#Истанбул | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 months ago

Text

Ху Ханру: Съвременното изкуство е гласът на нашето време

Първото международно изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair, което се състоя между 3 и 8 октомври 2024 г. в София Тех Парк, се доказа като значимо събитие с висок профил. То си постави амбициозната задача да запълни една огромна празнина �� българската художествена сцена. Написа за „въпреки.com” Ния Табакова, изкуствоведка и куратор.

Пазарът на съвременно изкуство в България е до голяма степен слабо развит и подобно изложение, каквото много градове по света култивират като част от стратегията си за брандиране и културен туризъм, обещава да направи връзката между колекционерите и консуматорите на изкуство, от една страна и творците и галериите, от друга. Но което е по-важно, събитието има потенциала да извади България и нейната столица от самоизолацията и да я постави на картата на световния пазар на изкуството.

Галерия Collect Истанбул, Турция

Галериите, които взеха участие в изложението, бяха внимателно подбрани от международно жури, за да отговарят на световните стандарти на пазара за съвременно изкуство. Някои от най-значимите галерии в София, Пловдив и Варна бяха представени с изложби на български художници като Ив Тошайн, Калин Серпионов, Мич Брезунек, Искра Благоева, Александър Вълчев, Иво Бистрички и много други, доказвайки, че съвременното българско изкуство е не само авангардно, интелигентно и качествено, но и продаваемо. Особен интерес в изложението представляваха чуждестранните галерии - Collect от Истанбул, Eclipse от Берлин, Karpuchina от Прага, Station Contemporary от Братислава, QGallery от Баку и Artdepot от Инсбрук, която представи впечатляваща творба на Анселм Кифер.

Галерия Eclipse Берлин

В раздела „Творчески колективи“ бяха изложени автори, които не са представени от конкретна галерия, а секцията ”Изгряващи художници" даде възможност на посетителите да се запознаят с отбрани млади български художници, чиито произведения също можеха да бъдат закупени. Кураторските турове, виртуалната изложба, филмовите прожекции, работилниците и блестящият пърформанс „Връзка“ на Искра Благоева и Боряна Петкова по време на откриването придадоха допълнителна стойност на събитието.

Радослав Механджийски /л/ изкуствовед и куратор и Франц Ийм /д/, изпълнителен директор на международната застрахователна компания Tectus Brokers, членове на журито

Основен фокус беше поставен върху образователната част чрез богата програма от лекции, изнесени от ключови международни играчи в съвременното изкуство: арт дилъри, галеристи, куратори, директори на музейни институции, творци. Някои от имената, които могат да бъдат споменати, са Лиса Анастос - световен топ 200 колекционер и филантроп, Лор Мартан Пуле - директор на проекта „Опакованата арка“ на Кристо и Жан-Клод и Костас Папакостас – гръцки съвременен художник, базиран в Лондон, д-р Франц Ийм, изпълнителен директор на международната застрахователна компания Tectus Brokers с фокус ценни предмети и изкуство. Дискусиите повдигнаха актуални теми като международния пазар и инвестирането в съвременно изкуство, институционалния мениджмънт и набирането на средства за културни проекти, изкуствения интелект и видеоигрите, както и бъдещето на изложенията за съвременно изкуство в Източна Европа. Лекцията “Съпротива срещу популизма в арт институциите днес” на едно от най-разпознаваемите имена в програмата, кураторът Ху Ханру, събуди особен интерес.

Ху Ханру и Радослав Механджийски

Ху Ханру е критик и куратор с богата международна кариера, известен с иновативните си кураторски практики и огромния си принос към съвременното изкуство. Той завършва Централната академия за изящни изкуства (CAFA) в Пекин, където учи история на изкуството и се занимава с живопис, пърформанс, инсталация и архитектурни изследвания. След участието си в организирането на изложбата на гоблени през 1985 г. в Националния музей на изкуствата на Китай (NAMOC), съвместно с българския художник Марин Върбанов, той курира множество значими изложби, сред които "Градове в движение" (1997-1999 г.), Шанхайското биенале (2000 г.) и няколко издания на Венецианското биенале (1999, 2003, 2007 г.). От 2013 г. до 2023 г. е артистичен директор на Националния музей MAXXI в Рим. Ху Ханру си сътрудничи с големи институции по света, като музея Guggenheim, Walker Art Center и Asia Art Archive и работи с множество знаменити артисти като Ай Уейуей, Матю Барни, Пипилоти Рист, Риркрит Тираваня и Томас Хиршхорн. С непринуденото поведение, неочаквано за един утвърден куратор, и приветлива усмивка, Ху Ханру даде обширно и вдъхновяващо интервю за „Въпреки“:

Имате забележителна международна кариера в областта на съвременното изкуство. Какво Ви привлече за първи път в тази област? Можете ли да споделите историята на първия си голям кураторски проект и как той е формирал подхода В�� към бъдещите изложби?

Много ми е трудно да избера само един проект, защото за мен е важен не само мащабът на проекта, но и неговата значимост. Произхождайки от среда, в която има много ъндърграунд, неофициални артисти или артисти, които се опитват да правят по-експериментални творби (предполагам, че и в България трябва да е имало подобен вид движение по време на социалистическия режим), смятам, че принадлежа към поколението, което е израснало с ъдндарграунд културата в Китай. Това, наистина, ме кара да мисля, че смисълът на изкуството в обществото не е просто вид поетично изразяване или подобряване на естетиката на реалността, а е много повече свързано с поставянето на важни въпроси, като например какво означава да бъдеш човек, какво можем да направим с нашето въображение и творчество и какъв вид ценности се опитваме да популяризираме или защитаваме. В този контекст изкуството по някакъв начин става социално ангажирано, особено в конкретния момент, когато свободата е нещо много трудно за придобиване. Тогава става ясно колко много артистът може да допринесе за отварянето на пространство за постигане на повече свобода по отношение на мисленето, по отношение на действието. По-късно, когато се е преместих от Китай в Европа, и заживях на Запад, продължих да наблюдавам трансформацията на обществото, особено след края на Студената война през 1989 г. Това беше повратният момент, в който се включихме в дискусията за мултикултурното общество и глобализацията.

галерия "Структура", София

Всички тези въпроси продължават да бъдат основната за създаване на изкуство. За мен е важно да изразявам, да изваждам проблемите на повърхността. Създаването на израз е тясно свързано с това как се проявяват усилията на художниците при разгле��дането на тези въпроси, какви нови форми на изразяване се измислят, създават, експериментират и доколко това може да помогне на всеки да промени гледната си точка за нормалността. Днес говорим за кураторски модели, но в исторически план в началото на 90-те години на ХХ век беше момент, в който наистина се сблъскахме с въпроса как да изобретим нови форми на пространствено ангажиране с изкуството. Представянето на тези нови художествени подходи на един по-подходящ пространствен език. Така че за мен да бъдеш куратор е свързано с това как наблюдаваме трансформиращия се свят, как промените засягат нашето всекидневие и как изразяването като преходен процес може да ни помогне да наложим, да изразим този вид трансформация.

Има много начини да се правят изложби. Бих казал, че съм щастлив да правя и най-малките изложби, например, в началото на 90-те години правехме проекти с моя партньор - моята съпруга, в собствената ни къща, в която имахме малък коридор. В този коридор всеки месец канехме художник да направи интервенция и тогава трябваше да живеем с тези много предизвикателни условия на изложби, като част от нашето всекидневие. Така тези художествени намеси се превърнаха в символ за това как изкуството непрекъснато присъства в нашия живот. Това също е изложба.

галерия "ГрафикАрт", София

Този подход повдигна други по-големи въпроси, като например как урбанизацията и глобализацията трансформират езика на изкуството, по какъв начин изкуството би излязло извън традиционния формат, за да се срещне с други дисциплини, особено с дизайна, архитектурата, пърформанса, киното, музиката. Изложбата "Градове в движение" (1997-1999 г.) беше проект, който се опита да отвори това поле. След това да се включи опитът. В Азия видяхме как процесът на глобализацията, превърнал се наистина в новата основна сила на икономическата и социалната трансформация, генерира различни модели на социално и градско развитие. Въз основа на това се появи предизвикателството да пренесем този контекст в Европа, на Запад, за да ни помогне да преосмислим рамката ��а институцията и начинът, по който изкуството се възприема от хората, които идват в музеите и същевременно да си зададем въпроса как тези художествени действия могат да променят живота на хората. Накратко, как да използваме опита извън Запада, за да повлияем на следващата стъпка от трансформациите вътре в Запада. Това доведе до поставяне под въпрос не само на модела за градско развитие, но също така и повдигна много други проблеми, като как да се справим с постколониалната реалност, миграцията на хора и култура, как тази реалност започва да влияе върху трансформацията на град като Париж, например, където живея в момента.

На второто биенале в Йоханесбург (1997 г.) реализирах проекта "Хонконг и т.н.", който беше свързан с въпроса за Хонконг в преход. През 1997 г., когато британците предадоха Хонконг на Китай, възникнаха въпроси за това какъв нов градски и социален модел е бил изобретен през тези около 100 години и как това е свързано с историята на деколонизацията в световен мащаб. Този вид действия ми дават възможност за размисъл или тест, предоставят ми друго ниво за започване на нови проекти - различни видове биеналета, триеналета, които повдигат темите за взаимодействието между глобалното влияние и местните реакции.

По време на десетилетието Ви като артистичен директор на MAXXI в Рим как успявахте да създадете изложби, които да намерят отзвук както сред международната публика, така и в местния италиански културен контекст? Как балансирахте тези два аспекта в работата си?

Artdepot, Инсбрук, Австрия

Прекарах 10 години в музея като артистичен директор и задачата ми беше да създам нов музей, който да може да отговори на въпросите на нашето време. Този музей е на изкуството и архитектурата, а и самият дизайн е дело на Заха Хадид, която си представяше музея като своеобразна връзка между различни градски зони, почти като магистрала. В този специфичен контекст разглеждах срещата, диалога и сътрудничеството ��ежду архитектурата и градския живот. За мен това е музей на града. Друг важен момент е, че това е първият национален музей за съвременно изкуство и архитектура в Италия. Музеят MAXXI, всъщност, представляваше нова ситуация за създаването на обществена институция, която повдигна много важни за мен въпроси. Какво означава да си обществена институция? Как във време, когато глобализацията върви ръка за ръка с една всеобхватна приватизация на живота, икономиката, културата, социалния живот, политиката, можем да създадем платформа, в която да се чуват различни социални и културни гласове - местни, глобални, колективни, индивидуални и също така повдига и един много важен проблем на нашето време - кризата на демокрацията. Как можем да създадем музей, който да ни помогне да зададем и разберем по-добре въпросите за ролята на съвременното творчество в нашето общество? Затова реших да създам програма, която да се занимава с този диалог между институцията и външния свят, особено с града.

Little Bird Place, София

От друга страна, се появи и въпросът как да определим културния ангажимент на музея като място, където могат да се изразяват всякакви експериментални идеи. Фактът, че музеят се намира в Италия, в столицата Рим, ми даде възможност да изследвам как той се справя със собствения си културен контекст. Особено интересно за мен беше как ролята на град като Рим, на страна като Италия, на музей като MAXXI може да бъде пример за това по какъв начин преосмисляме Европа. В тази връзка разработих цяла програма около взаимодействието между Италия и Средиземноморския регион, като разгледах не само Европа, но и морето. В програмата се обърнахме към художествените сцени от Иран до Турция, от Истанбул до Бейрут и бивша Югославия, а също и Израел, и Палестина. Тази места са важни не само като геополитически региони на глобални преговори и конфликти, но и като едни от най-активните места по отношение на съвременното творчество. Сцената в Истанбул, сцената в Бейрут и дори в бивша Югославия, всички тези художествени сцени са изключително динамични. Тогава срещнах тези художествени ядра с италианската действителност с цел да предизвикам дискусии по въпроса: Какво прави италианската култура днес, наистина, италианска? Какво прави Европа европейска? Всички тези важни въпроси, разбира се, са свързани с движението на хора, информация, идеи и въображение.

Има много неотложни проблеми и предизвикателства на нашето време, като например кризата на политиката, кризата на демокрацията, както казах, икономическите предизвикателства, екологичните предизвикателства и технологиите - те променят разбирането ни за самото човечество и за връзката между Бога и човека, духовността и реалността. Това също е много класически италиански въпрос, имайки предвид, че Рим е католическата столица. Всички тези проблеми и въпроси се събраха в едно и оказаха дълбоко влияние върху това как си представях музея MAXXI.

Иво Бистрички и Александър Вълчев

Преди няколко години, през 2021 г., организирахме изложба, наречена "История за бъдещето“, която отбеляза 10 години от първото десетилетие на MAXXI. В тази изложба нямаше произведения на изкуството, а само изображения. Избрахме около 3000 изображения на творби, които са били показани в музея и ги картографирахме по теми, за да покажем как музеят е израснал в рамките на 10-те години, опитвайки се да се справи с тези проблеми. В крайна сметка е изключително важно да се постави въпросът за създаването на институции в подобен контекст. Разбира се, музеят е и машина, която генерира много енергия, идеи и интервенции, действия в града, в публичното пространство. Разработихме и много проекти за интервенции в града. Това направи самия музей част от органичния живот на мястото.

През кариерата Ви на международен куратор кои са някои от най-значимите предизвикателства, с които сте се сблъсквали и как този опит е оформил подхода Ви към кураторството и работата с различни артисти и публики?

Мисля, че най-голямото предизвикателство е утрешният ден. Изправени сме пред голяма трансформация днес по отношение на културата, по отношение на социалните взаимоотношения, заради влиянието на технологиите, заради невероятната липса на време, на време и пространство. Всичко трябва да бъде произведено незабавно и това е много предизвикателно условие, в което трябва да преосмислим какво означава създаването на изкуство.

проф. Станислав Памукчиев на Sofia Art Fair

Може би в края на краищата много хора вече нямат нужда от изкуство. Как можеш все още да бъдеш актуален? И мисля, че това е предизвикателство за всички, особено когато си куратор. Важно е да помним, че създаването на изкуство не е просто отражение на това, което се случва, а е начин да предложим критично отражение и критично действие, което да повлияе на начина, по който измерваме това, което правим.

Това предизвикателство идва от факта, че може би първото впечатление, което имате днес, когато гледате новите продукции е, че може би е нещо, което не разбирате съвсем, но все пак е ценно.

Съществува и този проблем, че много хора не се ангажират със съвременното изкуство, особено в България.

Това е нормално, имам предвид, че е навсякъде. Съвременното изкуство, по дефиниция, е нещо авангардно, нещо експериментално. То не би трябвало, не би могло да бъде разбрано от всички.

Но когато си куратор, искаш да привлечеш публиката.

Весела Ножарова и Милена Едвиг в павилиона на галерия DOZA, София

Не, когато си куратор, не просто се опитваш да убедиш хората, че това е добро или че не е добро, а наистина извеждаш това нещо на преден план, за да покажеш, че то съществува и че е важно да се замислиш. Харесва ви, не ви харесва, но това, което е важно, е, че може би трябва просто да го погледнете и да живеете с него. И оттам нататък може да има смисъл за вас, може и да няма. Така че аз не мисля особено, че съвременното изкуство трябва да убеди всички или че трябва да бъде обича��о от всички.

С течение на времето, в цялата история, това, което остава значимо в човешкия опит, много често са нещата, които са създадени от малцинства, от много конкретни умове, които не са гласът на всички, но които са конкретният глас на това време. Мисля, че съвременното изкуство има задължението, има призванието да бъде такова, а не просто нещо, което хората обичат.

Работили сте в много културни столици, но как виждате ролята на по-малки страни като България в глобалния контекст на съвременното изкуство? Какъв съвет бихте дали на младите български художници и куратори, които се стремят да получат международно признание?

галерия One, София

Когато се замислите какво представлява България, мисля, че тя е изключително интересна като културен контекст, защото е преживяла такива невероятни исторически условия. От времето преди и по време на Османската империя, след което става част от едно по-голямо европейско влияние и след това по време на и след Студената война. България е била някак си много интензивно място за преживяване на тези преходи и тези исторически промени, които повдигат много големи въпроси в това така наречено малко място. Така че това място вече не е толкова малко. С течение на времето оттук произлизат и много важни художници.

Като Недко Солаков, Вие сте работили с него?

Да, например Солаков, с него работя от 90-те години на миналия век. Повече от 20 години работя с него в някои от проектите си. Един от последните проекти, които направих в MAXXI, беше с него. Това беше неговата ъглова творба. Успях да го убедя да дари творбата за колекцията на музея. Той свърши чудесна работа и като него много други художници имат невероятно чувство за хумор, невероятно остроумни са и имат много интелигентен начин да се справят с дилемата на живота, парадокса, смущението да бъдеш човек, който живее в такива условия и да го превърнат в нещо игриво, иронично, а също така и отварящо съзнанието.

Недко Солаков и Мария Василева /д/ на Sofia Art Fai

Мисля, че поколението на Солаков, както и днешното поколение, например Иван Мудов и други художници, всички те имат тази невероятна способност и въображение да превърнат трудността на живота, срама от това да живееш в междинни ситуации в нещо много по-универсално, много по-проникновено, за да може всеки да се замисли за смисъла на живота. Мисля, че България не е толкова малка и е създала невероятни творци. Вярвам, че младото поколение, разбира се, то не бива да прави същото, но съм сигурен, че ще има потенциала да се занимава с днешните въпроси и да продължи да превръща този, как да кажа, почти безразличен вид съществуване в нещо много, много различно.

През 1985 г. сте работили с българския художник Марин Върбанов по изложбата на гоблени в Пекин. Как това сътрудничество формира гледната Ви точка за международния артистичен обмен и какво е най-трайното въздействие на работата на Върбанов върху кураторската Ви практика?

Марин беше невероятен човек за мен. Много, много важна фигура. Той беше като мой учител през 80-те години. Срещата ми с него, а също и семейството му - мадам Сун, Боряна и Феликс, беше изключително основополагаща за мен. Това беше една невероятна история, почти легендарна. Запознах се с него през 1984 г. в един хотел. Това беше единственият международен хотел в центъра на Пекин, наречен "Пекин хотел", който се намира близо до Академията по изкуствата (CAFA). Един ден, когато бях студент, седяхме с няколко състуденти от Академията в бара на хотела и си говорехме за изкуство, обсъждахме съвременното изкуство, авангарда и т.н. Изведнъж някой ме заговори отзад: "О, ти от Централната академия за изящни изкуства ли си?", на перфектен китайски, с перфектен пекински акцент. Аз се обърнах. Видях един бял мъж, с посивяла коса, облечен в много красив костюм, който ми говореше. Отвърнах: "Какво?", тогава той отново каза на перфектен китайски език: "Аз също съм от CAFA, но бях там преди вас." И така започна да ми разказва своята история.

Сун Хуай-Куей и Марин Върбанов

Бил студент в Централната академия за изящни изкуства в Пекин през 1953 г., изпратен на културен обмен от България в Китай. Там се запознал с мадам Сун - Сун Хуай-Куей, която станала негова съпруга. Оженили се благодарение на специално разрешение, подписано от китайския министър-председател. Това е първият случай на международен брак в Китай след 1949 г. – било е голяма работа за времето си. Живеели в Пекин, докато се родила дъщеря им Боряна. Мисля, че се върнали в България, може би през 57-58-а година и станал професор там. През 70-те години се преместили в Париж. В началото на 80-те години направили изложба в пространството "Пиер Карден" в Париж заедно с мадам Сун. Те работили заедно като художници в Париж в Сите дез Арт. Пиер Карден искал да започне свой бизнес в Китай, да въведе нова мода там, затова поканил мадам Сун да стане негов представител, така че цялото семейство се върнало в Пекин. Тогава се запознах с него.

Той ми разказа за проекта си да открие работилница с няколко млади художници. По-късно работихме с трима млади художници, които също изработваха гоблени, но тези гоблени вече не бяха традиционни гоблени. Това беше вид скулптура, вид инсталация. Решихме да я наречем "мека скулптура". Първата ни изложба беше през 1985 г. в Националния музей на изкуствата на Китай, а Раушенберг тъкмо имаше изложба в съседство. Така се срещнахме с Раушенберг. Той беше много развълнуван. И след това разработихме още една изложба през следващата година в същата Национална галерия. Това беше и първото ни сътрудничество.

По-късно Марин се премести в Ханджоу, за да основе изследователски институт за мека скулптура и гоблен и там отгледа цяло поколение млади художници, които се занимаваха с инсталационно изкуство. Някои от тях са много влиятелни и днес, като например Лян Шаоджи. През 89-та година се срещахме почти всяка седмица, а понякога и всеки ден и обсъждахме какво да правим. Разработихме някои идеи за института.

Ху Ханру

Същата година той инсталираше едно произведение в Ханджоу и падна. Тогава откриха, че има рак. Беше в болница и след това няколко пъти идваше в Пекин, за да проследи лечението. Беше денят след 4 юни, протестите на площад Тиенанмън. Отидох да го видя в болницата в Пекин. Той вече беше спрял да пуши, заради него всички пушехме, но тогава той каза: "Снощи чух какво се е случило. Мисля, че трябва да изпуша една последна цигара с теб." Скрихме се на балкона на болницата, изпушихме последната цигара и обсъдихме. След това той ме заведе до асансьора и се сбогува с мен. Това беше последният път, когато го видях. Няколко дни по-късно мадам Сун ми се обади, бях в южната част на страната, и ми каза: "Марин не е добре. Можете ли да ми помогнете да намеря този традиционен китайски лек?". Опитаха всички тези неща. Изпратих ѝ лекарството, а след две седмици се върнах в Пекин. Обадих им се вкъщи и тогава именно Боряна вдигна телефона и ми каза, че баща ѝ току-що е починал. Разбира се, бях много, много натъжен. Заедно със семейството и някои от колегите му организирахме всички церемонии.

По-късно написах и няколко текста за работата му. За щастие, през последните 10 години, хората отново започнаха да се интересуват от творчеството му. Имаше голяма изложба в Ханджоу, а след това излезе и публикация. Сега има прекрасна изложба за мадам Сун в M+, в Хонконг. Техни творби се колекционират. Чух, че и Тейт (Tate Modern) също колекционира негови творби. Това е историята на една невероятна фигура, която е от България, но е международна личност и която лично за мен беше изключително важна. Той отвори съзнанието ми не само по отношение на знанията, но и за това, какво е да си творец в обществото. Беше изключително забавен човек, много, много вдъхновяващ.

В днешния бързо променящ се геополитически пейзаж, как според Вас глобалното политическо напрежение се отразява на света на културата и изкуството? Каква роля играят изкуството и кураторските практики в отговор на тези глобални промени или дори в тяхното формиране?

Qgallery , Баку, Азърбейджан

Това е голям въпрос. Разбира се, най-очевидно е, че се намираме в този невероятно парадоксален момент. Напълно разбираемо е, че хората защитават някакви ценности, някакви територии, някаква общност, но това, което е важно, е да не става прекалено лесно изкуството да се превръща в един вид инструмент за пропаганда. Много е важно да се използва инструментът или езикът на изкуството като нещо, което може да изрази сложността на ситуацията, а също така да се опитаме да намерим и начини хората да могат да се съберат и да разговарят помежду си, а не просто да казват: аз защитавам това и това.

Второто е, че изкуството също има особено значение по отношение на това да покаже, че е възможно да не се следват основните политически идеи, които днес стават все по-популистки. Изключително важно е да се каже, че изкуството има своя собствена политическа природа, защото то ни помага да мислим за общата потребност на човешкото общество, а не за определен вид интереси. Трябва да имаме много рационална, но междувременно и много въображаема способност да погледнем защо сме тук, защо сме стигнали до тази много трудна ситуация. Въз основа на това можем да обсъждаме въпроса за историята, въпроса за общността, въпроса за икономиката.

Творбата на Анселм Кифер, изложена в павилиона на Artdepot, Инсбрук, Австрия

Важно е да се погледне на сложността на всичко това. Не става дума просто за отмъщение, а наистина да направим предложение за следващите стъпки, да продължим да мислим за начини за съжителстване с другите, а не да си кажем: "Те убиха дядо ми, трябва да ги убия". Мисля, че е изключително важно да се преосмислят тези отношения чрез езика на изкуството. ≈

Първото международно изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair, реализирано от фондация "София Ди��а" в партньорство с Art and Culture Today, се състоя между 3 и 8 октомври 2024 г. в София Тех Парк. Проектът е съфинансиран от фондация "Лъчезар Цоцорков", Министерството на културата, с подкрепата на Посолството на Република Франция / Френски институт в България. Изложението е част от Културния календар 2024 на Столична община.

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Марков и архив на Sofia Art Fair

#Ния Табакова #Ху Ханру #Sofia Art Fair #Марин Върбанов #Рефлексии

0 notes

lemaclinic · 6 months ago

Text

Ако мечтаете за безупречна усмивка, Холивудска усмивка в Истанбул може да бъде идеалното решение. В Лема Дентална Клиника ние се специализираме в преобразяването на усмивката ви в бляскаво произведение на изкуството, което уловва същността на холивудския блясък. Това изчерпателно ръководство ще ви запознае с очакванията от процедурата за Холивудска усмивка, защо Истанбул е топ дестинация за това лечение и как Лема Дентална Клиника може да направи вашата мечтана усмивка реалност. Какво е Холивудска усмивка? Холивудска усмивка е козметично стоматологично лечение, проектирано да ви осигури безупречна и искряща усмивка. Тази процедура обикновено включва комбинация от фасети, избелване на зъбите и понякога ортодонтски лечения за коригиране на несъвършенства и подобряване на общата естетика на зъбите. Целта е да постигнете усмивка, която не само изглежда страхотно, но също така повишава вашата увереност и самооценка. Лечението започва с първоначална консултация, при която нашите експерти оценяват вашите зъбни нужди и изготвят персонализиран план, съобразен с вашите цели. В Клиника Лема Дентал използваме модерни технологии и висококачествени материали, за да гарантираме, че вашата Холивудска усмивка ще бъде както красива, така и устойчива. Защо да изберете Истанбул за вашата Холивудска усмивка? Истанбул се превърна в водеща дестинация за дентален туризъм, особено за тези, които търсят Холивудска усмивка. Градът предлага уникална комбинация от висококачествена дентална грижа, икономически изгодни лечения и богато културно преживяване. Ето защо Истанбул е отличен избор за вашите козметични дентални нужди: Експертни зъболекари: Истанбул е дом на висококвалифицирани дентални професионалисти, които са добре запознати с най-новите козметични техники. В Клиника Лема Дентал нашият екип се състои от опитни специалисти, които са посветени на предоставянето на изключителни резултати. Икономическа ефективност: Денталните лечения в Истанбул често са по-достъпни в сравнение с други страни, без компромис с качеството. Това ценово предимство ви позволява да постигнете Холивудска усмивка без да нарушавате бюджета си. Културно преживяване: Освен че ще преобразите усмивката си, можете да изследвате живата култура, история и кухня на Истанбул. Това е възможност да комбинирате вашето дентално пътуване с незабравимо пътешествие. Процедурата за Холивудска усмивка в Клиника Лема Дентал Процесът за постигане на Холивудска усмивка в Клиника Лема Дентал включва няколко ключови стъпки, всяка от които е внимателно изпълнена, за да се осигурят оптимални резултати: Първоначална консултация По време на първото ви посещение, нашите експерти ще проведат обстоен преглед на зъбите ви и ще обсъдят вашите естетически цели. Тази консултация е от съществено значение за създаването на план за лечение, който съответства на вашите желания и дентално здраве. Персонализиран план за лечение Въз основа на вашата консултация ще създадем персонализиран план за лечение. Това може да включва използването на дентални фасети, избелване на зъбите или ортодонтски решения. Нашата цел е да подобрим усмивката ви, като същевременно осигурим, че лечението е удобно и ефективно. Процедура и грижи след лечение Самата процедура включва нанасяне на фасети върху зъбите ви, за да постигнете желания форма и цвят. Използваме висококачествени материали, за да осигурим естествен вид и дълготрайност на фасетите. След лечението предоставяме подробни инструкции за грижи след лечение, за да ви помогнем да поддържате новата си усмивка и да осигурите нейната дълготрайност. Често задавани въпроси за Холивудска усмивка в Истанбул Каква е цената на Холивудска усмивка в Истанбул? Цената на Холивудска усмивка в Истанбул може да варира в зависимост от сложността на лечението �� използваните материали. Средно, цената е значително по-ниска отколкото в много западни страни, което я прави икономически ��згоден вариант за много пациенти. За подробна оферта е най-добре да се свържете директно с нас в Клиника Лема Дентал.

Колко време отнема лечението? Продължителността на лечението за Холивудска усмивка зависи от индивидуалния случай. Обикновено процесът отнема няколко посещения през период от няколко седмици. Първоначалната консултация, подготовката и окончателното поставяне на фасетите са разпределени, за да се осигурят най-добрите резултати. Болезнена ли е процедурата? Повечето пациенти съобщават за минимален дискомфорт по време и след процедурата. Използваме локална анестезия, за да осигурим максимален комфорт по време на лечението. Всяка чувствителност след процедурата обикновено е лека и времева. Колко дълго траят резултатите? С правилна грижа, Холивудска усмивка може да трае много години. Редовните дентални прегледи и добра устна хигиена са от съществено значение за поддържане на дълготрайността на вашите фасети и общата усмивка. Заключение Холивудска усмивка в Истанбул предлага фантастична възможност да постигнете зашеметяваща, уверена усмивка на част от цената, която може да очаквате на други места. В Клиника Лема Дентал сме ангажирани да предоставим изключителна грижа и резултати, които надхвърлят вашите очаквания. Независимо дали искате да подобрите усмивката си по лични причини или като част от по-широка естетична трансформация, нашият екип от експерти е тук, за да ви води през всяка стъпка от процеса. Готови ли сте да започнете вашето пътуване към перфектната усмивка? Свържете се с нас днес, за да насрочите вашата консултация и да направите първата стъпка към постигането на вашата Холивудска усмивка с Клиника Лема Дентал.

0 notes