sofia-guide-blog

[sofia-guide-blog]

Еленски манастир „Св.Пророк Илия“(Еленска базилика)

Святото място се намира на около 3.5 км. североизточно от град Пирдоп. Местността и реката, която протича през нея, се наричат "Еленско" и "Еленска река", а развалините на раннохристиянската базилика "Еленски манастир" или манастир "Свети Илия".

Мястото е древно тракийско светилище на племето великокойлалети. Проф. Александър Фол локализира в този район тракийската легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Това е и едно от предположенията за възникването на топонима. Преданието не е лишено от основание, тъй като при разкопките на терена и храма са намерени голямо количество разхвърляни еленови кости и рога. Друга теза за възникване на топонима е от българизирането на етнонима "елини" (гърци) в по-късно време, по принадлежността на базиликата в ранната византийска епоха.

По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Строена е към края на V век, а преустройвана в годините на имп. Юстиниан Велики (527 - 565 г.). Изграждането на защитната крепостна система се свързва с масираните славянски нападения през VI - началото на VII в. на Балканите.

В годините на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол - среднобългарски паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в. укрит в ниша в самата църква.Църквата е била действаща до към 1700 г.

Предания:

Разказва се,че , че при един поход на османски войски в района от това време живеещите в близкото село Лъджене мюсюлмани наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава тя е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на предводителя на войските Яхия паша.

[sofia-guide-blog]

Арт-къща Куклите

Когато прекрачиш цветния праг на тази 100-годишна къща в центъра на София, попадаш на място, пълно с кукли и приказки за тях.

Арт-къща „Куклите“ е от онези места, в които от първа крачка разбираш, че всичко е направено с много любов и с внимание до най-миниатюрния детайл. От музея на куклите се пренасяш директно в работилницата, където можеш сам да се превърнеш в майстор на кукли. Подходящо за деца от 3 до 93 години.

Музей на куклите

Музеят на куклите е единственото място в България, където можеш да видиш такава богата колекция. Над 3000 кукли са събрани в шест зали. Парцалени, от царевична шума, порцеланови дами Викторианки, фолклорни, марионетки, от стъкло, захар, восък, прежда... Тук разбираш, че кукла може да се направи почти от всичко. Най-старата е чешка и е на 120 години (но не, възрастта не й личи), а най-малките са японски и са само 2 мм.

Направи си сам кукла

Това се случва в тази част на къщата, която носи симпатичното име Творилница. Край масата в центъра сядат малки и големи, а на стената виси надпис „Ръцете следват сърцето“. Вадят се преждите, лепилата, хартията и скоро разбираш, че имаш н�� „две леви“, а златни ръце. Всеки може да прави кукли, а това занимание е истинска арт терапия за напрегнати градски души.

Минимум три неща ти се случват, когато си при „Куклите“:

 осъзнаваш, че си оставил всички тревожни мисли някъде навън

 откриваш, че онзи неподправен, по детски еуфоричен начин да се радваш на малките неща не е изгубен с годините

 въображението ти се пробужда

Полезна информация:

 Работно време – вторник-събота 13-19 часа. Билет: 3 лв. (включва беседа и картичка). Арт-къща „Куклите“ се намира на ул. Цар Самуил 34, ет. 1 и 2, София. За групови посещения часът се уговаря предварително (0888 86 09 34, 0896 90 20 70). Отделете си минимум час, за да разгледате всичко, а най-добре два-три.

[sofia-guide-blog]

Независим театър в София

От май 2015 г. София има ново театрално пространство със сериозни амбиции и пълна с изненади програма.Независим театър е създаден от актьора и продуцент Слав Бойчев. Разполага с две пространства - голяма сцена с кап��цитет 396 места и алтернативно театрално пространство с площ 280 кв.м и височина 12 метра.

С какво е различен Независим театър 

Тук можете да гледате едни от най-добрите независими театрални спектакли у нас - представления на независими актьори и режисьори и на независими театрални компании.Театърът има художествен съвет, организира конкурси за независими проекти, които да бъдат реализирани на сцената на театъра, продуцира собствени театрални спектакли, организира международни и национални ателиета, форуми и театрални фестивали.Театърът дава възможност и на най-добрите спектакли на театрите от страната да гостуват на неговата сцена. Специална комисия подбира и най-добрите представления на новозавършващи класове от театралните ВУЗ-ове в България. Актьорите и екипът на всяка нова продукция на Независим театър се подбират с национален кастинг, за да бъде дадена възможност на най-добрите да заемат мястото си в новооткрития театър.

Актьори и постановки

 Репертоарът на Независим театър изненадва с интересни заглавия, а сред любимите актьори, които можете да гледате на сцената, са

Асен Блатечки, Калин Врачански, Мария Сапунджиева, Стоянка Мутафова, Атанас Атанасов, Христо Гърбов, Юрий Ангелов, Филип Аврамов, Ненчо Балабанов, Николай Урумов, Александър Кадиев, Карла Рахал, Георги Кадурин, Милена Маркова-Маца, Невена Бозукова-Неве, Стефан Щерев-Чечо, Алексей Кожухаров и много др.Театърът е част от Младежка организация за независимо театрално и филмово изкуство – МОНТФИЗ.

Полезна информация:

 Работно време на касата: понеделник-петък 11:30-15:30 и 16:30-20:30. Събота и неделя 10:00-14:00 и 15:00-21:00. Тел. 0898 80 82 82. София, ул. Върбица 12 (сградата на бившия Модерен театър). www.intheatre.bg

[sofia-guide-blog]

Жабленски манастир

Начинът на живот на монасите открай време е бил този – на ръцете труд, на молитва. Ако не знаете, че тук има манастир, ще минете транзит през село Жабляно и изобщо няма да ви дойде на ум да отбиете към склоновете на Конявска планина, където само на два километра от селото се намира едно от любимите ни места за тишина и хубави срещи - Жабленският манастир.

Посрещат ви отец Климент и отец Антоний - с топло ръкостискане, с приготвено от тях сладко от сливи (отгледани в собствените им градини) и изпечен в манастирската пещ хляб с квас. За манастира сме чували от киселото мляко и сиренето, което монасите сами произвеждат. Срещат се и в някои магазини в София и имат вкус на онези мляко и сирене от едно време, които май скоро ще са в Червената книга.Манастирът има свои крави, от които идва млякото. Ако сте от онези любопитни хора, чиято баба не е правила домашно сирене, ще ви разкажат как се случва всичко стъпка по стъпка. Можете да надникнете в помещенията за производство, в пещта за хляб... но надникнете и в старата църква, за да чуете историята й и да разберете защо мястото е толкова специално...

История в няколко реда

Смята се, че по тези места е обикалял свети Иван Рилски. За манастира се знае, че е съществувал от преди османско робство, оцелява и през тежките векове - и до днес при строителство на територията на манастира се откриват кости. Преди е имало по-малка черква, която е съборена в края на 19-и век. През 1884 г. е построена сегашната, по онова време към нея е имало и килийно учи��ище.Манастирът запустява още преди идването на комунизма. Трудно ни беше да си представим как в тези постройки само преди няколко десетилетия са затваряли овце и кози, а за известно време мястото е било пионерски лагер, организирали са се и събори, скара-бира...През 50-60-те години се намират двама приятели ентусиасти, които обичат да ходят по манастири и малко по малко започват да възстановяват Жабленския. По-късно светия синод праща тук три монахини, чиито гробове са в двора.

С какво е различен Жабленският манастир

В началото на 90-те години тук идват около 30 монаси и манастирът става мъжки. През 2004 г. от Жабленския манастир произлиза още един – в ниското, край село Копиловци, Кюстендилско. Там монасите отглеждат овошки, зеленчуци, там е и духовният център – в неделя и на празник се събират хора на служба. Жабленският манастир е по-трудно достъпен и затова по-слабо посещаван. Различното е, че Жабленският манастир е старостилен – т.е. монасите служат по стария календар вместо по новия, както е възприето от Българската православна църква. Освен това извършват тайнствата в пълния им вид и като цяло не са под опеката на официалната църква.

Полезна информация: 

Манастирът е винаги отворен за посетители, работно време няма. Намира се на 74 км от София, на 37 от Перник, на 43 от Кюстендил.

Как да стигнем до Жабленския манастир:

 Табели за манастира в селото няма. Като влезете в селото (идвате от Перник/Радомир), в центъра стигате до мост. Преди моста свивате вляво, минавате през жп линията и след това пътят се разклонява. Хващате десния и малко след това асфалтът свършва. Пътят до манастира е черен и не е проходим за всички коли. Най-добре паркирайте в края на селото и се разходете 30-40 минути нагоре в планината, пътят не е много стръмен, а гората е приятна за разходка и напълване на дробовете с чист въздух. В селото има и жп гара.

Маршрути: 

На 6 км е град Земен с разположения край него Земенски манастир (недействащ, филиал на Националния исторически музей). Разходете се и из Земенския пролом, вижте водопада Полска Скакавица или посетете язовир Пчелина.

[sofia-guide-blog]

Крепостта при прохода Траянови врата

Колко пъти сте виждали табелата за Траянови врата на магистрала Тракия и сте я подминавали с идеята, че ще се отбиете “някой друг път”?

За крепостта

Смята се, че в древността крепостта при прохода Траянови врата е носила името Стенос.Откритите при разкопките находки сочат, че е съществувала от края на 4-ти до края на 6-и век и е била военен гарнизон с около 100 души, които са охранявали прохода. Имала е две островърхи кули от северната страна, и една триъгълна от южната. Въпреки, че е превзета и разрушена през 6-и век, върху развалините на крепостта са живели българи още осем века.

През август 2015 г. крепостта е реновирана и можете да се разходите сред останките, да надникнете в кулите и да видите макет на укреплението. В крепостта е имало и таен подземен тунел, който е стигал чак до реката. Днес от него са запазени само 3 м, но можете да надникнете във входа му.Находките от крепостта се съхраняват в музея в Ихтиман.

Битката при Траянови врата 

��ри Траянови врата се е състояла една от най-значителните военни битки в историята на България, завършила с победа на българите над византийците. Тук през 986 г. цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II, като организира засада в прохода. След тази победа за няколко години България става първа военна и политическа сила в района.

Полезна информация:

 За да стигнете до крепостта при прохода Траянови врата, карате по магистрала Тракия. На 45-и километър има отбивка за Костенец и Мухово, в посока Бургас има и табела за Траянови врата. Излизате от магистралата и следвате табелите за крепостта (минава се през село Мирово), която се намира на 10 км. Работно време: всеки ден от 9 до 17:30 часа. Билет: 3 лв. За деца, пенсионери и хора в неравностойно положение - 1 лв. Учащи - 2 лв. Тел. 0878 423 378 (Елена Танчева) и 0889 832 754 (Емануил Гавелски).

[sofia-guide-blog]

Висящия мост към село Лисиците

Село Лисиците се намира на не повече от 10 километра от Кърджали (по въздух), но до него не можете да стигнете по шосе. Имате само два варианта – с лодка по язовир Студен кладенец или пеша по висящия мост.

Мостът

В началото на 90-те години тогавашният въжен мост до Лисиците – единственият достъп до селото, е разрушен от стихиите. На негово място над водите на язовир Студен кладенец е изграден нов мост по модерни технологии. Но няма нужда да се притеснявате, че ви се изпречи някой Голдън гейт на неочаквано място - мостът вече има благородна патина и тук-там липсваща дъска. Говори се, че смелчаци го преминават с кола, но по-скоро бихме ви препоръчали колело.Казват и че това е най-дългият висящ мост в България (официална статистика няма). Разстоянието, което ще изминете, е малко над 250 м, но поизгнилите дъски и лекото клатушкане не е за слабите духом. Най-малкото е важно да си гледате в краката от време на време, нищо че гледките наоколо заслужават повече внимание.От другата страна на моста е село Лисиците - без пътища, без автомобили, с 20-ина останали жители. На още 20 минути пеша се намират скалните трапецовидни ниши, известни като Читкая.

Крепостта Моняк

Красива гледка към моста и селото се разкрива от скалите на крепостта Моняк, която също заслужава да я изкачите, щом сте дошли тук. От самата крепост не е останало много, но гледката отгоре към язовира, Кърджали и моста е от онези, заради които ще се връщате.За най-авантюристично настроените - стръмно спускане от Моняк може да ви отведе до жп линията, откъдето да стигнете до моста. За останалите следва:

Как се стига до моста към село Лисиците:

 От Кърджали поемате в посока Чифлик (има табели) и малко след като излезете от града ще видите табела за отбивка вдясно към село Широко поле. Единият вариант е да минете през цялото село, след което да продължите по пътеката, която се вие край жп линията. Ще подминете жп спирка Лисиците. Оттам са още 200 м до моста (общо около 40 минути пеша). Може да хванете и влака от Кърджали и да слезете на гара Желязна врата, откъдето да продължите пеша (но влакът е веднъж дневно).

[sofia-guide-blog]

Интерактивен музей Абритус

“Ignoranti quem portum petat nullus suus ventus est”

, са казали древните римляни. В превод: „Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър“.

Хванете попътен вятър в посока древния град Абритус, за да се озовете в един от най-добрите интерактивни музеи в България.Дванадесетте зали неусетно ви пренасят в миналото чрез игри, филми, умни стъкла, които пазят тайни, и шкафчета, които крият отговори.

Абритус в няколко реда

Абритус е наследник на тракийско селище и от І в., както много други римски поселения, постепенно прераства от военен лагер в укрепен град. Днес са разкрити много от тайните му - можете да се разходите сред крепостните стени и да разгледате музей с находките. Научете повече за историята на Абритус. А за пълно потапяне в древноримския свят – влезте в Интерактивния музей.

Залите

В залата на боговете огромен въртящ се диск ще ви помогне да научите кой древногръцки на кой римски бог отговаря.За децата има пъзели с римски мозайки, можете и сами да направите своята римска монета от глина (изсъхва за няколко минути и си я отнасяте у дома).В кино залата можете да гледате филм за Абритус.Има цяла зала, посветена на любопитни факти за римляните, като например, „Къде в Римската империя е създадена първата пожарна команда?“ и „На кого е кръстен месец януари?“. Зад десетки вратички ще откриете изобретенията, които дължим на римляните (например, първ��я дъждобран, клечките за зъби и за уши, банските, спиралата за мигли...).

В интерактивния музей ще научите за римляните още:

какво е било менюто на пиршествата им

 какви ликьори пиели (например, пиперливо и стафидено вино)

 какви поговорки са използвали

 от колко души са се състояли легионите им

 каква е билата модата им

какво се е случило при последната битка на император Траян Деций

 как е открито златното съкровище от Абритус

Полезна информация:

 Интерактивният музей се намира в Археологически резерват Абритус, на 2 км от Разград (има табели). Билет: 3,50 лв., за учащи 2 лв., семеен билет 6 лв. Работно време: от 9 до 17:30 часа – без почивен ден (1 април – 31 октомври). От 1 ноември до 31 март в събота и неделя само с предварителна заявка. Телефон за връзка: 084/ 66 24 60.

[sofia-guide-blog]

Вазовата екопътека и водопадът Скакля

Широколистните гори на Искърското дефиле са вдъхновили Вазов да напише едни от най-хубавите си разкази. Не е нужно дълго да търсите стъпките на поета – по тях е изградена Вазовата екопътека, която свързва Гара Бов и село Заселе и е единственият път, по който може да се стигне до водопада Скакля. Точно тук Вазов е написал разказа си „Дядо Йоцо гледа“ с прототип местен жител.

Историята на една рицарска лю-Бов

Гара Бов се намира в Искърския пролом, на 10 км след Своге в посока Мездра. Гара Бов е по-позната, защото там спира влакът, а самото село Бов е на 5 км от главния път. Историята разказва, че през 1206 г. рицари от Четвъртия кръстоносен поход били пленени от цар Калоян. На част от тях, начело с маркиз Сен дьо Бьов, било разрешено да се заселят в тукашните земи. Оттогава селището носи името на маркиз дьо Бов.

От това изпълнено с история място започва пътешествието по стъпките на Вазов – пътеката започва от къщата, в която поетът е живял известно време. Нагоре ви води добре маркирана и укрепена пътека.

Водопадът Скакля

Първа спирка е водопадът Скакля, наречен на едноименната река, спускаща се в източната част на планината Понор. Водопадът е висок 120 м и е четвърти по височина в България. Най-добро време да видите водопада е след топенето на снеговете, когато има много вода. През зимата Скакля замръзва и се превръща в любимо място за ледено катерене.

Изкачването до Заселе

Последните 10 минути от пътеката са най-стръмната част, когато се изкачвате по метална стълба. Усилието си заслужава, защото горе се оказвате на ръба на 100-метрови отвесни скали с панорамна гледка към дефилето. Заселе е крайната точка на екопътеката, където можете да хапнете в местната кръчма. Връщането е по същия маршрут.

Полезна информация: 

До Гара Бов можете да стигнете с влак (за около час, влаковете са на често и до късно). Ако идвате с автомобил от София, по пътя Своге – Мездра има две табели за Вазовата екопътека - първата след Своге води до село Заселе. Оттук най-напред ще се спускате надолу, а на връщане ви очаква сериозно изкачване. По-добрият вариант е да продължите да карате до втората табела и да тръгнете от Гара Бов. Там след първоначалното изкачване в посока Заселе, ще можете да си починете и да хапнете в центъра на селото, а на връщане да се спускате. Предвидете си час в едната посока.