#Направи си сам

[slimarka]

Баща му го напуска, когато е на 3 години, дъщеря му умира на 8 месеца, съпругата му умира в автомобилна катастрофа, най-добрият му приятел умира от свръхдоза. И през всичко това той никога не губи блясъка си, светът му никога не се разпада. Докато снима филма „Къщата при езерото“, той чува разговора между двама асистенти по костюми и една жена плаче, защото ще загуби къщата си, ако не плати 20 000 долара. Той превежда парите по нейната сметка. На рождения си ден през 2010 г. той отиде сам в ��екарна и си купи кексче с една свещ. Докато се хранеше навън, предлагаше безплатно кафе и хляб на всички клиенти. Това беше неговият пищен рожден ден. С това, което направи от трилогията „Матрицата“, той разпредели 50 милиона долара на екипа за специални ефекти, защото вярваше, че те са истинските герои на филмите. Той почти никога не е използвал каскадьори, освен за много специални неща като каскади, и затова той призна работата на своите каскадьори, като подари на всеки от тях мотоциклет Harley-Davidson. И до днес той редовно използва метрото и друг градски транспорт като автобуса, когато се наложи, защото това е най-практичното нещо и никога не се срамува. Голям брой болници твърдят, че са получили десетки милиони долари от него. Той дарява 90% от заплатата си на някои филми, за да може продукцията да наеме други звезди. През 1997 г. папараци го откриха на улицата, седнал до бездомник, слушайки историята на бездомника и закусвайки с него. Всичко добро, което знаем за Киану Рийвс, не ни каза самият той, а тези, които са се възползвали от него. Той никога не каза нищо за това. Въпреки всичко, през което е преминал, той можеше да има по-тъжен и по-песимистичен възглед за живота, но въпреки всичко той избра да бъде добър от всички лоши. Страхотен модел за подражание за много богати хора🙏

[babeimissyoutoomuch]

ДРУГ

Днес, три месеца след като се разделихме я видях с друг. Беше висок. Тя винаги казваше, че не харесва високи мъже. Тоя беше висок! А тя... беше щастлива!

Може би един зрял, добър и смирен човек щеше да се зарадва за нея. Аз ли? Почувствах се сякаш се ударих в стена, стената ме поля с кофа студена вода, а кофата ми заби шамар в мутрата.

Тя беше с друг, а за мен времето беше спряло. Тя продължаваше напред, а аз стоях на същото място, където ме беше оставила. Казвам "оставила", но истината беше, че аз я принудих. Да! Добро утро! Мъжете понякога правим така. Защо? Защото не искаме да вземаме решения или да носим отговорности, когато сме несигурни в нещо. То��а е! Такова е! Започваме да се държим гадно, докато на жената й писне и не ни зареже. После с чиста съвест можем да го играем "зарязаните" и "Ето! Аз не съм вземал решение! Решението е нейно!" Такова е! Бях го правил и друг път, само дето... по-сам никога не съм се чувствал. Бил съм сам... Ама не беше същото. И сега като се замисля, не знам дори защо постъпих така. Защо? Защото имах нужда от пространство? Защото не исках да ми се задават въпроси - "Къде си? С кого си?"... И когато въпросите изчезнаха, когато тя спря да ги задава вече беше късно да разбера, че всъщност ги искам. Че искам да я е грижа. Че искам да е в живота ми.

Месеци наред не мога да избавя мислите си от спомени. И как не? Бога ми, трудно е да забравиш някой, който ти е оставил толкова много за помнене.

Понякога отивах до работата й за да я видя. Без да знае. Просто... имах нужда да знам че е добре. Да видя с очите си! Е... Видях!

Чудя се мисли ли за мен докато целува него. Не! Разбира се че не! Тя не е такава! За да позволи да се приближи и на крачка от нея друг мъж, това означаваше само едно - Че е приключила с мен!

И сега какво? Има си неговото сърце и моето сърце и никаква част от тая проклета болка. Болката си остана при мен.

Какво трябва да направя сега? Да се утеша с някоя друга жена? Да си хвърля сърцето в краката на някоя непозната? Да прегръщам и целувам друга, докато мисля за нея? В миналото и това съм го правил. В друга история, с други жени, преди да срещна и познавам НЕЯ. Сега е различно! Сега знам, колко безмислено е докато скърбиш, да търсиш утеха, там където я няма. Не! Предпочитам да съм сам докато мине. А то ще мине... Нали? Няма да е все така! Не може.

Понякога ми се иска да дойде някой и да ми каже - Ще те боли още еди колко си дни и след това ще си добре... Ама никой не идва! Никой не ми го казва това. Няма лекар, при който да отида и да ми излекува сърцето по здравната каса. Няма хапче, което да взема с електронна рецепта и да ми мине от тая болка. Може би някой ден, някой умен учен ще създаде таблетка против разбито сърце. Ще направи състояние, човека. Вземайте по една таблетка при нужда! Не води до привикване! Преди употреба прочетете листовката. Такова хапче няма, но бих дал всичко за да не се чувствам повече така. Просто да спр��!

Тя беше щастлива! Видях как го гледа. Разбрах, защото някога гледаше мен така... И ще го направи тоя много щастлив. Тя и камък може да направи щастлив. Знае как. Просто е такава! Дава без да иска. Грижи се, без да иска грижа. Моята грешка ли? Разбрах грижата й грешно. Любовта, с която ме засипваше... почувствах се сякаш си изтървам свободата, а сега... дори не я искам тази свобода. За какво ми е? ТЯ не е до мен. И света да покоря няма да е там да ми държи ръката и да ми казва - "Браво скъпи! Гордея се с теб! Ти можеш!" Е... Сега ще го казва на друг.

Искам да го набия тоя! Да се изправим един срещу друг и да му покажа, че съм повече мъж от него. Дуел за сърцето на любимата - като в миналото! Но... времената вече не са такива! По мъжът, не получава момичето. Момичетата сами се спасяват. В този свят няма принцове на бели коне или пък девойки в беда. Всеки е сам за себе си, грабнал под мишница егото си и ако трябва да съм честен в тая битка егото ми победи.

Колкото и сложно да твърдим че е всичко, всъщност е много просто - човек не осъзнава, какво е истинско щастие, докато не го изгуби, а изгуби ли го веднъж, не може да го върне каквото е било. Остава ти да се надяваш, че ще обичаш някога пак.

Мария Миразчийска - Мариачи

[loranayavorov]

КЪМ СЕБЕ СИ

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си

- единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

[randomscrapbook]

4 наслови препорачува...

...Виктор Танасковски (музичар, поет) Филм: „Paris, Texas“, Вим Вендерс - Не знам дали можам и дали сакам да елаборирам премногу на оваа тема. Добро, објективните причини зашто е „Paris, Texas“ предобар веројатно им се јасни на сите што го гледале. Што се однесува до субјективните, можам само да кажам дека за мене овој филм значеше еден прекрасен пресврт, во секој аспект и во сите мои погледи на стварноста. Книга: „Брак на рајот и пеколот”, Вилијам Блејк - Како некој кој примарно се занимава со музика, до Блејк стигнав преку „Дорс“. Поточно, и до Блејк и до Хаксли истовремено; Како и да е, покасно овој процес се сврте и направи payback, па Блејк влијаеше на начинот на којшто правам и издавам музика, скоро секогаш у пакет со: слика и текст, и апсолутно секогаш „направи сам“. Ако разбивањето догми се земе како главна премиса на оваа книга, тогаш може да се каже и дека Блејк, како еден прото-мултимедијален и самиздат чудак е и првиот анти-индустријалец и панкер у историјата на уметноста кој поставува „блупринт“ за DIY култура. Фала Блејк, ваљда стварно „the road of excess leads to the palace of wisdom”, ти би знаел. Плоча: “Discipline”, King Crimson Увек највише ме допираат дела коишто ми отвораат уште еден куп ствари за „further reading” (и listening). Тешко ми е да издвојам само еден нивен албум, зашто практично на секој нареден звучат како нов бенд, али за мене конкретно „Discipline“ е посебно битен како мост помеѓу сите музики што ги сакам. Додека со деби албумот од 1969-та Кримсон земаат све што може од сета музика дотогаш, и од тоа прават новина наречена прог-рок, во 1981, кога целото прог-рок движење ја губи смислата и се фаќа себеси во стапицата на сопствените клишеа, албумов го реобмислува жанрот from scratch, па од бајатиот прог-рок одново прави... музика. Уз пут, предвидува уште неколку жанрови што допрва ќе бидат измислени. Уште поважно, слушајќи го „Discipline“, можам целосно да се изолирам и да ги занемарам сите техничко-математички решенија со кои изобилува и само да го слушам, чисто, без да размислувам за целата мајсторија, туку само да ја осеќам сировата емоција позади оваа музика, која е моќна до таа мера, што самата интелектуална позадина и технички перфектна комплексност стануваат апсолутно небитни.  Ликовно дело: „Невестата соблечена гола од нејзините младоженци, дури”, Марсел Дишан - Она што многу го сакам кај Дишан е фактот што, додека со сите свои дела му пркоси и му противречи на академизмот, догматизмот (пак), клишеата (пак), ми се чини како овде да си противречи и на самиот себе. Делово, сакал или не, и те како е „retinal“ и „pleasing to the eye”. Освен тоа, на сличен начин како „Discipline“, толку е вешто сработено што точно таа прецизност овозможува да биде посматрано без препреки, баш пошто е доведено до некое совршенство на играње со: деталите, перспективата и геометријата, што нема ништо што „смета“, па дозволува да биде перципирано „чисто“, со фокус само на неговата суштина и значење. А за да е уште ��опарадоксално, можно е и воопшто да нема ниту посебна суштина ниту значење. А можно е и да кажува нешто во врска со некакви односи на моќ, или макро-микрокосмички (дис)баланс, или нешто трето. Не знам, затоа и толку ми се свиѓа.

[pgalchevv22]

Пиратски очи ,

Вечерта минава тежко тя

няма я моята жена.

В сънищата се моля аз

да я срещна вечерта.

Моята душа , даваща ми сила ,

всеки час.

Заспивам тъжно аз

и я срещам там.

Красиво и истинско ми се струва

щастлив съм аз.

Целувам я и ѝ казвам

‘’Ти си моят свят”.

Не искам да приключва този сън

истинско е там.

Алармата се включва

и аз оставам сам.

Поглеждам телефона

само снимката ѝ там.

Събирам се отново ,

за да каже гордо вечерта

‘’ Той вкара и направи пиратските очи за нас’’

- За теб Д.Д ❤️

[purple-little-fairy]

Разправят, че някога Мерилин била казала на Айнщайн със своята очарователна откровеност:

„Ти и аз бихме могли да имаме дете, което би наследило моята красота и твоята интелигентност“.

На което бащата на теорията на относителността и атомната бомба отговорил: „Или да наследи моята красота и твоят интелект.“

По онова време все още не ce e знаело (тестовете били направени по-късно), че коефициентът на интелигентност на Мерилин Монро е 165, (пет точки над "най-великия гений на всички времена")!!!

Мерилин Монро (Норма Джийн Бейкър, 1926-1962) била страстен любител на книгите. Имала библиотека oт над хиляда книги. Била прекарвала часове в четене на произведения на литературата, поезията, театъра, философията, тъй като нейният дух, освен голямото желание за живот, изпитвало ненаситно любопитство и глад за знания.

Някои от прекрасните цитати на тази велика жена са:

1️⃣ Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали е, че съм жена. Така трябва да се чувстват всички жени.

2️⃣ Колко грешно е жената да очаква мъжът да и изгради светът, който тя желае, вместо сама да го създаде.

3️⃣ Кариерата е нещо прекрасно, но не можеш да се гушкаш с нея в студена нощ...

4️⃣ Не ми е до пролетта. Чувствам се като червена гореща есен.

5️⃣ Никога не съм била в холивудска битка или вражда. Имам най-прекрасната памет що се отнася до забравянето на неща.

6️⃣ Несъвършенството е красота, лудостта е гениалност и е по-добре да бъдеш абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен..

7️⃣ Никой не ми е казвал, че съм хубава, когато бях дете. На всички деца трябва да се казва, че са красиви, дори и да не са.

8️⃣ Умното момиче целува, но не обича, слуша но не вярва и напуска преди да я напуснат.

9️⃣ Да бъдеш секс символ е тежко бреме за носене, особено когато човек е уморен, наранен и объркан.

1️⃣0️⃣ По-добре е да си сам, отколкото нещастен с някогo.

1️⃣1️⃣ Разочарованието ви кара да отворите очите си и да затворите сърцето си.

1️⃣2️⃣ Аз съм добра, но не съм ангел. Прегрешавам, но не съм дявол. Аз съм просто малко момиче в големия свят, опитващо се да намери някой, когото да обича.

1️⃣3️⃣ Сексът е част от природата, а аз се разбирам прекрасно с природата.

1️⃣4️⃣ Никога не съм напускала някого, в когото съм вярвалa.

1️⃣5️⃣ Ако можеш да накараш едно момиче да се смее, можеш да я накараш да направи почти всичко.

1️⃣6️⃣ Ако бях следвала всички правила, никога нямаше да стигна доникъде.

1️⃣7️⃣ Ако се каниш да бъдеш двуличен, направи поне едното си лице хубаво..

1️⃣8️⃣ Мъжете, които мислят, че миналите любовни истории на жената, правят по-малка любовта й към тях, обикновенно са глупави и слаби. Една жена може да даде нова любов на всеки мъж, който обича при условие, че не са твърде много.

1️⃣9️⃣ Bсички трябва да започнем да живеем преди да сме станали твърде ста��и.

2️⃣0️⃣ Страхът е глупавo нещо както и покаянията.

2️⃣1️⃣ Не забравяйте, HE бъдете предубедени - хората сa такива, каквито са, а не това, което разправят за тях!

~ Мерилин Монро

[vasetovp]

Има неща, които колкото и да не искаме... трябва да направим, защото така трябва.

Днес аз взех такова решение... Не съм горд с избора си, изобщо дори... защото е това, което съм искал цял живот...

Но така запазвам едно друго щастие, което ми е по-важно от всеки мой щастлив миг... независимо колко съм търсил истинското през всичките тези години. И да - намерих го !!!

Благодарен съм за всеки един разкошен момент... дори да не ме разбраха, дори да не ме оцениха, дори... ох... трудно е.

Просто искам да си споделя с вас...

Толкова години самота... толкова години нужда от любов, знаете, онази, която не ви оставя и за секунда да мислите за друго. Онази, която във вторият ден след нова година.. ви кара да бъркате пътищата по Софийските улици... Която не ви дава нищо друго... освен мечти, нищо друго... освен да искате да направите някак си този човек НАЙ-щастливия в този живот. Най-щастливия на този свят... макар и да има моменти, в които просто не ви разбират правилно... колкото и да ви се иска...

Трудно ми е вече да пиша... толкова студен ме направи тази липса... която един човек запълни с такава сила, че чак... по познати пътища се лутам !!! БУКВАЛНО !!!

Толкова като гръм от ясно небе, че... пф... <3

Но чувствали ли сте се не на място?

Толкова Я обичам, че ще е по-добре без мен.

Толкова пъти го чух... че ще е по-добре без мене.

Години наред се градя и си мисля, че съм на прав път... че всичко, което трябва е едно сърце... пълно с много любов. Не, не се заблуждавайте... не искам да ви заблуждавам... трябва сила. Каква точно... така и не открих. Може би вие сте открили за себе си.

Някой ще го прочете... и ще си каже "Колко лицемерно!" И може би ще е прав, но за себе си... А не трябва да сме егоисти!

И точно защото не съм... по-добре да си остана в мрака... там, където си бях толкова години... сам самичък, без да изпитвам желание за каквото и да е... погълнат от НИЩОТО.. не виждащ розовото , не усещащ... щастието. Не виждащ щастието.. изписано на едно красиво и усмихнато лице, което има такъв смях, че ... мога да Я обичам само заради него !!!

Един приятел бе прав ... " Това ще боли " и то вече боли... и не знам как да го спра. Няма заместител. Няма и да има.

Никой човек на този свят... няма заместител...

Бъдете щастливи ... по който и начин сметнете за добре...

Не правете като мен... това е самоубийство !

[nutraexperts]

VIGRX OIL: УВЕЛИЧИ УДОВОЛСТВИЕТО СИ БЪРЗО! 💥

Загубата на коса може да бъде истински стресираща, нали?

Чувстваш се безпомощен, а пробваш всичко – от специални шампоани до скъпи терапии.

Сега обаче, нека ти представя vigrx oil.

Този продукт обещава не само да спре загубата на коса, но и да възстанови жизнеността й!

Няма нужда повече да се притесняваш – в следващите редове ще разгледаме как vigrx oil може да ти помогне да върнеш самочувствието си!

👉 КУПЕТЕ VIGRX OIL ОТ ОФИЦИАЛНИЯ САЙТ

Vigrx Oil

Когато става въпрос за мъжката сексуална функция, много от нас се сблъскват с предизвикателства.

Нормално е да се чувстваме притеснени или дори объркани.

Ако си зададеш въпроса: "Как мога да подобря сексуалното си представяне?", не си сам.

Тук идва VigRX Oil, продукт, който обещава да направи точно това.

Какво Представлява Vigrx Oil?

VigRX Oil е натурален продукт, създаден специално за мъже, които искат да увеличат своето либидо и сексуална функция.

Формулата му включва билкови екстракти и натурални съставки, които действат локално.

Нанасяш го директно върху интимната зона и той започва да работи веднага.

Как Работи Vigrx Oil?

Увеличава кръвообращението: Това е ключов фактор за по-добра ерекция.

Подобрява чувствителността: Много потребители забелязват повишена чувствителност след употреба.

Стимулира либидото: Съставките в маслото помагат за увеличаване на желанието и удоволствието.

Ползи от Vigrx Oil

Натурални съставки: Без химикали или опасни добавки.

Лесна употреба: Просто нанасяш маслото и чакаш резултати.

Бързо действие: Много потребители споделят за ефекта след няколко минути.

Реални Отзиви от Потребители

"Използвах VigRX Oil само няколко пъти и вече усещам разликата! На 34 години съм и никога не съм се чувствал толкова уверен." — Георги, 34 г.

"Мислех, че няма решение на проблемите ми. Но след като пробвах VigRX Oil, всичко се промени!" — Иван, 41 г.

Тези истории показват как VigRX Oil може да помогне на мъжете в различни възрасти.

Не е нужно да търсиш повече решения – този продукт предлага реална помощ.

Защо Да Избереш Vigrx Oil?

Има много продукти на пазара, но малко предлагат такъв бърз и видим ефект като VigRX Oil.

С него получаваш:

Подобрено сексуално представяне

Повишено желание

Лесен начин за приложение

Вместо да губиш време с неефективни решения, опитай нещо, което работи!

Не позволявай на проблемите с ерекцията или ниското либидо да те спират.

Сега е моментът да вземеш контрол над живота си!

Започни с VigRX Oil, защото заслужаваш най-доброто!

👉 КУПЕТЕ VIGRX OIL И УСЕТЕТЕ РАЗЛИКАТА

FAQ

Какво е VigRX Oil?

VigRX Oil е натурален продукт, който се използва за подобряване на сексуалната функция при мъжете. Създаден е с цел да увеличи притока на кръв и да насърчи по-добра ерекция.

Как работи VigRX Oil?

Този продукт действа, като стимулира кръвообращението в интимната зона. Съставките му помагат за отпускане на съдовете и повишават чув��твителността.

Какви са основните съставки на VigRX Oil?

VigRX Oil съдържа комбинация от натурални масла и екстракти, известни с положителното си влияние върху сексуалната функция, включително гинко билоба и ментово масло.

Как се нанася VigRX Oil?

Нанася се директно върху интимната зона. Препоръчва се да се масажира леко, докато се абсорбира напълно.

Има ли странични ефекти от VigRX Oil?

В повечето случаи не се наблюдават сериозни странични ефекти. Важно е обаче да проверите списъка със съставки за евентуални алергии.

Може ли да се използва VigRX Oil с други продукти?

Да, можете да го комбинирате с други натурални добавки или масла. Винаги е добре обаче да се консултирате с лекар преди това.

Колко време отнема, за да видите резултати от VigRX Oil?

Резултатите могат да варират от човек до човек. Някои потребители забелязват подобрения след няколко дни, докато други може да имат нужда от седмици.

Има ли възрастови ограничения за употреба на VigRX Oil?

Продуктът е предназначен за възрастни мъже над 18 години. Ако имате здравословни проблеми, най-добре е първо да се консултирате с лекар.

Къде мога да закупя VigRX Oil?

Можете да намерите VigRX Oil в специализирани магазини или онлайн платформи. Уверете се, че купувате от надежден източник.

Какви са мненията на клиентите за VigRX Oil?

Много потребители споделят положителен опит с продукта. Те отбелязват подобрение в качеството на ерекцията и удовлетворението от интимните отношения.

👉 КУПЕТЕ VIGRX OIL СЕГА ОТ САЙТА

[phoenixbleu]

Родословие

Синовете на Ной имали жени от преди потопа. Всяка от тези жени носи геном и зрънце от статия човек. Въпреки че Бог запазва семейството на Ной, защото той е бил праведен пред Бога, поколението на Ной не остава праведно. Зрънцето на завист, гордост, алчност отново се ражда в човека. Ние виждаме в днешно време как братя от една майка се изпокарват, как братовчеди не се погледнат, как родове не се познават, какво остава човек да помни, че е роднина с високи хора по света, след като връзката се губи толкова лесно. Човекът по онова време е мислил само за оцеляването си, да насели колкото се може по-голямо парче земя, като малко деца, които искат най-хубавата играчка за себе си, неотстъпчиви. Желанието да искаш и да имаш е било по-силно от кръвната връзка и от произхода. Ние виждаме сега как човек няма търпимост спрямо другия за елементарни неща. Тогава са раждали по повече от 10 деца и всички тези 10 деца са имали още 10 братовчеди и така нататък, човекът не е мислил много дълбоко, в днешно време човекът е фин, държи на приятелство, на любов, на вярност, на неща, които по онова време не е било важно, защото така е трябвало да се случи. Човекът да насели всички краища на земята, но правейки го, е изгубил връзка с основното, с източника. Както едно дете, чиито очи се пренасищат от материалното, от това, което светът му предоставя, а това, от което има нужда е единствено връзка с живо същество, с мама, с тати, жива връзка, чувство на любов и принадлежност. Така човекът изгубва в поколения наред връзката със създателя. Затова Исус дойде, за да я възстанови, защото това, което е родено от плът, не може да наследи небесното царство, това което е родено от плът, нашите предци, родове, всички племена, всички народи, дори да проследим всичките родствени връзки, всичко това е плът. Затова не случайно казват, че с приятел се чувстваш по-близък отколкото със собствената си кръв. Защото това, което свързва единомислещите, хората с едни идеали, е по-силно от кръвта. Собствената кръв, братя и роднини се карат именно, заради различия в мисленето и желанията. И затова човек трябва да се роди отново в дух, затова вярващите в Христос се познават веднага, веднага се чувстват близки, дори да не да преки роднини, защото разпознават Божия дух.

И все пак интересно е да проследим как е сформиран днешния българин, през какво е минал и защо носи днешните черти. Това помага да виждаш хората като част от цялото, а не всеки сам за себе си. И виждаш абсурдността на разделението. Това разделение го имаше още в началото на сътворението, когато Каин уби Авел. Това зло още съсипва деня ни, всеки божи ден се сблъскваме с това зло в сърцата си. И колко години имахме шанс да е по-различно, но ние нямаме силата да се справим с това, затова Исус го направи за нас, затова се сродяваме с Исус, за да може той през нас да доведе божието царство на земята.

Ето какво се случи. Ной имаше трима сина, най-големият Сим, който Ной благослови и от него се родиха евреите, които Господ благослови. Вторият Яфат, от който са европейските и азиатските народи. От едната му жена, с азиатски черти, се роди Тогарма, който се предполага, че е имал син на име Булгар.

И най-малкият Хам, който бил тъмнокож, Ной не го благословил, защото бил горделив, не се държал добре.

И тримата сина явно са живели пръснати по земята, и според географското си положение са били придобили черти, нужни за района. Явно предците на и самият Ха�� са живели много юг, от където са придобили тъмния цвят на кожата. Жените на тримата сина на Ной също са били от различни краища на земята и са имали черти според района. Например жената на Яфет, от която са азиатците е от район със силни ветрове, не много слънце, където хората са развили дръпнатият вид на очите си, за да бъдат предпазени от вятъра. Всяка от жените на децата на Ной носи геном, който е смесен от хората по онова време, преди потопа.

Ако е вярно това Тогарма, който има син Булгар, който най-вероятно е пътувал и отишъл до днешна България и се е смесил с местното население.

Местното население са били други потомци на Яфет от друга жена, седмия син на Яфет, Тирас от когото се предполага, че идва името на траките, които са населявали Беломорска Тракия (днешна горна Гърция и горна Турция). Което се подкрепя с много пресен факт, моята пра-пра-пра-баба е от там. Пра-баба ни е разказвала как нейната баба с други българи са бягали от османците именно от Беломорска Тракия и са се населили в днешна Тракия.

Но от къде идва името България, най-вероятно потомци на Булгар, които се явяват братовчеди на траките, идват тук и така се налага името българи.

Но искам да разгледам подробно всички и от по-отблизо. Твърди се, че траките да били много племена, това са били братя и братовчеди, най-вероятно на двама от синовете на Яфет, този Тирас и Тувал. Казват, че постоянно се карали, нищо чудно, всеки е имал различно виждане за живота. То и сега не сме по-различни, едвам се търпят някои. Все пак тези братя и братовчеди са имали общ баща, но различни майки, всяка от които е носила различни настроения, гени и т.н.

Искам да разбера и също кои са били Магог, дали потомците на Тирас и Магог също не са се смесили. Магог със сигурност се е смесил с Тогарма.

Но от долу написаното, разбирам, че цялата земя, където са обитавали тия тримата се нарича Магог:

И Господното слово дойде към мене и рече:Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш:Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал.—Езекил 38:1-3

Тувал, пише, че е обитавал днешна Румъния, България, горна Турция, значи това може би е едно от племената, наред с тракийците, откъдето са днешните народи на Балканите.

за Мосох и неговия род, заедно с Тувал и Яван, някои изследователи смятат че разпространението на неговия род е в региона на Мала Азия, днешна Турция

Рос - Едно племе Скити, споменато в Ез. 38:2,3, 39:1, заедно с Мосох и Тувал; и трите тези племена бяха под управлението на Гог, князът на земята Магог.

Това за скитите е супер странно, защото преди много години сънувах, ни в клин ни в ръкав, че в съня ми се каза, че съм скит. А дори не знаех, че такава дума съществува.

[fortunetellersdilettante]

arw ang fungni gaswibw srang swrangkwo mwndangdwng mijingjwng bungpobnai 'manwna nwng angni jiuao dong' arw jwng jwngni jiuni rugungniprai tangbaiyo bekwo bwi jaigayao langpinbai jaikwo jwng no' hwnna bungwal nwng angkwo nugwno ang kwmsiyao harsingmwn arw ginaya angni switwmwn au nwng jesebang jinispwr somainaywi baibai, angni bikayao gwtang arw mintina laa, nwngnw gaswibw nwngni gwswkwo metai rwjabnw hw arw dinwi mwnayao jwng hatorkipwrkwo srang kalamgwn nwng gasibw ang gwrwnti mwndwng, ang jwbwd mansi arw gwrwntigwnang ang gwhwgwrablabw gajri jagwn arw soma jwng boikwobw jaklo'gwno jwngkwo banai arw jebla jwng gwglwiyw obla minio nwng angkwo bwnanwi labo jebla ang kwmsiyao harsing tayw arw ginayanw angni switw au nwng jesebang jinispwr somainaywi baibai, angni bikayao gwtang arw mintina laa, nwngnw gaswibw nwngni gwswkwo metai rwjabnw hw arw dinwi mwnayao nwng hatorkipwrkwo srang kalamgwn nwng gasibw nwng redempsonni swdwbo ang kwmanangnai fwtainai besena jeki jaya manw ang nagirnai pinnaipwr nwng kirkikwo keobai dayw ang nuyw arw nwng angnw nimaha hwnw fwrwngbai y hwnanwi

И усещам цялата слаба утринна светлина. Изпълнена с надежда, защото си тук в живота ми. И изчезнахме от ръба на душите си. Върнахме се на място, което наричаме дом. Ти ме виждаш през Бях сам в тъмното. И страхът беше моята истина. Да, всички неща, които сте. Красиво разбита, жива в сърцето ми. И знай, че ти си всичко. Нека сърцето ти пее и тази вечер. Ще осветим звездите. Всичко, което си Чувствам се грешна, толкова съм човешка и дефектна. Ще се счупя, въпреки че все още съм силна. И времето ще направи всички ни глупаци. Изградете ни и след това се смеете, когато паднем. Ти ме издърпваш. Когато съм сам в тъмното. И страхът е моята истина. Да, всички неща, които сте. Красиво разбита, жива в сърцето ми. И знай, че ти си всичко. Нека сърцето ти пее и тази вечер. Ще осветиш звездите. Всичко, което си Ти си звукът на изкуплението Вярата, която загубих Отговорите, които търся, независимо от цената Отворихте прозореца Сега мога да видя и ти ме научи на прошка. Чрез даване y

I osjećam svo slabo jutarnje svjetlo Ispunjen nadom jer si ovdje u mom životu. I otišli smo sa ruba naše duše Vratio sam se na mjesto koje zovemo domom Ispratio si me do kraja Bila sam sama u mraku A strah je bio moja istina Da, sve stvari koje jesi. Predivno slomljena, živa u mom srcu I znaj da si ti sve Neka ti srce pjeva i večeras Osvijetlit ćemo zvijezde Sve što jesi Osjećam se pogrešno, tako sam ljudski čovjek i manjkava Slomit ću se iako sam još uvijek jaka A vrijeme će od nas sve napraviti budale Izgradi nas i onda se smije kad padnemo Izvukao si me Kad sam sama u mraku A strah je moja istina Da, sve stvari koje jesi. Predivno slomljena, živa u mom srcu I znaj da si ti sve Neka ti srce pjeva i večeras Osvijetlit ćeš zvijezde Sve što jesi Ti si zvuk iskupljenja Vjera koju sam izgubio Odgovori koje tražim bez obzira na cijenu Otvorio si prozor Sad vidim, a ti si me naučio opraštanju. Davanjem y

आरो आं फुंनि गासैबो स्रां सोरांखौ मोन्दांदों। मिजिंजों बुंफबनाय 'मानोना नों आंनि जिउआव दं' आरो जों जोंनि जिउनि रुगुंनिफ्राय थांबाय। बेखौ बै जायगायाव लांफिनबाय जायखौ जों न' होनना बुङो। नों आंखौ नुगोन। आं खोमसियाव हारसिंमोन। आरो गिनाया आंनि सैथोमोन। औ नों जेसेबां जिनिसफोर समायनायै बायबाय, आंनि बिखायाव गोथां आरो मिन्थिना ला, नोंनो ग��सैबो। नोंनि गोसोखौ मेथाइ रोजाबनो हो आरो दिनै मोनायाव जों हाथरखिफोरखौ स्रां खालामगोन। नों गासिबो आं गोरोन्थि मोनदों, आं जोबोद मानसि आरो गोरोन्थिगोनां। आं गोहोगोराब्लाबो गाज्रि जागोन। आरो समा जों बयखौबो जाख्ल'गोन। जोंखौ बानाय आरो जेब्ला जों गोग्लैयो अब्ला मिनियो। नों आंखौ बोनानै लाबो। जेब्ला आं खोमसियाव हारसिं थायो आरो गिनायानो आंनि सैथो औ नों जेसेबां जिनिसफोर समायनायै बायबाय, आंनि बिखायाव गोथां आरो मिन्थिना ला, नोंनो गासैबो। नोंनि गोसोखौ मेथाइ रोजाबनो हो आरो दिनै मोनायाव नों हाथरखिफोरखौ स्रां खालामगोन नों गासिबो नों रिडेम्पसननि सोदोब। आं खोमानांनाय फोथायनाय। बेसेना जेखि जाया मानो आं नागिरनाय फिन्नायफोर। नों खिरखिखौ खेवबाय। दायो आं नुयो आरो नों आंनो निमाहा होनो फोरोंबाय y होनानै

आ हमरा भोर के सब बेहोश बतिया महसूस होत बा । आस से भरल 'काह��� कि तू हमरा जिनगी में इहवाँ बाड़ऽ' आ हमनी के आपन आत्मा के धार से चल गईल बानी । एकरा के वापस अइसन जगह पर बना दिहलस जवना के हम घर कहत बानी । तू हमरा के माध्यम से देखत बाड़S । हम अन्हरिया में अकेले रहलीं । आ डर हमार सच्चाई रहे । हं सब बात जवन तू बाड़S । खूबसूरती से टूटल, दिल में जिन्दा । आ जान लीं, कि तू सब कुछ हS । आपन दिल गावे दीं आ आज रात । हमनी के तारे जगमगा देब । जवन सब तू बाड़S । हमरा गलत बुझात बा, हम केतना मानवीय आ दोषपूर्ण बानी । हम अबहीं मजबूत रहला के बादो टूट जाई । आ समय हमनी सब के मूर्ख बना देल��� । हमके बनावे आ फेर गिरला पर हँसेला । तू हमरा के खींच लेत बाड़S । जब हम अन्हरिया में अकेले रहनी । आ डर हमार सच्चाई बा । हं सब बात जवन तू बाड़S । खूबसूरती से टूटल, दिल में जिन्दा । आ जान लीं, कि तू सब कुछ हS । आपन दिल गावे दीं आ आज रात । तू तारे के रोशन कर देब । जवन सब तू बाड़S । तू मोचन के आवाज बाड़S । जवन विश्वास हम खो देले बानी । जवन जबाब हम खोजत बानी चाहे लागत कवनो होखे । तू खिड़की खोल देहलस । अब हम देख सकत बानी आ तू हमरा के क्षमा सिखवलस । दे के य

Eta goizeko argi ahul guztia sentitzen dut Itxaropenez beterik, nire bizitzan zaudelako hemen. Eta gure arimeren ertzetik joan gara Etxea deitzen diogun leku batera itzultzen gara Zuk ikusten nauzu Bakarrik zegoen ilunpetan Eta beldurra nire egia zen Bai, zaren gauza guztiak Ederki hautsita, bihotzean bizi naiz Eta zu dena zarela jakitea Utzi zure bihotza kantatzen eta gaur gauean Izarrak argituko ditugu Zaren guztia Gaizki sentitzen naiz, hain naiz gizatiarra eta akastuna Erori egingo naiz, nahiz eta oraindik indartsua naizen Eta eguraldiak barregarri utziko gaitu Eraikitzen gaitu eta gero barre egiten du erortzen garenean Zuk bultzatzen nauzu nire bitartez Ilunpetan bakarrik nagoenean Eta beldurra da nire egia Bai, zaren gauza guztiak Ederki hautsita, bihotzean bizi naiz Eta zu dena zarela jakitea Utzi zure bihotza kantatzen eta gaur gauean Izarrak argituko dituzu Zaren guztia Berrerospenaren soinua zara Galdu dudan fedea Bilatzen ditut erantzunak, kosta ahala kosta Leihoa ireki zenuen Orain ikus dezaket eta zuk barkatzen irakatsi zenidan Ematean eta

Һәм мин иртәнге бөтә талмаған яҡтылыҡты тоям Өмөт менән тулған , «минең тормошомда һин бындаһың» Ә беҙ күңелебеҙ сигенән киттек Өй тип атаған ергә ҡайтып ебәрҙек Һин мине аша күрәһең Ҡараңғыла яңғыҙ инем Ә ҡурҡыу минең хәҡиҡәтем ине Эйе, бөтә нәмә һин Матур һынған, йөрәгемдә тере Белегеҙ, һин барыһы ла Йөрәгең йырлаһын һәм кисә Йондоҙҙар яҡтыртасаҡбыҙ Всё мы все Үҙемде насар тоям, шул тиклем кеше һәм етешһеҙлек Көслө булһам да сынығырмын Һәм ваҡыт барыбыҙҙы ла алдар Беҙҙе төҙөгөҙ ҙә, ҡолағанда көлөп ал Һин мине тартып алаһың Ҡараңғыла яңғыҙ ҡалғанда Ә ҡурҡыу — минең хәҡиҡәтем Эйе, бөтә нәмә һин Матур һынған, йөрәгемдә тере Белегеҙ, һин барыһы ла Йөрәгең йырлаһын һәм кисә Йондоҙҙар яҡтыртасаҡһығыҙ Всё мы все Һин ҡотолоу тауышы Юғалтҡан иманым Хаҡына ҡарамаҫтан эҙләгән яуаптарым Тәҙрәне астың Хәҙер күрәм һәм һеҙ мине ғәфү итергә өйрәттегеҙ Биреп

[2dead2die2]

“Никой не може да ти направи това, което сам можеш да си направиш. Или бързаш, или се бавиш. Нека да има, колкото - толкова. Доволен съм. Събирам пари да си купя спокоен сън.”

[mihaylovblog]

''Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез…''

25 години от смъртта на Дамян Дамянов (1935 – 1999) Снимка: www.bnr.bg

[vprki]

Критичен поглед: Книга за силата на уязвимостта

Стефан Иванов е от авторите, които се утвърдиха през годните не само като писатели, поети, драматурзи, но и като хора със силна гражданска чувствителност. Още с първите си две стихосбирки той направи силно впечатление със своята зрялост. Написа за „въпреки.com” издателката, литераторка и журналистка Силвия Чолева по повод новата му книга „Без мен“ на издателство „Кота 0“.

Това се затвърди и с третата му книга „Списъци“, която показа посоката, в която поетът е тръгнал. След нея издаде и „Навътре“, която имаше голям успех. Междувременно през годините Стефан Иванов активно публикува есета, проза, пътеписи, интервюта в над двадесет вестника и списания, сред които „Литературен вестник“, „Култура“, „Ах, Мария“, „Алтера“, „Егоист“ и други. В началото на творческия си път той беше част от групата „Бърза литература“. Популярен е блогът му за поезия. Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан. Участва в антологии и различни сборници. Стихотворенията му са превеждани на  английски, гръцки, португалски, хърватски и сръбски.

Стефан Иванов на литературно четене в памет на Георги Рупчев в парка "Гео Милев", септември 2022

Изключително активен, той е водеща фигура в културния живот на София. Организирал е литературни събития, като „Зачитане“ в кино „Влайкова“, „Точка срещу точка“ в клуб „Бекстейдж“, „Бавно: изговорен свят“ (заедно с музикалната група Блуба лу), формата „Актьори срещу поети“ в ТР „Сфумато“ и пр. Стефан Иванов пише драматургия, която може да се види на сцената на ТР Сфумато. „Медея – майка ми“ в съавторство с Иван Добчев получава „Икар“ за 2013 година. Представленията по ��егови авторски текстове „Същият ден“ и „Антитъга“ също се играят в „Сфумато“.

Най-новата му книга след 10-годишна пауза е почти 400 страници и се нарича „Без мен“. Тя беше предшествана от малката „С теб“, в която поезия и есе се смесват до степен на неразчленимост, а заглавията и обемът на двете са знак за свободата, с която Стефан Иванов се отнася към писането. Книгата „Без мен“ също се колебае жанрово – в нея са включени стихотворния и дневникови записки, кратки фрагменти-есета, прекъсвани от цитати на различни писатели. Връзката между тях е естествена, те преливат едни в други, сменят местата си и звученето. Така се осъществява драматургията на цялата книга. Подобно на отделните парчета от „Микроскрипти“ на Роберт Валзер например и в „Без мен“ има свързваща нишка, която преминава през стихотворенията и фрагментите проза и сякаш няма край.

Както в другите книги на Стефан Иванов, и тук мястото е големият град. Авторът се обръща към човека в него – често самотен и объркан, фрустриран, обсебен от страх и депресии. Светът навън е драматичен, а поетът го гледа спокойно, успокоява и читателя, че изход все пак съществува и това е най-общо доброто и любовта. А също надеждата и естествената радост от живота. Срещаме се с един сам и ужасен човек, уплашен човек, който се страхува за това, което става около нас – и войната, и насилието в най-близък кръг, и разпадът на отношенията, и осакатения свят по стихотворението на Адам Загаевски (1945-2021): „Опитай да възпееш осакатения свят“, което завършва така:

Възпей осакатения свят

и сивото перо, което дроздът изгуби,

и деликатната светлина, която блуждае и чезне

и пак се връща.

Адам Загаевски на Международния литературен фестивал в София, 2016

Стефан Иванов възпява осакатения свят, като внушава утехата, че решение се намира дори неочаквано, че можем да противостоим през сърцето, да не се плашим, дори, когато ни е страх и ни боли, както в „Сряда следобед през април“:

да не бързаш

да не се страхуваш

да се оставиш да бъдеш ранен

и да се оставиш да ти мине

да се оставиш

като се грижиш за себе си

Характерно за стихотворенията му и в другите книги, но особено тук е, че творбите кореспондират директно с читателя, особено с младия читател. Те се превръщат във вик за помощ, плач, крясък към другия, зов. Така въздействието им неимоверно се засилва, активизира не само чувствата, емоциите, но и мисълта, сякаш авторът стои срещу теб и ти говори. Този ход, тази поетика е присъща за писането на Стефан Иванов, плод е на немалкия му опит в драматургията, чиито похвати използва. Така успява да удържи границата и да не прескочи в дидактиката, а да спре точно, когато стихът е постигнал ефект.

Стефан Иванов на премиерата на книгата си в Театрална работилница "Сфумато"

Интересно решение в тази посока са „пресечките“ на поезията с дневниковите записки, които освобождават напрежението, заземяват читателя в едни всекидневни истории, подхвърлят му нечия мисъл, забавят на пръв поглед само ритъма, дават му време за осмисляне. Това се случва естествено, плавно, сякаш разговорът, започнат в стихове продължава, почти като наяве. Насън стават други неща – доста разказани сънища ��ма в книгата, но със средствата на поезията. Всичко е свързано във верига, получава се книга-верига, която те води. В уводните си думи поетът Марин Бодаков (1971-2021), редактор на книгата пише: „Той е хроникьор на отчаянието. Отчаянието днес е нашата памет. Отчаянието вече е единствената връзка между културните хора от различните поколения в тази страна. И може би затова веднага бяхме заедно под дъжда на площада. И въпреки това, Стефан влага уют в нашето отчаяние. Той изрежда миговете на моето време. Значително и незначително. Всичко и нищо в неловкостта, когато останеш насаме с много близък човек“.

Марин Бодаков, май 2021

Специфичната форма на „Без мен“ е всъщност един безкраен разговор с другия човек, със света. Тя хармонира с остротата на темите в поезията на Стефан Иванов и с желанието му да бъде социално и политически чувствителен, да не изпуска от поглед случващия се разпад в обществото, обезчовечаването, политическата поквара, отсъствието на елементарен морал, трудността, невъзможността да се живее в такава среда, от което произлизат и болезнеността на днешния човек, липсата на любов и психологически сривове.

Има ли предел, има ли изход, се пита поетът. Възможните отговори са прости – да си внимателен и нежен, да обичаш хората около теб, да си честен и прям, да не подминаваш падналия, да умееш да се засмееш, да не забравяш иронията, която Стефан Иванов прикрито, но често използва в писането си. Иронията е спасителен пояс в океана от фалш и агресия наоколо. Най-важното, казва ни поетът, е да даваш и да получаваш любов. Всичко в тази книга води натам, към любовта, към съчувствието и загрижеността за човека.

„Без мен“ изобилства с познанията на автора в най-различни области на културата, но поднесени така лежерно, че да разпалят любопитството към всеки факт или име, да ни въвлекат в духовно търсене и осмисляне.

Стефан Иванов и Силвия Чолева в предаването "Арт ефир" в Програма "Христо Ботев" на БНР

Времето вече се е превъртяло и сме дошли отново до точката, в която социалните и политически проблеми изместват другото и застават на предна позиция, дори се превръщат единственото, което вълнува хората пред несигурното бъдеще. Книгата на Стефан Иванов улавя този дух на днешното и го преработва по своя ненатраплив, но твърд начин, изразявайки позицията си чрез езика на поезията, като непрестанно ни напомня за силата на уязвимостта. ≈

Текст: Силвия Чолева

Снимки: Яна Лозева, Стефан Джамбазов (1951-2021), Стефан Марков и личен архив

[blogpeio]

На 24ти Февруари, 2022 нищо не свърших. "Война" беше единствената ми мисъл. Слушах новините за руското настъпление, гледах панелките в украинските градове и по нищо не можех да ги различа от нашите. Все едно на мен се случваше. Ужас.

Вкаменен, може би, най-добре описва състоянието ми. Също ужасен, гневен и с кипяща ненавист. Пълната гама от от чувства, защото отдалеч можех да си позволя чувства. Сигурен съм, че и мнозина други са се чувствали точно така.

Мисълта ми, обаче, беше, че нищо не свърших. А беше работен ден и аз и други очакваме нещо да съм работен. Денят си мина и защото нищо нямаше да свърша се обадих на оперативната ни директорка. Нищо смислено нямах да й кажа, но и тя не очакваше.

"Извинявайте, че н�� успяхме да го предотвратим", ми каза тя.

Ама как, защо ти трябва да се извиняваш за действията на друг народ? "Нашето поколение", ми каза тя. "Нашето поколение не успя да го спре и сега цената ще се плаща от вас и децата и внуците ни". Тя имаше нужда да ми се извини. Усещаше вина, носеше отговорност.

Отговорност, е чувството, която толкова ми липсва. Всички казват, че Путин бил виновен и нищо не зависело от тях. "Ами, за какво сте ми, след като нищо не зависи от вас? Каква полза от вас, ако нищо не може да промените?"

Само този, който сам определя съдбата си, може да се чувства отговорен и виновен. Вината в следствие на отговорността е проявление на достойнството, че човек е... човек. Не е зависим скот или роб, който го люшкат събитията и нищо не зависи от него. Отговорен, значи можещ, значи потентен, значи има какво да направи да наклони дори везните на историята.

Нямам добро заключение, което да натърти извода. Само искам да споделя примерът, който ми дадоха и да си пожелая аз да съм повече така.

[purple-little-fairy]

1️⃣6️⃣ ДУХОВНИ УРОКА ОТ ИНДИЯ ❗️‼️❗️

1️⃣ НЕ БЪДИ НИКЪДЕ, ОСВЕН ТУК‼️

Не бързай за никъде. Не е необходимо да бъдеш там, където ти е добре. Ако чувстваш, че си някъде, където не трябва, стани и отиди там, където те зове вътрешният глас. Но не забравяй, че за да намериш, не е задължително да отидеш някъде. Това е много тънка граница. Ключът е в постоянното присъствие.

2️⃣ ПОЗВОЛИ НА ВСИЧКО ДА СЕ СЛУЧВА ❗️

Не се опитвай да контролираш хората и събитията. Не планирай, не чакай, но желай. Разхлаби хватката. „Научи се да задържаш паузата, в която нищо не се случва.“

Позволявай на хората да идват при теб, а на събитията - да се случват. Те ти се случват не просто така.

3️⃣ ДАВАЙ СВОБОДА ‼️

Позволи си свободата да бъдеш себе си, а на другите - да бъдат други. Помни, че всеки има свой път и свои уроци. Ако пътищата ви се пресекат - чудесно. Но ако се разминават - това също е добре. Защото всичко и винаги е за добро. И за тебе, и за него, и за нея, и за всички.

4️⃣ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ❗️

От нищо. Никога. Не се движи по обичайния път. Преначертавай пътя с��. Ако чувстваш, че трябва да кажеш нещо или да направиш нещо - направи го. Не си позволявай формалности от рода на „имам билет за връщане“ или „нямам достатъчно пари за това“. Не се страхувай за физическото си тяло. Помни: ти винаги си в утробата на майката Вселена. Нима тя няма да се погрижи за теб? Избери да бъдеш свободен от страховете.

5️⃣ ПО-МАЛКО Е ПОВЕЧЕ‼️

Не се опитвай да имаш всичко и веднага. Даже когато ти се струва, че нямаш нищо - винаги имаш нещо. А за това, което не ти достига - протегни ръка към приятел, брат или неслучайно преминаващия. Бъди умерен във всичко.

6️⃣ НЕ СЕ ВКОПЧВАЙ В ХОРАТА ❗️

Иначе няма да получиш своя опит. Така или иначе никога не можеш да останеш сам, защото където и да отидеш ще намериш хора. Твоите хора, които ще те изпълват, ще те вдъхновяват, ще те учат. И помни: ако нямаш път с някого, не тичай след него.

7️⃣ ПУСКАЙ❗️ВИНАГИ ПУСКАЙ ‼️

С усмивка. С любов. Всичко и всеки. Но никога не се сбогувай. Защото никога нищо не е финално. Кажи: „Благодаря и до нови срещи.“

8️⃣ БЪДИ ВОДА ❗️‼️

Помни принципа на вълната - вълната идва, вълната си отива. Това се отнася до всичко - състояния, пари, хора, вещи. Има приливи, има и отливи. Нищо не е статично. Ние живеем в света на движението. Не се потапяй в едно или в другото състояние - то ще се промени. Нищо не можеш да запазиш, така че не се опитвай. По-добре бъди благодарен в тази секунда за това, което е.

9️⃣ СЛУШАЙ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС❗️

Това е с три удивителни знака! Вслушвай се в съветите на другите, но прави това, което чувстваш, че е правилно. Ако аз бях слушала другите за това пътешествие, то така и нямаше да се състои - а това е пътешествието на моя живот. Аз никога нямаше да преплувам до другия бряг на Ганг и досега щях да се страхувам и да се вмествам в непонятно от кого и защо сложените ми рамки.

Слушай себе си. Винаги.

1️⃣0️⃣ ДОВЕРЯВАЙ СЕ ‼️

На хората, на космоса, на Бога. Довери се на това, че всичко в твоя живот се случва по най-добрия за теб начин. Дори и когато ти се струва, че по-лошо не може да бъде. Може.

„Божието отхвърляне е Божията защита“

1️⃣1️⃣ ОТДЕЛЯЙ МАКАР И НЯКОЛКО МИНУТИ НА ДЕН, САМО ЗА СЕБЕ СИ❗️

Медитирай, рисувай, пиши, разхождай се сред природата или просто бъди в тишина. Дори и няколко минути ще ти помогнат да разбереш какво ти е необходимо и какво е вдъхновено от други хора, от ума ти, от илюзиите...

1️⃣2️⃣ ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ ‼️

Уважавай желанията си, тялото си. И помни: ти можеш да имаш всичко. Не е нужно да избираш: работа по сърце или работа за пари; отношения, в които аз обичам или в които обичат мен; море или планина.

Всичко може. Всичко е възможно.

1️⃣3️⃣ СПОДЕЛЯЙ ❗️

Винаги. С всички. С кучето. С бедния. С приятел. Не очаквай нищо в замяна.

„Ако храниш само себе си, няма да имаш много облаги.“

1️⃣4️⃣ ИМАЙ ЖЕЛАНИЯ ‼️

Но бъди внимателен. Те се сбъдват. Формулирай ги максимално точно.

1️⃣5️⃣ ХВЪРЛЯЙ СТАРИТЕ МАТЕРИАЛНИ БЛАГА И НЕПРИЯТНИ СПОМЕНИ ❗️

За да облечеш нова риза, трябва да съблечеш старата.

1️⃣6️⃣ ПЪТЕШЕСТВАЙ ‼️

И най-добре го прави сам. Защото където и да отидеш, винаги всичко е с теб.

[unpeacefulmind]

Асансьорът

"Ние винаги чакаме" - каза той, - "по всяко време и във всички случаи все чакаме! Дори когато бързаме, пак чакаме! Би трябвало да свикнете!"

Искаше да ѝ говори още нещо в този дух, но очевидно осъзна безсмислеността на думите си, които минаваха и заминаваха като празни звуци покрай тази истинска, реална жена. Това беше тема, която можеше да направи впечатление другаде или да се развива просто за собствено наслаждение, но нямаше нищо общо с жената в асансьора. Той внезапно впери очи в голите бели ръце, които лежаха върху голите лакирани стени, и този контраст почти го развълнува.

"Един мъж и една жена в един асансьор!" - каза много тихо той, пародирайки нещо си.

"Знаете ли в какво положение съм?" - тя се обърна към него и отново повдигна глава към лампата. Светлината обля лицето ѝ с любовна кротост, пое тръпките му и го смири, за да се чуе един съвсем чужд и никакъв глас.

"Утре в десет часа сключвам граждански брак!"

Той дори не се изненада. Само повдигна вежди, изкриви смешно устните си и ги сви. Искаше да ѝ каже нещо предизвикателно, но очите ѝ доверчиво отправени към него, го възпряха. Той измърмори: "Чудесно!" Сви вежди, съсредоточи се, може би се опитваше да си представи някак нейния брак или нейния бъдещ съпруг, или нещо подобно. Беше му странно. После каза:

"Не разбирам защо тогава се безпокоите! Бракът няма да избяга! Може би неприятно е само едно... трудно ще ви повярват, че предбрачната си нощ сте прекарали в един асансьор!" Той беше против брака ѝ. Това ясно се почувства в изострения тон на иронията. Противна му беше и мисълта за съпруга, както и за всичко онова, което щеше да съпроводи брака на тази хубава жена. Настъпи неприятно мълчание, сякаш съобщението за гражданския брак беше изчерпало всички теми. Сега двамата приличаха на две различни птици, пъхнати насилствено в една клетка. Всяка се беше свила в своя ъгъл. Той се опита да остане гърбом към нея, възможно най-��ает с нещо, започна да пребърква джобовете си, но веднага му стана неловко. Нейното присъствие му тежеше. Поразително беше как предстоящият ѝ брак изчисти от лицето му цялата онази многосмислена сложна бъркотия, чудесния цвят на надеждите му. Това беше колкото естествена, толкова и елементарна реакция, която подсказваше може би посредственост.

"Има да висим тука.." - измърмори той, без сам да знае защо. Тя едва ли забеляза нещо от всичко това. Но беше забелязала тръгването му, за да забележи сега връщането. Пак по инерцията на случая се захвана да разказва с пълни подробности събитията, които бяха предшествали влизането ѝ в асансьора. Думите й се ръсеха върху пода, ненужни трохи от глас, който говореше сам за себе си. Той я слушаше със снизходителност. Светлите му очи гледаха на нея през онази най-конкретна светлина, която показва размера на обувките или номера на шапката. Почти едновременно той се хилеше и на себе си, на одевешното си внезапно преклонение и възторг пред една добре боядисана говореща кукла. Беше жлъчен и дребнав като всеки мъж, който губи. Изглежда, мисълта му престана да се движи свободно и елегантно по своите пътища и досадно скачаше около едно и също. Само от време на време проблясваха най-дръзки намерения, мигновени искрици извън съзнанието.

"Колко е часът?" - попита тя. "Девет!" - отвърна той и добави: - "Още тринадесет часа до вашия Брак!" "Вярно" - потвърди чистосърдечно тя, което го жегна, - "в десет часа трябва да отидем, имаме час в първи район на "Леге". "В тържествената зала ли?" - този път насмешката му излезе извън границите.

Тя го погледна учудена. Този мъж, изглежда, имаше вече някакви претенции към нея. Очите й казваха, че познава мнозина, които са се опитвали да имат претенции над нея. Разбира се, това й беше приятно.

"Там, където ходят всички!" - каза отчетливо тя. Отвън наистина се чуха стъпки. Някой удари силно врата над тях. Двамата подскочиха едновременно, отвориха решетката и завикаха с цели гърла. Тя отново удряше по стените на кабината, без да щади ръцете си, изтезавана от мисълта, че ще пропусне и тая възможност. Той замахваше тежко и отмерено, неговото желание да напусне кабината сега беше не по-малко от нейното. После двамата застанаха един до друг и се заслушваха. Тя с надежда, той с подозрение. Тишината отново обгради спрелия асансьор. "Вярвате ли, че до утре някой ще дойде?" попита тя с най-отчаян тон. "Би трябвало!" - отвърна той. - "Ще бъде много идиотско никой да не ни забележи."

Ами ако наистина не ни видят? Хей, така, никой не забеляжи, никой, понякога хората се мъкнат като слепи и глухи, представяте ли си?

Не! - каза той. - Не мога да си представя. Знам, че ако никой не дойде, ще измислим нещо и ще се измъкнем!

А защо сега не го измислите? - тя го погледна с молба.

Опитвам се! - отвърна той.

Очевидно нейният поглед му хареса. Това беше жената, която държи опора върху рамото на мъжа. Той забеляза, че тя все по-често премества тежестта на тялото си от крак върху крак и вече доста е уморена.

Искате ли да седнете? - попита я.

Подът на кабината беше прашен и мръсен. С асансьора прекарваха строителни материали за най-горните етажи. Той не се подвоуми, свали велуреното си яке и го постла в краката ѝ. Беше много доволен, че можеше да направи нещо за нея.

Моля ви! - промълви тя, все още зашеметена от ужасните си предположения.

Седнете! - той я хвана за раменете и ѝ помогна да седне. Тя се настани върху велуреното яке, опря гръб на стената. Роклята ѝ се повдигна доста над колената, така че за да прикрие голотата си, сключи ръцете си върху тях.

Той остана прав и се стараеше да не я гледа.

Тъкмо видът на голите колена му направи определено впечатление.

Тя го погледна от долу нагоре.

Защо не седнете и вие! - каза му с тъжна настойчивост. - Така е неудобно за вас!

Той си направи място върху ръкавите на якето и опря гръб до нея. Двамата заемаха цялата ширина на кабината. Краката им бяха полусгънати.

Добре все пак, че сме в асансьор за четирима! Ами ако беше от ония кафези за двама! - Забеляза тя със същия кротък и тъжен тон.

Ами ако бяхте сама? - попита я той.

Щях да полудея! - отвърна тя. - Изпитвам ужас при самота в празно помещение! Веднъж като малка ме бяха затворили в мазето едни съседи и майка ми ме намерила припаднала! Не мога да понасям затворени пространства!

Той я слушаше с интерес. Главата й беше на двадесетина сантиметра от неговата, раменете и бедрата им се докосваха. През цялото време той осезаваше близостта й, лицето му беше под въздействието на непреодолими сили, които сменяха самоволно своя заряд, за да го привличат или отблъскват. Но очевидно всичко това му доставяше онова колебливо напрежение, познатата неувереност на мъжа, който не може да намери своето място. Виждаше се, че той е напълно уравновесен човек с опитността и сигурността на своите години, но чувството, което играеше по лицето му, идеше да повтори някакво древно чувство от гимназиалните или студентските времена. Нежната красота продължаваше да го променя с пъната безграничност на предчувствието. Беше крайно време да заговори с нея, просто каквото и да е.

Поводът беше часовника. Той го погледна и лицето му веднага се сви в неприятна гримаса. Пръстите му забарабаниха по стените на кабината. Той отведнъж си спомни нещо, което го обезпокои. И все пак беше съмнително дали това безпокойство се отнасяше до него или бе предназначено за нея.

И аз закъснях! - каза той.

За вечеря ли? - тя искаше да се пошегува.

Излезе нещо съвсем приятно и мило.

Беше извърнала главата си към него и отблизо гледаше лицето му. Очите просветнаха, за да изразят почуда и като че възхищение.

И вие ли ще си имате неприятности? - веднага попита тя. Тутакси бе поискала да узнае нещо за него. Любопитството й се бе родило мигновено и сега се изявяваше с жива острота.

Не, аз няма да се женя! - отвърна той, зарадван от нейния интерес, и добави: - Но ако не излезем скоро, ще бъде много неприятно!

Беше странно как този очевидно мълчалив и затворен мъж отведнъж заговори за нещо, което той едва ли е споделял с някого. Необяснимо се беше появила необходимостта да споделя с тази непозната жена онова, което е било само негово.

Смущението му беше неизбежно, то се виждаше в объркания разказ, но постепенно изчезна в сладостта на някакви нови представи.

Той се безпокоял от спирането на асансьора, защото в джоба му, така да се каже, била съдбата за един човек. Всъщност най-обикновена история. Приятелят му бил главен магазинер в някакво предприятие. Познавали се още от съученици, тогава още бил добро момче, но все го избивало на шашми. И сега си бил чиста проба шашмаджия и мошеник, раздавал стоки без фактури или фактури без стоки, дявол го знаел какви комбинации правел, но от време на време тичал при него и му искал пари на заем, защото му предстояла ревизия, трябвало да ги покаже в наличност, и на другия ден му ги връщал... Вече няколко пъти и все по-големи суми. Та и сега, узнал, че рано сутринта в неделя ще му правят ревизия, дошъл при него и го молил за хиляда и петстотин лева, които трябвало да има в касата най-късно до шест часа сутринта, а той му обещал за девет тази вечер...

Хиляда и петстотин лева! - повтори тя малко изненадана, което показваше, че има доста точна представа за парите.

Разбирате ли сега какво му е положението!

той посочи часовника си. Вече минаваше десет.

Ако разчита само на вас, няма да му е леко!

гледаше го с интерес. Всичко, което той беше казал, й направи силно впечатление.

Дявол ли го знае на кого разчита! - каза той с неприязън. - Такъв като него не можеш никога да го разбереш!

Когато човек прави някому услуга, трябва да я прави с удоволствие: - почти издекламира. Явно това беше набързо съчинена разна фраза, която трябваше да му каже нещо съвсем друго.

Не обичам да правя услуга! - Нито обичам да ми правят услуги!

Охо! - възкликна тя с тон на по-възрастен и по-опитен човек.

Закъде сте тогава! - и изтърси с най-просташка откровеност:

Всичко на този свят е: ти на мене - аз на тебе! Може да не ви харесва, но така е! - тя изглеждаше непоколебимо убедена. Даже се радваше, че знае тази тайна на живота, тържествуваше, че вече не могат да я преметнат, и накрая му подари снизходителността си. В нейните очи той вероятно се явяваше като симпатичен несретник.

Той обаче беше толкова увлечен в своята откровеност, че не разбра нищо от нейната реакция. Само възрази:

Тъй много затова исках да му услужа! - замълча за миг, може би се поколеба, и продължи: - Този човек ми направи страшни мръсотии... той е абсолютен подлец и леке... и не само спрямо мене, спрямо всички... и всички го знаят... Той е такова вулгарно животно..

И вие му давате парите си! Сигурно имате много излишни пари! - тя се оживи още повече.

Такъв трябва да го стъпчеш, да го размажеш, да не се съживи никога! Хич не трябва да го жалите!

Знам - отвърна той, - но не мога... идва при мене, у дома... започва да плаче, разкаява се, гледаш го, разбираш, че всичко това е само на момента, че после пак ще си прави, каквото си иска, но тъкмо затова ти дожалява, струва ми се, че мръсотията му е някак независима от него, че той е някаква жертва... - говореше с явно затруднение, запиваше се пред всяка дума и се смущаваше, че тя го слуша.

Вие сте чудак! - извика тя. - Можете да оправдаете всекиго!

Не, не е до оправдаване - опита се да поясни той, - аз много добре съзнавам какъв човек имам насреща си и също така знам, че той ме лъже, както лъже всички. Аз никак не го оправдавам, но не мога да му откажа!

Тя го слушаше най-активно и гледаше на него вече с живо недоумение, сякаш се учудваше, че той не прилича на ни един от познатите и, нито се побира в нейните отдавна приготвени представи за хората.

Но ако той не ви върне парите? - попита тя съвсем практично. - Един ден ги вземе и не ги върне!

Може и това да се случи! - съгласи се той.

Мен ме е срам дори разписка да взема!

Вие на Марс ли сте живели! - възкликна тя. - Как може да сте такъв! - искаше да каже вероятно: "Аз не ви разбирам, обяснете се, по-ясно се изразете, защото не ми изглеждате на наивник и тъпак", само добави: - За вас най-добре, ако асансьорът остане така до понеделник!

Споменаването на асансьора отведнъж ограничи лицето му.

Е, да, но вие няма да се омъжите! - забеляза добродушно той.

Не! - извика тя. - За нищо на света! Това е решено и възвишение не може да има!

Той се усмихна на нейната категоричност.

Колко странно! - каза той. - Ние с вас бързахме някъде, а един асансьор като че нарочно ни спря! Аз искам да помогна на един мошеник, когото справедливо ще накажат! А вие искате непременно да се омъжите утре в десет!

Асансьорът не разрешава! Асансьорът!

Вие фаталист ли сте? - запита с нервна ирония тя.

Опитвам се да търся разумно начало и в случайностите! - отвърна той. - Понякога те ни подсказват ��стини, които не виждаме или не желаем да видим!

Глупости! - каза тя. - Какво отношение може да има една случайност към мене или към вас! Онова, което ние до асансьора сме вършили, идва от нашите характери, от определен вече живот и в него няма нищо случайно! Според мен нито аз се женя случайно, нито вие помагате на този тип случайно! Тогава откъде накъде една случайност ще ни спре или ще ни промени! - тя изговори всичко това с великолепен тон на убеденост и като че сама се възхищаваше на своята логика.

Скоро след това той беше изненадан. Явно тя му се показа в неподозирана светлина. И същевременно той прие твърде болезнено, като най-нежелано, половината от думите й. Като че сам искаше да се отвърне от тях, а тя му ги връчваше още по-силни и непобедими.

Опита се да скрие всичко, пародирайки с горчива усмивка:

Толкова млада и толкова...

Покварена! - добави тя с дръзка усмивка. Той я загледа упорито, сякаш сега можеше да види лицето й по-добре. Каза:

А защо тогава толкова се безпокоите от закъснението? Щом вашият бъдещ брак не е случаен, няма от какво да се боите!

Прекалявате! - отвърна тя. - Аз не се боя за брака си, а се тревожа за неприятностите, които ще предизвика моето закъснение! Съгласете се, че у дома ще настъпи плачевния! Кой знае какво ще си помислят!... - сега тя рязко се обърна към него: - Искате ли, ако много се разпространи тази работа, да викаме на помощ. Просто непрекъснато да викаме и дори да пищим! Все някой ще ни чуе! Нали минават пазачите, нали има милиционери....

Дадено - отвърна той, - ще пищим!

Смяната на темата беше желана и за двамата. Някак прибързано се бяха докоснали един до друг и това, изглежда, породи всякакво чувство на несигурност и неприязън.

Имате ли случайно цигари? - попита тя, като се чудеше какво може да прави.

Разбира се... бях забравил.. - той пъхна в джоба си и измъкна полусмачкана кутия. След това търси кибрита. Тя го изпревари и подаде своята газова запалка. От начина, по който взе цигарата, запали и всмука, пролича, че иска да мине за страстна пушачка. Димът запълни пред очите й, отдалечи ги някъде назад, топли и одухотворени, с онази мъглива примамливост на далечния свят.

Много слаби са за мене! - тя посочи цигарата.

Пуша каквото ми попадне! - отвърна той. Изтърсваха пепелта пред в краката си. И точно при това общо движение погледите им се срещнаха. Това беше продължителен миг, като че двамата се откоснаха от всичко, като че забравиха за кабината, за брака и за мошеника, за отминалото време, за да се видят. Това беше взаимно заставане във фокуса, който ги представи един на друг с цветовете и блясъка на зениците им. Тя просто се захласна в примамливата иронично добра светлина, която идеше към нея, за да я смири и покори. До този миг тя само предполагаше, а сега най-открито го виждаше и чувстваше с оная най-свещена простота, когато голотата на лицето й се съедини с онова очаквано чувство.

Срещнаха се погледи. Беше се вкопчил.

Той се взря в нея, изчезнал от красотата й, беше поискал да й каже това, както непременно, да го изрази в най-ясна и чиста форма, когато в миг съзна своето чувство върху нейното лице. Просто видя себе си, отразен в тъмните очи, двамата едновременно бяха стигнали до едно и също. Лицето му се разлюля от пристъпа на внезапно въздъхване, цялото му тяло се разтрепери. Сега вече той знаеше какво трябва да направи, какво трябва да й каже. И точно затова се смути.

Очевидно чувството му беше толкова силно, че той трябваше да излезе извън ясното си съзнание за всичко, да се хвърли в хаоса на отдавна непознати и отдавна неочаквани вълни. Решителността не му беше присъща. Той трябваше да си я измисли, но нямаше време. Погледът му потъмня и бавно се върна при пепелта на цигарите им.

Тя се усмихна дръзко, после втяхна от цигарата си и изпусна дима. Беше заучен маниер за сигурност.

Вие оттук ли сте? - попита тя.

Да - отвърна той, - аз съм проектантът на този блок!

Охо! - тя извика по навик. - Вие сте архитект!

В поведението й се чувстваше онази инерция, която задължава практичните хора да общуват със света по определен начин.

Нейният тон като че му отвръщаше въпроси, но се чувстваше, че тя го подкрепя. Той го гледаше почти изпод веждите си.

Глупаво е да се самозатвориш в собствения си строеж! - засмя се тя, доведена от фразата му.

Беше оживена, изпълнена с идеи.

Очевидно фразите го затрудняваха. Те идеха при него като едри залци от думи, които той не можеше да глътне. И пък опитите му да ги раздроби явно не сполучваха и той поклащаше глава с фалшиво внимание.

...