Photo
1 note
·
View note
Photo
3K notes
·
View notes
Text
Юношество.
Болка, емоция, сълзи, кръв – и ето ти живот. Поглеждаш бистрите му очи и го стискаш силно в обятията си. Толкова невинно,толкова просто, толкова истинско. Но това е само миг. После чуваш писък. Чуваш болката, чуваш страданието. Ще отмине. Утехата ще дойде скоро. Ще дойдат радостта и сънят. Но ще се събудиш. Винаги се събуждаш. И ще усетиш утринното слънце върху нежната си кожа. Ще чуеш птиците и стъпките. Ще видиш цветовете. И после пак ще заспиш.
Нов ден е. Днес вали. Чуваш капките и настръхваш под силата на гърма. Виждаш размитите силуети през прозореца. Но усещаш топлината на мекото одеяло, обвило тялото ти. От билковия чай излизат облачета пара. Зайчета. „Искам да чуя приказката пак.“ Научих нова дума. Моля.
Алармата звъни. Време е. Усещаш мириса на цветя. Виждаш отражението си в локвичката вода пред вратата. Чуваш песните и детския глас. Балоните са цветни, а ти си нервен. „Приятно ми е.“ Усмивки и сладкиши. В новата ми книжка няма много картинки. Изморен си. Лека нощ.
„Добър ден, госпожо.“ Усещаш глад, но сигурно е от нерви. Виждаш хора и предмети. Чуваш, но не разбираш. Това звънец ли беше? Този химикал е мой. А това е моят чин. Моята тетрадка. „А ти ще ми бъдеш ли приятел?“ Шоколадът е вкусен. Аз бягам по-бързо от теб! А,това беше звънецът. Шшт! Чуваш шепот, тракане и скърцане. Виждаш мастило, но не виждаш отговора. Можеш ли? Чувстваш се несигурен. Пеперудите са красиви. Забравяш. Разлистваш страниците. „Аз имам 6,а ти колко имаш?“ Страх те е. Срам те е. Поне възглавницата е мека.
И утре е ден. Той има хубава усмивка. „Ще измиеш ли чиниите?“ Пуканките са солени. Не очаквах да стане така. Ще ми купиш ли червило? Това не ми отива. Искам собствена стая! „Ти си ми най-добрата приятелка!“ Колко е красива луната. Усещаш потта по дланите си. Тихо е. Затваряш очи и се приближаваш. Пеперудите наистина са красиви. Искаш да крещиш. Нека всички те чуят!
Сълзите ��адат бавно. „Защо съм наказана?“ Не можеш да ме накараш! Голяма съм! Усещаш гняв. Те не разбират! Чуваш барабани и китари. Никой не разбира! Само ще опитам. Само веднъж. Голяма съм! Чувстваш се замаян. Не разбирам как стана така. Как?
Музиката е силна. Не е честно! Мирис на тютюн. „Не ме лъжи!“ Вратата се затваря с трясък. Албумът е точно там. Как стана така? Усмивката му. Той е мой. Вали дъжд. От чая се вдига пара. Мекото одеяло обгръща телата ви. Шепот, тракане и скърцане. Искаш да крещиш. „Харесвам това червило.“ Звънец. „Можеш и по-добре.“ Вратата се затваря с трясък. „Не ме лъжи!“ Музиката е силна.
Млади сме, истински сме и сме изгубени. Не знаем много, но сме сигурни в едно – ние сме тук и сега. Настоящето се случва, а бъдещето чака. И утре е ден. Винаги се събуждаш.
0 notes
Photo
3K notes
·
View notes
Photo
29K notes
·
View notes
Audio
You hit me like fire, shot me like a bullet.
Burned me up and down, no way to cool it.
Everytime you kiss me, it’s like sunshine and whiskey.
2K notes
·
View notes
Photo
415 notes
·
View notes
Photo
2/52 Sun, Leaves, and Oranges by (nsxryu)
52K notes
·
View notes