#а��име и манга

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Vampire Game“ (2-ра част) – Леле-мале, с какво се захванах…?

И-и-и ето ни пак! И така на ринга излизат „Vampire Game“ с нейните дълги 92 глави и моя милост със своите 60 килограма с мокри гащи, но пък въоръжена с тежка критика.

От предишната публикация, разбрахме, че мангата „Vampire Game“ умее да въодушевява читателите, като обещава любопитен и забавен развой на събитията. Отново ще бъдат налице ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ, така че ако искате да прочете мангата и да си изградите собствено мнение, без да се влияете от моето, сега е момента да се оттеглите!

Та… много добре. Ищар става съучастник на Дузел в постигането на неговото отмъщение и започва активно да му помага в търсенето на преродения Фелиос, който ѝ се пада пра-пра-… прадядо. Оказва се обаче, че няма да е толкова лесно, тъй като родът е голям и се разпростира чак до съседните царства, които се управляват от нейни роднини. Освен това принцесата е заобиколена от личната си стража в лицето на лоялния генерал Дарес, който я държи под око, учителя по магия Юджин (или Юджел, както е истинското му име.), който отговаря за обучението и подготовката на принцесата за управление на царството, и сър Келд – царския съветник, който отговаря за мирните взаимоотношения между Фелиоста и съседните царства и между другото най-много иска Ищар да се вразуми, и да продължи рода, като се ожени за някой от многото си братовчеди.

Всичко разказано дотук е едва въведението в историята, но още тук шоджо започна да се долавя, което малко ме подразни, но продължих да чета с интерес глава след глава. Първото нещо, което започна да поражда съмнение в мен, беше характера на Ищар. Още от самата ѝ поява не я харесах като персонаж. Тя е лекомислена, незряла, инатлива и злобна (в лека степен). Макар, че можеше да се очаква, имайки предвид, че принцесата е само на 15… нали така? За нещастие личността ѝ така и не спечели симпатията ми до самия край на мангата, а това е разочароващо за един главен персонаж, който се предполага, че ще ръководи развитието на историята.

След това идва първата голяма случка – пътешествието из Ла Наан. И тук шоджо природата на мангата тежко се проявява, като се започват едни инриги, сбл��съци на интереси и дори невъзможна любов между членовете на семейството на братовчедите в Ла Наан. Мирише на инцест! Това от друга страна ми напомня защо не харесвам истории, наблягащи на царските взаимоотношения. Зад ъгъла винаги дебне възможността за кръвосмешение. Във „Vampire Game“ даже има и нотки на хомосексуализъм, тъй като двама от братовчедите на Ищар, които са братя, имат тайна романтична връзка. С риск да бъда наречена „хомофоб“ или нещо от сорта, признавам, че не харесвам романтиката между гейове или лесбийки. Подобни ситуации обикновено ме държат на страна от такива творби. Но какво говоря? Аз по принцип не харесвам каквито и да е романси и страня от тях, особено когато са център на вниманието. Въпреки казаното, мога да търпя романтични връзки (от всякакъв вид), стига цялата история да не се върти около тях и за щастие във „Vampire Game“ случаят е именно такъв.

И така, обратно на историята. Няма да коментирам събитията в Ла Наан, тъй като се получават отегчителни драми – този харесвал Ищар, онзи харесвал Ищар… Тя пък не иска да се жени за никого. И като цяло много сблъсъци на лични интереси. Но поне тук виждаме първия опит на Дузел да провери наследниците на Фелиос в търсене на вражеското превъплъщение. Това поне беше забавно през повечето време.

След това историята продължава с нови приключения в други царства като Си Ксенет, Зи Алда и др., придружени с нови откачени и странни персонажи, които представяха нови конфликтни ситуации. Всъщност цялата манга общо взето се въртеше около подобно сблъсъци на интереси. Оказа се обаче, че ако Ищар отклонява вниманието на читател�� със интригите, в които бива въвлечена, то Дузел връща фокуса върху издирването на Фелиос сред наследниците. За щастие стремежът и упоритостта на вампирския цар поддържаха интереса ми към „Vampire Game“ и ми помогна да издържа цялата драма покрай усуканите царски взаимоотношения.

Като цяло случките в мангата оформиха един луд вихър от безумни или нелепи ситуации, предизвикани от странните мотиви на персонажите. Като контраст на това, финалните глави наблегнаха сериозно на същинския конфликт в историята, който обаче не беше включваше отмъщението на Дузел. Ако трябва да сме честни, Дузел така и не изпълни заканата си към Фелиос. Даже не се разбра в кого се е преродил, макар да се загатна, че Дузел го е намерил. А нали това беше цялата идея на мангата? Да се изпълни отмъщението! Отгоре на всичко накрая отрицателните герои Шарлин и Ласен бяха победени прекалено лесно.

И така, крайното ми мнение за „Vampire Game“ е негативно. Тази манга имаше толкова много потенциал, но беше изпълнена с множество ��кучни и ненужни обстоятелства, а главната движеща идея на историята дори не се реализира. Та да… в крайна сметка творбата не си заслужаваше четенето.

[1kakaogua1]

Корейска игра е обвинена в плагиатство на анимето Demon Slayer

Корейската мобилна игра на име Gwisal-ui Geom съобщи в понеделник, че прекратява дейността си на 29 април. Обявата е направена само 5 дни след пускането на играта на пазара.

Причината за това решение се оказва обвинението, отправено към създателите на играта от страна на Корея и Япония, в плагиазъм, поради неописуемо голямата прилика между героите на играта и тези на анимето Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba.

Главният герой не само има физическa прилика с Танджиро (главният герой от Demon Slayer), но и историята е отражение на тази от анимето: семейството му също е убито от демони и той тръгва, за да ги намери и победи.

Като причина за спирането на играта са посочени ,,различни проблеми“ и персоналът, работил по играта, се извинява за причиненото неудобство.  Спечелената сума от играта е блокирана и невалидна.

По-рано създателят на играта съобщава пред корейски сайт за видеоигри, че няма как да се говори за плагиатсвто. Според него се е достигнало до този извод, само защото героите имат сходни дрехи, които са напълно в японски стил и заради основната предпоставка за борба с демоните.

Demon Slayer е едно от най-успешните анимета на 2019г., то е вдъхновено от манга, а през 16 октомври с нетърпение очакваме и филмовата му адаптация.

 Cr: Animesnetwork