#Да има

[seerighthrough]

хората ги интересува. правилните хора ги интересува, дори, и особено когато не е очаквано от тях. дори да се усеща сякаш няма смисъл и всеки си има проблемите и не си заслужава да ги занимаваш с твоите от твоя гледна точка “глупости”, хората пак ги интересува. тук сме за себе си но и сме тук за тези около нас

тези които ги интересува ни интересуват и нас

важни сме си един на друг

дали ще е човек който виждаш веднъж на всеки няколко месеца и е с 20 години далеч от теб или е някой когото виждаш всеки ден с когото сте кажи речи на едно и също дередже, няма значение

хората ги интересува

[knowitsforthekiller]

ония истории които са абсолютно безнадеждни и нямат щастлив край обаче имат точно едно полу-добро (ако се замисли човек и "полу" е много) нещо в себе си ще бъдат причината за смъртта ми

[vk06bg]

[unrl]

животът е гаден, окей¿ може ли да спрем да се преструваме, че ни е комфортно да живеем в отвратителния свят, който хора с власт са изградили? а? искам да напусна без да стават драми.

[vanilllaicecream]

според мен само българите имат право да се подиграват на под прикритие, всеки чужденец трябва да бъде екзекутиран веднага

[ivanvarbanovtv]

Ура! Шумен се размина с опасността в града да има завод за биогаз

Иван Върбанов

Хора, ура! Размина се! За малко в Шумен да започне изграждането на завод за биогаз.  Идеята се разсъхна с акивната намеса на Мая Манолова. Общинският съвет в Шумен днес обсъждаше варинта за Меморандум за изграждане на завода за обработка за отпадъци. Фабриката за отрова трябваше да  получи 60 декара общинска площ в Индурстриалния парк на града. 

Мая Манолова срази ентусиастите, като изтъкна, че фирмата е регистрирана преди половин година с 1600 лв. капитал и която има само един предварителен договор за франчайзинг с германска компания.

Всъщност никой и днес не отговаря защо Община Шумен не предприеме действия по изграждане на СОБСТВЕНА инсталация за сепариране на отпадъци. И защо Търговище изпраща битовите си отпадъци в Шумен на депо, доколкото Търговище има своя сепарираща инсталация.

Явно трябва да се търси национално финансиране за изграждане на пречистващо съоръжение, а и с помощта на МОСВ и европейски пари. 

Председателят на Изправи се.БГ даде пример с Община Силистра, която ще получи 8 млн. лв., заложени в Държавния бюджет, за тази цел.

И така днес бе предотвратено сътворяването на завод, който да трови въздуха в Шумен.

А на снимката - Манолова подарява противогаз на кмета на града! Типично в нейн стил. Важното е, че е свършена работата.

[obichamvimnogo]

[dvanaestmrva]

малко сјебано како могу да се родим и одрастем ладно у центру своје земље, окружена готово искључиво другим Србима и да се и даље осећам изоловано од своје културе и свог народа нешто нешто Неуродивергенција, нација и припадање бла трућ

[earlgreydarkchocolate]

…and just like that….I’m being held. I’m being tendered to.

- feeling blessed

[neliellamatsuki]

[iamthetruenhaz]

Дисклеймър: Ако те дразни, че реблогвам и пиша чичашки трактати, кажи да го изтрия.

Абе все си мисля за тия неща, някак са ми като поредния епизод на Криворазбраната цивилизация. Просто не си куул, ако не спийкваш модерния ленгуидж, брадърче. То не са колове, рейнджове, фрустрация, "акшуъли" и "ет ди енд ъф дъ дей". Задължително с ама най-дървения български акцент, на който и Христо Стоичков ще завиди, ту партс.

Понякога бая си ме дразни и се опитвам да не си забравям българския речник. Забравяме думи, това не е само мое усещане, и ми се иска да си ги припомням, а не да ги заменям. Сигурно звуча като батка от Възраждане, но не искам все още да отиваме в сай-фай бъдещето, където всички говорят само английски и всички други езици са мъртви. Много ще е скучно.

Пък и като си имаме пърфектли гууд дума на български за нещо, не виждам защо да правим някаква тромава заемка, която не добавя нито значение, нито нюанс, нито да речеш благозвучие. Айде да кажеш примерно криндж няма как точно да го преведеш, сори е някак по кратко от извинявай или съжалявам, ама примерно съпортвам... сорка, не.

После се сещам, че така спонтанно си еволюират езиците и на английския просто сега му е ред да се отбие при нас след гръцкия, турския, руския, френския, немския и пак руския. :P Което се наложи, ще остане, което звучи прекалено клъмзи и оукуард и не на място, ще отпадне и тъй, чил. ;)

П. П. А ся някой да преброи колко неславянски думи има в това, дето го написах :Д

Иначе и аз си "полийсвам" приятелите, поне някои, които не възразява��.

@empirenowmp3 това съм се опитвала да го обясня на мои приятели, които наблюдавам, че са така и те наистина си мислят, че ги „police-вам“ и че го коментирам от някакъв прокси-национализъм, който да им наложа... а аз просто съм била в такава ситуация през цялото си юношество, където целите ни език и култура са пропити с отрицателни нагласи спрямо моето съществуване и съответно намирах спасение единствено в чуждото, в което се припознавах

има една цяла прослойка от прогресивното българско общество, което прегръща културата и езика на англосферата с две ръце и (съзнателно или не) отблъсква всяка „българщина“ като нещо назадничаво, ограничено и безполезно... което допълнително усилва тенденциите на барабар назадничивите патридиоти по улиците, че всички „либералщини“ са външна намеса в начините ни на живот 🤦

[seerighthrough]

ФИКС С ГЪБИ БЕЗ ГЪБИ

[ladyschaoticmind]

"Въпросът е кой стои под дъжда с теб, когато има избор да бъде сух..."

[iamstonecoldbabyy]

В какво вярвам? Напоследък вярвам само в себе си. Смятам, че само аз мога да си помогна, да постигна това, което искам. Вярвам, че ако обичаш себе си и правиш малки стъпки всеки ден, ще постигнеш достатъчно, което след време ще има значение. Вярвам, че аз съм единственият си враг и приятел, и най-важно е да третирам себе си с любов, търпение и грижа. С това искам да ти кажа, че ще стане, всичко за което мислиш, в което вярваш, ��е стане, може да не е сега, веднага, но ще стане! Направи го за себе си, това е твоето послание да се погрижиш да бъдеш добре, другите не ги мисли, те винаги ще се оправят.

[moonlitscribe]

Навярно не знаеш, но очите ми ти подаряват звезди. Всеки път, щом погледнеш в тях и видиш блясък. Защото всеки блясък е звезда. Топла, светеща и ярка. ��лизка, далечна. Свалена за теб от моето лично небе. Това, което крия в душата си. Това, което ти също обсипваш със звездите си. По една за всяка мила дума. По една за всяка усмивка. По една за всяка емоция. Твоя. Моя. Наша. И навярно се питаш: "Има ли изобщо нещо наше?". Имаме звезди. Моите. Тези, които с охота ти подарявам. Твоите. Тези, които си взимам без изобщо да питам. Нашите. Тези, които светят едновременно, заедно, във едно. И макар точно в момента да не те виждам, знай, че пак ти подарявам звезди. Да осветяват пътя ти. Да стигнат до онова специално място в главата ти. Да предизвикат усмивката ти.

Подарявам ти звезди. ✨

-- Moonlit Scribe 🌙

[ibracadabraa]

"Има хора, които усещат силно привличане помежду си, но въпреки това връзка не се получава. Има хора, които припокриват вижданията си за живота, света, усещанията си и въпреки това връзка не се получава. Има срещи, при които усещаш дишането на другия сякаш е част от твоето собствено. Усещаш ударите на сърцето на другия, сякаш бие в теб. Има копнежи и желания, които остават неосъществени. Понякога от страх, понякога от прекомерно его. Има хора, които събличат душата си пред теб. И хора, които карат твоята да пулсира - без докосване, без дума, без дъх. От самото присъствие на другия кожата ти настръхва. Има хора, които имат влияние помежду си. Наречете го химия. Наречете ги сродни души. Наречете ги както пожелаете. Но има връзки между такива хора, които никога не се осъществяват и някъде в пространството е писано да се разминат.

Не правете грешката да си мислите, че е съдбата. Не обвинявайте нея. Всички ние променяме тази така невъзпитана дама с изборите, които правим всеки ден. Тя просто ни слуша. Има хора, които макар да са създадени да се срещнат, поемат в различни посоки. Не заради карма, а заради личен избор. Защото усещането, което носят един на друг е толкова силно, че се страхуват да продължат. И спират. На някой ред в чата. На първата чаша вино. На първата среща. Такива разминавания горчат дълго. И колко глупави трябва да сме хората, след като тази неблагодарница съдбата, която непрекъснато обвиняваме, ни навира право в лицето сродн��та ни душа, а ние я захвърляме. Отбягваме нещо, което имаме, а други прекарват цял живот в търсенето й.

Хората се страхуват от душите си. Във време, в което сме свикнали да се предлагат тела на безценица е много по-лесно да поискаш тялото на другия. Така нямаш отговорност към този човек. Тази нощ разполагаш с една плът, без чувства.

Душата е друго. Душата изпитва емоции. Тя тъгува, тя е щастлива, капризна. Иска друг вид ласка и внимание, които малцина имат време да й дадат. Превърнали сме се в първобитни, саможивлеци. Очакваме любов, а бягаме от нея. Знаем как да отключим животинското, но не и човешкото. Не се срамуваме да търсим секс, но се срамуваме да търсим любов. Колко жалко...

А сме родени за толкова повече. И можем толкова повече. А ние се задоволяваме с толкова малко. Наистина... колко жалко, колко жалко."

Силвия Крумова