#налей

[jerrykosblog]

Твоя прокуренная рубашка Чуть прикрывает грудь, Брезжит рассвет сквозь листву И грязные занавески, Мне бы не сбиться с пути И не утонуть, В твоих глазах Таких нежных и немного резких.

Наша жизнь, как паршивый фильм, Сказала ты, закуривая сигарету, Лучше не скажешь, Ведь здесь тоже большие риски. Можно умирать от работы, Но лучше подкинь монету. И налей-ка, малыш, мне немного виски.

[glintweinn]

Хочешь есть? Дай мне немного времени, буквально 5 минут. Подойти к зеркалу, посмотри на своё тело. Один прием пищи, который просто является минутной слабостью, не исправит твоё тело в лучшую сторону. Разорви этот круг мучений, постоянной лжи самой себе, что завтра ты точно начнешь сначала. Завари крепкого чая или кофе, налей стакан воды. Пусть они станут твоим триумфом, пусть живот останется свободным, пустым.

[samsonova-multiverse]

[ау, в котором Волдеморт возродился в облике мужчины с роскошной шевелюрой, а Блейз Забини пришел к нему, чтобы попасть в ряды Пожирателей смерти]

Блейз: Вы трахните меня?

Волдеморт: Как?

Волдеморт, начиная ахуевать с ситуации: Просто в зад?

Блейз: Да.

Блейз: Если что, я могу и отсосать.

Волдеморт: …

Волдеморт: Ладно.

Волдеморт, протягивая бокал: Налей мне. И налей очень щедро. Не знаю, захочу ли я об этом помнить.

[несколькими днями ранее]

Блейз: Я понимаю, что ты вступил в ряды Пожирателей ещё в 16, когда он только возродился и мало кто хотел рисковать.

Блейз: Но, прошу, расскажи мне, как тебе удалось! Я тоже хочу стать Пожирателем смерти!

Драко, затаив обиду ещё с 16-ти лет на то, что Забини его тогда не поддержал: Я с ним переспал.

Блейз: Да ладно… отец тебе позволил?

Драко, с усмешкой: Разумеется. Таков обряд посвящения.

[после того, как Блейз отсосал Волдеморту]

Блейз: Мой Лорд, этого достаточно?

Волдеморт, недоумевая: Достаточно для чего?

Блейз: Для того, чтобы стать ПС.

Волдеморт, снова начиная ахуевать: Плесни-ка мне ещё виски…

Волдеморт, шепотом: Мне стоит заавадить пару Малфоев с их извращенным чувством юмора.

[sh1tupp]

я не хочу быть одинок — держу кап крепко

[tamateruka]

будто мне не светит рай только тысяча чертей так что ты мне пожелай и чего нибудь налей

[snqg-v-slunchev-den]

Кога и как се срещнахме със тебе?

Благословена среща!

Не можехме да имаме без нея

две влюбени слънца в гърдите си,

за да ни светят в световете,

в които никой не е бил

и няма никога да бъде,

защото всяка обич е различна,

веднъж завинаги била.

Благословена среща!

А можеше да се не срещнем ние.

А можеше да се разминем,

тьй както облак с облака,

тьй както лято с есента.

А с колко ли сърца сме се разминали?

И ти!

И аз!

О, неродени красоти!

Тъгуваш ли за тях?

Налей от моята и твоята печал,

да пием за несбъднатите срещи!

Да пием за невидените далнини,

за върховете неизкачвани!

Да пием за звучащите вселени,

които никога не са били

и няма и да бъдат,

защото всяка обич е различна,

веднъж завинаги била!

[star-wind-shop]

По Дороге Сна — мимо мира людей;

что нам до Адама и Евы,

Что нам до того, как живет земля?

Только никогда, мой брат-чародей, ты не найдешь себе королеву,

А я не найду себе короля.

И чтоб забыть, что кровь моя здесь холоднее льда,

Прошу тебя — налей еще вина;

Смотри — на дне мерцает прощальная звезда;

Я осушу бокал до дна…

И с легким сердцем — по Дороге Сна…

[marinakrinicina]

Осенний кофе - сладкий мёд С тончайшей горечью полыни; Такой горячий, губы жжёт. Пусть, ничего. Сейчас остынет. Шмелём осенним над цветком - Блуждают мысли хаотично О нас, о жизни, обо всём, Что так давно, и так привычно. Дымок взовьётся над трубой, С огнём в печи теплее осень. Так не похожи мы с тобой, В любом обыденном вопросе. Но всё же радость, или боль Привыкли общей мерой мерить. И если в этом есть любовь, Тогда и осень - не потеря. Осенний кофе пью одна, Узор на чашке изучаю. А ты садишься у окна: "И я с тобой, налей мне...чаю." Надежда Ваничева

[solnechnyeveter]

Как только ты успокаиваешься, всё становится на свои места.

Представь, ты зашла в комнату, где господствует полный хаос.

Ты - в панике, не знаешь, за что браться

Так вот, не делай ничего.

Сядь и успокойся, налей себе чаю, хладнокровно отыскав чайник среди погрома, поставь его на плиту.

Выпей чай медленными глотками, насладившись каждым.

Тебе кажется это абсурдным ?

Понимаю - кругом всё разворочено и разгромлено, а ты, как дура, радуешься тому, что сама-то живая. Сидишь на кухне и улыбаешься.

И вот, допив свой чай, ты ложишься спокойно спать, а наутро - с новыми силами берёшься за работу. Руки, как будто сами знают, куда положить каждую вещь, и ты, напевая любимые песни, быстро наводишь порядок в своём жилище, которое очень скоро засверкает, как новое.

Даже, если это жилище - твоя душа.

Алина Ермолаева. "21 грамм меня."

[breath-my-autumn]

* * *

Жизнь все больше бьет по рукам..

И ты давно уже Здесь, а не Там:

Где было Счастье,

Солнце и Долгое Лето..

Здесь, в пустоте застывшей глуши,

Ты собираешь осколки Души,

Тщетно ища среди них,

Отблески Света..

Небо все чаще срывает стоп-кран..

Ты, угодивший в этот капкан,

Силишься дальше идти,

Но не видишь ответа..

Твой поезд ушел в ночное депо,

Но тебе теперь все равно,

Что не купить уже

Обратно билета..

И все что прошло - Сизый Туман..

Что до сих пор струится из ран,

Хотя казалось,

Грудная клетка почти не задета..

А все, что будет - Призрачный Сон,

В котором возможно, Она и Он,

В объятьях друг друга

Уснут до рассвета..

. . .

Ну так,

"Налей мне, моя красивая!"(с)

* * *

14 февраля 2024

[vesnaflora]

- Фима, шо вы будете пить? - Если есть выбор, то коньяк. - А если выбора нет? - Тада, шо нальете. - Сонечка, налей Фиме чай. - Фима, вы будете чай без молока или без сахара? - Мммм.....тада лучше без молока. - Фима, обоснуйте. - Так будет больше похоже на коньяк. - Сонечка, тада налей Фиме чай холодный и в коньячный бокал. - Фима, ну как тебе чай? - Ну, шо вам сказать.....на халяву и уксус сладкий. - Ага! Не нравится! А када я пришел к тибе шить костюм, шо ты мне говорил? А? Не помнишь? Соня, слышишь, он не помнит. " Тебе костюм шобы хорошо сидел, или шобы скрывал недостатки фигуры." Не помнит он! "Тебе костюм шить быстро или шобы хватило до самого финиша". А? Не помнит он. Я зато запомнил....и обиделся. - Сема, ты адиет. А шо я должен был сказать ,шо у тибе одно плече ниже другого. Из-за этого перекос идёт по всей фактуре. Я хотел узнать, шить по тибе ,как есть или делать из тибя конфэтку? - И шо ты сделал? - Шо,шо? Конечно, конфэтку. Я не адиет, как ты. А ты мине за работу холодный, спитой, дешёвый чай. - Он не дешёвый. Это "королева Виктория". - Та хоть "принц Чарльз". Мы коньяк пьем или где? - Пьем, пьем. Сонечка, иди сюдой. Мы помирились. Наливай. И шо там у нас есть под коньячок? - Под коньячок, Семочка, у нас есть всё...шо надо. - А шо надо? - А то и есть.

Марина Гарник

[the-bronepoezd]

Папа пьёт много алкоголя, на что мама очень злится, ведь у неё уже были отец и отчим с алкогольной зависимостью. Ещё и муж алкоголик ей нафиг не нужен.

Я же не могу представить свою жизнь без газировки. Я могу пить её литрами. Но мне нельзя сахар. Вообще. Особенно газировки.

Папа: Юль, принеси мне пиво из подвала 🥺

Я: хорошо, но ты налей мне стакан лимонада 😈

Когда оба недовольны зависимостью другого, но собственные желания сильнее любого недовольства 😞

[amoureuxpagespoussier]

Канцлер Ги – R. - R.

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀Рокэ в чёрной расстёгнутой рубахе сидел у огня, обнимая какой-то странный инструмент, и отблески пламени плясали по полированному дереву. Перед герцогом стоял кубок, на ковре валялись пустые бутылки. Хуан соврал – Алва никуда не уезжал, просто он был пьян.

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀Дикон двигался очень тихо, но у герцога было чутьё кошки – он мгновенно поднял голову.

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀– Заходи и садись.

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀Нельзя сказать, чтобы Дикону хотелось остаться наедине с пьяным маршалом, но ослушаться было нельзя, и юноша честно присел на обтянутый кожей стул у входа.

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀– Не туда, иди к огню и налей себе, да и мне заодно.

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀Дик послушно разлил вино, маршал кивнул, но пить не стал и, вновь склонившись над струнами, запел на неизвестном Ричарду языке, звонком и гордом. Непонятная и одновременно понятная песня кружила как в водовороте, потом герцог прижал струны и велел:

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀– Пей!

[vasetovp]

ЕДНО ВЪЖЕ СТИГА

В неделя циганите докараха на дядо Матейко пет кубика дърва, а през нощта в четвъртък си ги взеха обратно от двора му. Натовариха ги на същия камион, с който му ги бяха докарали. Той гледа през прозореца, как ги вдигат, без да може да стори нищо. Старецът нямаше телефон, защото бе съвсем сам и нямаше с кого да говори. Рано сутринта в петък той отиде в кметството и чинно зачака да се появи кмета. Малко преди обяд, с провлачени стъпки кмета изкачи стълбите, следван от горския надзирател Лозан. Щом ги видя старецът стана от стола в коридора и рече:

- Хубаво е, че сте и двамата с горския заедно! Откраднаха ми дървата, кмете! На Юксел хайманите ги взеха! Те ми ги докараха, те ги прибраха после! Взеха ми париците за нищо! Изгориха ми душицата! Цяла година заделям лев по лев от пенсията и накрая ….! – той разпери ръце безпомощно.

Кмета се спря, извади вече мокра от пот кърпичка от джоба си и изтри врата и лицето си. Спогледаха се с Лозан, но горския отклони погледа си встрани. На никого не му се занимаваше с проблема на стареца. Кмета отключи вратата и тримата влязоха в кабинета. Дядо Матейко седна на дивана, Лозан се подпря на библиотеката, а кмета тежко се отпусна на въртящият се стол зад бюрото.

- И кво да те правя сега? – сключи гъстите си вежди кмета – Знаеш, че с циганите на глава не се излиза! Ни закон спазват, ни полиция уважават! Вземи тоя лист и опиши всичко в една жалба! Не, че ще има полза, ама от мен толкоз зависи! Ще предам жалбата ти, като минат полицаите следобед, но не се надявай на нищо! По-добре намери пари и си купи други дърва!

- От къде пари, кмете?! – скочи старецът – Знаеш, че съм сам! Нямам близки, нямам роднини, нямам си никого на тоя свят! А без дърва няма да изкарам зимата! А ти Лозане, що мълчиш? Направи нещо, де! Циганите крадат дървета от гората, после ги продават на нас! Вие само гледате и пръста си не мърдате за нищо! За чий грездей получавате заплати, като не си вършите работата?

- Ти трай там! – изръмжа горският – Много да не лаеш, че …! Хем си отървал кожата, хем много знаеш! Циганите и за по-малко бастисват…!

- Ти с цигани ли ще ме плашиш, бе келеме! – светнаха очите на дядо Матейко – Аз за тази държава съм се бил на фронта, копал съм, строил съм и живота съм си дал, сега вие да дерибействате! Продадохте майка си и баща си, негодници такива!

Той хвърли на земята химикалката и листа, заплю горския, обърна се и излезе от кабинета. Горският се побара по мустака и запита:

- Нещо за пиене намира ли ти се?

- Уиски и мастика.- отвърна кмета.

- Налей чаша уиски, че от тоя дъртак ми загорча в устата!

Кмета стана, отключи голямата, желязна каса и от най-долният рафт извади почти пълна бутилка уиски. Наля в две чаши и подаде едната на горския. Чукнаха се и отпиха.

В това време дядо Матейко бързаше към дома си. Той подмина стрина Гина, без да отвърне на поздрава и, влезе в двора, и се отправи към сайванта, дето по-рано връзваше магарето. Измъкна дълго, конопено въже и започна да се оглежда, къде да го закачи. Опита здравината на циментовите диреци, подпрели асмата на двора, но му се видяха слаби. Пристъпи към дюлята до оградата и единия, извит клон му хареса. Завърза въжето на него и като оформи клуп, колкото да си провре човек главата изтупа доволно длани. Седна на ръба на циментовото корито на чешмата в двора да си почине. После се прибра в къщи.

В късният следобед пред външната му порта спря „Нива“ – та на полицията и свирна с клаксона. Дядо Матейко се показа на вратата.

- Кво станало, бе старец? – без да слиза запита единият от полицаите, през отвореното стъкло на джипа.

- За вас нищо, за мен всичко! – отвърна дядо Матейко.

- Дървата ли ти откраднаха?

- Живота ми откраднаха! – въздъхна старецът – Ама, откъде ще разберете вие?

Вратата на джипката се отвори и с усилие от там се изсули полицаят. Запаса си гащите, погали се по огромното шкембе и поклати глава:

- Разбираме много добре ние, ама и ти трябва да ни разбереш! Всеки ден обикаляме пет села и от всякъде се жалват за нещо от циганите! Миналата седмица баба Тодора от Кутленци я намерили обезглавена! Всички знаят кой го е сторил, но иди докажи…! Държат се те, не са като нас!

- И ти спиш спокойно, а господин полицай? И се храниш добре, както виждам? Ами, това можеше да бъде майка ти, бе! Каква власт сте, като с едни цигани не можете да се справите?

Полицаят изду бузи, изпусна въздуха от тях и смотолеви:

- Такова е дережето! Без доказателство нищо не можем да направим! Като минем утре през Мортанци, ще помоля арендатора Добри да ти подари малко дърва! Той е натрупал цяла планина в двора си. Нали все на камина си пече гъза зимъска…!

- Аз подаяния не ща! – глухо каза старецът.

- Стига, де! Сигурен съм, че човекът ще ти даде малко дръвца!

- Искам си моите дърва! Тези, за които съм платил!

- И аз искам да съм шериф в Америка, ама няма! Май и ти незнаеш, какво искаш, а?

Дядо Матейко тръгна към дюлята в двора. Щом стигна до нея хвана клупа с въжето и леко го залюля:

- На м��н и едно въже ми стига,господин полицай! Днес съм тук, утре ме няма! Вие му мислете, как ще живеете после!

Полицаят отвори уста, после я затвори и му обърна гръб. Качи се обратно в джипката и преди да тръгнат заплаши:

- Мисли му, ако сториш някоя беля! И на себе си да посегнеш, пак е престъпление! Ще отговаряш, да знаеш!

Както стоеше в средата на двора, старецът се разсмя. Джипката отдавна бе заминала, а той се тресеше от смях.

- И пред кого ще отговарям, бе аланкоолу? Пред Бога ли? Вие му мислете, как ще отговаряте пред тия, дето са по-млади от вас и тия, дето ще се родят занапред! Техният съд ще е най-страшен!

В неделя пред къщата на дядо Матейко спря камион, пълен с дърва. Двама непознати мъже ги разтовариха и дори подредиха под сайванта на сушина. Старецът ги гледаше някак безразлично и вместо благодарност само кимна, щом си тръгнаха. Дървата бяха дълги, метровки и сигурно бяха дар от арендатора. След малко пред портата спряха двама от хулиганите на Юксел и единия рече:

- Много бързо се оправи с дърва, дядка! Голям тарикат си! Искаш ли да ги режем? Малко ше платиш, само сто лева!

Дядо Матейко се усмихна отнесено и отвори портата. Двете циганчета се спогледаха, но влязоха в двора. Той им посочи пейката пред къщата и нареди да седнат. Те се подчиниха, като въртяха дяволито очи и се чудеха на акъла му. Старецът заръча, да почакат и влезе в къщата. След десетина минути той излезе, облечен в бяла риза и син панталон. Види се това бяха най-хубавите му дрехи. В едната си ръка държеше дървено, трикрако столче. Със същата загадъчна усмивка, той посочи с ръка към дюлята:

- Елате да видите, как си отива един мъж! После правете каквото щете с дървата! Режете, влачете… паразити такива!

Момчетата любопитно го последваха. Когато старецът намести столчето под въжето, качи се и нахлузи клупа на мършавият си врат, едното от циганетата дръпна другото за ръката:

- Хайде, да се махаме! После нас ше изкарат виновни!

Другото циганче обаче не мръдна. То със знак показа, че иска да види, какво ще се случи после. Дядо Матейко ги изгледа, а те отвърнаха очи от пронизващия му поглед. Както си висеше изправен, изведнъж старецът ритна столчето и увисна на клона. Тялото му конвулсивно потръпна, а момчетата хукнаха с все сили към портата.

Цялата есен и зима никой не пипна дървата в двора на стареца. Вече през пролетта, по време на една кратка буря, светкавица тресна точно стария сайвант и дървата под него се запалиха. Всички от селото, заедно с циганите дойдоха на пътя и наблюдаваха горящата клада. Старият циганин Юксел прошепна на ухото на един от синовете си:

- И Господ не стана каил за тия дърва! Ше вземем шише вино от кръчмата после и ше минем да прелеем гроба на дядо Матейко! Ше се молим да ни прости, ама не знам…!

- Какво? – облещи очи синът му.

- Не знам вече, дали сме хора ….!

Красимир Бачков

[autem9089323]

Свеклой на роже. Пойди. Пойдем, сказал я, налей мне и недоставало. Имено с жафе, дверь эрны бениг личной секретарши.

[snqg-v-slunchev-den]

Старата любов

Кога и кой ще измени

на старата любов?

На миналите златни дни

и старата любов?

За старата любов — докрай!

За миналите дни!

Ти чаша нежност ми подай

за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха

на тия равнини.

И с тебе двама към върха

вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан

реки и планини.

И раздели ни океан

след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.

Ръката ми хвани.

Налей от старото вино

за миналите дни.

Налей и чашите не брой.

Догоре ги пълни.

Да пием с тебе, друже мой.

за миналите дни.

За старата любов — докрай!

За миналите дни!

Ти чаша нежност ми подай

за миналите дни!