#есензима

[vmalkotoesilata]

This beautiful dress brings back special memories of my childhood when I used to go to ballet classes. Since then this gracious performance is my favorite cultural event to attend: the movement, the music, the costumes... a mesmerizing art. Thank you @theadeptt for this creation and the love you put into making it. . . . #Dress #balletdress #clothes #flowydress #fashion #bulgarian #bulgarianDesign #fallfashion #рокли #есензима #балет #мода

[petidelaroise]

Прозрения

Отне ми година и половина и една неуспешна, но щастлива любов, за да разбера, че трябва да те превъзмогна.

Ден след ден, месец след месец. Пролет, лято, есен, зима. Пролет лято есензима. Всички мигове, хубави и лоши, се приливат един вдруг, правейки мътна примес. Всички те, жертва на теб. Човекът с боичките дойде да ми оцвети сивия свят. Разхвърли тук и там червено по душата ми, а накрая с един размах потопи всичко в черно. И така до брезкай. Имаш ли край? Имаме ли край? Уморена съм. Уморена от това да бъда черна, мрачна, тиха. Уморена от това сърцето ми да прескача, щом чуе името ти. Болно въодушевление, което знае, че в един миг ще се превърне в болка. Но то нехае за това, защото надеждата никога не позволява на жарта по него да угасне. Болна надежда. Всичко в мен е болно. Най-сетне е под карантина. Заключи ме в изолатор, с високи бели стени и без прозорци. Стените вече са надраскани с демони, изскачащи от тялото ми. Правят си пир пред мен, без ��ен. Анархия. Прокудена от малките животни, чийто живот крепях толкова дълго, не ми остава друго, освен да се обърна към новите такива, онези, които тепърва се зараждат в мен. Нова партида. Искат да ме научат на ред и дисциплина. Искат да ми покажат как да живея сама със себе си ( и тях? ), без да искам чуждите такива. Без да се нуждая от любов. Или теб. Само от себе си.Запушвам си ушите, не искам да ги слушам. Но те крещят. Агресия. Сбивам се с тях, не ги искам. Искам да ги пратя при останалите, на пир. Но са по-силни от мен. Не ми позволяват да се върна при теб. Не ми позволяват да се свия в ъгъла и тихо да поплача в твоя чест. Липсва ми. Бях свикнала да те обичам. Бях свикнала да се нуждая от теб. Но Те ми дадоха лекарство. Главата ми е замаяна, може би не е моята вече. А тялото ми? А душата ми? Наистина ли са те, същите? Но те не те искат вече. Защо? Какво стана? Боря се с тях, за да те поискат обратно. Боря се (със себе си?), за да те върна обратно. Чувствам се упоена. Какъв ще е утрешния ден? Ще бъде ли без теб? Заспивам. И не искам да се будя.