sim961

[sim961]

Обичаш ли себе си… Кажи ?

Ако да, браво! Това е първата стъпка към щастлив живот. Обичаш ли себе си, обичаш живота си. Дните са по-лесни, по-хубави, по-поносими.

Ако не се обичаш обаче, живееш във вечна тъга. Живееш в свят обгърнат от сив дим. Така живее ли се?

Живота е по-хубав, ако се фокусираш върху звездите, а не върху тъмнината.

[sim961]

Важни са моментите, в които душата ти е спокойна. В точно този миг имаш този идеален момент. Времето е хубаво, слънцето гали кожата с последните си лъчи за днес, а ти изпращаш денят с благодарност. Благодариш за възможностите днес. Благодариш, че очите ти оценяват малките красиви моменти. Радваш се на цветята, на спящото куче в краката ти, на гларусите озвучаващи пространството. Благодариш, че днес оценяваш простите неща. Откъсна се от материалното, пошлото, гнусното. Днес са важни цветята и залеза. Утре слез на земята!

[sim961]

Аз блестя, но не те гася.

Ти обичаш, но с условие…

[sim961]

Пътища широки, пътища безкрайни,

Но ти по твоят път ли си?

Или крачиш по чужди мечти?

Щастлив ли си там където си?

Това ли си, което искаше д�� станеш като порастнеш?

Детето в теб гордо ли е с възрастният, който си?

Множество въпроси…отговори не задоволяващи.

Погледни небето - тихо и спокойно, то бди над теб.

То ще ти покаже пътя, но само призори, когато си се обърнал навътре към себе си, загледан в красотата на изрева.

Първите лъчи ще ти покажат ТВОЯТ път!

[sim961]

Летни нощи и дни,

аромат на липа,

шумът на вълни,

пясък в косите…

Две очи вперени в мен

Обичащи душата ми.

Повече не ми трябва!

[sim961]

Престани да даваш от себе си.

Така нищо няма да ти остане…