дойнов, Васил Топузлиев, Рамис Татаров, Георги Канзов, Янко Топузлиев, Христо Ламбов, Миланка Пенева, Адела Симеонова, Йотка Звискова, Кънчо Кънев, Пепо Габровски, Любомир Ялъмов, Пенко Пенков, Георги Новаков, Христо Червеноврежки, Стефан Бобадов, Илия Георгиев, Йордан Спиров, Цветана Денкова, Ивалин Димитров, Петър Добрев, Георги Христов, Васил Спасов, Атанас Маджаров, Веселин Борисов, Кирил Спасов, Вълчо Камарашев, Димитър Керанов, Спас Захариев, Андрей Кочев, Иван Григоров, Гроздан Герцов, Георги Горанов, Георги Елкинов, Йордан Дянков, Данчо Алексиев, Итьо Итев, Ламби Порязов, Нино Луканов, Тихомир Златев, Славчо Митев, Любен Калинов, Стоян Стоянов, Димитър Кучланов, Стефан Делев, Тодор Иванов, Любомир Димов, Веселин Чиплаков, Илия Михайлов, Петър Гетов, Елена Пенкова

[mihaylovblog]

21.01.1977 г. – Премиера на българския игрален филм ''Бой последен'' на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Веселин Андреев и Свобода Бъчварова. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Иван Бурджев, Илия Караиванов, Васил Банов, Димитър Хаджийски, Юрий Ангелов, Иван Златарев, Кирил Попхристов, Мимоза Базова, Мария Славчева, Лев Пригунов, Никола Чиприянов, Велко Кънев, Вельо Горанов, Ненчо Йовков, Милко Минков, Белла Цонева, Дора Стаева, Вихър Стойчев, Димитрина Минчева, Веселин Вълков, Климент Михайлов, Лъчезар Великов, Иво Русев, Николай Начков, Иван Янчев, Димитър Милушев, Никола Дадов, Валери Русинов, Кръстьо Дойнов, Васил Топузлиев, Рамис Татаров, Георги Канзов, Янко Топузлиев, Христо Ламбов, Миланка Пенева, Адела Симеонова, Йотка Звискова, Кънчо Кънев, Пепо Габровски, Любомир Ялъмов, Пенко Пенков, Георги Новаков, Христо Червеноврежки, Стефан Бобадов, Илия Георгиев, Йордан Спиров, Цветана Денкова, Ивалин Димитров, Петър Добрев, Георги Христов, Васил Спасов, Атанас Маджаров, Веселин Борисов, Кирил Спасов, Вълчо Камарашев, Димитър Керанов, Спас Захариев, Андрей Кочев, Иван Григоров, Гроздан Герцов, Георги Горанов, Георги Елкинов, Йордан Дянков, Данчо Алексиев, Итьо Итев, Ламби Порязов, Нино Луканов, Тихомир Златев, Славчо Митев, Любен Калинов, Стоян Стоянов, Димитър Кучланов, Стефан Делев, Тодор Иванов, Любомир Димов, Веселин Чиплаков, Илия Михайлов, Петър Гетов, Елена Пенкова Снимка: https://www.imdb.com/

[vprki]

СВОБОДНА ЗОНА - „С благодарност на Иван Кирков“ с лични разкази за Голото тяло

 „Докато я има галерия INTRO винаги януари ще е запазена за Иван Кирков“.  Каза преди две години на Ивановден Валентин Щинков, художник, дизайнер, галерист и колекционер по повод изложбата „Иван Кирков. Имагинерният реализъм“.

��огава на 1 януари 2022 се навършиха 90 години от рождението на Иван Кирков. Валентин Щинков каза още: „Чувствах го като ангажимент да направя тази изложба, независимо от повода 90 години от рождението на Иван Кирков. Датата не е важна. При него не може да има годишнина, не може да има смърт, той беше човек, който не се вместваше в общоприетите норми на хората. Той е нашият жалон, макар че думата не е най-добрата. Той е пътеводната светлина в живота, поне, на мен и на всичко хора около мен, които са тук.“

Малко след тази паметна дата на 2 февруари се откри първата изложба от проекта СВОБОДНА ЗОНА на галерията „С благодарност на Иван Кирков“ /подзаглавие на всички експозиции/. Валентин Щинков тогава обяви, че бъдещите изложби на Ивановден ще са СВОБОДНА ЗОНА с различни теми. Идеята е да се припомни значимостта на проф. Иван Кирков, който успява чрез изкуството, творческите си възгледи и преподавателската си дейност в Националната художествена академия да въздейства върху формирането на много имена в българската живопис. Галерия INTRO цели да представи огромното влияние на таланта му върху следващите поколения.

През 2023 г. обединяващата тема бе „Джаз“ – основен мотив в творчеството на проф. Иван Кирков. Акцент в експозицията бе картината на Иван Кирков – „Ела Фицджералд“. „Разбрахме се догодина да бъде „Голо тяло“. Такава ми идеята. След това ще бъде „Пейзажът и морето“. Каза Валентин Щинков и изпълнява обещанието си последователно, с въображение, познание и любов.

За сегашната изложба „СВОБОДНА ЗОНА – Голо тяло“ във „въпреки.com” написа изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова.

Иван Кирков "Отивам си"

За трета поредна година в галерия INTRO се отбелязва Ивановден с изложба в памет на художника Иван Кирков – автор, притежаващ неоспорима значимост за формирането на много имена в българското изобразително изкуство. Този път темата е голо тяло, а участие взимат 12 автори – Бояна Попова, Веселин Начев, Вихрони Попнеделев, Ива Яранова, Иван Хаджийски, Иван Тотев, Илиана Манукова, Красимир Добрев, Румен Читов, Стефан Петрунов, Цанко Цанков и, разбира се, самият Иван Кирков, докоснал, въздействал и повлиял на редица художници от различни поколения, чиято впечатляваща работа от 1975 година  „Отивам си“ (част от колекцията на галерия „УниАрт“ към Нов Български Университет) безспорно е акцент в изложбата. Другата му творба (чувствена прегръдка между мъж и жена) виждаме още преди да влезем в изложбената зала – на витрината тя играе ролята на малкия талисман в експозицията.

Иван Кирков

Първото издание на проекта СВОБОДНА ЗОНА се реализира през 2022 г. по повод 90-годишнината от рождението на художника. В изложбите досега присъстват хора, които са свързани с него; има такива, които са го познавали, но има и такива, които само са чували за него. Може би, наистина, тъкмо това е най-ценното на този проект – авторите, които винаги са толкова любопитно различни – и като възраст и поколение, и като начин на работа, използвани материали и изразни средства, стил, жанр и т.н. Именно в това е идеята на „свободната зона“, както е и наречен този проект. Самата тема за свободата е била изключително важна за Иван Кирков, за когото Валентин Щинков каза навремето в цитирания текст: „Той казваше, че свободата не е даденост, а борба – когато си я извоюваш, ти трябва да я отстояваш, да продължаваш напред... Художникът по принцип не умира. Идеята на изложбата е да се продължи едно внимание и уважение към неговото име и към това, което е направил – и като художник, и като преподавател, като естетика, като модерност, като творчески възгледи.“

От изложбата - вляво картини на Вихрони Попнеделев , до тях на Иван Хаджийски, скулптура на Иван Тотев, долу творби на Стефан Петрунов

Вече споменатата творба на Иван Кирков, „Отивам си“, бързо приковава погледа в залата – тя едновременно притежава геометрична стилистика, но е и някак мека, изпълнена с извивки, един урок по синьо, един урок по живопис.

Всяка година темата на проекта СВОБОДНА ЗОНА е различна – миналата година тя беше „Джаз“; тогава участваха повече автори (като някои от тях участват и в сегашната) – Божидар Бончев, Вихрони Попнеделев, Валентин Щинков, Георги Цачев, Греди Асса, Димитър Трайчев, Илиана Манукова, Иван Тотев, Камен Танев, Катрин Томова, Кольо Карамфилов, Моника Найденова, Момчил Митев, Мария Зафиркова, Николай Бузов, Ралица Стоицева, Румен Читов, Светла Радулова, Стели Грънчаров, Татяна Харизанова и Тони Ганчев. Единственият от художниците, който участва и в трите издания на „Свободна зона“, е Вихрони Попнеделев, който се включва с внушителните си и безкрайно цветни женски голи тела, заради които е така добре разпознаваем, характерен и обичан. (През април миналата година, отново в INTRO, Вихрони откри изложбата си „Ескизи“ - 31 творби – голи женски тела – повечето, от които малък формат рисунки с туш или с молив и по-голям формат работи в смесена техника – масло и пастел, за която във „въпреки.com” може да прочетете тук.)

Картините на Цанко Цанков

И макар миналогодишната тема на проекта на галерията „Джаз“, да беше несъмнено далеч по-свободна, то и сегашната, всъщност, със сигурност не е толкова ограничаваща, колкото човек би предположил – в експозицията имаме разнообразие от изразни средства, стилове, жанрове – поглед към Класиката при Цанко Цанков, интересна и необичайна стилизация в живописта на Илиана Манукова и Бояна Попова, използване на колаж при Стефан Петрунов, пластика при Иван Тотев, богато напластяване и един неочакван червен акцент при Веселин Начев, игра със светлината при Иван Хаджийски, фантастични елементи, като че ли взети от някой сън при Ива Яранова и Красимир Добрев (чиято работа е и с най-любопитно заглавие – „Зимен сън на старите хипстъри по време на лятно слънцестоене“), богат колорит при Румен Читов и Вихрони Попнеделев.

Веселин Начев

„За мен Иван Кирков е най-силният портретист – той не правеше фотографски портрети, не рисуваше, гледайки модела, а само по памет. Това е много характерно за него – имаше изключителна зрителна памет“, спомня си за големия художник Валентин Щинков. Известният автопортрет на Кирков е и на плаката на проекта СВОБОДНА ЗОНА, независимо от темата – все още той наблюдава „учениците“ си,  като се усмихва или пък прави пауза. Той е и там, и тук. И очаква да види още.

Кирил Добрев „Зимен сън на старите хипстъри по време на лятно слънцестоене“

Андреа-Филипа Зидарова

Изложбата „СВОБОДНА ЗОНА – Голо тяло“  продължава до 27 януари в галерия  INTRO.

В галерията се представя красиво и с въображение огромното влияние на таланта и възгледа на Иван Кирков за изкуството и света върху следващите поколения художници зрители. Отново празнувахме Ивановден сред великолепни творби, художници, приятели, благодарение на Валентин Щинков. А догодина очакваме, както той ни обещава  „Свободна зона –Пейзажът и морето“ .

Божидар Бончев /л/ и Валентин Щинков /д/ пред картината на Ива Яранова

 Припомняме написаното от изкуствоведа Филип Зидаров, най-задълбочения изследовател на Иван Кирков, негов приятел и последовател за „въпреки.com” за „СВОБОДНА ЗОНА - с благодарност към Иван Кирков“: „Какво е свободата? И защо ли още търсим очертания на нейната „зона“ три десетилетия след края на родния комунистически режим? Причината е загнездена в битието на предишния половин век, в който свободата беше робство, а невежеството – сила. Иван Кирков беше от онези творци, чиято вътрешна и донякъде външна свобода не се поддаваше на ограничения. Но той имаше още едно, особено ценно качество – защитаваше свободата на своите млади съмишленици и с всички сили ги предизвикваше да открият собствената си свободност като художници, и като личности.“ ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

23.05.1983 г. – Премиера на българския сериен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Велко Кънев, Рашко Младенов, Добринка Станкова, Константин Цанев, Ели Скрочева, Андрей Чапразов, Лъчезар Стоянов, Невена Коканова, Мария Каварджикова, Николай Бинев, Витомир Саръиванов, Невена Коканова, Любомир Кабакчиев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Стоян Гъдев, Вълчо Камарашев, Вельо Горанов, Силвия Рангелова, Любомир Димитров, Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Георги Мамалев, Любен Чаталов, Богдан Глишев, Бистра Марчева, Минка Сюлеймезова, Пламен Дончев, Антон Радичев, Любомир Бъчваров, Никола Тодев, Валентин Гаджоков, Кирил Кавадарков, Банко Банков, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Тодор Тодоров, Стефан Илиев, Иван Балсамаджиев, Явор Милушев, Николай Николаев, Владимир Давчев, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Никола Дадов, Васил Бъчваров, Стефан Попов, Веселин Борисов, Иван Стефанов, Никола Дачев, Меглена Димитрова, Никола Хаджийски, Иван Андреев, Богомил Атанасов, Стефан Стоилов, Найчо Петров, Светозар Неделчев, Димитър Ташев, Михаил Михайлов, Васил Димитров, Йосиф Сърчаджиев, Стойно Добрев, Минчо Колев, Лора Кремен, Рангел Рангелов, Петър Петров, Васил Банов, Румен Стефанов, Кънчо Кънчев, Георги Николов, Стефан Георгиев, Илия Илиев, Стефан Бановски, Християн Русинов, Георги Кодов, Петър Николов, Любомир Киселички, Николай Стоилов, Георги Стефанов, Продан Димов, Емил Джамджиев, Добромир Манев, Валери Еличов, Атанас Янакиев, Йордан Гаджев, Милена Атанасова, Адриана Палюшева, Стоян Стойчев, Иван Гайдарджиев, Петър Ф. Петров и др.

[mihaylovblog]

23.05.1983 г. – Премиера на българския сериен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Велко Кънев, Рашко Младенов, Добринка Станкова, Константин Цанев, Ели Скрочева, Андрей Чапразов, Лъчезар Стоянов, Невена Коканова, Мария Каварджикова, Николай Бинев, Витомир Саръиванов, Невена Коканова, Любомир Кабакчиев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Стоян Гъдев, Вълчо Камарашев, Вельо Горанов, Силвия Рангелова, Любомир Димитров, Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Георги Мамалев, Любен Чаталов, Богдан Глишев, Бистра Марчева, Минка Сюлеймезова, Пламен Дончев, Антон Радичев, Любомир Бъчваров, Никола Тодев, Валентин Гаджоков, Кирил Кавадарков, Банко Банков, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Тодор Тодоров, Стефан Илиев, Иван Балсамаджиев, Явор Милушев, Николай Николаев, Владимир Давчев, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Никола Дадов, Васил Бъчваров, Стефан Попов, Веселин Борисов, Иван Стефанов, Никола Дачев, Меглена Димитрова, Никола Хаджийски, Иван Андреев, Богомил Атанасов, Стефан Стоилов, Найчо Петров, Светозар Неделчев, Димитър Ташев, Михаил Михайлов, Васил Димитров, Йосиф Сърчаджиев, Стойно Добрев, Минчо Колев, Лора Кремен, Рангел Рангелов, Петър Петров, Васил Банов, Румен Стефанов, Кънчо Кънчев, Георги Николов, Стефан Георгиев, Илия Илиев, Стефан Бановски, Християн Русинов, Георги Кодов, Петър Николов, Любомир Киселички, Николай Стоилов, Георги Стефанов, Продан Димов, Емил Джамджиев, Добромир Манев, Валери Еличов, Атанас Янакиев, Йордан Гаджев, Милена Атанасова, Адриана Палюшева, Стоян Стойчев, Иван Гайдарджиев, Петър Ф. Петров и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

02.04.1979 г. – Премиера на българския игрален филм „По дирята на безследно изчезналите“ на режисьора Маргарит Николов, по сценарий на Николай Христозов (по едноименната му книга). Оператор е Иван Самарджиев. Художник Захари Савов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Наум Шопов, Борис Луканов, Коста Цонев, Димитър Буйнозов, Стефан Гецов, Васил Михайлов, Ицхак Финци, Продан Нончев, Любомир Младенов, Асен Миланов, Димитър Хаджиянев, Кирил Янев, Васил Банев, Теодор Юруков, Стоян Добринович, Кристиян Фоков, Евгения Баракова, Минка Сюлеймезова, Петър Чернев, Иван Джамбазов, Явор Милушев, Петко Петков, Любомир Бъчваров, Тодор Щонов, Елена Райнова, Димитър Хаджийски, Любен Бояджиев, Преслав Петров, Стефан Великов, Стефан Димитров, Коста Райнов, Герасим Младенов, Борислав Иванов, Никола Ханджийски, Иван Тонев, Михаил Михайлов, Антоанета Бачева, Иван Янчев, Димитър Милушев, Иван Андреев, Иван Несторов, Ганчо Ганчев, Найчо Петров, Петър Димов, Георги Георгиев, Димитър Милев, Антон Радичев, Мая Зуркова, Стоян Алексиев, Валентин Гаджоков, Иван Златарев, Георги Стефанов и др.

[mihaylovblog]

02.04.1979 г. – Премиера на българския игрален филм „По дирята на безследно изчезналите“ на режисьора Маргарит Николов, по сценарий на Николай Христозов (по едноименната му книга). Оператор е Иван Самарджиев. Художник Захари Савов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Наум Шопов, Борис Луканов, Коста Цонев, Димитър Буйнозов, Стефан Гецов, Васил Михайлов, Ицхак Финци, Продан Нончев, Любомир Младенов, Асен Миланов, Димитър Хаджиянев, Кирил Янев, Васил Банев, Теодор Юруков, Стоян Добринович, Кристиян Фоков, Евгения Баракова, Минка Сюлеймезова, Петър Чернев, Иван Джамбазов, Явор Милушев, Петко Петков, Любомир Бъчваров, Тодор Щонов, Елена Райнова, Димитър Хаджийски, Любен Бояджиев, Преслав Петров, Стефан Великов, Стефан Димитров, Коста Райнов, Герасим Младенов, Борислав Иванов, Никола Ханджийски, Иван Тонев, Михаил Михайлов, Антоанета Бачева, Иван Янчев, Димитър Милушев, Иван Андреев, Иван Несторов, Ганчо Ганчев, Найчо Петров, Петър Димов, Георги Георгиев, Димитър Милев, Антон Радичев, Мая Зуркова, Стоян Алексиев, Валентин Гаджоков, Иван Златарев, Георги Стефанов и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, 3-ти том, Галина Генчева, изд. „Д-р Иван Богоров“, София, 2008 г.

[mihaylovblog]

21.01.1977 г. – Премиера на българския игрален филм ''Бой последен'' на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Веселин Андреев и Свобода Бъчварова. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Иван Бурджев, Илия Караиванов, Васил Банов, Димитър Хаджийски, Юрий Ангелов, Иван Златарев, Кирил Попхристов, Мимоза Базова, Мария Славчева, Лев Пригунов, Никола Чиприянов, Велко Кънев, Вельо Горанов, Ненчо Йовков, Милко Минков, Белла Цонева, Дора Стаева, Вихър Стойчев, Димитрина Минчева, Веселин Вълков, Климент Михайлов, Лъчезар Великов, Иво Русев, Николай Начков, Иван Янчев, Димитър Милушев, Никола Дадов, Валери Русинов, Кръстьо Дойнов, Васил Топузлиев, Рамис Татаров, Георги Канзов, Янко Топузлиев, Христо Ламбов, Миланка Пенева, Адела Симеонова, Йотка Звискова, Кънчо Кънев, Пепо Габровски, Любомир Ялъмов, Пенко Пенков, Георги Новаков, Христо Червеноврежки, Стефан Бобадов, Илия Георгиев, Йордан Спиров, Цветана Денкова, Ивалин Димитров, Петър Добрев, Георги Христов, Васил Спасов, Атанас Маджаров, Веселин Борисов, Кирил Спасов, Вълчо Камарашев, Димитър Керанов, Спас Захариев, Андрей Кочев, Иван Григоров, Гроздан Герцов, Георги Горанов, Георги Елкинов, Йордан Дянков, Данчо Алексиев, Итьо Итев, Ламби Порязов, Нино Луканов, Тихомир Златев, Славчо Митев, Любен Калинов, Стоян Стоянов, Димитър Кучланов, Стефан Делев, Тодор Иванов, Любомир Димов, Веселин Чиплаков, Илия Михайлов, Петър Гетов, Елена Пенкова

[mihaylovblog]

21.01.1977 г. – Премиера на българския игрален филм ''Бой последен'' на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Веселин Андреев и Свобода Бъчварова. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Иван Бурджев, Илия Караиванов, Васил Банов, Димитър Хаджийски, Юрий Ангелов, Иван Златарев, Кирил Попхристов, Мимоза Базова, Мария Славчева, Лев Пригунов, Никола Чиприянов, Велко Кънев, Вельо Горанов, Ненчо Йовков, Милко Минков, Белла Цонева, Дора Стаева, Вихър Стойчев, Димитрина Минчева, Веселин Вълков, Климент Михайлов, Лъчезар Великов, Иво Русев, Николай Начков, Иван Янчев, Димитър Милушев, Никола Дадов, Валери Русинов, Кръстьо Дойнов, Васил Топузлиев, Рамис Татаров, Георги Канзов, Янко Топузлиев, Христо Ламбов, Миланка Пенева, Адела Симеонова, Йотка Звискова, Кънчо Кънев, Пепо Габровски, Любомир Ялъмов, Пенко Пенков, Георги Новаков, Христо Червеноврежки, Стефан Бобадов, Илия Георгиев, Йордан Спиров, Цветана Денкова, Ивалин Димитров, Петър Добрев, Георги Христов, Васил Спасов, Атанас Маджаров, Веселин Борисов, Кирил Спасов, Вълчо Камарашев, Димитър Керанов, Спас Захариев, Андрей Кочев, Иван Григоров, Гроздан Герцов, Георги Горанов, Георги Елкинов, Йордан Дянков, Данчо Алексиев, Итьо Итев, Ламби Порязов, Нино Луканов, Тихомир Златев, Славчо Митев, Любен Калинов, Стоян Стоянов, Димитър Кучланов, Стефан Делев, Тодор Иванов, Любомир Димов, Веселин Чиплаков, Илия Михайлов, Петър Гетов, Елена Пенкова Снимка: https://www.imdb.com/

[vprki]

Неизвестният Хаджийски, или как бяха открити тези текстове

На 13 октомври се навършиха 110 години от рождението на Иван Хаджийски. А девет дни преди да навърши 37 години загива в сражение като доброволец на фронта – военен кореспондент в щаба на Втора българска армия. Но за малкото години на своя живот, Иван Хаджийски със своите народопсихологически изследвания поставя основите на социологията у нас. Неговите трудове са известни, но се оказва, че винаги има и изненади. За една такава разказва Тони Николов, съставител на книгата „Откъде започнахме ние” – неизвестни ръкописи на Иван Хаджийски /изд. „Рива”/.

Колекционерството е много повече от събирателство; онези, чиято душа е била опалена, макар и за кратко, от тази страст знаят, че най-сладката тръпка е тъкмо предчувствието, усещането, че във всеки миг може да ти се случи най-невероятната среща във времето, стига да си готов за нея.

Честно казано, нямах никакво предчувствие в онази есенна вечер преди около година, когато минавайки край едно кафене в центъра на София по прозореца ми почука столичен антиквар. Срещите между любителите на миналото са винаги подчинени на случайността; затова влязох, поздравих го и си поръчах едно кафе. Заприказвахме се, после той посегна към голямата си кожена чанта, с която е неразделен, като ми предложи да хвърля едно око на една-две книги и някакви картички. Нищо особено. И тъкмо се готвех да си тръгвам, когато в опит да привлече вниманието ми, той измъкна отнякъде обемиста картонена папка с връзки и ми я подаде с думите: „Виж тук няма ли нещо за теб”. Развързах я с усещането, че си губя времето. Най-отгоре имаше някакви сметкоразписки и отчети, по-надолу се виждаха купища нагънати изрезки от вестници и пожълтели листове, всичко в насипно състояние. Затворих папката и я бутнах към него с думите, че днес не ми се рови толкова дълбоко в историята. Той обаче упорстваше и пак я сложи пред мен, настоявайки, че вътре имало архив, който бил прибрал от битака преди трийсетина години. Книгите отдавна продал, а папката така си останала, на дъ��ото имало и ръкописи.

Какво пък, навън и без това заръмя, затова издърпах купчина от пожълтелите листове. Оказаха се детски стихчета на стария правопис, а под тях излезе някаква пиеса в стихове за цар Самуил с напълно разбъркани страници. Почти бях готов да се откажа, когато погледът ми попадна върху малки листчета, захванати с телче – спомени, посветени на някой си д-р Стоев, името не ми говореше нищо… Порази ме обаче ударната фраза, нейната изразителност: „Буйна, непокорно разлюляна коса, навита на къдрици. Широко, мургаво лице. Черни, големи, огнени очи. Голямата му глава, за която мъчно се намираше шапка, бе сложена върху атлетическо тяло…”. А при споменаването на град Троян малко по-надолу някакво предчувствие замъждука у мен, преди скептицизмът ми бързо да го отпъди.

За своя изненада се чух да питам за цената; нещо, което в цялата тази работа си остана неразбираемо за мен самия. Антикварят се оживи и в скоропоговорка ме заубеждава, че туй си е цял архив, който няма цена, в смисъл, че е уникален и изстреля във въздуха такава сума, която ме накара да подскоча. Ала този ритуал е част от колекционерството. Шеговито го запитах да не би да смята, че става дума за архива на Елин Пелин. На което за моя изненада – което се случва рядко – той сам спомена източника на документите. Попита ме чувал ли съм за проф. Георги Веселинов /Георги Веселинов (1909-1978) – български детски поет и изследовател на българската литература. От 1959 г. е професор по литература в Софийския университет. Много от стиховете му за деца са подписани с псевдонима Георги Владимиров – б.а./

Не само бях чувал. В пети или шести глас учителката ми по литература ни поведе на срещи с детски поети. И така се случи, че прекрачвайки комай за първи път прага на Софийския университет, можах да видя на живо как този престарял професор по литература чете свои стихове за деца. Което съвсем не означава, уточних на глас, че ми е притрябвал архива му.

��нтикварят тутакси прояви сговорчивост. Цената спадна до далеч по-умерени равнища, пак предоставящи възможност за лесно измъкване от сделката, когато някаква „тъмна и необяснима сила” в мен ме накара да кажа „да”, противно на „всяка относителна способност на нашия ум”. И не след дълго, за нарастващо мое учудване, поех към вкъщи с огромен плик, приютил обемистата папка.

Единственото разумно обяснение беше, че ме провокира „тайната” на онези малки листчета, захванати с телче, подсещащи ме за нещо чуто или прочетено някога. У дома се заех да инвентаризирам находката. Отделих настрана вестникарските изрезки, после детските стихове (подписани с Г. Владимиров) и пиесата за Самуил, с което купчината малки листчета намаля съвсем. И се сведе до три машинописа, отпечатани върху срязани на две страници, единият от които прибран в излинял пощенски плик. На лицевата му страна нечия ръка бе написала: „Непечатана”. А отдолу – „Образъ и сравнение с примери от кн. „Магдина чука” на Ст. Ц. Даскаловъ”. Последното не ме  ентусиазира особено: явно Георги Веселинов е писал някога за  Ст. Ц. Даскалов, ала какво от това. Машинално извадих избелелите страници от плика, прелистих ги и тогава – на втория или третия лист – погледът ми попадна на обратната страна на листа, напечатан върху бланка от кантората на… Иван Хаджийски, адвокатъ, ул. „Царъ Асенъ” 11.

Просто не повярвах на очите си! Спомням си как бавно наредих неномерираните листчета на масата и на гърба на едно от тях отново съзрях името на Хаджийски. А на друго – „Битъ и душевностъ на нашия народъ” – изписано с големи букви, като заглавие.

И вече на края на третия ръкопис – „Откъде започнахме ние” – зад слепнали страници и защипан с телчета пасаж видях изписаното на пишеща машина име: Иванъ Хаджийски.

Наистина не беше за вярване: цели три ръкописа на Хаджийски (при това неизвестни?), след като от десетилетия изследователи проучват и най-малкия ред, останал от бащата на българската социология, издирвайки къде ли не пропадналата трета част на неговия шедьовър – „Бит и душевност на нашия народ”.

Знаех, че дъщеря му Мария Хаджийска направи всичко възможно през годините, за да възстанови по стенографски записки поне скелета на изгубената част; че Йордан Василев успя да разчете по повредени отпечатъци студията „Психология на маниака” и т.н.

А сега, по някаква чиста случайност или по силата на необяснимо предчувствие, аз се оказах намесен в цялата „тази неразбираема работа”.

Разбира се, гласът на разума ми нашепваше, че преди да разглася находката, е редно сам да  се нагърбя с някои проучвания.

Първо, да се уверя в автентичността на текстовете (и да се види дали поправките са от ръката на Хаджийски).

Второ, да се опитам да изясня как и откъде ръкописите на Иван ��аджийски биха могли да се озоват у проф. Георги Веселинов.

И, трето, но не по важност: да проверя дали статиите не са вече публикувани в последния и най-пълен тритомник със събрани съчинения, издаден от „Изток-Запад” (2002-2003 г.) под редакцията на Мария Хаджийска – сиреч в ръцете ми да се е озовал просто препис.

Колекционерството и тук ми дойде на помощ. Сетих се, че притежавам първото издание на „Бит и душевност” от 1940 г. (с автограф-посвещение на някой си Иван Ничолаев) и с разтреперани ръце се заех да сравнявам почерците. Нямаше съмнение: по специфичните закръгляния на а или я, както и по изписването на в, т или ч личеше, че поправките са от ръката на Хаджийски. Значи ставаше дума за оригинали!

А пък в кафявия двутомник на Иван Хаджийски от 1974 г., под редакцията на Ефрем Каранфилов и Нешо Давидов, най-неочаквано попаднах на друга важна следа – за размера на „листчетата” – фикс-идеята, която натрапчиво ме преследваше още от самото начало. Спомнях си смътно, че някъде съм чел за това, но не се сещах къде. И ето че в края на том 1 попаднах на следното описание на ръкописа на „Социализмът в Троян”:

„Намереният ръкопис е на пишеща машина върху листа с малък формат (21 на 14 см.),на каквито листа Иван Хаджийски често е пишел, за което свидетелства и ръкописът на „Психология на военната дисциплина”, намиращ се в частния архив на Спиридон Казанджиев в библиотеката на Българската академия на науките” /Иван Хаджийски, Оптимистична теория на нашия народ, том 1, София, „Български писател, 1974, с. 617 – б.а./.

И трите новооткрити текста бяха точно със същите размери – средно по двайсетина машинописни реда на страница и около 40-50 знака на ред.

И никой от тях, както показа сверката, не е бил публикуван в което и да е от издадените съчинения на Иван Хаджийски!

Оставаше обаче загадката: как ръкописите са попаднали при Георги Веселинов и защо са тънали в неизвестност до ден днешен?

Кой би могъл да ми даде отговор на тези въпроси? Мария Хаджийска, дъщерята на Иван Хаджийски, направила толкова много за проучването на неговото творчество, вече не бе сред живите /Мария Хаджийска почина през 2010 г. – б.а./. Опитах се да поговоря с Йордан Василев, другия най-сериозен изследовател на Хаджийски, но той не се чувстваше добре, отложихме срещата, а скоро след това и той се спомина.

Тогава реших, че трябва сам да се потопя в съчиненията на Хаджийски и все някъде там ще намеря отговорите.

Така и стана. Ненадейно в сборника „Иван Хаджийски. Неизвестно от него. Неизвестно за него” /София, 1989/ попаднах на едно красноречиво свидетелство на дъщерята. Мария Хаджийска косвено разплиташе загадката от дистанцията на времето:

„Архивът на Иван Хаджийски остана при мен след смъртта на майка ми през 1978 г. Онова, което бе оцеляло след бомбардировките, след безкрайните местения от квартира на квартира, след посегателствата на приютени роднини към вещите на татко (така бе продаден официалният костюм на татко, който се пазеше в гардероба), все пак не беше малко.

Много са хората, които се интересуваха от този архив. Още през 1945 г., когато живеехме временно на улица „Джовани Горини”, у нас идваха мнозина и продължително се занимаваха с ръкописите на баща ми. Запомнила съм само Георги Веселинов…”/Иван Хаджийски, Неизвестно от него и неизвестно за него, София, Издателство на ОФ, 1989, с. 119. – б.а./.

С което поне част от тайната намери отговора си.  Макар и не изцяло.

Остава неясна мотивацията на самия Георги Веселинов, впоследствие професор по литература, който така и никога не публикува, нито пък връща взетите назаем или по работа чужди ръкописи.

Какво изобщо е предизвикало интереса му към архива на Хаджийски? Кое го е карало многократно да ходи при вдовицата Петранка Хаджийска и с часове да рови из голямото шперплатово сандъче от гроздов мармалад-пестил, заключено с катинар, в което още приживе социологът грижливо е кътал всяка своя бележка?

Едно е ясно – когато �� началото на 70-те години научна комисия от БАН идва да прегледа „съдържанието” на сандъчето, тя е направо разочарована: вътре не открива неиздадени ръкописи, нито следа от чернови или пък части от изгубения трети том на „Бит и душевност…”. Там има само купчина недоизписани листове, лични документи и писма, картички от места, през които Хаджийски е пътувал и върху които собственоръчно е поставял датата и годината, конспекти на лекциите му от университета, изрезки от вестниците и снопчета нечетливи стенограми (от които впоследствие, ред по ред, бе извлечена частично и черновата на третия том на капиталното му съчинение). По-голямата част от тези документи днес са в музея в Троян /Иван Хаджийски, Неизвестно от него и неизвестно за него, София, Издателство на ОФ, 1989, с. 120 – б.а./.

Останалото липсва. Какво е било то, можем само да гадаем. Сякаш нечия невидима ръка се е погрижила то да изчезне, както по същото това време от огнеупорния сейф на национализираното издателство „Хемус” изчезва и машинописният оригинал на финала на „Бит и душевност…”, занесен там лично от вдовицата на Хаджийски.

Още въпроси и съвпадения без отговор. ≈

Текст: Тони Николов

Снимки: от книгата

[mihaylovblog]

18.06.1989 г. – Премиера на българския игрален филм "Юдино желязо" по сценарий и режисура на Светослав Овчаров. Оператор е Георги Чолаков. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Участват актьорите: Стефан Мавродиев, Радой Ралин, Иван Славов, Тодор Андрейков, Никола Пашов, Александър Дойнов, Николай Урумов, Иван Савов, Юлия Кънчева, Катя Иванова, Йордан Биков, Панайот Панайотов, Радослав Блажев, Груди Кадиев, Димитър Хаджийски, Димитър Лаков, Илиян Балинов, Владимир Йочев, Васил Вачев, Христо Бойчев и др.

[mihaylovblog]

18.06.1989 г. – Премиера на българския игрален филм "Юдино желязо" по сценарий и режисура на Светослав Овчаров. Оператор е Георги Чолаков. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Участват актьорите: Стефан Мавродиев, Радой Ралин, Иван Славов, Тодор Андрейков, Никола Пашов, Александър Дойнов, Николай Урумов, Иван Савов, Юлия Кънчева, Катя Иванова, Йордан Биков, Панайот Панайотов, Радослав Блажев, Груди Кадиев, Димитър Хаджийски, Димитър Лаков, Илиян Балинов, Владимир Йочев, Васил Вачев, Христо Бойчев и др. Снимка: https://www.imdb.com/