#върколаци

[notesovertherailroads]

Вълци

Ликантропията е явление при което човек, според легендите е най-често прокълнат заради някакво свое деяние, и се превръща във вълк, ставайки хищно и жестоко създание, търсещо да утоли жаждата си. Учените наричат ликантропия манията на определени индивиди, че се превръщат във вълци, това че се окосмяват, зъбите и ноктите им се видоизменят, а апетитът им се засища само с кръв и месо... Навсякъде е мъгла и пътят не се вижда, освен стъпките в снега, но не след дълго минава машина, която изравнява бялата постеля и аз търся откъслечни насоки. Единственият звук е хрупащият сняг, който се носи навсякъде – под мен, над мен, от ляво и от дясно, сякаш идва и от мен и аз се сещам за онези места с отливи простиращи се на километри. Човек там може да се загуби ако има мъгла, защото звуците не му помагат да се ориентира. Ако отбия от пътеката няма да има връщане, а ще блуждая в собствените си стъпки, описвайки кръгове на отчаяние, които вероятно ще прераснат в параноя и отчаяние. Вървя напред, а единственото, което ми дава посока са металните стълбове, обвити в ледени пластове, както и изникващите и потъващите в мъглата хора. Първото нещо, което си давам като сметка е, че разчитам твърде много на очите си, защото сега се ориентирам спрямо вътрешния си ритъм. Няма нищо познато в пътя, който съм минавал толкова пъти, предизвиква усещането за изкачване на някой далечен връх. Някаква цел, която трябва да постигна за да се усещам отново пълен, отново можещ човек. Този път е като пустиня, кратката дистанция се превръща в часове ходене, очите не се разсейват, мислите се подреждат и аз съм в хармония с природата. Мисля си за върколаците, за легендите зад тях и какво ли всъщност е вярно? Според един от древните хората, страдащите от ликантропия се превръщали веднъж на 9 години, предавайки проклятието през поколенията – във всяко поколение имало един ��ърколак. Според друго първият върколак бил древен цар, който принесъл сина си за да тества боговете, а накрая донесъл потоп над света.

 Мисълта за това ме жегва и ускорявам крачка в снега, но пред мен няма нищо, мога просто да вървя и образите да нахълтват в съзнанието ми. Върколаците са демони с човешко лице или хора обладани от демони? Докато бродя нагоре, към невидимия връх, си мисля колко често задържам поглед в огледалото в търсене на издайнически следи, на онези белези, които разкриват демоните вътре в мен. Понякога там съм просто аз, но друг път там има просто един вълк с човешко лице. Той е там и се облизва, емоциите в него клокочат, той има нужда от кръв, от жертвоприношение, защото за него всичко е болка, която трябва да се запълни с болката на другите. Но човешкото в него все още е там, бори се с животното, с липсата на емпатия към чуждото оплакване, към жалките им извинения и липса на отговорност. Вълкът в мен убива емпатията ми, гризе я отвътре, защото аз съм единствената жертва, която мога да му дам.  Изгрява слънце и аз вървя в злато – въздух, земя, всичко е обагрено, а пътят е все така неизвестен. Аз се чувствам щастлив и единственото, което мога да направя в този момент на щастие би бил ако тръгна от пътеката към другото неизвестно, да потъна и да се лутам. Вълкът ми ме хапе, защото вижда същата тиня и в мен, както и в другите. Но ето тук, сред нищото, бих могъл да открия нещо, което да задоволи апетита му. Докато спирам за момент, си мисля, че съм наследник на друг вълк, че всички мъже в семейството са мъже-върколаци. Поне баща ми беше – изпълнени с вътрешни бесове, което ни прави неспособни на най-обикновена любов, на проста любов, в която да обичаме без да раняваме, в която въпреки всичко не се чувстваме единаци. И имаме нужда от отдушник, от място, което да дава място на този звяр в нас да говори, да се прояви като кучето, което има нужда да тича, защото в противен случай ще се озлоби – за някои е в чашката, за други ежедневните отговорности, за трети движението и изолацията. Вълците жадуват за хората, но те им дават усещане за окови, за притискане. Вълците имат нужда от свобода, от въздух, защото не подлежат на дресура, а чувството на свобода ги прави спокойни. Връзвам моя вълк, но той се облизва, ��глежда другите, нормалните хора, около мен, смеещи се, щастливи, лигави и незнаещи за натурата ми, за истинското лице, криещо се зад маската на отегчението. Стигам върха и вътре в чайната е топло, пълно с хора и глъч, а аз сякаш идвам от друг свят, на смирение и единение със себе си, нещо подобно на Пътя. Гледам другите с любопитство, което е скрито под маската на почивката. Ако върколаците предават своя бяс, то това е докато отглеждат децата си, хапят ги с думи и зъби, до степен, че няма нужда от пълнолуние, малките вълчета са пораснали, и ближейки рани си казват, че няма да разкъсват, че няма да са вълци. И влизат в кръговрата. Аз не отричам своя вълк, аз го гледам в очите. Което е може би първа стъпка към счупването на кръговрата, може би не. Излизам отново в мъглата, лутам се надолу и срещам хора. Говоря си с тях и в този кратък момент не искам да ги разкъсвам, както не разкъсвам и себе си. Моят вълк е на свобода и в хармония днес и сега.

[nikolast178]

Чудовища

Защо създаваме чудовищата - торбалани, върколаци и други … Дали е за да плашим децата от тъмното или просто за да не мислим за онези които са до нас … Може ние да създаваме чудовищата но … в крайна сметка те ни управляват и единствено те прикриват истинските чудовища - нас самите.

[kboytube]

  Обичате ли да гледате зловещи филми на ужасите, о които може да ви полазят тръпки по гръбнака? След като разгледате този списък подробно ще си дадете отговор на на въпроса.

Това са 12-те най-страшните филми на ужасите на всички времена.

1. Екзорсистът

  Екзорсистът е класически филм на ужасите. Това е история за едно невинно момиченце обладано от зъл демон, завладяващ публиката от пускането на филма през 1973.

“Екзорсистът” е базиран на ужасяващия романа на Уилям Питър Блейти, по който са направени общо пет филма. Но никой не може да се сравни с оригинала, все пак е номиниран за 10 награди Оскар.

Дори и без помощта на специални ефекти, филмът е добре убедителен и съдържа някои наистина спиращи сърцето моменти, които плашат дори най-трудните феновете на ужасите.

2. Полтъргайст

Друг класически страховит филм на ужасите е Полтъргайст, който е представен през 1982 година. Ако все още не сте гледали този филм, тогава ще трябва да го добавите в своя списък за гледане.

  Семейството живее в идилична общност в Калифорния. Техния мирен живот е нарушен, когато странни събития започват да се случват в дома им.

  3. Проклятието Блеър Уич

Когато той излиза през 1999 г. всички фенове на страшните филми хукват буквално към киносалоните. Казва се че филма е толкова страшен, колкото да се съберат на едно място всички истории за вампири, върколаци, демони и призраци.

4. Кошмар на Улица Елм

Серийният убиец Фреди Крюгер дебне в тази квартал, което кара тинейджърите да се чувстват изплашени дори и в леглата си. Отличаващ се с младия Джони Деп, този филм всява страх в цяла Америка, когато той е бил пуснат през 1984.

Без значение колко сте уморени след като сте гледали този филм на ужасите, няма да искате да отидете в леглото. Какво може да бъде по-страшно от мисълта за едно чудовище, което идва за вас докато спите?

Филмът с превърнал в класически ужас и продължава да плаши публиката независимо от нейната възраст.

5. Шесто чувство

Шесто чувство излиза през 1999 г. и се радва на голям успех, сред публиката търсеща страх. Брус Уилис е в ролята на д-р Кроу, детски психолог, който преминава през брачни трудности. Съпругата му смята, че Кроу поставя работата ��и преди всичко останало в живота си и едва прекарва времето си в дома им.

Кол вижда мъртви хора – това е доста натоварващо психиката на малко момче, може би д-р Кроу ще помогне на момчето да преодолее духовете?

6. Hellraiser

Hellraiser е странен филм. Главния герой е без кожа, който се връща от мъртвите чрез брат си. Той убеждава красивата млада жена, което го е обичала в живота, да му набави кръв за да се възстанови напълно. Тя привлича мъже в къщата си и ги убива. По нататък ще трябва да го гледате да разберете, какво е истински страх…

7. Сиянието

Ето го Джони!

Ето го Джони! Сиянието е ужасяващ екшън с участието на Джак Никълсъл. Героя на Джак е писател, отиващ на почивка в далечен хотел със семейството си. Обаче работата е там, че хотела е обитаван от духове и Джак е обладан и се опита да избие семейството си. Най ужасяващата сцена е в която той се опита да разбие врата с брадва и си промушва главата и изрича прочутата фраза: “Ето го Джони!”

8. Тексаско Клане

Тексаско клане

Тексаско клане е толкова отвратителен филм, че е бил забранен в много страни, когато излиза през 1974 дина. Той със сигурност не е за гнусливи хора, които не понасят гледката на кръв.

      9. То

  Романите на Стивън Кинг, несравнимо стават страхотни филми на ужасите. Този е въз основа на страховит клоун, който плаши децата. Това обяснява защо толкова много хора се страхуват от клоуни в реалния живот.

    10. Пръстенът Ужасяващ филм, направен въз основа на японски филм, излязъл 4 години по-рано. Пръстена е филм, от новото поколение с информационните технологии и масовата комуникация. Всеки гледа касета обладана от духове е заплашен да умре, ако не я покаже на друг в рамките на 7 дни.

  11. Гняв

Карън е американска студентка в Токио, която се съгласява да замести мистериозно изчезнала медицинска сестра и да се грижи за стара болна жена на име Ема. Тя страда от рядка сънна болест и живее сама в пуста и порутена къща в предградие на Токио.

Но нещата скоро излизат извън контрол. Карън усеща вледеняващо безплътно присъствие в сенките по ъглите, Ема започва да се държи все по-странно и по-странно, а необясними звуци като че ли идват от нищото. Драскане…шепот… писъци… Карън разбира, че къщата е обладана от проклятие, което умъртвява всеки, който дръзне да прекрачи нейния праг.

12. Фантомът

Майк е млад тийнейджър, който току- що е изгубил родителите си. Той се страхува да не изгуби и брат си, но страховете му се отразяват зле. Те го карат да последва брат си на погребение, където Майк става свидетел на нещо ужасно, какво ли е то? Ще разберете като гледате класиката от 1979 година.

12 зловещи страшни филми, които не трябва да гледате сами Обичате ли да гледате зловещи филми на ужасите, о които може да ви полазят тръпки по гръбнака?