#фалш

[ethereum-sss]

когато падне воалът на любовта и видиш нещата чисти, ясни

осъзнаваш, че ти този човек направо си си го измислил

като в художествен роман- някакъв персонаж сътворен в ума ти, оцветен от собствените ти ръце

и той не само, че не носи ореола, който си му дал, но и с времето те кара да се чувстваш глупаво, че си го окачествявал по този начин, придавайки му черти и достойнства, които всъщност той не е притежавал

олеква ти, нещата са кристално ясни

сама си си направила услугата да си тръгнеш, защото там мирише на фалш, а ти в него не вирееш..

[searching-1]

Кога ще дойде моментът на щастие? Моментът, в който сълзите ще са само от смях, моментът, в който усмивките ни ще са истински? Моментът, в който ще знаем, че любовта е истинска, а изгубената в нас искра се е върнала. Кога ще се върне живота във вече мъртвите ни души? Кога ще се спасим от това, в което сме задължени да живеем? Кога ще намерим щастието, след като на света е останало само лицемерие, завист и фалш? Кога ще заживеем без маски на лицата си?

[hooneyyymoon]

Хляб и сол. И хубава жена.

Чаша вино и една цигара.

Всичко друго – само суета.

Празни думи. Фалш. Лъжа. Поквара.

Колко ли е нужно щом си жив?

Покрив. Топлина. И дума блага.

И тогава ти ще си щастлив

с малко обич! Твоята награда.

Колко струват купища пари?

Може ли душата да се купи?

Стигат ли за всичките сълзи,

щом доброто между нас се счупи?

То е като чаша от кристал –

нежна, тънкостенна и чуплива.

Щом на другите добро си дал,

дните ти до край ще са щастливи!

Чаша вино. Хубава жена.

Хляб и сол. Запалена цигара.

Другото е само суета!

Празни думи. Фалш. Лъжа. Поквара!

[vprki]

Божидар Кунчев: Въпреки преживяното, Далчев намира живота

„Замисляйки тази книга, посветена на паметта му, исках да поместя в нея част от написаното за Далчев, за да се открои отн��во обликът му на изключителен творец, на световен поет, както основателно го нарече един чуждестранен литературовед”. Това пише проф. д-р Божидар Кунчев, съставител на книгата „Чудото на задните дворове – Книга за Атанас Далчев” (изд. „Рива”,2018).

Този текст във „въпреки.com” е от 3 август 2018 година. Публикуваме го отново по повод 120 годишнината от рождението на Атанас Далчев (12 юни 1904-17 януари 1978).

Изданието е прекрасно и като полиграфическо постижение, и като съдържание. Художник е Чавдар Гюзелев, редактор е Борис Христов, а в книгата са включени преводи на Далчев, споделено за Поета и посвещения от известни български творци, както и спомени, и разговори. А Божидар Кунчев пише още: „Изкушението да включа още и още от споделеното за него от страна на литературоведите, поетите и на онези, които са го познавали и обичали и като човек, бяха много. Разбираемо е, че трябваше да се огранича при подбора, но и това, на което се спрях като съставител, изтъква непреходното въздействие и актуалност на този поет, преводач и критик. Благодарен съм на живите и покойните, които присъстват в книгата със словото, анализите и спомените си. Преведената проза в тази книга (критика, есета и фрагменти) е публикувана в периодиката от двайсетте до първата половина на четиридесетте години. Тя е малка част от преводите на Далчев от споменатия период, които Радой Ралин бе издирил и замисляше да ги издаде в отделна книга, но проектът му остана неосъществен. Сега те се печатат за първи път след първоначалната им публикация. Проумял истината за човека с неговите светли и тъмни страни, намерил упование в пространствата на духовното и в онова чудо, възпято в „Задните дворове”, Атанас Далчев дава ориентирите към един живот, в който освен болката има и топлота и мъдрост”.

А на вътрешната страна на корицата са отпечатани част от думите на двама големи български творци – поета Иван Теофилов и писателя и публицист Георги Марков. Иван Теофилов пише: „Познанството си с Атанас Далчев считам за една от най-големите привилегии в живота си. А общуването с него – като най-висш дар.” И Георги Марков: „Нито за момент той не позволи на лепкавия фалш на епохата да проникне в свещеното му лоно. Нито за миг той не се ангажира с идеологическа търговия, с евтини делнични успехи. Той не написа нищо, с което да се възхити, преклони или подмаже на една власт, която беше враг на цялото му артистично кредо.” А ние публикуваме фрагмент от предговора към книгата за Атанас Далчев /1904 – 1978/ от Божидар Кунчев, озаглавен „Трудната благодат на поета”:

„Далчев винаги е обичал живота и сякаш за него се отнасят думите на Албер Камю, че „в привързаността на човека към живота има нещо по-силно от всички неприятности на света”. Той изпитва ужасите на живота през едно прокълнато столетие на отчуждението и насилията. Нали заради това бе написал, че „днес от желязо е света” („Човек бе сътворен от кал”). Но той открива „пътя към света“. Четейки „лист по лист“ онази тайнствена „книга на битието  („Кукувица“) , въпреки преживяното, той намира живота. Само че и занапред няма да го напуснат терзанията и тревогите му. Ето го значимото у Далчев, отколешното му знание, че въпреки всичко болката остава. Защото животът е „безсмисленост щастлива  („Задните дворове“) , но и необратимото ни  ч е з н е н е, изразено с толкова драматизъм в завършека на „Вечер“. А по-късно и със споделеното в стихотворението му „И сърцето най-сетне умира“. Намерил пътя към истинското, към спасяващото го в живота, Далчев ще остане до самия си край и с мисълта за безутешното в човешката участ. Такъв е парадоксът на болката, на тъгата ни, за който Чоран казва, че тъгата „ни привързва към света, колкото и ни откъсва от него“.

С пословичната си скромност той се бе нарекъл „автор на изречения”. Но тези „изречения” са просветленията, до които стигат само творци от неговия ранг. Преди много години Иван Пейчев ми бе споделил, че Ботев и Далчев са двете начала на поезията ни. Далчев бе научил за казаното и написал до един поет от провинцията: „За отношението на Иван Пейчев към поезията ми зная, той го е изповядвал и пред други и аз съм му дълбоко признателен за това. Но винаги съм се питал какво е привличало тоя чист романтик и бохема към един прозаичен човек – е, хайде да не скромничим, – към един човек, влюбен в прозата на живота. Сигурно това, което кара капитаните да мечтаят от време на време за брега”. Многозначителна е тази самохарактеристика. Дълбоко съдържателни са и признанията му, че е „приватен поет” и „метафизик в конкретното”. И в тях е пак истината за него, за облика му като творец и за спецификата на подстъпа му към човека и света.

Сътворил съдбата си, Атанас Далчев живя и твори с онази трудна благодат, споходила малцина в нашата литература… На опелото му в „Свети Седмочисленици” имаше много хора. Изпращахме Поета, заради когото и занапред ще я има опората за всеки, решил да премине през лабиринта на живота си с повече смисъл и достойнство”, написа Божидар Кунчев.

СЪДБА

И ти си бил дете (почти не вярваш),

и ти си имал къдри от злато;

застанал бос, на глас си разговарял

с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен

си хвърлял книжни лястовици сам

и си през счупени бутилки виждал

червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато

е крепнела невръстната душа,

играла е със палавия вятър

и е била сетра на вси неща?

Годините растат и те затварят,

и те зазиждат в твойта самота,

врази ти стават старите другари

и опустява медлено света.

1927 г.

ХУДОЖНИКЪТ И ВЯТЪРЪТ

                   на Иван Симеонов

Художникът искаше да нарисува вятъра,

 и рисуваше листа, които излизат лудо от

 пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше как се струи и проблясва тревата

 в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,

 и рисуваше облаци, пръснати в паническо

бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува вятъра,

 и виждаше винаги, че рисува друго.

1977 г.

P.S. на „въпреки.com”: Когато преди почти 11 години със Стефан Джамбазов (1951-2021) решихме да създадем Въпреки, много си говорихме за Атанас Далчев…С днешна дата не мога да кажа защо. А и Стефан го няма, за да ми припомни…А може би заради финала на „Молитва“ (1927):

Научи ме, господи велик,

да живея като всички хора. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

[dusheven-mrak]

Аз разбирам, че на тая възраст ви тресат хормоните, ама кога ще разберете, че ако връзката се върти главно около физическото удоволствие и тва е нещото, на което ви се крепят отношенията, значи нещо не е наред и не е великата любов, която държите всички да разберат, че сте открили.

Съгласявам се, че сексът е важен, ама чак пък толкова, че от тва да ви зависят изцяло отношенията и да ви е причината за скандали и за сдобряване, и ако не можеш да прекараш някакво време с някой, освен ако то не включва секс, ми се струва като гавра с любовта.

[bialpiper]

Заобиколени сме от професионални актьори

·

¿Не ви ли е писнало, от фалшивото държание на хората.... Е има много де, но конкретно говоря за едно, когато не са ви близки, не ви познават въобще, не се и опитват (или ако проявяват интерес, то е със една задна зла мисъл), и идват да ви разцелуват и прегръщат с една страст и ви се радват, ама все едно сте им най добрият приятел, душа близнак! И от вас какво се очаква?! Да ги напръскате с лют спрей, би отговорил адекватен човек. Защото душата ви пищи "Не ме пипай!". В повечето случаи реагираме с най неочакваната си физиономия, тъй като в момента не сме очаквали това да се случи и не сме имали време да реагираме, та приемаме това което ни се дава с почти уплашена усмивка. И не говоря за “прегърнах те без да искам”.

Дам. Не съм от хората които обичат да се прегръщат за щяло и нещяло с непознати. Особено с фалш. Имах една колежка която ми заяви "Ще те науча да прегръщаш.." и ме гушкаше веднъж/два пъти на ден като се очакваше да се отпусна и да се науча да ми харесва. Симпатяга мацка ама..зловещо баси; друга която ми сподели "Най-обичам да прегръщам хората които не обичат да бъдат прегръщани", и ти се хвърля на врата със засилка. Къде е логиката в това?? Всъщност повече от 1 човек ми го е споделял последното с подобна реакция. Тормоз... 

Шегата настрана, мисля че самата прегръдка значи много повече от това да се правиш на любезен шут. Тя трябва да бъде истинска винаги. Не ме разбирайте погрешно, мека душа съм и безусловно ръся любов на тези които обичам, и ме обичат истински. Ама хайде стига, има граници на дистанция според това колко близък си с някой и колко истински се държиш с него! 

Тъжно, но и понякога интересно, че даже и смешно, да наблюдаваш подобни изпълнения на "Шуши и Муши" които се срещат пред блока с целувки и прегръдки, и веднага щом се разделят започва тотален хейт към другата, чувствам се като разказвачът на приказка, заобиколен от актьори на пиесата "лицемерие". Няма лошо да сме в роля, всеки артист влиза в неговата собствена, някои просто не са се научили да си играят реалистично сценария че да им повярваме поне малко, особено ако имаш око да ги видиш. Пробвайте, забавно е да виждаш. Може би, голямата им надежда идва от там да се харесат на всички и да имат повече приятели, (макар това да не е начина, успяват някои) , особено когато човекът им отсреща обожава да го чешкат по гушката, и като извади едни зъбаци усмивка до луната, и рита с крачета от кеф колко му се мазнят. Разтапяща гледка. 

Та, и аз да се присъединя към трагикомедията,  поклон на добрите изпълнения, усмивка, браво 🌵

[elleemmanoelle]

l'appel du vide

това ме убива

усмивки

накриво

обноски

смях без душа

претъпкани стаи

пълни с живи тела

хвалби

комплименти

целувка по бузите

без допир

парфюм

*лек реверанс*

излизам

искам да бягам

от вас

от теб

подвластни 

на фалшиви закони

гниещи 

живи тела

СКАЧАМ

защото друго спасение няма

и докато падам

живея

и 

крещя от сърце

la mort est la liberté

[ti-da-vidish]

Всички сме фалшиви по един или друг начин.

[realjango]

Аз ли кой съм? Аз съм онзи с голямото сърце. Аз съм онзи, дето не спря да подава ръка, въпреки че вие плюехте по нея. Аз съм онзи, дето грешеше, но разбра какво е промяната. Аз съм онзи, дето обича еднократно и вечно. Аз съм онзи, дето мачкаше себе си за всеки. Аз съм онзи, дето остана най-истински от всички. А вие? Вие не цените.

[ladyschaoticmind]

ФАЛШ

Фалшът ли е новата мода?

Щото аз най-много мразя

фалшиви усмивки,

фалшиви обещания,

фалшиви приятели

и фалшиви любови.

Явно аз не разбирам от мода.

Не знам за вас.

- lady's

[thetrueprincetatwaspromised]

Безнадеждно

Боли. Боли и не спира.

По-добре щяло да стане.

Ще стане, но по-зле.

Всеки спомен ме убива.

Боли. Боли и не спира.

От фалш и обещания празни,

ножове в гръб забити.

Всяка мисъл ме убива.

Боли. Боли и не спира.

Изпълнен с празнота живот,

подобен на смърт.

Всяка секунда ме убива.

Боли. Боли, но ще спре.

Усмивката ти ще блести,

животът ще ти се ослади.

Слънцето отново ще изгрее

22:59 Пламен Пенчев 26.03.2022

[the-flight-of-the-phoenix]

"Енергията ви е съвършена. Има само един проблем – не слушате собствения си глас, а трябва да го правите. Не се обърквайте от други неща – следвайте собствените си чувства. Ако се чувствате щастлив, бъдете щастлив; не мислете за нищо друго. Ако се чувствате тъжен, бъдете тъжен; не мислете за другите, за техните очаквания. Вашата енергия тече по идеалния начин, но вие твърде много се съобразявате с другите, така че понякога се потискате, понякога сте псевдо-вие, неавтентични. Гледате в очите на другите и после се опитвате да изпълните тяхната представа за вас. Това е проблемът.

Никой не е тук, за да изпълнява нечии други очаквания. И човекът, който се опитва да изпълни очакванията на някой друг винаги ще бъде нещастен, защото няма да бъде верен на себе си. Той няма да уважава себе си, а да показваш неуважение към себе си е да показваш неуважение към бог. И наказанието е нещастие. Уважавай себе си. Това не означава да бъдеш груб с другите - просто означава да бъдеш мек към себе си. Бъди нежен към себе си.

Вие имате извънредна нужда да развиете чувство на нежност към себе си. Вие сте твърде деликатен към другите, но много строги към себе си. Това е нещо, на което всички сме научени, да бъдем строги съм себе си и внимателни с другите, което е абсолютна глупост. Ако не сте мек със себе си, мекотата към другите е просто шоу, представление, лицемерие. И няма да направи щастливи нито вас, нито другите, защото те ще разберат играта, особено тези, които са ви най-близки, тези които ви обичат винаги ще могат да прозрат играта. Вие ще бъдете фалшив и тях няма да ги удовлетворява вашият фалш, защото фалшът никога не е могъл да удовлетвори никого. За да бъдете наистина нежен и грижовен към другите, човек трябва първо да бъде нежен и грижовен към себе си. Ето къде не се справяте. Отпуснете се."

ОШО

[letmescreamalitbit]

Вече няма сълзи

Няма усмивки.

Няма лъжи.

Сега има тъга.

Има самота.

Има фалш.

[simonsmilee]

Съчетанието от думите „фалш“ и „честност“ бе пленително в този миг

[slimarka]

Ще се появят в живота ти хора, които ще успеят да те накарат да се откриеш изцяло и безотговорно.

Ще изконсумират доверието ти, ще те подчинят, и после ще се подиграят с твоята същност.

Не трябва да съжаляваш, че си се открила без фалш.. Когато обича истински, човек няма задни мисли.

Не за своето предадено доверие трябва да ти е мъчно, а за това, че този, който не го е оценил, е неспособен на взаимност.

А ти си си позволила, да се влюбиш в човек, който не е заслужил искреността ти.

Той може би никога, пред никой не е показвал своята същност, и така е лишил себе си от възможността да бъде обичан истински.

Всъщност... Събери самата себе си, и си тръгвай с гордост от живота на такива хора.

Способността да обичаме, е превилегия само на хората, които са готови да загубят частица от своето достойнство!