lupus-ln-fabula

[lupus-ln-fabula]

"И тогава той осъзна, че тя не просто му е близка, а че сега той вече не знае къде завършва тя, и къде започва той."

- Лев Толстой / "Ана Каренина"

[lupus-ln-fabula]

[lupus-ln-fabula]

" Попита ме как обичам секса.

- С чувства."

/ Д.Г. /

[lupus-ln-fabula]

“Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, което съм виждал.”

— Ърнест Хемингуей (via bulgarianquotes)

[lupus-ln-fabula]

“I’m going to tell you a secret: You don’t have to believe every thought that pops into your head.”

— B. Dave Walters

[lupus-ln-fabula]

“The prettier the garden, the dirtier the hands of the gardener.”

— B. E. Barnes, Put in work.

[lupus-ln-fabula]

[lupus-ln-fabula]

you cannot explain the sea to someone who sees only water.

IG.com

[lupus-ln-fabula]

“Life biggest tragedy is that we get old too soon and wise too late.”

— Benjamin Franklin

[lupus-ln-fabula]

“i think it’s attractive when someone texts you after hanging out just to say they had fun with you”

— Unknown

[lupus-ln-fabula]

“I can say with great certainty and absolute honesty that I did not know what love was until I knew what love was not.”

— Unknown

[lupus-ln-fabula]

[lupus-ln-fabula]

[lupus-ln-fabula]

Старите пейки в парк�� знаят повече от нас. Те наблюдават, докато хората идват и си отиват, докато децата порастват, влюбените се кълнат във вечност, а после изчезват.Днес и тук седи тя.Очите ѝ са тихи, но виждат всичко. Виждат сезоните в живота, виждат дните, в които си мислим, че сме някой, и нощите, в които разбираме, че не сме.

Човек е като сянката си – винаги с него, но винаги различен, според светлината, която го осветява. В младостта гони света, а в старостта разбира, че светът винаги е бил вътре в него. Тази пейка е всичко, което някога му е трябвало – място, където да спре, да диша и да осъзнае, че няма къде да отиде, освен в себе си.

-К.Костов

.

.

.

📷Olympus OM101 with 1972 Zuiko 50mm 1.8

🎞Kentmere 400

[lupus-ln-fabula]

[lupus-ln-fabula]

[lupus-ln-fabula]

Клоните се разтягат към небосвода, разлистват се, носят плод, после вятърът ги отнема. Падат, но не изчезват — стават почва за нови корени. Така и ние. Растем, обичаме, губим, страдаме, започваме отначало.

Хора идват и си тръгват, емоции разцъфват и умират, събития се завъртат в сезоните на живота ни. Но винаги има нова пролет, ново докосване, нова посока. И ако сме дървета, то нека бъдем такива, които не се страхуват да се разлистят отново.

Всяка есен носи мъдрост, всяка зима – тишина, всяка пролет – надежда, а всяко лято – живот.

-К.Костов

.

.

.

📷Olympus OM101 with 1972 Zuiko 50mm 1.8

🎞Kentmere 400