Text
108K notes
·
View notes
Text
13/02/23
Once again I´m here.
Нищо не разбирам или прото не искам да разбера не знам вече, просто искам всичко да приключи. Понякога просто не мога с толкова неща на веднъж. Всъщност защо съм такава и не мога да почна да е организирам с време и да си върша нещата ден за ден? Цялата тази десорганизация ме влудява, нито мога така нито иначе :) КАКВО ДА ПЕАВЯ ТОГАВА???? Искре��о се опитвам но съберат ли ми се повече от две неща откачам, веднага почвам с негативните мисли, как няма да успея как това не е за мен и най-вече колко не ми харесва всичко това и най-вече фирма хехе и ето сега от там ми почва целия проблем, не мим харесва, нямам желание да уча по този предмет и просто се правя че върша нещо когато всъщност никаква не я правя. И вместо да седна и да почна да чета нещата малко по-малко аз съм туки си изливам душата, което всъщност не е чак толкова зле. Усокояващо ми идва. Реално и ми се плаче, нямам причина или така си мисля но ми се плаче, но за жалост сълзи не падат. Иска ми се да бъда малко по-отговорна и да мога да свърша всичко това което искам, защото е възможно, но самата аз съм такава, че си намирам извинения и накрая никаква не я върша и на всичкото отгоре се оплаквам. НЕ МИ ХАРЕСВА В ЧОВЕКА В КОЙТО СЕ ПРЕВРЪЩАМ, НО НЕ ЗНАМ КАК ДА СЕ ПРОМЕНЯ. Понякога когато говоря се усещам и са думи чужди за мен и странни и все пак ги казвам и продължавам все едно нищо. Не знам. Понякога ми липсва онова старото ми аз от преди 5 години назад. Има някои промени са за добро, но други които просто те отдалячават от едни, сближават те с други. Помня преди години когато говорих с хора като мен сега и си мислех колко са фалшиви, не искам да съм фалшива за хората просто се опитвам да бъда мила и себе си, но всъщност вече не знам какво е да си себе си. Не знам как да се държа, само знам че това не е начина и все пак ... Нуждая се от помощ и все още не знам на кой и как да я поискам. Опитвам се и ше продължавам да се опитвам докато не успея. Нямам друг избор, на друго не са ме научили. Окей стига толкова за днес, ще се опитам да се центрираам и да направя нещата както трябва, да си взема изпитите и да забравя за всичко това.
0 notes
Text
27/01/2023
New year new me? Hahahahaha
Pista: NO
Не знам какво да правя със живота си. Не знам с какво да се занимавам в бъдеще, ясно е, че скоро трябва да си намеря работа. Оки п��рво ново св, после както по навик го пускаме навсякъде и чакаме :)
Но да това си беше ясно, проблема е, че не знам дали искам да продължа да уча. И ако случайно породължа, какво да уча? От една страна е донре да продължа с това коието исках да е занимавам преди две години, но пък от друга не знам дали искам да продължавам да се занимавам с това и дали се виждам в такава среда след време и за в бъдеще. Труден избор е и на всичкото отгоре трябва да решавам бързо, че времето за подаване на документи наближава а аз нищо не съм погледнала. О да от друга сттрана може и администрация не знам и двете не са зле, вярно е, че виждам себе си за напред в офис с моите си токове и хубави нокти... От друга стана имаме летенето, винаги съм искала да летя, но всъщност бих ли се справила със задачата? От съвсем различен ъгъл е това, че искам да отида в друга държава, но как би станало това след като дори от вкъщи не мога да се изнеса.
Определено е време да запиша час с Хема да видим тя какво би ме посътвела или поне да ми помогне да си разясня мислите.
Впочем тези дни съм по-добре, надявам се да продължа така и да се подобрявам и най-накрая да реша какво искам.
Чао.
0 notes
Text
01/12/22
I just feel like I can´t do it anymore.
Изморих се. Не искам да продължавам. С всеки изминал ден виждам как все по-малко принадлежа на онова място. Нямам желание да продължа на място където нищо не разбирам, ме изтощава психически и най-вече не харесвам. Вината си е моя това ми е ясно, сама се записах и сега си поемам последствието. Но, късно ли е да се откажа? Не знам, имам доста за мислене и най-вече ако ме наемат. Искрено се надявам може да са два месеца ама са си два месеца в които ще взимам пари. Ще поживеем и ще видим.
0 notes
Text
16/11/22
Intereting.
Нов ден нови работи. Честно казано не ми стана приятно от факта, че Иван ще ходи Таня до Логроньо и проблема не е там, че аз не мога и тн, нееее.... Толкова пъти сме се уговаряли да ходим до х място и накрая нищо и сега изведнъж защото е Таня става и тръгва. Интерено ми е как ще се справи с двете неща защото е и рожденния ден на Айноа. Както и да е дойдох излях си душата и това е, да прави каквото иска аз лично вече не мога да му вярвам.
0 notes
Text
me trying to enjoy something: ☻
my brain: you can’t enjoy this because you aren’t skinny
me: ☹
21K notes
·
View notes
Text
9 notes
·
View notes
Text
14/11/22
Часът е 1:04.
Реших, че днес ще си легна по-рано, но есто ме пак тук. Легнах аз и си скролвам в инста и виждам Иван който е с Таня в някакъв бар. В начолото ми стана гадно, че нищо не са ми казали, но всъщност те не са длъжни. Не е нужно като излизат да ми казват или да ми канят те са двама отделни човека, не че не го знам де ама ддз проблеми. Въщност целия проблем идва, от там че се страхувам да не ме заменят или просто да вият, че не съм им нужна повече (което не, че нещо но напълно бих разбрах, тоест на кого му е нужен умствено не стабилен човек в живота?). В същото време се осъзнавам, че не е така и че най-вече ако до сега не са се усетили вече е малко късно, предпологам или поне така искам да мисля. Не знам, самом знам, че ми омръзна да съм толкова несигурна в себе си и да имам такива проблеми със себе си. Не че нещо ама филмите в главата ми са по-добри и от тези в кината. Искам да съм добре, искам да отслабна, искам да съм нормална, да имам самочувствие и т.н. искам да съм обичана...
0 notes
Text
10/11/22
.Завърнах се.
Днес съм по-добре, ии поне така миля не знам. Определено ме е страх, не искам отново да ми се случи, не искам и да ползвам хапчета. От тях също ме е страх. Не знам как бих реагирала, не знам как бих се държала, не знам нищо освен, че може да се пристрастиш към тях, а аз не искам да завися от никаки хапчета. Всичко е много странно, знам защо се случи последния път и не беше честно спрямо никой, честно казано никой няма ии да разбере причината, не че нещо ама знам как ще реагират знам и думите които ще кажат, и са прави, но не е завист, да сравнявам се естетвено кой ли не го прави, но реално не е честно спрямо тях много се трудиха за да постигнатр това и аз наистина много се радвам за тях и се надявам само да продължават напред и да се издигат.
Не знам какво да правя, не ми хаесва това което уча, мразя го, но от друга страна трябва да го завърша, не за друго ами поне да имам някаква диплома. Лишава ме от доста неща и ми отнема свобода, надявам се да е за добро защото опредеелено ми изпива всяка сила и не знам как да продължа, трябва ми помощ, може би от специалист. Много пъти съм си мислела, че този живот не е за мен, и сега не е по-различно, просто не виждам как се вписвам в цялата картинка. Искрено си мисля, че не се.
Искам да се махна от тук, искам свобода, ЗАДУШАВАМ СЕ.
Нуждая се от помощ.
0 notes
Text
8/11/22
Hey there :)
Дори не знам от къде да започна, всъщност не съм сигурна дали занм всъщност какво ми е и защо ми е. Оки имам anxiety, но не разбирам защо съм под постоянна тревожност. Не ми харесва курса и това е факт, искам добра работа. искам самостоятелност. искам да мога да правя каквото си поискам, искам свобода. Чувствам се затворена, без бъдеще и това ме притеснява. Проблема е че имам хапчета но не знам дали да го ползвам.
0 notes
Text
04/07/22
ne znam ot kyde da zapochna.. wsyshnost cqlata mi drama e che ne znam kakwo da prawq. Toest ot edna strana iskam da otida w niza zaradi men i8 da znam che az sym nai-wajna i tn obache wse pak imam chuwstwoto che shte sym w poweche i ne znam. iska mi se da moga da goworq otkrowenno s tqh i da imam nqkakyw realen feedback. Dokato iha towa w glawata mi se wyrti samo kak da go naisha che da ne prozwuchi zle i samosyjalqwashto me. oki mersi pisheshta koki. Horata sa prawi kogato si izpiswash chuwstwata ne e chak tolkowa zle dori ti olekwa malko, strashnoto kogato trqbwa da ostawish bukwite nastrana i da pochnat deistwiqta. Sega iskam da otida do parij hmm oh ne moje taka nakraq sshte si propileq letoto koeto wsyshnot ne e losho.
0 notes
Text
12/03/21
Taka kakto bqh predvidila nqma da se hodi na selo. UAU kakva iznenada :) Tova ne e problema sys sergio imahme super golemiq spor i sega ne si govorim ne samo che ne si govorim ami i v ochite ne se gledame. Egoist sym hah okey. I sega az nqma da sym az tazi kopqto shte pishe pyrva e sega kokito shte si izkara inata i da znam kakyv inat e toi taka che ne znam zashto ama sega predvijdam Antonio 2.0, moje tova da e kraq na priqtelstvoto ni, i moje da e za dovrw i bez toza se ostavqm da me izpolzvat kakto iskat, sega da sega ne utre sega, ela, otidi si znae li chovek vseki dne neshto novo i mi pisna vseki pyt da me razigravat i da ne im puka za men i za chuvstvata mi ZASHTO SYM TAKAVA ZASHTO VINAGI TAKIVA HORA ME PRIVLICHAT ?????????? :) Qvno sym nqkakwa mazohistka zashtoto ne se otkazvam vseki pyt esno i syshto vse na gadnoto se butam bravo koki oshte po-typoto e che go osyznavash i nishto ne pravish po vyprosa. Shte e dobre da se stegnem malko i da se koncentrirame nad vajnite hora v jivota ni na tezi na koito im puka za nas i tezi koito ne ni razigravat mila. Vzemi se stigni obyrni qda v radost ili pone v pouka zashtoto ne moje da prodyljavame taka trqbva da se stegnesh i da ne se ostavqsh na emociite da te kontrolirat tolkova mnogo. Bydi silna i samostoqtelna ne se ostavqi taka che stqgame se nqma da mu govorim i slynce ne, ne gubim nishto te gubqt nas zashtoto sme nai-dobrata priqtelka koqto moje nqkoi da ima ili pone te i zashtoto sme tolkowa dobri ni se podigravat i si igraqt s nas a ne trqbva taka che ot sega natatyk NE SE OSTAVQI i da znam ako se opravim w kraina smetka sig pak shte ima neshro takowa i pak shte se samosykjalqwam i pak shte mi e typo i sym bawna chowek. WZEMI SI POUKA OT CQLATA ISTORIQ stegni se bydi silna uf ne si zaslujava aide zabawlqwai se ako ne sa te ima i drugi thats it
bye bitch
0 notes
Text
8/03/21
Мисля че не съм писала от миналата неделя, но всъщнот нямам какво да разкажа. Предполагам,че съм добре ,до някъде. Седмицата нормално ор вкъщи на работа и фиртнес. Имах малко спречкване с Ана и отвратителната и жилетка, но хей научи се да я слага на стола на който не седям което си е супер. В петък беше супер напихме се като животни с Тамара и Алваро, но чил хаха. В събота всичко нормално коктейли а у супер. И в неделя тако вечери с бира. Като цяло си е направо перфектен уикенд. В понеделник трябва да направя всичк онова което не направих уикенда, но пък поне си починах. Така проблема който ме приъеснява е факта, че два дена подред ходих да поеръщам нарочно, да бъркайки си в гърлото само защото не мога да се сдържа да се тъпча с вредна храна. Ако не бях повърнала всичко онова, не искам дори и да си представя колко много щях да надебелея. Сега пак, но поне ми се струва че няма да е чак толкова много. Поне днес беше само една торба с четос, но снощи изядох общо взето всичко което видях. Беше отвратително, аз е чувствах отвратилно. Едно, че ми беше супер тежко, второ че бях способна да погълна толкова много храна след като толкова се старая да отслабна. Трябва пак да се стегна, това не може да продължава така. Нито с яденето нито с повръщатането. Всъщност дори не знм какво предпочитам ана или мия тоест двете свързани не ми се струват чак толкова зле и ето това е проблема, че и двете трябва да ми се виждат зле. Тоест ето през седмицата не ям много, после един ден в уикенда си позволявам да изям това кокето искам за макс един час повръщам го и готово. Не е кой знае колко зле. Зле е, но предполагам, че не чак толкова, можеше и да е по-зле да го правя всеки ден. Така опитвам се да спра повръщането защото е лошо и точка. Кого заблуждавам и аз не знам какво ще направя до следяващия уикенд има толкова много време. Така, че ще поживеем и ще видим. Така ти си човека който контролира емоциите си, бъди добре мами гледай да се концентрираш над други неща най-вече да си прочетеш книгата!! Не забравяй зъболекаря и епилацията тази седмица и да си подредиш стаята днес. Ако не отидеш на село, което е много вероятно поради кой знае какво извинение не се ядосвай ти вече го предвиждаш излишно е. Просто ще и направиш нов план и това е. Радвай се на живота и контролирай ти емоциите си. Айде лека от мен беби. Продължавай с отслабването не се отказвай докато не постигнеш желания резултат.
0 notes
Text
01/03/21
Yep I have ome things to say.. Почвам със събота, мега якия ден. Накрая не ходихме на планина, но пък отидохме на язовир което беше още по-яко. Времето беше прекрасно слънчево пролетно просто идеално супер много се забавлвахме. След това отидохме да пием по нещо и накрая вечеря в къщата на бро. От много време не се бях забавлявала така и много е радвам, че имам такива хора до себе си. Надявам се скоро пак да направим нещо подобно. Следва неделята, събудих се и ми беше едно такова мързеливо, но пък наптравих сумати снимки на букета който Бланка ми пподари, не че нещо ама е прекрасен, свеж, цветен има си всичко и най-вече е пратен с много любов. Общо взето правих нищо обядвах изкъхпах се дойде близначката ми и отидохме да пием коктейли. Говорихме за супер много неща , после пихме чай лате и накрая мохито хаха. Една от темите беше какво да уча и искрено не знам. Супер много ме влече лабораторията и т.н, но пък знам, че щи ми е повече от трудно. Другата ми опция е нещо административно, което според мен ще е трудно но не чак толкова отделно аз нямам проблем с боравененто на листи и такива неща. За сега не знам ще разгледам и ще реша (евентуално).
И стигаме до днес. Окей имах супер транните сънища но най-странното беше, че сънувах как с Иван се целуваме или всъщнот беше нещо такова не знам супер странно, но най-странното е, че ми хареса и искам. Явно не им е минал мерака и нормално ние нищо не сме правили ако си бях начесала крастата и бях получила това което искам сега нямаше да съм на това положение. Както и да е прото ще продължа да игнорирам всчко това и готово не е кой знае колко трудно. Събудих е направих си кафе цигара всичко ток и жица гледах 2 еппизода избрах си дрехи обядвах оправих се и отидох на работа. Е какво да кажа за там както винаги. Типичните драми и искрено са ми малко омръзнали. Трябва да се оитам да бъда по спокойна и да не скачам толкова много и да не се ядосвам лено най-вече там. Коки гледай си работата слънце, по-спокойно. Не забравяй ти контролираш емоциите си, ти си тази която ппц преувеличава защото обмисля нещата поп супер много така,че покойно не го мисли просто ще дойда тук и ще си излея яда или мъката лено е и помага. ТИ КОНТРОЛИРАШ ЕМОЦИИТЕ СИ!!!!!!! Карай го по-спокойно работа с бавни хора. Мисли как трябва даа ти подновят догора и да станеш част от фирмата. Айде слънце време е за лягане, утре е ред за фитнес. До утре :***
ПП: не яж нищо излишно
0 notes
Text
26/02/21
Okay yeah I´m pissed. Ще започна о�� начало денят започна добре, уморена, но добре типичното фитнес оправяш се за работа и така. Отивам на работа доволна от живота че е петък и всичко беше окей типичните драми на работа, общо взето всичко е ток и жица. Разбрахме се с Дарио да ходим на планина и тук идва проблема, всичко е упер зле организирано. Не се знае нищо, всъщност аз не знам нищо защото те са си оговорили час и място а на мен кой да ми каже няма аз все всичко случайно разбирам. Е това ме вбесява и като ще е така и аз мога да си правя каквото искам например да ни ми звънне алармата, упси. Така до тук с тази тема просто не мога да продължавам да обмислям едно и също накрая ми става гадно за нищо и съм ядосана за нищо. Така другата тема която ме тормози е килограми. Да бла бла спазвам режим и има периоди в застой бла бла знам и не гоприемам не стоя аз гладна за да не свалям не ставам рано въпреки липсата на сън заради това. Време е да се свалят тези килограми сега на момента преди да получа друга паник атака заради това. Окей мисля че е това за сега. Да нека не забравям, че аз контролирам чувствата си и че трябва да го карам по-спокойно и да не ми пука толкова. Поне трябва да опитам.
0 notes
Text
25/02/21
Годината е 2021 февруари 25 за да бъдем по точни. Днес беше един странен ден. Започна странно. почвайки с това че тази нощ не можах да заспя, събудих се рано, без енергия разбирасе, но все пак станах оправих се и отидох на фитнес до тук добре направих си упражненията дори потичах малко и след това малко ратягане. Проблема попчна с Ана и нейната мания да ти дава лекции вместо да ти каже къде си сгрешил, питам аз толкова ли е трудно? Е явно за нея е. Получих паник атака в метрото супер а и всичкото това защо просто обмислям всичко прекалено много и много ясно накрая съзнанието ми не издържа и иска малко спокойствие а всъщност аь съм първата която иска точно това. ИСКАМ СОПКОЙСТВИЕ искам да не обмнислям всичко по 100 пъти искам да съм спонтанна искам да съм просто свободна и щастлива. Сега въпроса е как да постигна това? Виждам че четенето и гледането на филми и сериали ме откъсва от света и спирам да мнисля за тези неща докато отново не се сетя но поне не е толкова често и не овъртам нещата. То това е супер ама не мога вечно да бягам от себе си колкото и да искам. През цялото това време в главата ми се въртеше да напиша не отивай да виждаш Серхио докато си на работа дай му свобода да те потърси и всищност не е лоша идея да не му пиша и да не се виждам така и останалите ще спрат да говорят за нас а и на него няма да му омръзвам толкова защото ммммм да аз съм зависима колкото и да е тъпо но е факт един път привържа ли се към някого и става гадно за мен защото искам да прекарвам много време с този човек и да има гушкания и така. Какво да се прави зависима и ъм нуждаеща е съм а и ми трябва супер много внимание но да ясно е че няма как да постигна това 24/7 хората си имат живот и на никой не му пука ти как си и как се чувстваш или да ти слушат драмите и в ъщото време напоследък аз това правя о боже време е да се престане и стана ортново весела и яка и безглижна плс.Така решено е от утре няма да ходя на визита само ще му оставя нещата вечерта за понеделник за което впрочем трябва да видя как да го направя, че да е сладко и мило но готино иииии не, повтарям не романтично. Добре това е решено предполагам че един проблемн по-малко. Относно брат му ем по същия начин аз вече спирам да казвам каквото и да било и без това само ме игнорира, така че още един проблем по-малко. Харесва ми така сама да си решавам проблемите. Така следваща точка апартамента тана ми тъпо, че те продължават напред напред без мен и се почувствах все едно аз съм все на едно и също място а всъщност вървя по моя път, хей реших да уча и това определено не е лесно всъщност от тива най ме е страх от провала да почна и никога да не завърша, за всеки случай ще погледна и други специалности. Така абе както винаги казвам има ли желание има и начин и това е. Коки само се подсещам не овъртай бъди директна и споделяй проблемите си толкова, бъди щастлива, върши си добре работата и всичко ще бъде добре. Не забравяй имаш и други хора до себе си които те обичат и ти дават вниманието което искаш просто спри да се центрираш в това което не ти го дава и да го искаш от тях. Не го искай тези неща не се искат те сами трябва да ти го дадът. Утре не забравяй да си поискаш парите че да видим какво извинение ще ти дадът сега. О чети повече, харесва ти. Отдай се на момента не мисли и не позволявай на малки неща да ти скапват настроението.Така за сега май няма повече така че ще лягам че утре ще ставам рано за фитнес. НЕ СИ ЗАБРАВЯЙ ШИБАНИТЕ СЪВЕТИ ТИ СИ ОТГОВОРНА ЗА ТВОИТЕ ЕМОЦИИ И ЩАСТИЕ. МИСЛИ ЗА ПОЗИТИВНИ НЕЩА СТИГА ВЪРТЯ САМО НЕГАТИВНИТЕ!!!!!!!!!!!
0 notes
Text
3 AM
Hey it´s been a time since my last time here. 3 сутринта е а аз не мога да заспя каква ирония на съдбата защото сутрин няма начин да се събудя доброволно. Дори сега алармата ми е настроена за 8:30 сутринта. Тук съм защото не мога да заспя да знам вече го казах, но както и да е това си е моя блоги мога да повтарям нещата колкото пъти си искам. Не момга да заспя защото обмислям нещата прекалено много, дори и най-малките неща мода мисля за тях в продължениение на дни да ме тормози цялата тази работа. Мразя го. Винаги съм си мислила че със Серхио ще се изнвсем заедно и сега виждам че ще е с друг човек е тъпо ми стана да, да знам че нямам право да се мея след като аз съм тази която каза че сега не може, и все пак тъпо е и не знам защо си мислих че няма да ме замени честно казано прекалено съм наивна и позволявам всяко нещо да има ефект върху емоциите ми, баси му всеки път едно и също, всеки шибан път. Няма брат така и не се научих, някой ден това цялото притеснение и тревожност ще ме убият. Може би реално би трябвало да отида на психолог, кого заблуждам накрая никъденяма да отида и само си говоря та то това е моето лечение, тъжно но факт. Освен историята с апартамента като цяло друго затях нямам какво дакажа освен типичните неща, but for now that´s whatever just pass untill you learn you fucking piece of shit. Но пък времето минава и иаз така и не се научавам. Браво бе давам си безмилени съвети или смислени знае ли човек. може би ако ги следвах щях да постигна някакъв минимален резултат.А и не се местят с нея защото не искат да живеят с мен колкото и да си нанвивам това или всъщност мозъка мим да мисли това не е така просто видяха възможност и се възползваха от нея. нещо което аз не направих. Щях да почна да се самообвибнявам но всъщност не е и моя вина ей имам други разходи нямаше как да се впусна в това с тях а те не могат да чакат аз да съм готова както и да е минало, само се надявам главата ми спре да ги мисли тези неща и да ме остави да спя. Другото което ме тормози са килограмите да историята на живота ми но хей ссега поне съм сериозна надявам се да не се докарам до някаква сериозна анорексия защото хей всички знам че съм способна на това просто трябва да си спазвам режима и да не прекалявам и все пак супер много мисля за калориите които поглъщам и то това си е болно състояние ама какво да се прави, само се надявам отславането да ми даде някакво щастие и покой защото иначе съм бая прецакана. Окей до тук за сега повече от мен някой друг път слънце. Време е за спане отново хаха
ПП когато прочетеш това отново защото знам че ще го направя надявам се да си по-добре и да си постигнала нещо.
0 notes