#Ялта музей

[searuss8]

Алупка парк Воронцова, озёра, большой и малый хаос, водопады, пляж, набе...

[marinsgroup]

В зоопарке отеля «Ялта-Интурист» родился малыш альпака

В субботу, 19 октября, в зоопарке «Планета обезьян и диких кошек» отеля «Ялта-Интурист» произошло радостное событие: родилась маленькая альпака. Мама детеныша – обыкновенная альпака, а отец – альпака сури. Беременность у альпака обычно длится 11 месяцев

Альпака – это представители семейства верблюдовых, обитающие в высокогорных районах Южной Америки, таких как Перу, Боливия и Чили. Они известны своим мягким шерстяным покровом, который используется для производства текстиля. 

Рождение альпака – значимое событие для зоопарка. Оно свидетельствует о благополучии животных и правильной зоологической работе. Новый член стада, несмотря на свой юный возраст, уже привлекает внимание гостей, желающих увидеть милого малыша и узнать больше о жизни этих удивительных животных.

��� Для зоопарка «Планета обезьян и диких кошек» рождение альпака является значимым событием: именно с этих животных началась история нашего зоопарка, — рассказывает директор зоопарка Ксения Таратынова. – Сегодня в отеле «Ялта-Интурист» проживают три самки: старожилы Маша и Даша, и их потомство Лилу. Отец — альпака сури — живёт отдельно в Green Park. Это не первое их потомство, предыдущие малыши разъехались по зоопаркам страны. Новорождённую мы планируем оставить у себя.

Имя для малышки ещё не выбрано, поэтому все желающие могут принять участие в голосовании в официальных аккаунтах социальных сетей отеля: 

Telegram: https://web.telegram.org/k/#@hotel_yalta_intourist, 

VK: https://vk.com/hotel_yalta_intourist.

 Зоопарк «Планета обезьян и диких кошек» – уникальный музей живой природы в самом центре знаменитого Массандровского парка. На сегодняшний день в нём обитает более 300 редчайших представителей мира дикой природы: приматы, дикие кошки, экзотические млекопитающие, коллекционные рыбы и птицы. За время своего существования зоопарк отеля успел стать одним из лидеров в нашей стране по рождаемости, сохраняя генофонд редких экзотических животных. Совсем недавно, летом 2024 года, родился уже шестой по счёту представитель семейства шимпанзе за последние семь лет ‒ Самсон, что стало значимым событием не только для нашей страны, но и для всего мира. Появление потомства у животных в зоопарке отеля ещё раз свидетельствует о том, что забота о животных и природоохранная деятельность являются неотъемлемой задачей и частью жизни зоопарка.

[vizuart]

Ялта. Дом музей Чехова. Чеховский сад, высаженные Чеховым деревья, интер...

[otkrytki]

Крим. Ялта. Вхід до «Поляни казок» — філіалу краєзнавчого музею.

Крым. Ялта. Вход в «Поляну сказок» — филиалу краеведческого музея.

[Crimea. Yalta. Entrance to the “Glade of fairytales” — branch of the museum of local lore.]

[Krim. Jalta. Eingang zur „Lichtung der Märchen“ – Filiale des Landeskundemuseums.]

(1987)

[startbusinesspro]

КРЫМСКАЯ 🚣‍ #ВЕНЕЦИЯ ❣ Так интересно называют Крымскую #Балаклаву 🔖 ➖➖➖ Балаклава знаменита своей небольшой бухтой протяженностью чуть больше 1 км. В самом узком месте ширина бухты всего 45-50 метров. Балаклавская бухта очень живописная, изогнутая и закрытая, поэтому здесь не бывает сильных 💨 ветров и штормов 🌊🌊🌊 Вся береговая туристическая линия заставлена многочисленными #лодками, #катерами 🛥 и #яхтами ⛵ Из достопримечательностей здесь есть крепость 🛡 Чембало, мыс #Фиолент, чистейшие пляжи 🏖 Золотой, Яшмовый, Дикий и #Инжир, а также #музей подводных лодок. ➖➖➖ Но делать здесь больше 1 дня, если честно, нечего! Так что продолжаем путешествие … ➖➖➖ #Крым #крымнаш #Алушта #Ялта #туризм #путешествия #отдых #достопримечательности #лето #хочунаморе #жара #каникулы #отпуск #курорт #жаркиестраны #пляжныйотдых #море (at Крым, Балаклава) https://www.instagram.com/p/CDoKs2ODAci/?igshid=s55z43ehrdzq

[ivanseledkin]

Кладбище троллейбусов в Ялте / Yalta trolleybuses cemetery

В этом парке стояли старые троллейбусы, снятые с маршрута Ялта - Симферополь, самые древние из них - Škoda 8Tr и 9Tr, закупленные СССР в 1960-х.

Летом прошлого года на Крым обрушились сильные ливни, а в Ялте сошел сель. Этот сокрушительный поток из жидкой грязи и камней двигался с гор и буквально упёрся в старые троллейбусы! Таким образом, они защитили постройки, находящиеся ниже, в том числе троллейбусный парк - иначе бы сель засыпал его территорию и мог повредить используемые машины.

На 2022 год парк расчистили от камней, и редуте троллейбусы планируют забрать в музей в Питер.

In this park there are old trolleybuses removed from the route Yalta-Simferopol, the oldest of them - Škoda 8Tr and 9Tr, purchased by the USSR in the 1960s.

Last summer, heavy rains hit the Crimea, and a mudslide came down in Yalta. This crushing torrent of liquid mud and rocks moved from the mountains and literally ran into the old trolleybuses! Thus, they protected the buildings below, including the trolleybus park - otherwise the mudflow would have covered its territory and could have damaged the cars in use.

The park was cleared of rocks for 2022, and the redoubtable trolleybuses are planned to be taken to a museum in Petersburg.

[secrets-of-the-dark-academia]

Ялта. Дом музей Чехова. Чеховский сад, высаженные Чеховым деревья, интер...

[mills-mansion]

Ялта. Мемориальный музей Леси Украинки.

[vimoskalenko]

Ялта, Крым. Центральный рынок Ялты, канатная дорога, дом-музей Чехова. Д...

[searuss8]

Гаспра замок Ласточкино гнездо, мыс Ай-Тодор. Большая Ялта Крым 🍎

[travellguide]

#Массандровскийдворец. История дворца, точнее его обитателей овеяна мистикой. 🤭 А как иначе это назвать, если за всё время во дворце никогда не жил его хозяин? 😦В 1870 году князь Воронцов решил построить на месте старого дворца новый, для своего сына Семена. Но спустя два года после начала стройки умер сна��ала архитектор, затем сам князь. В 1892 году недостроенный особняк приобрёл император Александр III, но в 1894-м император умер. Достраивал замок уже Николай II, и он никогда не ночевал в этом дворце, а пользовался им как охотничьим домиком. Возможно, из-за дурной славы места. После революции здесь сделали санаторий для больных туберкулёзом. А после войны здание занял научно-исследовательский институт в области виноградарства, а ещё позже Массандровский дворец стал госдачей. В 1992 году дворец превратили в музей. Вот так бывает. 🤗 - - #гидпопутешествиям #travellgide #крым #южныйберег #дворец #дворцыкрыма #travel #russia #rtgtv #travelphotography #travels #travelblog #travelgram #travelling #travelblogger #traveltheworld #travelling #trip #triprussia #путешествуемпороссии #путешествуем #путешествуй #путешествие #путешествия #ялта #массандра (at Массандровский дворец) https://www.instagram.com/p/CErkggnJQnE/?igshid=idw6sjyd3efc

[7m-beztsen]

В Алуште открылся музей под открытым небом «Крепость Алустон». Он был создан в этом году на месте средневековой крепости VI – XV веков. Экспозиция рассказывает об истории не только Алустона, но и всего Южного берега Крыма – от рубежа новой эры до XVIII века. В музее представлены археологические находки, наглядные исторические материалы, информационные стенды, макеты оружия и предметов быта, а также выставка изобретений XV века. Адрес музея под открытым небом "Крепость Алустон" г. Алушта, переулок Верхний, тупик 3 (вход за Мечетью #КрепостьАлустон #МылюбимКрым #Crimea #РеспубликаКрым #Россия #крым2020 #новостикрым #интересноевкрыму #алушта2020 #алуштаотдых #музеивкрыму #чтопосмотретьвкрыму #ялта #севастополь (at Крым, г.Алушта) https://www.instagram.com/p/CCnNTbHDNhm/?igshid=jv776nkihdhp

[otkrytki]

Крим. Ялта. Літературно-меморіальний будинок-музей А. П. Чехова.

Крым. Ялта. Литературно-мемориальный дом-музей А. П. Чехова.

[Crimea. Yalta. Writer’s home museum of A. P. Chekhov.]

[Krim. Jalta. Literaturmuseum und Gedenkstätte für A. P. Tschechow.]

(1987)

[cool-george-posts]

Оздоровительный тур в Ялту (Крым): 5 дней

От 18000 рублей за 5-дневный тур на двоих 

Проживание: Отель "Империал 2011" , Ялта, ул. Володарского-Щербака, 7/3 Отель «Империал 2011» в городе Ялта считается одним из лучших на всем на черноморском побережье. Он расположен в исторической части города, вблизи от известного Приморского парка и храма Воскресения Христова, всего в 400 метрах от моря. Гостиница размещена в непосредственной близости к главным достопримечательностям, а именно набережной, пушкинской аллеи, канатной дороги и тому подобного. Кроме этого в радиусе ста метров расположено множество заведений общественного питания, магазины, банки и другая необходимая инфраструктура. На территории отеля «Империал 2011» в городе Ялта вы можете чувствовать себя в полной безопасности, так ка он расположен на закрытой территории под круглосуточной охраной. В номере: 2 односпальные кромати Телевизор Wi-Fi интернет Балкон Кондиционер Отопление Плоский ТВ Санузел Холодильник Достопримечательности города Ялта: Ласточкино гнездо Ливадийский дворец Приморский парк Дом-музей Чехова Набережная В стоимость тура входит: проживание завтрак трансфер Аэропорт Симферополь – Ялта (в аэропорту встретит машина и отвезёт в отель) пользование тренажерным залом пользование бассейном детская анимация посещение сауны (за дополнительную плату) массаж (за дополнительную плату) Дата и цена тура на 2020 год: Период  Цена за 5-дневный тур на двоих Низкий сезон  08.01.2020 - 30.04.2020 01.10.2020 - 29.12.2020  18000 рублей Высокий сезон 01.05.2020 - 30.09.2020 30.12.2020 - 07.01.2021 29500 рублей   Read the full article

[buysevas]

Один из объектов на профильных системах Алютех в г.Минс...

Один из объектов на профильных системах Алютех в г.Минск. Музей Великой Отечественной Войны. Используемые системы Алютех ALT F50, ALT 150. Использованное фото представлено на официальном сайте ГК Алютех.

https://www.instagram.com/eburgru.ru https://www.instagram.com/bosch_eburg

https://www.instagram.com/eburgru.ru https://www.instagram.com/bosch_eburg

Наш сайт: http://eburgru.ru/fasad/ → Звоните ☎️ +79788175175

#севастополь #ялта #евпатория #судак #феодосия #керчь #черноморское #алушта #юбк #крым #остекление #остеклениекрым #остеклениеялта #дизайнотеля #дизайнhoreca #фасады #фасадыкрым #фасадыялта #дизайнресторана #дизайнеркрым #качество #архитекторкрым #окнасевастополь #окнаялта #окнаевпатория #строительствокрым #окнафеодосия #домуморя #домвкрыму #симферополь

◯ Производитель №1 в Крыму

★ Ворота и автоматика ★ Остекление зданий и сооружений ★ Раздвижные окна ★ Рольставни на окна и двери ★ Светопрозрачные фасады ★ Офисные перегородки ★ Алюминиевые конструкции

Раздвижные двери https://sevastopol.krim.top/razdviznie-dveri-sevastopol

[vprki]

Критичен поглед: Музей за близкото минало – да бъде или да не бъде…

„Музеят – възможен или невъзможен” е темата на дискусията, която ще бъде осъществена на 7 ноември в Софийска градска художествена галерия по проект на Фондация „Въпреки”. Проектът получи финансово подпомагане  по програма „Публики” на Национален фонд „Култура”. Датата за дискусията е знакова и е във връзка с 10 ноември, когато се навършват 30 години от демократичните промени в България. Идеята е за същността на съвременния музей и създаването на подобен за близкото бивше социалистическо минало в София. Вече публикувахме текст във „въпреки.com” /можете да го прочетете тук/, както и няколко мнения /тук, тук, тук, тук и тук/. Сега публикуваме текстове по темата на културолога проф. Ивайло Дичев, журналиста  Тони Николов и скулптора Васил Симитчиев. А всички желаещи могат да се включат в дискусията на 7 ноември.

Проф. ИВАЙЛО ДИЧЕВ, културолог:

Защо у нас няма музей на комунизма ли?

Първо, защото музеят слага точка на една епоха и я отпраща в миналото. У нас основното политическо боричкане продължава да е „за“ и „против“ комунизма. Така че не само носталгиците отляво, но и антикомунистите отдясно не искат тази точка да се слага, за да могат да продължат борбата и съответно да легитимират дясността си. Защото в музея мъртвият вече не ни е враг – събитията, вещите, дори престъпленията по определение престават да влияят на настоящето. Превръщат се в морална притча, поука за настоящето.

Разбира се за тази поука днес не можем да се разберем. На една страна са лагерите, ДС, цензурата, сивият и затъпяващ живот. На другата – язовири, жилищни блокове, естрадни песни и изобщо модернизацията на българското общество. Левите си затварят очите пред първата страна на режима, десните яростно отричат втората. Тази културна война, както казах, до днес е основна форма на политическа идентичност у нас по липсата на сериозни икономически или социални алтернативи в главите на политиците ни.

Можем ли да направим музей, в който да покажем каква е била човешката цена на сиромашката ни модернизация - жертването на едни градски и етнически малцинства, присвояването на огромна част от националния продукт за инвестиране в заводи, цензурата, която е обратната страна на културните икони от онова време и тъй нататък. За да е убедителен и за да служи на настоящето разказът на миналото трябва да минава и през тъмни, и през светли моменти, да представя и илюзиите на поколения от българи, и разочарованията им, и ентусиазма, и бюрократическия абсурдизъм, и растежа, и терора. Но това е невъзможно, защото политиците ни пребивават в идеологиите си, а на интелигенцията, който може да представи миналото в неговата сложност - не доверяват. То и самата интелигенция се бори за оцеляване и гледа да се прилепва към идеологиите на властта, но това е друга тема.

Ретроапартамент в Димитровград - снимка Николай Папучиев

На трето място, музей не е възможен, защото самата тази институция у нас все още пребивава в 19 - ти век. Музеят тук е гробище, където отиваме да се покланяме; той представя нашите герои, нашата ритуална памет, така, както е описана от учебниците. Кога за последен път се удивихте от нещо, видяно в музей? Там просто потвърждават това, което така или иначе си знаете. Няма я нито немската амбиция това да е изследователска институция, която класира, описва, сравнява – просто защото науката у нас е непоправимо маргинализирана. Няма я и флорентинската, най-ясно видима днес в САЩ, където музеят  показва любопитни пре��мети, които удивляват и забавляват. Институцията е идеологическа и не притежава самостоятелност по отношение на Министерството на културата и съответната община. Затова и е посещавана основно от ученически групи, водени от учителки, които илюстрират поредния си урок. Как си представяте музей на комунизма, който да е интересен – като изследователски проект, като забавен туристически продукт или пък като артистична акция? Ами то едно стихотворение на дяда ви Вазова да извадят от програмата – надига се вой до небесата. А представете си някой да се опита да покаже нещо ново, неочаквано, разбиващо стереотипите ни за онзи строй?

Дворът на Музея на социалистическото изкуство в София

Да, частен музей би бил възможен, но самодейни опити като Червения таван в Търново или много комерсиалния Ретро музей на бизнесмена от Варна май си остават доста едностранчиво - носталгични. Музеят на социалистическото изкуство пък съвсем нищо не казва за онова време - там просто има картини от една епоха, а в градината са подредени малко иронично статуи без всякакво обяснение и контекст. Защо ли? Ами защото не могат да се разберат какво ще казва този музей, за какво е, защото се захвана да го прави лично министър Рашидов, наместо да го възложи на независими хора. Тук-там се появяват предмети от онова минало, примерно в Националния исторически музей, но самото количествено съотношение с останалите обекти е тъжно. На първия етаж имаше реконструирана абсурдна пещера, където уж живели някакви хора (българи??) по нашите земи, а този период белязал дълбоко 4-5 поколения – едно таванско помещение.

Ще ви кажа какво мисля: музей на комунизма ще направят хора от ��ужбина, - фондации, емигранти, може би някой тамошен музей ще отвори клон тук. Тук още нямаме достатъчна интелектуална мощ да се отдръпнем на естетическа дистанция от тази епоха, да я музефицираме. ≈

ТОНИ НИКОЛОВ, журналист, главен редактор на Портал „Култура”:

Невъображаемият музей

Възможен ли е музей на „близкото минало“ и какво точно трябва да включва той е въпрос, който си задаваме от десетилетия. И както е тръгнало, ще продължим да си го задаваме. В този смисъл само можем да благодарим на Фондация „Въпреки“ за това, че се опитва да насочи разпадащата се дискусия във времето.

Едната възможност е такъв музей да се случи в реално „място на паметта“ (Пиер Нора) – подземието на разрушения мавзолей на Георги Димитров или бившите килии на ДС под Държавна агенция „Архиви“ на „Московска“. Нещо важно с оглед на проблематизирането на това „близко минало“ в настоящето, като „минало, което не отминава“. Въпросът обаче е: как го четем или не го четем, как го помним ние, които сме го живели, съответно как си го представят младите, които не са го живели… Много питания на нивото на паметта, често оспорващи историческия разказ в учебниците.

Част от подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров

И обратното – друга възможност се съдържа в неутралността на някое ново място, което да подреди парчетата от соцминалото, продължаващо да тревожи паметта ни с днешна дата. Където посетителите да могат да се докоснат до фалшиво-приповдигнатата патетика на епохата (манифестации, спартакиади) или до казионния език на пресата с отказа ѝ от новини. До идеята за НРБ и за външния свят, мислен единствено като граница; до гигантските комбинати, гордост на социндустрията, бълващи какво ли не в околната среда. До селското стопанство, поддържано единствено с принудата над ученици, студенти или войници. До хроничния дефицит на соцепохата, опашките и полупразните рафтове на магазините. До понятия като „бивши хора“, предаващи се до трето коляно, че и по нататък; до масовата смяна на имената на помаци и турци.

Всичко това под звуците и образите на един половин век, явяващ се за нас „близко“, тоест „несвършващо минало“. Което прави един музей на „социалистическата епоха“  наистина „невъображаем“. ≈

ВАСИЛ СИМИТЧИЕВ, скулптор:

Относно „Музей на близкото минало“

Да бъде, или да не бъде? Защо? Какъв? Как? Къде?

Като художник се отнасям по въпроса професионално. „Музей“ като общоприета представа се изчерпва със следното: наличие на изложбени помещения в  архитектурно пространство, така също и пространства вън от музейната сграда /предназначени за експониране на музеен материал/, както и е��ип от специалисти и администратори в областта на профила на определен музей, отговорни за съблюдаване на наложени принципи и норми, определящи дейността на музея.

Установявам, че един такъв музей не е в състояние да помести и оповести обекти, със стойности и състояние продиктувани и появили се при особени обстоятелства и често не притежаващи художествени качества, което и определя концепцията на един „музей на близкото минало“.

Остатък от комунистическото минало е отпечатан във физически до наши дни оцелели обекти, включително поселища и природни феномени, грубо прекръствани с имена демонстриращи подчинение към определена идеология и волята на висшестоящия. Една неизбежна ретроспекция обяснява конференцията в Ялта като механизъм, който захвърли България в помията на комунизма...и той ни повлече надолу...

Утопия – действителност?!

Изкуството беше въвлечено, наред с други „инициативи“, като оръжие в пропагандата и престана да е изкуство. Създадени бяха редица псевдоархитектурни паметници със символен идеологически актив на комунизма. Получи се следното: Мавзолей и гробница на Георги Димитров; Белене; Мостът на дружбата; Архивът на МВР; Стрелбището на софийския затвор; Връх Сталин; Град Сталин; Булевард Сталин; София – плавателен канал и т.н.

Горните и други подобни обекти са в селекцията и тялото на „Музей на близкото минало“.

С настоящето обявявам музея за открит.

7.11.2019 г.                                                                         Васил Симитчиев

Скулпторът Васил Симитчиев /д./ показва свой проект за мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров на своите колеги и приятели художника Станислав Памукчиев /л./ и скулптора Емил Попов /ц./

П.П. Превръща��ето на гробницата, на Мавзолея на Георги Димитров в „Музей на близкото минало“, ще е пример на наследен от „близкото“ни минало за унищожаване на явни доказателства за него. Моля, да се вразумят решаващите фактори от Общината.

Също бетонната площадка на мястото на Мавзолея, която се използва за експониране на псевдомодерни инсталации, продиктувани от практични съображения и създаване на илюзия за подкрепа на съвременното творчество, а и за туристическа атракция, както наивно се мисли. Пространството отнето за изграждане на Мавзолея да бъде отново част от градската градина.

                                                                      С уважение: Васил Симитчиев

P.S. на „въпреки.com”: Васил Симитчиев изпрати своя текст от Швеция, където живее и работи. Той беше автор на идеята за „разрязването” на мавзолея преди неговото разрушаване. Освен това скулпторът беше участник в конкурса на Дирекция „Култура” на Столична община за пространството над подземията на бившия мавзолей по програма „Навън” за временни художествени инсталации в градска среда. Проектът му беше одобрен, но според организаторите не можеше да се реализира по технически причини. ≈

Снимки: Стефан Джамбазов