#Иван Николов | Explore Tumblr posts and blogs

balgarianovinite · 23 days ago

Text

Надраскани коли в автомивка AUTO FRESH Detailing center в Славейков кражби безхаберие и високи цени с нервна касиерка

Освен това не се спазвали часове, които били преварително записани с дни и хората трябвало да чакат за ред, въпреки че имат запазен час. Много се оплакват, че за цени от около 50 лева за почистване на лек автомобил би трябвало поне да е "заметено по килима", а не да се налага те да си допочистват колата отвън и отвътре. На редакторската ни поща се получиха сигнали с информация, за която се говореше през годините, а именно, че най-скъпарската, "най-луксозната" автомивка АУТО ФРЕШ Детайлинг център предлага некачествени, скъпи услуги и лошо, бавно и неприветливо обслужване. А автомивката AUTO FRESH Detailing center се намира в гр. Бургас в ж.к. Славейков до Кауфлант Kaufland Бургас-Славейков на адрес жк. Славейков, улица „Янко Комитов“ 10А, 8000 Бургас. (0898 422 545) За да видите на картата НАТИСНЕТЕ ТУК.

Мръсотия auto fresh detailing center burgas

Автомивка auto fresh detailing center на картата

Освен, че цените са прекалено надути

в сравнение с всички други автомивки в разстояние от 100 км, клиентите на автомивка АУТО ФРЕШ - AUTO FRESH Detailing center се оплакват от лошо почистване, оставена прах, надасквания и одирания по автомобила, за които автомивката AUTO FRESH никога не поемала отговорност, въпреки доказателствата. Толкова били стиснати, че даже за едно почистване, струващо около 50 лева, пестяли пари от едно-две пръскания от ароматизатор в измитите коли. За да има ниво, не за друго...

Автомивка ауто фреш детайлинг център burgas slaveykov Това долу е снимков материал от сътвореното в топ луксозната, топ скъпарската автомивка AUTO FRESH в комплексарския град Бургас.

Непрофесионално обслужване. Некачествена услуга auto fresh detailing center

Лошо почистване в автомивка ауто фреш детайлинг център бургас

Непрофесионализъм в автомивка ауто фреш детайлинг център

Оставена прах и надраскано след автомивка ауто фреш детайлинг център автомивката auto fresh detailing center

Ужаси след автомивка ауто фреш детайлинг център автомивката auto fresh detailing center На касата също трябвало да чакат дълго, защото служителката винаги я нямало зад бара до касата. И там се налагало да чакат или ако бързат, да получат грубо отношение.

Касиерката в автомивката auto fresh detailing center Д. Славчева маринова от с. Подвис вече в друга светлина... Долу са само част от отзивите на клиенти, посетили автомивка АУТО ФРЕШ Детайлинг център автомивката AUTO FRESH Detailing center, която се намира в гр. Бургас в ж.к. Славейков до Кауфлант Kaufland Бургас-Славейков на адрес жк. Славейков, улица „Янко Комитов“ 10А, 8000 Бургас. Можете да ги прочетете в гугъл като натиснете връзката върху имената на авторите на отзивите долу. - Георги Николов Троянеца изнасилил малолетно сираче в Бургас - Искрено и лично: Петър Низамов разказва за младостта си и как е станал известен в Бургас - Иван Бакърджиев държал бременна жена 6 часа на 40-градусовите жеги за проверка "Изключително непрофесионално обслужване. Некачествена услуга. След посещение при тях, трябва сам да си доизчистваш колата." - Петя Русева "Качество на услугата ниско. Вътрешното измиване и детайли по външното повече от лоши. Всички стъкла на автомобила са замазани с препарат, който доти трудно се изчиства. Страничните огледала не са изчистени. Проверка на качеството на услугата липсва. Липса на вещ от автомобила без голяма стойност, но все пак това си е кражба. Препоръчвам управителят да след изкъсо персонала си" е мнението на Мишаил Капселалов. Димитър Стойчев: "За 24 ЛЕВА си чистих фаровете след Вашето Фреш вътре и вънка. Не бях срещал по-висока цена за комплексно. Качеството също е на нулево ниво, бях оставил риза на закачалката отзад, намерих я съборена и намачкана, Вие шегувате ли се? За 24 лева да се беше досетил да не я събаря и мачка поне. Толкова ли е трудно да помислиш малко, ако плащах 4 лв щях да се съглася да не Ви пука." Милчо Тодоров: "Днес 16.00 часа посетих автомивката. Първата клетка в дясно. Не съм доволен. Никелирани��е лайсни бяха на петна, а гредите отстрани - кални. Стелките не бяха добре почистени. Моля да засилите ролята на качествения си контрол, а не да седят пред лявата клетка. С най добри пожелания." Георги Стоянов: "30 лева за фреш почистване на малък хечбек, дори не е изчистен , водата не е издухана/забърсана" Любомир Калудов: "45 лв. - Deluxe почистване (леко позабърсана) - замазано предно стъкло - боклуци в джобовете на вратите и поставката за чаша." Христо Влахов: "Ето как си взех колата от най-скъпата автомивка в Бургас след вътрешно и външно почистване за 34лв. Поне малко да бяха позабърсали таблото и лостовете....втори път няма да стъпя там." Патрик Джордан: "Забелязах, че когато и да отида с автомобил с чужда регистрация - Руска, Украинска, Турска или Немска - за автомобила се полагат повече грижи отколкото за коли с Бг номера. И говорим за сериозни марки автомобили (което няма значение дали си със поръчков Мерцедес или Лексус или Голф 25 годишен). Не бих посетил повече вас." Разследването продължава с интервюта на клиенти. Следете ни! Иван Бакърджиев държал бременна жена 6 часа на 40-градусовите жеги за проверкаКомплексар № 1 на Бургас Иван Бакърджиев – бивш началник смяна в Първо Районно управление на полицията в Бургас се оказа, че превишавал правата си постоянно докато работил в 1-во РУ на МВР- Бургас. В един от очевидно множеството случаи, в които го правил, стигнал до там, че държал бивша съученичка ( бременна жена ) 6 часа, бременна в 9-ти месец по ужасните жеги на лято 2024 година за да и направи поредния тест за наркотици, който излязал отрицателен. До това се стигнало след като Иван Бакърджиев се почувствал унижен при една проверка на улицата от преди 2 години, защото, Read Morebalgarianovinite.com Read the full article

#AUTOFRESHDetailingcenter #автомивка #автомивкаАУТОФРЕШДетайлингцентър #високицени #Д.СлавчеваМаринова #кражби #непрофесионализъм

0 notes

vprki · 2 months ago

Text

Художници помагат на художници - Благотворителна акция

Съюзът на българските художници организира пролетна благотворителна акция, в която всеки изкушен от изкуството може да придобие оригинални художествени произведения на знакови съвременни творци. Инициативата е на художници, членове на СБХ, за набиране на средства за подпомагане на колеги в тежко здравословно състояние.

Благотворителната акция е в дните 1, 2 и 3 март – събота, неделя, понеделник от 11:00 до 18:00 часа зала 1А, СБХ – Шипка 6, съобщават организаторите.

Авторите, творбите и цените са специални! Участниците даряват всички средства от продажбите.

Имената на участващите автори ще се актуализират всекидневно, следете публикацията в сайта на СБХ.

Художниците, обявили участието си досега: Атанас Атанасов, Аделина Попнеделева, Бранко Николов, Васил Колев, Веселин Дамянов – Вес, Веселин Симеонов – Веско, Вихрони Попнеделев, Георги Георгиев, Георги Ружев, Гергана Табакова, Гълъб Гълъбов, Дарина Пеева, Дарина Цурева, Десислава Минчева, Десислава Унгер, Десислава Христова, Дея Вълчева, Димо Колибаров, Долорес Дилова, Евгени Недев, Екатерина Петкова, Екатерина Раденкова, Елена Иванова, Елена Панайотова, Елеонора Друмева, Емануела Ковач, Зоран Мише, Иван Кюранов, Иван Хаджийски, Йово Панчев, Калия Калъчева, Калина Христова, Камен Старчев, Капка Кънева, Кирил Харалампиев, Кръстьо Тодоров, Катрин Томова, Леда Старчева, Любен Генов, Людмил Георгиев, Мария Райчева, Милена Атанасова, Мими Добрева, Момчил Георгиев, Никола Енев, Нина Русева, Нора Ампова, Онник Каранфилян, Петя Денева, Росен Тошев, Росица Гецова, Румен Атанасов, Румен Скорчев, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Светлана Мирчева, Слав Недев, Стефан Божков, Станимир Генов, Станислав Памукчиев, Стоян Илев, Стоян Йоргов – Теката, Теодора Дончева-Теч, Цвета Петрова, Явора Петрова, Яне Гаджев.

Долорес Дилова, член на ИБ на УС на СБХ и Любен Генов, председател на СБХ

За мнозинството от тях сме публикували текстове във „въпреки.com” и не само със снимки, като сме представяли техни изложби, вижданията им за света, за изкуството, за личната им мотивация да му се посветят. А сме сигурно, че към тях ще се присъединят и други техни колеги, като ще се приемат творби и в дните на благотворителната изложба. По наша информация към каузата за подпомагане на художници със сериозни здравословни проблеми се присъединяват и автори, които живеят и работят в Австрия, Германия, Белгия…Сред имената са и творци, които напуснаха нашия земен свят, но явно наследниците им са съпричастни към благородната инициатива на СБХ.

Великолепният плакат за събитието е на талантливата Капка Кънева, която е също сред включилите се автори. Той приканва нас – публиката, зрителите, обичащи изобразителното изкуство да станем активна част от благородната кауза! Не пропускайте този момент не само, за да придобием творба на любим художник, а и да имаме своята дан за спасяването на живот! ≈

„въпреки.com”

#СБХ #Капка Кънева #Любен Генов

0 notes

ivanvarbanovtv · 7 months ago

Text

ПРЕДСТАВИХА СТЕФАНИ ЛЕЧЕВА ПРЕД ЕКИПА НА ТЕАТЪРА И ФИЛХАРМОНИЯТА В РАЗГРАД

ИВАН ВЪРБАНОВ Стефани Лечева е назначена за временно изпълняваща длъжността на държавния културен институт.

Г-жа Лечева бе представена пред артистите от Илко Ганев - заместник - министър на културата и Елиянка Михайлова - директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование" по време на специална среща.

Бързаме да й пожелаем успех, Стефани Лечева в тази трудна и отговорна задача, и мисия!

Разградският театър и филхармония имат знаещ и можещ професионалист за ръководител! На добър час! ❤️

В интервю за БНР - Шумен тя потвърди, че е предприела оперативни действия, заедно с колегите си от Министерството на културата за решаване на проблемите, които станаха публично известни.

Лечева заяви пред БНР, че са изплатени заплатите за септември на артистите и служителите отТеатрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. Увери, че всички ще получават възнагражденията си в срок.

Призова за търпение и разум в разрешаването на необичайната и трудна ситуация в театрално - музикалния и филхармоничен център в Разград.

Стефани Лечева е завършила през 1991 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Елена Баева, се чете в биографичната справка на сайта на шуменския театър. Родом е от ��лфатар, Силистренско. В творческата си биография има над 100 роли. Започва кариерата си в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ в Силистра. Там влиза в редица роли, сред които Лариса в „Ешелонът“ от Михаил Рощин с режисьор Рюдигер Фолкмер, Жил Търнър в „Пеперудите са свободни“ от Леонард Герш с режисьор Вл. Бурилков, Меги в „След грехопадението“ от Артър Милър с режисьор Асен Гаджалов, Християния и Катерина в „Греховната любов на Зографа Захария“ по Павел Спасов с режисьор Едмонд Грозданов, Амалия в „Двубой“ от Иван Вазов с режисьор Никола Николов, Вела в „Вампир“ от Антон Страшимиров с режисьор Душко Добрев и много други.

Професионалните ангажименти на актрисата Стефани Лечева през годините вървят успоредно с редица участия в концертни изяви, представяне на книги от различни автори и други културни събития в градовете – Силистра, Варна, Плевен, София, Шумен и други, включително Разград.

Когато става част от трупата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, Лечева се превъплъщава в десетки образи – Елица от „Боряна“ от Й. Йовков с режисьор Николай Колов, Кина в „Татул“ от Г. Караславов с режисьор Димо Дешев, Жената в „Януари“ от Й. Радичков с режисьор Александър Илинденов, Сарка в „Опечалена фамилия“ от Бр. Нушич с режисьор Юрий Дачев, Бабата в „Сестри“ от Людмила Разумовска с режисьор Василена Радева… Печели редица награди, сред които I награда „За актьорско изкуство на актьорите, участващи в спектакъла „Оттука започва България“, „За истинно-документална и силно въздействаща ансамблова игра“ на Национален фестивал на малките театрални форми, Враца – 2016. Спектакълът „Оттука започва България“ получава и номинация на „Академия Аскер“ за „Най – добро представление” – 2016, получава награда за цялостен спектакъл на МФ „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016 г., също и награда за женска роля от ТФ „Нова българска драма“ – Шумен 2021. Има редица награди от нееднократни участия в Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература „Лайош Кошут“ – Шумен.

На 15 октомври 2018 г. Шуменският театър отбеляз��а 60-годишния юбилей на Стефани Лечева.

Желаем й воля, характер, мъдрост и успех! /ИВАН ВЪРБАНОВ, журналист/

#Стефани Лечева #директор #Театър и Филхармония - Разград #представиха временния директор #Илко Ганев #Елиянка Михайлова

0 notes

fundraising01 · 9 months ago

Text

Как се пише благодарствено писмо: Стъпка по стъпка ръководство

Благодарственото писмо е важен начин да изразите своята признателност към хора, които са направили нещо специално за вас. Независимо дали става дума за личен или професионален контекст, едно добре написано благодарствено писмо може да остави трайно впечатление. В този блог пост ще разгледаме как се пише благодарствено писмо, ще предложим примери за текст за благодарност и ще обсъдим защо е важно да изразяваме своята признателност.

Как се пише благодарствено писмо

Писането на благодарствено писмо може да изглежда лесно, но има някои основни елементи, които трябва да се включат, за да бъде то ефективно и искрено. Ето няколко стъпки, които ще ви помогнат да напишете перфектното благодарствено писмо:

1. Започнете с подходящо обръщение

Започнете вашето благодарствено писмо с подходящо обръщение, като използвате името на получателя. Например:

"Уважаеми господин Иванов," или "Скъпа Мария,"

2. Изразете своята благодарност

Започнете писмото, като изразите своята благодарност веднага. Обяснете конкретно за какво благодарите. Например:

"Бих искал да изразя своята искрена благодарност за помощта ви по време на нашия проект."

3. Бъдете конкретни

Използвайте текст за благодарност, който е конкретен и персонализиран. Опишете какво точно е направило получателят и как това е помогнало или повлияло на вас. Например:

"Вашето съдействие в организирането на събитието беше безценно и значително допринесе за неговия успех."

4. Споделете емоциите си

Не се страхувайте да споделите как се чувствате. Изразете искрените си емоции и покажете, че оценявате жеста или помощта. Например:

"Топлината и подкрепата, които ми оказахте, бяха наистина вдъхновяващи и ме мотивираха да продължа напред."

5. Завършете с пожелания

Завършете благодарственото писмо с добри пожелания или надежда за бъдещи срещи или сътрудничество. Например:

"Надявам се скоро отново да имаме възможността да работим заедно. Желая ви всичко най-добро!"

6. Подпишете се

Не забравяйте да завършите писмото с вашето име. Ако писмото е официално, можете да включите и вашата длъжност или позиция.

"С уважение, Александър Петров"

Примери за текст за благодарност

Ето няколко примера за текст за благодарност, които можете да използвате или адаптирате за вашите нужди:

Пример 1: Благодарствено писмо за професионална помощ

"Уважаема госпожо Георгиева,

Бих искал да изразя своята искрена благодарност за вашата помощ по време на нашата последна среща. Вашите съвети и насоки бяха изключително полезни и значително допринесоха за успеха на проекта. Топлината и подкрепата, които ми оказахте, бяха наистина вдъхновяващи и ме мотивираха да продължа напред.

Надявам се скоро отново да имаме възможността да работим заедно. Желая ви всичко най-добро!

С уважение, Иван Николов"

Пример 2: Благодарствено писмо за лична помощ

"Скъпа Мария,

Бих искал да изразя своята дълбока благодарност за помощта ви по време на трудния период, през който преминавах. Вашата подкрепа и внимание бяха неоценими и ми помогнаха да преодолея предизвикателствата. Топлината и подкрепата, които ми оказахте, бяха наистина вдъхновяващи и ме мотивираха да продължа напред.

С най-добри пожелания, Анна"

Заключение

Благодарственото писмо е мощен начин да изразите своята признателност и да изградите положителни взаимоотношения. Следвайки тези стъпки и използвайки подходящ текст за благодарност, можете да напишете искрено и ефективно благодарствено писмо. Не забравяйте, че искреността и персонализацията са ключът към успеха, когато става въпрос за изразяване на благодарност.

За повече информация посетете нашия уебсайт:- blagodarstveno pismo za darenie

0 notes

swubg · 4 years ago

Photo

Отличиха участниците в конкурса „Изкуството като мечта и мечтите в изкуството“

В рамките на Националния студентски фестивал на изкуствата се проведе „Изкуството като мечта и мечтите в изкуството“ – младежка сцена за млади таланти в сферата на изкуствата. Заради усложнената епидемична обстановка в страната конкурсът се проведе онлайн. В него участваха ученици от специализирани паралелки по музика, изобразително изкуство и хореография.

В раздел „Музика“ на първо място журито класира:

§ Симеона Кротева (пиано), Дан Христов (пиано) и Ивана Кацарска (пиано) от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград;

§ Николас Целов (китара) от СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Кирил Василев. Репертоар: Take five – Дейв Брубек , Астурии – Сеговия;

§ Александър Георгиев, акордеон, СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Мариян Атанасов. Репертоар: ,,Влашки игри“, „Indifferencе valse musette“ - A. ( Tony) Murena & Joseph Colombo;

§ Елена-Стефани Асенова (поп и джаз пеене), СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: „Повей, ветре“, музика: Йосиф Цанков; текст: Димитър Василев; „Hello“;

§ Елена-Стефани Асенова (народно пеене), СУ,, Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: ,,Нигде се болест не чува“; ,,Снощи вечер на мегдана“;

§ Виктория Георгиева (народно пеене), Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866 г.“, Благоевград;

§ ДФГ „Джумайчета“ с художествен ръководител Иван Кацарски, фолклор, Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866 г.“, Благоевград;

На второ място журито класира:

§ Певческа група за автентичен фолклор ,,Дунавска дъга“ с изпълнители: Лорена Димитрова Славейкова, Ивана Ивова Йорданова, Красимира Мирославова Красимирова,Биляна Бисерова Михайлова, Емануела Деянова Асенова, Елена-Стефани Силвиева Асенова, Миглена Мирославова Красимирова, Мариса Величкова Неделкова и Моника Мариянова Иванова от СУ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр.Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: ,,Три етърве“ – жътварски припевки от Белоградчишко и „Не фъргай се, не метай се“;

§ Миглена Красимирова, (народно пеене), СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: ,,Де се е чуло и видяло“, ,,Провикна се Радин баща“;

§ Николай Цветков (акордеон), СУ,, Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Мариян Атанасов. Репертоар: „На синия бял Дунав“ – Йохан Щраус , „Ръченица“ – Любен Панайотов.

На трето място журито класира:

§ Красимира Красимирова (народно пеене), СУ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр.Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: ,,Яно, Янке“, ,,Ката пере на рекуту“;

§ Мишо Мишов (китара), СУ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр.Видин. Репертоар: „Папазлийска ръченица“, Andantino – F. Carulli

В раздел „Хореография“, жури с председател проф. д.н. Анелия Янева удостои с две първи места възпитаниците на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин за изпълненията им „Five more hours“ – хореография: Ма��лен Радулова „Северняшки танц“ – хореография: Мадлен Радулова, музика подбрал Иван Николов.

В раздел „Изобразително изкуство“ жури с председател проф. д-р Емил Куков и членове: проф. Георги Драчев и доц. д-р Диана Захариева отличи на първо място следните участници: Диана Стоянова Миткова – IX клас , СУ „Св. св. Кирил и Методий”, град Видин, Екатерина Кирова – ХІІ д клас и Стела Цветанова – ХІ д клас от Националната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Благоевград. На второ място журито отличи Изабела Яворова Захариева – XI клас и Изабела Пламенова Велкова – XI клас от СУ „Св. св. Кирил и Методий”, град Видин, Мануела Илиева – ХІ д клас, Иван Михалов Георгиев – ХІ клас, Ана-Мария Методиева Миладинова – ХІ клас, Ивелина Петкова – ХІ д клас и Мануела Илиева – ХІ д клас от Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Благоевград. Трето място си поделиха Лилия Емилова Атанасова – ХІІ д клас, Мариела Живкова Кьосева – ХІІ д клас, Теодосий Иванов Христов – ХІІ д клас и Карина Илиева Мраценкова, възпитаници на Националната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Благоевград.

3 notes · View notes

bregalnicki · 3 years ago

Text

Нов АСНОМ со честитка по повод Денот на Македонската револуционерна борба

Денеска, кога Македонија го празнува Денот на македонската револуционерна борба и го слави 23 октомври 1893 година, кога во Солун, во куќата на солунскиот книжар Иван Хаџи Николов е основана Македонската револуционерна организација, нашата нација стои исправена пред слични и исти предизвици со кои се соочувале основоположниците на Организацијата. Денеска, на Денот на македонската…

View On WordPress

0 notes

webohrid · 3 years ago

Text

НОВАСНОМ: Честит Денот на Македонската Борба

„Денеска, кога Македонија го празнува Денот на македонската револуционерна борба и го слави 23 октомври 1893 година, кога во Солун, во куќата на солунскиот книжар Иван Хаџи Николов е основана Македонската револуционерна организација, нашата нација стои исправена пред слични и исти предизвици со кои се соочувале основоположниците на Организацијата. Денеска, на Денот на македонската револуционерна…

View On WordPress

0 notes

gostivarpress · 3 years ago

Text

Празник-Ден на македонската револуционерна борба, 23 Октомври

Македонија одбележува 129 години од основањето на Македонскиот револуционерен комитет, темел на организираното револуционерно движење. На 23 октомври 1893 година во куќата на книжарот Иван Хаџи Николов во Солун, шестмина македонски интелектуалци: Христо Татарчев, Даме Груев, Петар Поп Арсов, Иван Хаџи Николов, Антон Димитров и Христо Батанџиев ги поставија темелите на Организацијата со што…

View On WordPress

0 notes

mihaylovblog · 3 days ago

Text

ЧРД на Васил Василев - Зуека (30.04.1965)! Тук заедно с Васил Михайлов в откъс от българския игрален филм "След края на света", 1998 г., на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператори са Георги Николов и Тошко Каменов. Музиката във филма е композирана от Стефан Димитров.

#bulgaria #българско кино #българия #българскокино

1 note · View note

purple-little-fairy · 3 years ago

Text

Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе.

Аз, ако исках любов от тебе щеше да стане, като търговия.

Любовта нищо не иска. Тя трябва, да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.

~ из филма "Всичко е любов" (1979 г.)

_______

„Всичко е любов“

е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. В главните роли: Иван Иванов и Янина Кашева. Оператор е Стефан Трифонов. Художник – Георги Иванов. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов.

снимка: YouTube

0 notes

vprki · 3 months ago

Text

Тръгна изстраданото издаване на „Дневника“ на Борис Делчев

На 22 януари в Дом на киното, датата, на която се изпълниха 115 години от рождението на литературния критик и историк Борис Делчев се състоя прожекция на документалния филм на Александър Донев и Владислав Кодев „Борис Делчев – живот и дневник“ по сценарий на Марияна Фъркова. Филмът е създаден 2009 година…Написа за „въпреки.com” Калин Николов, художник и изкуствовед.

След увлекателните спомени на Яко Молхов, Норберт Рандов, Гина Делчева, Светлозар Игов, Александър Геров, Здравко Петров и други се върнахме към забележителната оригиналност на личността на Борис Делчев. След филма проф. Пламен Дойнов представи Том 1 (1939–1961) от предстоящото цялостно излизане на "Дневника" на Делчев (издателство „Недланд“). Изданието е подкрепено от Министерството на културата. Удивително дело Марияна Фъркова, преписала и уточнила 13 000 страници, поела тежестта на десетките тежки противоборства, той да не види бял свят…България, 2009.

Самата Марияна е минала през нелекия път да търси себе си в изкуството, и както при повечето случаи никой да не откликва на това. Пише стихове, които тогавашните ни социалистически издания за изкуство не публикуват, а ѝ ги връщат дори без обяснения. И все пак младата авторка има нужда от съвети, написах точно: за да намери себе си и защото живее с убеждението, че е творец. Така се свързва с Александър Геров, който се оказва и една от най-интересните фигури в нейния живот. Определят един ден, петък, за да се виждат и разговарят. Геров очевидно открива литературния дар на Марияна. Тези петъци вероятно се явяват и важни за самия него, защото той я чака, дори оставя вратата полуотворена, да влиза и говорят. „Инстинктивната увереност, с която Марияна Фъркова осъзнава Геров като це��окупен поетичен феномен, може да бъде обяснена, от една страна, с изострения от любов поглед на една чувствителна млада жена, обърнат към 78-годишния днес поет, от друга страна обаче, и с аналогични (ако не събудени от любещия поглед, то поне засилени от него) способности за възприятие и усещане на основните елементи от човешкото съществуване, на първо място загадките около смъртта и изоставянето, както и мястото на човека във вселената.“ Това е написал Норберт Рандов, един от най-верните приятели на поета.

От ляво на дясно: Амелия Личева, Йорданка Белева, Патриция Николова, Марияна Фъркова и Александър Секулов, номинирани за наградата на името на Николай Кънчев от Федя Филкова на "Поетичния Никулден", 2017. С с наградата бе удостоен Александър Секулов.

Именно на Норберт Рандов е първоначалната заслуга за издаването на томчето със страници от дневника на Борис Делчев, защото той пръв дава идеята за неговото издаване на директора на издателство „Народна култура“ Александър Донев (Марияна по това време работи там). За съществуването на дневника на Делчев: тайния дневник, за който като всяка скрита работа у нас, се знаеше (на мен за това ми бе разказал скулптора Иван Колев, наистина след 10 ноември, но още в обстановката на сърдит контрол над всичко с миналото на изкуствата ни). И редица хора се надявахме мистерията да излезе на бял свят, въпреки драмата, дори истерията на повечето от героите в дневника, които щяха да се видят с проявите си, докато още са живи. Предполагам, че ако са знаели за дневниците на Мария Кюри, биха мечтали и този на Делчев да е забранен за работа; по тетрадките на голямата физичка е установена радиоактивност и се чакат 1600 години за разпадане на изотопите, или както се казват тези вещества.

Удостояването на проф. Нормберт Рандов (1929-2013) за "Доктор Хонорис Кауза" от тогавашния ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев, 2010

И вместо институциите ни (така активни с инициаторите в тях на обществени брожения) към това конкретно дело, уникално и удивително по своя характер, заема се едно издателство, набелязано от управляващите скоро да бъде доведено до фалит (извършен от така обявения за „дисидент“ Петър Манолов) и един човек, Марияна Фъркова, достатъчно издръжлива, за да прочете целия дневник, възлизащ на около 13 000 страници и от тях първоначално да определи 500, които да видят бял свят през 1995 г., а по-късно и целият дневник. Раклата с дневника, веднъж отворена и поверена в сигурни ръце, кутията на Пандора за някои от героите, има да извърви страшно дълъг път през годините. Започва се ритмично и всеотдайно с полагането на огромен труд, умопомрачителен, равен на няколко научни и изобщо всякакви животи. И Марияна извършва всичко от край докрай. Потъва в света, както го е видял един, по думите ѝ „честен човек, който не може да лъже“, преписвайки всеки ден част от страниците му.

Пламен Дойнов

Разбира се, за предстоящото издаване, макар отначало само на подбрани моменти от онова, на което Делчев е бил свидетел, научават културните среди в София, но най-вече приятелите на Делчев, споменавани така често в неговото повествование с добро. И от самото начало, още преди той да бъде поставен под печат, изневиделица се появява силен натиск за неговото спиране. Цялото семейство на критика е подклаждано от част от приятелите това пъклено дело да бъде спряно. Стига се до един кулминационен момент, когато самата Гина Делчева се свързва с Марияна Фъркова да отложат или да прекратят издаването. Обстоятелствата налагат на съставителката на този важен за времето си документ да приложи хватка, като измисли версията, че книгата е готова, отпечатана е, очевидно път назад вече няма. Гина примирено, но, предполагам, доволно вдига рамене, значи щом няма как и толкова... Усилията на приятелите, подкокоросани, вероятно, и от недоброжелателите, партийно обвързани чиновници – творци, авторитетни писатели и други интелигенти, все пак в сп. „Летописи“ с главен редактор Тончо Жечев излиза почти цял брой, посветен на Делчев и неговия дневник.

А всъщност изданието се появи във времето на още един болезнен конфликтен възел между индивидуалното и общественото начало, този път не след 9-ти септември, а след 10-ноември. В медиите ни по това време на едни бе позволено да характеризират с каквото си искат думи хората не на едно мнение с тях (с различни гледни точки към социалистическото ни минало), но на Делчев и респективно на Марияна, се оказва непозволено да имат мнения, спомени, изводи. Иронично бе да се види и как редица от уж нормалните творци и критици, че и редица от минаващите за хора с нови възгледи, се дистанцираха от издадения дневник. Четяхме как Делчев критикувал системата, но не се отказвал от марксизма, никъде не разкривал неговата същност... Наивна теза все пак, защото влизаме в напълно лична територия, отразяваща погледа на очевидец и той там е такъв, какъвто е. Не какъвто ни се иска, защото това е дневник. Или както Ахматова бе написала в своето стихотворението, посветено на Пилняк „само ти ще разплетеш тия работи“, Делчев е подал съм нас достатъчно нишки.

Струва ми се, че нашата културна история все още не е преодоляла своята гузност пред паметта на Борис Делчев. С текстове на Тодор Павлов, Панталей Зарев, Теньо Стоянов първите остри оценки към него стартират веднага след тъй наречената народна победа през 1944 г. Кулминацията е персоналното му характеризиране от Тодор Живков като литературния критик за времето, объркващ правилната партийна посока творците ни. „Слушай партията, другарю Джагаров, а не критици като Борис Делчев!“ – завършва Живков патетичния пасаж на една от своите ненужни по въпросите на изкуствата речи. Но не: атаката бе подновена наново и в зората на демокрацията от журналиста Георги Тахов, който пък прехвърли върху вече покойния Делчев основната вина за фашистките етикети на редица писатели и последвалите към тях репресии.

А малко по-късно, през 1995 г., и по-друг повод направо избухнаха десетки статии, сърдити отговори, обяснения и псевдорецензии за публикуването на частите от неговия „Дневник“. И не само – появи се цяла книга, посветена му – отмъстителната „Писмо от мъртвец“ на Богомил Райнов (излязла през 2009 г.)... Фактически не се сещам за друго име в новата култура, което с такава последователност да е сумирало криворазбраност, злословия, хули, злепоставяне или чистата злоба на част от своята колегия, че дори и посмъртно да е било така заклеймявано. Сигурно е необходимо да си го припомним него – самия, живия, със свойствената му спокойна ирония, когато например на 60-годишнината на Радой Ралин в Хисаря, през април 1983 г., разказа за едни обвинения срещу парламентарната група на Георги Кирков-Майстора от началото на ХХ век. Тесните социалисти ги ругаели като „шепата нахални конски мухи“, които подивявали и подлудявали вкупом останалите други политици около тях. „И на краставите магарета от Съюза на българските писатели нашата шепа мухи сме му достатъчни...“ – завърши бай Борис тоста си към приятеля си юбиляр. Винаги съм съжалявал, че сред художниците нямаше и няма подобен човек като него…

Бих искал да акцентирам: когато се появи изданието на неговия дневник, станахме свидетели на едва ли не нова спортна дис��иплина от ненадминатото надпреварване по преструване на засегнатост. Естествено, се започна от годината на издаването на този точно дневник (макар и в толкова много съкратен формат), до самата искрена зашеметеност на такива ярки негативи от определени фрагменти за тях там (подобно феноменалната и може би единствена в света книга на Райнов от позиция на задгробния живот, което да обезсмисля всякакъв спор), говорят че сме пред може би единственото културологично дело по преценки на ставащото през времето на Делчевите наблюдения, което да показва как този точно човек (и кръгът на тъй наричаната и тогава честномислеща интелигенция) е гледал , а и са гледали на света около себе си...

И днес присъствието на Борис Делчев в културната ни история принадлежи сред тесни кръгове от идентични на него самия интелектуалци, което според мен би трябвало да изостри нашето любопитство към личността му. Отделно писатели, отделно единици литературоведи, отделно единици художници и под въпрос изкуствоведи.

Атанас Пацев (1926-1999)

Предполагам, че времето ще ги обедини. Ще посоча нещо, намерено в тетрадките-дневници на художника Атанас Пацев – на 29.08.1998 г. този ерудиран живописец и безукорен мислител, философ, описва как сънува да върви до някакъв свой брат, когото не разпознава, но те минават сред ужаса на безкрайните бойни полета и между някакви враждуващи армии. Сякаш цялата нощ художникът се движи от едно множество към друго по-голямо и без да им се случва нещо конкретно, но с чувството, че напрежението расте ли, расте. Сутринта, буден, Пацев напипва за пръв път подутината от тумора си, и въпреки изненадващото и страшно усещане, абсолютно първото, което осъществява, е хладнокръвно да подреди книгите, които иска да са до него: „Аз, Фелини“, Толстой, Достоевски, Томас Ман, Йовков, Ботев, Хегел, Платон и дневника на Борис Делчев...

Вместо паниката, че началото на края му е очевидно, художникът избира своите духовни жалони и там е книга, която по онова време не престават бясно да обругават – тази на Делчев... А художникът Атанас Пацев е не просто присъствие сред имената на пластичната култура – напротив, критикуван винаги остро, критикуващ винаги остро, несъвместим с всякаква егоистична приспособимост, той е сред съвестите на новото българско изкуство и представлява страницата от най-модерните му търсения... И не е учудващо, че дневникът на Делчев е проекция и на неговия светоглед, това наистина е и негова книга, тяхна обща хроника на единодействието и неподдаването им...

Атанас Пацев "Борис Димовски и Радой Ралин"

В подобни случаи можем да открием онзи Борис Делчев и други подобни на него интелектуалци с обща съпричастност. Доверявайки се още веднъж на художника, може да си припомним, че в една негова изложба той събра портретите на творци и личности, участници в съпротивителното движение, но останали непримирими и спрямо социалистическата държавност: Радой Ралин, Давид Овадия, Веселин Андреев, Емил Манов, Александър Геров, Яко Молхов, оз полк. Борис Спасов, ген. Денчо Знеполски, Борис Димовски, (Пацев рисува и Делчев и печели награда на СБХ с този си портрет), Недялко Месечков, Бинка Желязкова и Христо Ганев, Васил Акьов, Георги Павлов-Павлето... Тоест хора, за които изкуството е и проява на неконформизъм, така както и общественото им поведение, за което няма „преди и след“. Не бе ли това манифест на един морален възглед!

Делчев е сред приближените и на Владимир Василев, и на Симеон Радев, а те освен всичко друго имат свои отношения с изобразителното и��куство: единият популяризира най-хубавото от него десетилетия в „Златорог“, а другият е блестящ художествен критик като млад, открива изложбите на Александър Добринов и Жорж Папазов.

Отраженията на написаното от Борис Делчев в областта на изобразителните изкуства са категорично изявени в две сфери на неговото критически наблюдения. Едните Делчев прави паралелно на редица събития, чрез които можем да проверим нивото на директната актуалност или авторова компетентност, а другите – сред хрониките на забележителния си „Дневник“. Тоест първите са обнародвани и са онова, което доказва нивото на критика, философа, познавача, човека, мислителя, антидогматика и т.н.

Другото говори за широта от впечатления, които Делчев добива чрез собствени анализи и наблюдения или просто това е мозайката на най-случайни срещи, в които са направени кратки, но многозначителни реплики или факти с достатъчно концентрирана информация. Аз не зная колко хора все още са сред нас, които са били негови сподвижници по изложби, но като свидетел и именно такъв спътник мога да кажа, че това бяха едни хубави и незабравими, незаменими часове в разговори с цел. Той бе един от очевидните интелектуалци, които знаеха детайлите на творческото развитие на основните фигури в нашето изкуство, но и на добрите от тях (често изобщо не в първата редица на популярните) и им симпатизираше заради отстояваните прогресивни пластични възгледи. С това Делчев в Дневника си е оставил една своя панорама на творчески битиета, в които е проектирана, както отделната съдба на редица частни случаи, така и основната нишка на фундаменталната културна специфика на изкуството ни през неговите очи. Ще намерим неща, свързани с хора от неговото поколение, а и преди него като Иван Фунев, Петър Урумов, Стоян Венев, Петър Младенов и т.н. до описания през ноември 1984 г. само с една буква, колкото, разбира се, е заслужавал, млад график Н. с едно непознато момиче... Това бях аз…

Калин Николов на откриването на изложбата "Черната тутия" на Мария Ландова, посветена поета Георги Рупчев в галерията на СБХ на "Шипка" 6, 2023

Борис Делчев не прави изключение сред родната практика на срещаните тук обществени и творчески личности с една по-широка обхватност, които освен познаване на своята област (нали преди всичко той е юрист по образование, литератор по призвание) се отнасят сериозно към проблеми на други области, които също са в обсега на техните познания. Можем да поставим за сравнение Тодор Павлов, Александър Обретенов, Атанас Стойков и да видим веднага, че това, което отличава Делчев, е разбирането му от конкретната област в повече от останалите. Тоест, че разбирането му започва не от приоритета на идеологическата задача, а от рамките на развитие на вътрешните процеси в изкуството и съпътстващата го теория. Неговият интерес към изобразителните изкуства се проявява така определено още в младите му години, когато той (вече завършил едно висше) се насочва да следва във Франция история на изкуствата и през 1939 г. и слуша лекции в Екол дьо Лувр. Тогава именно опознава всички музеи в Париж, тези в близост до Париж като Шантий, Версай и сбирката на Леон Бона в Байок, в Италия всички по-големи - във Венеция, Милано, Рим и Флоренция, в Белгия също от Брюксел и Брюж.

Борис Димовски - Шарж на Борис Делчев

Впоследствие се отдава на друго, има друг основен път, литературата, писаното слово... По-логично и напълно свободен във възгледите си, Борис Делчев (по всичко си личи) се прибира от периода си на дипломат, когато е културно аташе в легацията ни в Париж, вижда и оценява състоянието на френската култура, анализира нейната водеща функция, в разбирането за творческа свобода и разнообразие... Последното е логично за неговата подготвена, освободена от догматична неграмотност душевност.

Още на 7 февруари 1947 г. е записал в „Дневника“ си, а и го приема като позитивен, един разговор между Кирил Цонев и Петър Увалиев, в който картина на Александър Жендов е предизвикала тяхното общо възхищение. Цонев я нарича „Възкръсване от мъртвите“, с което демонстрира отношението си към навлязлото мъртво влияние на сталинския натурализъм... „Наистина, отбелязва и Делчев, тъкмо това се чувства в нея (картината на Жендов – б.а.).“ Едва ли, за да запомни и фиксира случката, Делчев е тържествувал от радост, че съветското изобразително изкуство и влиянието му настъпват и превземат фалангите от съответната българска среда, налагат над нея волята си и шаблоните си заедно с мракобесието и изкуствения език... Обратно на рядката с човечността си и честна, свежа наблюдателност на инак тромавия Жендов. Определяйки Делчев преди всичко като литератор, редактор, литературен критик и историк, съвсем не искам да кажа, че той не е същевременно и активен художествен критик, а като е такъв (художествен критик или анализатор) той прави категорични неща, с които българското изкуствознание – една много семпла област на мъжествени творчески достойнства – бележи гражданско самочувствие пред историята на родната култура.

Борис Делчев

Още млад, може би в Париж е преформулирал определението си за социалистически реализъм, от гледната точка не на идеологията, а на художниците. Може би, не радикален, но както почти никой у нас е на страната на творчеството. Той проследява как социалистическия реализъм е инструментализиран за насърчаване на догми, противопоставя се на това. Но докато социалистическият реализъм и след Сталин се приковава към идеологически принципи, художници и литератори оспорват редица от принципите му – фигурата на Делчев е сред примерите, които са на страната на полемизиращите.

Светлозар Игов (1945-2023) при получаване на Специалната награда на Портал Култура, 1 ноември 2019

„Дневникът“ на Борис Делчев (1910-1987) не е просто една панорама,защото отива и зад хоризонта на видимите явления, които характеризира пространно и честно. Но само в тези части на текста, които засягат изобразителното изкуство, като логично писателите и литературните „същества“, общо казано, са десетки в пъти повече. /Калин Николов изброява стотици имена от българското и световно изобразително изкуство, изключително впечатляващо, но нека тези, които прочетат „Дневниците“ се докоснат до това богатство – б.р./

Мисля, че няма какво повече да се каже… ≈

Текст: Калин Николов

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), Стефан Марков и архив на автора

#Борис Делчев #Калин Николов #Критичен поглед #Марияна Фъркова

0 notes

nevidimite · 7 years ago

Text

На какво ни учи селото -12 житейски мъдрости от 12 спонтанни срещи

Снимка: Томислав Рашков

Празни къщи, рухнали покриви, изоставени отдавна вещи и лични принадлежности, недостъпни пътища, училища пълни с лястовици, вместо с ученици. Равносметката от селата в България, които екипът на „Невидимите“ успя да посети през последната половин година, рисува на пръв поглед една безнадеждна и потискаща картина. И все пак, ако човек отдели малко време и потърси детайлите в цялостния пейзаж, може да намери останала непокътната и съхранена забележителната мъдрост, все още живееща по тези „невидими“ места. Нейните носители са хората, чиито съдби са по един или друг начин неразривно свързани със селото и живота там.

1. Захо Пушката от село Каменица

Снимка: Николай Николов / blindspot.bg

Макар и напуснал родното си село, за да се установи трайно в Пирдоп преди години, Захари Захариев е живата история на село Каменица и не пропуска да покаже обичта си към нея. При всяко свое завръщане, той е посрещан с любов и много уважение от останалите там хора. Цялото пътешествие на „Невидимите“ в Каменица и района можете да си припомните тук, а ето и кои негови искрени слова ни впечатлиха най-силно по време на дългия разговор:

- Аз имам два Бога, момче! Първият Бог са моите родители, а вторият Бог е...за мен е България.

2. На раздумка в продавницата на село Бърдо

Малко са нещата, които могат да задържат човек на работното му място в извънработно време. „Офисът“ на Снежка, Деян и Жоро от село Бърдо обаче е отворен дори през почивните дни, а разговорите, които се случват там оставят в съзнанието поводи за размисъл за дълго време.

- А на вас какво ви харесва в живота тук? – обърна се момчето с фотоапарата към Жоро. - Свободата, Санчо! Това ни е запазена марка, аз съм си го измислил.

⃰⃰⃰

- Има ли нещо, за което съжаляваш на този етап?

- Аз ли? Не – каза Деян – Значи, човек каквото сам си направи, няма кой да му го направи. Така че не требва да виниш когото и да било. Можеш да виниш единствено себе си, но това не означава, че требва да се самосъжаляваш. Няма как да върнеш времето назад. Може би, ако вземеме там пространствено-времевия континуум на Айнщайн, може би…

3. Баба Тодорка от село Понор за зимата и живота

Снимка и видео: Николай Николов / blindspot.bg

Освен че сподели с нас трудностите и превратностите на живота си, почерпи ни щедро и ни прие в дома си, баба Тодорка по искрен и непринуден начин ни сподели едно свое убеждение, което показва, че най-големият учител не е в университета или в училището. Това е самият живот.

- Аз не съм вярваща, но има, деца, нещо, дето ни върти на малкия пръст и ни командва. Господ ли е, какво ли е, но има нещо…

youtube

4. Непознатият Вихрен…

Разтърсваща – това е думата, която дори след толкова време изниква в съзнанието при спомена за есенната среща с Борис в опустялото и закътано високо в планината село Вихрен. Въпреки голямата немотия и самотата, които съпътстват Борис в живота му там, той и жена му Мария впечатляват неколкократно с размислите и задълбочения си поглед върху различни теми. Така напр��мер Борис сравнява управляващите политически партии в България с двата най-известни български футболни клуба и тяхната дългогодишна вражда.

- За тия, най-много за БСП и ГЕРБ, че не могат да се спогодят тия смотаняци. Като Левски и ЦСКА са“.

Целият разказ можете да прочетете тук, а най-ясна представа за разсъжденията на Борис и Мария, ще получите от откъса от изповедта на Борис пред нас.

5. Иван Пощальона от село Долна Василица

Снимка и видео: Николай Николов / blindspot.bg

Подобно на Борис, Иван от Долна Василица също недоумява защо общуването в парламента между народните представители е на ниво „караница“. Това, с което най-силно ще запомним дългогодишния пощальон на град Костенец обаче, е отдадеността му към професията и причината, поради която я е избрал:

- Просто имах желание да съм сред хората. Хората беха доволни от мене, обичаха ме. И сега, ако и да съм толкова стар, тия старите като ме видят, некой ми вика – айде, бе, кога ще ми донесеш пенсията?

youtube

6. Борето от Повалиръж и трите неща за обичане

Снимка и видео: Николай Николов / blindspot.bg

Вероятността последните останали жители в опустяващо и труднодостъпно село да са атрактивни и забележителни личности не е никак малка. Такъв беше случаят и с Борето от сливнишкото село Повалиръж. Въпреки буйния си нрав, този човек изрече пред нас думи, които надали някой би могъл да оспори. Видеото по-долу ще ви припомни житейската максима на Борето от Повалиръж.

youtube

7. Хората ги няма, но ценностите са тук

Снимка: Николай Николов / blindspot.bg

Сред най-силно емоционалните и специални срещи на „Невидимите“ безспорно се нарежда тази в село Добравица или Загъжене, както е било известно мястото в миналото. Чудната атмосфера в дома на баба Камена и дядо Горан, разбирателството помежду им, мелодията на гайдата, сълзите от благодарност в очите на дядо Милош от горната махала – това са само малка част от всички онези емоции и вълнения, които и до днес топлят сърцата. Неповторимият и личен разказ на Нина Ружина можете да прочетете тук, а по-долу споделяме още веднъж мъдрите думи на дядо Горан към нас.

- От мене запомнете – трябва да се уважавате! Мене никой не ме подминава, всеки ръка че ми вдигне, щото и аз на всеки съм помогнал.

8. Бай Рашо от село Банкя

Снимка: Томислав Рашков

Най-възрастният човек, с когото успяхме да се срещнем до този момент, остава бай Рашо от трънското село Банкя. Неговата история е тясно свързана с границата и съдбата на България след Първата световна война. Целия забележителен разказ на възрастния човек можете да прочетете тук, а ето как обяснява той дълголетието си:

- Обичай труда – такава ми е била работата. Ако удариш на мързел – лошо. Почваш да мислиш за болести, за това-онова, а когато работиш, нема да мислиш за болести“.

9. Повалиръжкият съсед

Снимка: Николай Николов / blindspot.bg

Освен с Борето, в Повалиръж се запознахме и с неговия съсед – Страхо. Той впечатли с тихия си и спокоен нрав, от който сякаш прозираше някаква дълбока тъга. С течение на разговора ни с него стигнахме до източника на потиснатост у Страхо, но също и до онова, което го съхранява и до днес, въпреки нелеката му съдба.

- Ама аз и сега мога да си отида у София. Просто тука съм се родил и обичам тоя край. Не ми се живее в София въобще. Там ако отида, ще умра веднага.

10. Тримата от село Ломница за Вярата, Любовта и Живота

Снимка: Мария Ангелова / http://mariyaangelova.portfoliobox.net/

Да живееш като отшелник далеч от шума и динамиката на големия град често е личен избор, продиктуван от различни обстоятелства и мотиви. Почти всички герои на „Невидимите“ са възрастни хора, премминали през множество водовъртежи на океана, наречен живот. В село Ломница за пръв път имахме възможността да се срещнем с млад човек, взел съзнателното решение да напусне големия град и характерния за повечето хора начин на живот. Целия ни разговор с Влади и единствените двама постоянни жители на селото ще намерите тук, а по-долу можете да прочетете част от разсъждения, които надали ще ви оставят безразлични.

- Проблемът на градския човек е, че не излиза от зоната си на зависимост.

- Значи, каквото и да прави човек, трябва да има една крайна цел, която да осмисля. Излиза, че ако човек не си зададе най-важния въпрос, животът е някакво безумие. Поставяш си някакви цели, работиш, образоваш се, отиваш на работното място, стареш се, имаш много приятели, отношения с тях и изведнъж – днеска го имаше, утре го няма. Умря и го погребаха. Така погледнато, всичко е някакво безумие.

11. (Без)ропотно. Очерци на човешките съдби в село Ропот

Снимка и видео: Мария Ангелова / http://mariyaangelova.portfoliobox.net/

Село Ропот ни предложи няколко вълнуващи и неочаквани срещи. И все пак, може би най-впечатляващата и емоционална от тях беше тази с Кольо и Лена – двама каракачани, избягали от дома и живота си в Дупница, за да живеят в малко, но спретнато бунгало в граничното село Ропот. Причината за собствения им избор до голяма степен е преживяната лична трагедия, за която можете да прочетете повече тук. Ето и откъса от разговора ни с тях, който остави най-дълбоки и трайни следи в съзнанието ни.

- Млади сте, да знаете, че човек от човек има нужда, не от друго. (Цялото видео от разговора ни с Кольо и Лена можете да видите тук).

12. Щастие някъде на запад – Борка от Долно село...

Снимка: Томислав Рашков

Сред най-усмихнатите хора, които сме срещали до този момент по опустяващите села на България, безспорно е Борка. Самотният й живот досами релсите, някъде между граничните села Кутугерци и Долно село е изпълнен с много спокойствие, позитивност и благодарност – напълно в синхрон с житейската философия на възрастната жена.

- Към ‘секи човек требе да има нещо малко от малко уважение. Ей сега, като те не познавам, требе ли нещо да те нагрубим, да ти кажем? Не требе. Може да се видим и след години.

Текст: Евгений Димитров

#nevidimite #bulgaria

2 notes · View notes