#Емил Ангелов

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Г��рванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др.

[vprki]

Впечатления от „Август в изкуството“, 2023

Десетото издание на фестивала на визуалните изкуства "Август в изкуството" се случи благодарение на финансовата подкрепа на Националния фонд Култура. Девет години след деветото издание и след като бях обявил неговата смърт в статията "Раждането и смъртта на "Август в изкуството", 2016. Написа за „въпреки.com” Румен Серафимов, изкуствовед, куратор на "Август в изкуството" 2023 /на снимката/.

Изложбите в Градската художествена галерия на Варна, където традиционно е центърът на фестивала,  станаха мащабни и качествени. Там бяха представени 69 художници от четири творчески поколения. Доайените Павел Койчев, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова и Стоимен Стоилов показаха прекрасни работи и защитих�� репутацията си на големи творци.

Стоимен Стоилов

Бях поканил немалко художници от силното поколение, което влиза в изкуството ни в самото начало на 80-те години миналия век. Милко Божков е от него и ретроспективна му изложба на целия първи етаж на галерията беше богата и категорична като естетическа стойност.

Милко Божков

Безупречни и впечатляващи бяха пластиките на Зиятин Нуриев, Стефан Лютаков, Иван Русев, Емил Попов, Венелин Иванов, Пламен Аврамов и Георге Фаркашиу (Ръмъния), големите ахроматични платна на Станислав Памукчиев, сияещите с цвета и техниката си работи върху стъклени повърхности на Галина Шехирян, драматично-екзистенциалните човешки състояния на Веселин Начев, темпераментната живописна стихия на Георги Лечев, концептуалните визуални интерпретации на Димитър Трайчев, Мария Зафиркова,

Галина Шехирян

Илия Янков, Ангел Ангелов, Илиян Лалев, Владимир Иванов и Калия Йорданова, имагинерните и хроматично наситени картини на Долорес Дилова, Атанас Хранов, Васил Василев, Валери Чакалов, Петко Ломски, Иван Обретенов и Валентин Узунов, веществено-пластичните и релефни повърхности на Пламен Михайлов, Николай Тодоров, Бранко Николов и Тодор Тачев.

В "диалог" Катрин Томова /л/ и Долорес Дилова /д/

Малко по-младите се представиха с чудесни, внушителни творби. Тук блестеше абстрактното полихромие на Любен Генов, Катрин Томова и Иван Минчев. Големите сюрреални автопортрети на Иво Бистрички въвличаха в иреални пространства. Сетивните с изтъканата си материя митологични видения на Стефка Георгиева бяха хипнотични и величествени.

Един до друг Любен Генов /л/ и Иво Бистрички /ц/

Оранжевата и чиста като знак пластика на Симеон Стоилов "звънеше" и фокусираше вниманието. Магически въздействаше видеоинсталацията на Нина Ковачева и Валентин Стефанов с бягащите мъж и жена, прожектирани върху две големи стъклени вази. По египетски сложният като рисунка и композиция триптих на Моника Попова беше не само мащабен, но и зашеметяващ с енергиите си.

Нина Ковачева и Валентин Стефанов

Поредицата платна-алюзии на класически европейски портрети с гравиран върху тях надпис на английски (Носталгия по изгубеното изкуство) на Красимир Русев, беше дълбоко смислена концептуална творба. Свободният и овладян живописен жест в едроформатните платна на Цветелина Максимова беше изразителен и поетичен. Двете едри и обобщени глави (тъмна и светла като истината и лъжата) в двете картини на Албена Коева имаха тотално внушение. Интелектуален и сериозен беше Данил Йорданов в сиво-черните абстрактни пространства на моделираните с графит и восък платна. В подобен контекст звучаха големите рисунки от втечнен графит на по-възрастния Пламен Братанов.

Симеон Стоилов

Артистите от най-младото поколение участваха достойно. Чрез фотографските образи на старец Венелин Шурелов посочваше тъжни човешки състояния. В критично-песимистичен контекст Мартиан Табаков беше изобразил голи мъжки и женски фигури с неоекспресионистичен маниер върху големи, стоящи в пространството шперплатови плоскости. Антони Райжеков беше измайсторил с въображение инсталацията си от падащи водни капки и звукови ефекти. Еротиката в цветната композиция на Доника Кирова беше откровена и провокативна. Интересни съвременни работи показаха Калоян Илиев - Кокимото, Велина ��ребенска, Виктор Петков и Мартин Пенев.

Росен Донев

На фотографията беше отделено немалко внимание. В самостоятелна зала бяха експонирани забележителните черно-бели фотографии на тримата най-значими фотографи от Варна – Росен Донев, Гаро Кешишян и Александър Николов. Франк Уърдън (САЩ) и Атце Бос (Нидерландия) показаха качествени цветни фотографии на абстрактно звучащи материални повърхности.

Цветан Кръстев

Видеоизкуството беше представено от изразителни и умни творби на Цветан Кръстев, Надежда Олег Ляхова, Саша Панчич (Сърбия), Георги Кръстев и Розе Шулце (Германия). Освен филма си от танцов пърформънс в изоставени казармени помещения на съветски военни части, Розе Шулце участваше и с великолепна инсталация от 90 листа ръчно формована хартия с релефно моделирани върху тях очертания на многобройни предмети. Бяло-златните хартиени обекти, нежно и крехко внушаваха в особена древноегипетска светлина усещането за преходност, за следи и останки от човешки живот.

Розе Шулце (Германия)

"Това ли ще остане от нас?" – гласеше тревожно заглавието на творбата. Топлата красота на хартиените обекти струеше и от инсталацията на Недко Недков.

Макар и по-камерни, изложбите в осемте частни галерии и в Художествения музей Георги Велчев бяха също качествени с творбите на още 20 артисти.

Дария Василянска

Ще посоча специално изразителния диалог чрез живописни картини и рисунки между покойната, изключителна Дария Василянска и дъщеря ѝ Теменуга Станчева. Адмирирам представянето на Атанас Парушев, Веско Велев, Мария Чакърова, Деан Даракчиев, Георги Йорданов, Пламен Монев, Цветана Векова, Тереза Зиковска, Боян Боев, Деян Веков, Галина Станева, Калина Мавродиева.

Изложбите бяха наречени с определени понятия, насочващи към  характера на изкуството в тях – автентично, диалогично, градивно, експресивно, хроматично, имагинерно, пластично, романтично, поетично.

Монтиране на творбата на Станислав Памукчиев

Десетото издание на фестивала предложи и интересни дискусии, презентации и лекции, свързани с историята на форума и с явленията в съвременното изкуство. Активен и свръхпрофесионален в тях беше изкуствоведът Филип Зидаров.

Накрая и аз като Розе Шулце ще задам логичния въпрос: Какво ще остане от "Август в изкуството"? Творческото и културното битие обаче не е само "задаване на въпроси", както много често обичат да твърдят хората на изкуството. Има огромна необходимост от отговори на същностните състояния и феномени в обществото и културата.

Илиян Лалев

По отношение на "Август в изкуството" – ще останат десет мащабни издания на този най-голям у нас фестивал. Издания, богати на съвременни визуални стилове, на свободен индивидуален избор, на празнично общуване и преживяване, на позитивна  оценка от творци, експерти и публика. Ще остане високопрофесионалното равнище на художествено изразяване, което винаги е било основната цел на този форум. Отново ще припомня, че възприемам и интерпретирам понятието "Август" преди всичко в неговото древно латинско значение на "божествен", "възвеличен".

Веселин Начев

Или по-опростено и непатетично казано, фестивалът се стремеше и успя да представя високото, значимото, сериозното, истинското в съвременното изкуство. За моя голяма радост "Август" се явяваше и живееше във всички издания на фестивала все по-силно и магнетично. "Август" тържествуваше и в десетото юбилейно издание – безусловно и в пълната си духовна светлина. ≈

Альоша Кафеджийски

Текст: Румен Серафимов

Снимки: Александър Николов и личен архив

P.S. на „въпреки.com”: Всички посочени линкове са към текстове по темата публикувани при нас.

[balkanfolk]

Жури на 2-ри Фолклорен танцов конкурс Зорница - 1993 г.

- Веселин Тодоров - Танцов колектив „Зора“, София  - Тодор Гайдаджиев - Студентски танцов ансамбъл „Пълдин“, Пловдив - Михаил Ангелов - Танцов състав при Ансамбъл за народни песни и танци „Зорница“, Стара Загора - Живко Петров - Музикално танцова формация „Младост“, София - Цветан Ценов - Танцов колектив „Аура“, София - Симеон Симеонов - Танцов ансамбъл „Добруджа“, Силистра - Марин Маринов - Ансамбъл „Средец“, София - Никола Колев - Ансамбъл за народни песни и танци „Искър“, София - Александър Кастелов - Танцов ансамбъл „Пиринска китка“, Благоевград - Гено Ханджаров - Танцов ансамбъл при Студентски дом на културата, Стара Загора - Нестор Несторов - Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ - Цанко Цанков - Танцов колектив при Народно читалище „Развитие“, Дряново - Цеца Георгиева - Танцов колектив при Пластхим  ООД, Ботевград  - Тодор Карапчански - Ансамбъл „Люлин“, София 2:57 -  Емил Генов - Студентски ансамбъл „Зорница“, София - Йордан Янакиев – хореограф - Красимир Петров - хореограф -  проф. Кирил Стефанов - композитор  - Мая Горова – художник

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

07.03.1983 г. – Премиера на българския игрален филм "Хотел "Централ" по сценарий и режисура на Веселин Бранев. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по мотиви от разкази на Константин Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. В ролите: Ирен Кривошиева, Живко Горанов, Валентин Гаджоков, Антон Радичев, Боряна Пунчева, Стоян Стоев, Ренета Дралчева, Борис Луканов, Константин Димчев, Георги Русев, Йордан Спиров, Емил Марков, Добри Добрев, Стоян Стойчев, Иван Янчев, Рената Киселичка, Димитър Ангелов, Николай Георгиев, Коста Димов и др. Снимка: https://impressio.dir.bg/

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др.

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

16.08.1974 г. – Премиера на българския игрален филм „Последният ерген“. Сценарист и режисьор: Владимир Янчев. Оператор Крум Крумов. Музика Найден Андреев. Художник Петко Бончев. В ролите: Тодор Колев, Георги Георгиев-Гец, Андрей Чапразов, Татяна Лолова, Цветана Манева, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Доротея Тончева, Стефан Мавродиев, Петър Божилов, Стефан Пейчев, Желчо Мандаджиев, Петко Карлуковски, Емил Стефанов, Стоян Стойчев, Евстати Стратев, Райна Петрова, Мариана Аламанчева, Динко Динев, Мария Карел, Кина Мутафова, Димитър Миланов, Иван Цветарски, Йорданка Ценева, Олга Попова, Лиляна Саева, Стефан Костов, Любен Петров, Данаил Ангелов, Веселин Борисов и др. Снимка: https://www.imdb.com/

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др.

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др.

[mihaylovblog]

09.03.1981 г. – Премиера на българския игрален филм "Боянският майстор" по сценарий на Евгени Константинов и Стоян Загорчинов. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев. В ролите: Петър Деспотов, Любомир Димитров, Бойка Велкова, Емил Марков, Атанас Божинов, Йордан Спиров, Петя Хрису, Борислав Иванов, Димитрина Савова, Димитър Ангелов, Иван Томов, Моше Дворецки, Христо Ламбов, Станчо Станчев, Ганчо Ганчев, Панайот Янев, Петър Райжеков, Любомир Узунов, Светослав Овчаров, Марио Кръстев, Васил Мирчовски, Димитър Керанов, Теофан Хранов, Васил Костов, Иво Момчев, Георги Фратев, Гроздан Герцов, Веско Зехирев, Александър Далов, Георги Георгиев и др.

[mihaylovblog]

09.03.1981 г. – Премиера на българския игрален филм "Боянският майстор" по сценарий на Евгени Константинов и Стоян Загорчинов. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев. В ролите: Петър Деспотов, Любомир Димитров, Бойка Велкова, Емил Марков, Атанас Божинов, Йордан Спиров, Петя Хрису, Борислав Иванов, Димитрина Савова, Димитър Ангелов, Иван Томов, Моше Дворецки, Христо Ламбов, Станчо Станчев, Ганчо Ганчев, Панайот Янев, Петър Райжеков, Любомир Узунов, Светослав Овчаров, Марио Кръстев, Васил Мирчовски, Димитър Керанов, Теофан Хранов, Васил Костов, Иво Момчев, Георги Фратев, Гроздан Герцов, Веско Зехирев, Александър Далов, Георги Георгиев и др. Снимки: https://historymuseum.org/

[mihaylovblog]

07.03.1983 г. – Премиера на българския игрален филм "Хотел "Централ" по сценарий и режисура на Веселин Бранев. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по мотиви от разкази на Константин Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. В ролите: Ирен Кривошиева, Живко Горанов, Валентин Гаджоков, Антон Радичев, Боряна Пунчева, Стоян Стоев, Ренета Дралчева, Борис Луканов, Константин Димчев, Георги Русев, Йордан Спиров, Емил Марков, Добри Добрев, Стоян Стойчев, Иван Янчев, Рената Киселичка, Димитър Ангелов, Николай Георгиев, Коста Димов и др.

[mihaylovblog]

07.03.1983 г. – Премиера на българския игрален филм "Хотел "Централ" по сценарий и режисура на Веселин Бранев. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по мотиви от разкази на Константин Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. В ролите: Ирен Кривошиева, Живко Горанов, Валентин Гаджоков, Антон Радичев, Боряна Пунчева, Стоян Стоев, Ренета Дралчева, Борис Луканов, Константин Димчев, Георги Русев, Йордан Спиров, Емил Марков, Добри Добрев, Стоян Стойчев, Иван Янчев, Рената Киселичка, Димитър Ангелов, Николай Георгиев, Коста Димов и др. Снимка: https://impressio.dir.bg/

[mihaylovblog]

12.12.1975 г. – Премиера на българския игрален филм "Следователят и гората" по сценарий и режисура на Рангел Вълчанов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Любомир Бъчваров, Соня Божкова, Александър Притуп, Георги Русев, Димитър Милушев, Георги Кишкилов, Пенка Цицелкова, Цветана Голанова, Димитър Ангелов, Емил Джамджиев, Анета Петровска и др.

[mihaylovblog]

12.12.1975 г. – Премиера на българския игрален филм "Следователят и гората" по сценарий и режисура на Рангел Вълчанов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Любомир Бъчваров, Соня Божкова, Александър Притуп, Георги Русев, Димитър Милушев, Георги Кишкилов, Пенка Цицелкова, Цветана Голанова, Димитър Ангелов, Емил Джамджиев, Анета Петровска и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, 3-ти том, Галина Генчева, изд. „Д-р Иван Богоров“, София, 2008 г. @Българско кино