#предателство

[echetoua]

Имам много дупки в гърба,

Тежка тежест на бремето,

Поднесох вярност, дадох сърце,

А вместо това - мълчание, предателство.

[slimarka]

Изневярата не е проста грешка.

Грешка е, когато в момент на безгрижие слагаш сол вместо захар в сутрешното си кафе. Такава грешка е невинна, без намерение. Но изневярата... е умишлен, съзнателно направен избор, който носи със себе си болка и страдание.

Не целувай случайно някого. Всяка целувка е тих завет, размяна на обещания и емоции. Устни, които се срещат, предават повече, отколкото думите могат да изразят

Не гали по погрешка... Всяка ласка е стихотворение на душата, нежен и любвеобилен жест, предназначен да те утеши и сближи.

Не се озова в леглото с някого случайно. Интимността е танц на желанията, на близостта на душата и тялото, акт на дълбока уязвимост.

Не крийте съобщенията по погрешка. Всяко скрито послание е доказателство за лъжа, предателство на доверието, което така щедро дадено.

Не можеш да разбиеш душа по погрешка. Защото, когато наистина обичаш, избираш с цялото си същество да присъстваш, да бъдеш лоялен, да бъдеш честен. Истинската любов е фар в нощта, светилище, където сърцата се срещат и се свързват във вечен танц на вяра и преданост.

Когато изневеряваш, не грешиш... Избираш да предадеш и в този избор нараняваш не само този, когото обичаш, но и себе си. Губиш светлината, която носи истинската любов, губиш доверие и най-болезнено губиш шанса наистина да изживееш красотата на неопетнена любов.

[lora-ns-world]

,,Сребърните й бижута блестяха на светлината на слънцето.Той така и не разбираше защо носеше толкова много пръстени,по един почти на всеки пръст и гривни на ръцете си, но само едно бижу на врата си.Сребърно кръстче, блестящо на бледата й кожа. Той не й даде шанс да му разкаже че всеки пръстен и гривните на дясната й ръка са доказателства от всяко предателство, което е трябвало да я убие, но тя все пак е оцеляла."

Лора Н

[lorasfeelings]

Вчера ме попита защо е толкова сложно. Защо връз��ата ни е толкова объркваща, сложна и влудяваща. Тогава нямах думите, с които да опиша ситуацията. Това съм аз- сложна, влудяваща и в много моменти объркваща. Буря от емоции, които все още се уча да владея. Уча се да живея с детето в мен, което не знае какво е любов. Вярвах, че мога да мина през всичко сама, вярвах че ще се науча да канализирам отровните мисли и чувства, които всеки ден изпитвам. Както винаги грешах, защото всичко, от което имах нужда беше ти. Моят център, моят компас, който ме водеше. И когато ме болеше, аз поглеждах към теб и вече знаех, че всичко ще е наред. Тези дни, в които те нямаше, аз нямах компас трябваше да разчитам само на себе си. Което е невъзможно, защото аз нямам емоционалната сила да си помогна. Затова приех твоето отсъствие като предателство към малкото момиче, което живее в мен. То беше наранено, счупено и изоставено от най-важния човек за нея. Искам да си щастлив, да мечтаеш и да обичаш силно. Както аз те обичам, прости че искам от теб неща, от които те боли. Всичко ще е наред.

[lora-bez-qvorov]

Приятелите ми от училище бяха като инфектирана рана, много грозна, с кръв и гной и онази кафява коричка, която става с времето, и най-вече ядрото - една червена бездна на проблемът отвътре, която просто отказва да зарасне.

Като си тръгнах от тях, плаках все едно си отрязах ръката.

Сега всеки ден живея по-лесно. Истината е, че за да спреш порочния кръг на емоционално насилие, предателство и болест, трябва да стиснеш очи и да ампутираш наведнъж цялата ръка, която още те държи за тях.

Когато ножът засече до кокала, стискаш със зъби виковете. Тогава вече няма сълзи, просто онази агония, която те изпълва със съмнение, защо въобще го правиш. Идва и подранила носталгията, за всички пъти, когато сте държали ръце, сякаш от мъка по това, което е било.

Спомни си, защо го правиш.

И натисни силно. Струва си, защото после ще имаш удоволствието да си тръгнеш. Когато се върнеш да гледаш назад, порочния кръг си стои и си е все същия - порочен. Разликата е, че ти вече не се държиш за ръце с тези хора.

Ръката я няма, няма я и по��варата.

[witheringflowerofdreams]

Не мисля че съм истиннa когато пиша,

опитвам се да изразя себе си, а ти

който си моя Любов,

мислиш че съм чудо в литературата.

Но преди писането, стойност имат ръцете ми,

очите ми,

сърцето ми

и дори отчаянието ми.

И когато пиша всичко е завършено,

моето тяло е написало вече своето извинение

и дори своето предателство,

и ако ти не д��коснеш тялото ми,

никога няма да ��рочетеш римите ми.

Има хора, които в човешката си книга

имат само три страници

и не искат да ги разлистят,

но аз, откакто ме обичаш,

написах страници пълни с възхвала на

болката ми

...защото не мога да те имам...

Алда Мерини

превод: Надежда Тошкова

[vasetovp]

Знаете ли коя е болестта на 21-и век? Липсата на любов. Всеки век си има по една болест. Която разяжда, убива и унищожава всичко по пътя си. Е, ние сме избрали да се родим точно в най-страшната. Най-безмилостната и най-жестоката. Хората в този век носим усмивките си отлично, докато отвътре гнием и се гърчим като стари, покрити с мухъл ябълки. И въпреки че масата от нас сме финансово осигурени и можем да си позволим дискотеки, забавления, почивки и пътувания, покрив над главите си, храна и вода, възможността да се зарадваме на тези привилегии изчезва. Бяга с триста. Изпарява се, няма я. Защото сме мъртви. Отвътре. Уморени сме от поредната несполучлива връзка, от стотното предателство поред, от сълзите, от болката, която ни гложди и най-вече от хората, които са всичко, ала не и човеци. Хората, в които няма капка състрадание, емоция, доброта, лоялност и още куп други нормални за едно здраво същество качества. И старците, в които ще се превърнем след години, ще са кръвожадни зверове, които пък ще са отгледали други кръвожадни зверове. А за изключенията от нас, които ще срещнат истинската любов и ще създадат стабилно семейство, желая ви да го предадете на поне малка част от следващото поколение. За да се знае и помни, че е имало едно време нещо, което не се е купувало с пари, но е струвало всичките пари на света.

[moution]

Предателство.

Уби всичко,в което някога вярвах и се надявах за нас.

Ако това ти беше целта и искаше да порасна,значи успя.

[ragazzatriste056]

Любовта ли...в днешно време не е ли илюзия.Чувство което едни кара да се чувстват добре,а други-зле.Кой поставя правила,рамки качества на любовта?Кой казва кое е любов и кое не е ?!Родителите ни учат да обичаме и да не търсим нищо в замяна ,а дали е правилно това?Не трябва ли да е взаимно...не трябва ли да виждаш в отсрещната страна същото каквото и от твоя...защо е грешно да чакаш нещо в замяна ,защо е грешно да искаш да получиш същото което даваш? Защо,защо,защо...все въпроси на които не могат родителите да отговорят.Колко пъти сме чували"Любовта е най-хубавото чувство,което можеш да изпиташ" ,а само мен ли ме е боляло от любов,само моите сълзи ли са текли заради прословутото прекрасно чувство?Това прави ли любовта хубава? Аз не мисля.Само аз ли свързвам сближаването с болка,с предателство,с нараняване ?!Душата ни копнее за любов ,а съзнанието ни бяга от нея.Днешната любов боли.Днешната любов наранява.Днешната любов ни кара да бягаме от нея,да се пазим.Защо тогава живеем в лъжа ,лъжата на родителите,на обществото? Нима да стоиш пребит в ъгъла и да плачеш е любов? Или да се молиш за милост е любов? Мисля ,че част от родителите ,са ни показвали ,че от любовта само боли...Че трябва да се вярва на действия ,а не на думи...Че от най-близките хора ,се получава само болка...По-добре и от живота,са ме научили родителите,че от любими хора най боли...Плачейки от болка ,от страх ,чакаща топла прегръдка,целувка по челото...мисля че там някъде най-много се залъгвах,че съм обичана и продължавам и до днес...Иска ми се ,знаейки че няма как.

Из една емоционална буря

Поздрав за мама

[earlgreydarkchocolate]

Дори не става дума

за предателство към себе си.

Дори не става дума за предателство

към живите единствено

или единствено към мъртвите

(понеже даже те предупредиха).

Не мога да се срещна с теб, любов.

И не защото си изгубен град,

език изчезнал,

религия, която ти отнемат

ведно с дома и със земята.

Не става дума за това.

Не става дума, че те няма,

че никога не те е имало,

че просто те измислих като песен,

която се нужда��ше от тяло,

и тяло се намери за целта,

и после всичко стана само тяло.

Не става дума за това.

Не мога да се срещна с теб, любов.

Защото копието в ръката ми

насочено е срещу всичко твое.

Защото на това поле,

в жестоката ни битка,

в епичната борба,

в която сме на два различни фронта,

ще бъдеш само ти

или ще бъда аз накрая.

Единият в крайна сметка ще отсъства,

прегазен от коне и колесници,

разтворен вечно в тъмни пепелища,

забравен и от свои,

и от чужди,

оплакан от нещастни оцелели

в безкрайната война на двама луди.

Аз няма да загубя този път.

И аз изобщо няма да загубя.

#tbсекс

~ Вайръл поезия за секс и драма.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Даването, като Модус вивенди

Ще започна да говоря за впечатленията си, за чувствата, които породиха стиховете на Нели Горанова у мен с последното стихотворение от книгата ѝ „Като тиха въздишка. Поезия“, издание на Colibri, „Верую“:

По мъжки всички удари понасям,

закърпвам неспокойни рани,….

Давам ли, не ща да пресмятам,

губя ли – не съжалявам.

Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

Мисля, че в тези кратки строфи е закодирано всичко, което Нели Горанова ни споделя в последната си книга, събрала само 25 стихотворения. Тя е поетеса, която показва само най-добрите си творби. Явно е от творците, които не искат да оставят талаш след себе си.

И това „мъжко момиче“ има един начин на живот /Модус вивенди/ – способността да даваш. А дава този, който е щедър и, който има какво да дава душевно. Последният стих от това стихотворение ми напомня шансона на Едит Пиаф „Не, за нищо не съжалявам“.

Нели Горанова е богат душевно човек. Човек, който се раздава и обича да прави другите щастливи. И с това тя ме спечели завинаги.

Темите в стиховете на Нели Горанова са любовта, приятелството, детството, сезоните, завръщането у дома. Дори и нелицеприятните: омраза, предателство. Дори и меланхолните: „Звън от самота“, „Като тиха въздишка“, „Момиче за сбогом“. Всички тези състояния, части, всичко това са ролите на нашия Аз ( Self). Всичко това, събрано, ни прави цялостни.

Но доминиращо е любовното чувство с всички свои нюанси. И си мисля, че за да се осмелиш да пишеш за любовта, при всичко, което досега в литературата е изписано да възпява любовните трепети, значи си убеден, че имаш какво ново да кажеш.

Башлар казва, че най-истинската литература е поезията, защото тя ни говори с гласа на поета за самия себе си, а не се нуждае от сладкодумието на чужди съдби. И тук, в поезията на Нели Горанова е така – заглавията на стиховете ѝ са ударни, кратки, казващи всичко: „Сърце“, „Копнеж“, „Студено“, „Предателство“, „Проклятие“…

Нели Горанова /л/ при представянето на книгата ѝ в СГХГ

Любовта, знае се, е една неизбродима Вселена и поетесата ни я превежда през това, което ни прави живи– туптящото сърце. То ни е най-верният приятел до края. Затова Нели Горанова ще се обърне към сърцето с най съкровените молби:

Не препускай тревожно, сърце…

…

Не замирай във спазъм, сърце,

щом дочуеш на спомена крясъка…

…

Не залъгвай душата, сърце…

….

Ще се скитаме с тебе, сърце –

всички пътища водят до Кръста..

                               / „Сърце“/

Да, всички изкачваме своята Голгота, понесли в неистови усилия Кръста си.

Метафорите  в поезията на Нели Горанова се отличават с една много премерена конкретност, предметност, с което авторката е продължител на класическите образци в нашата поезия. В любовната поезия всички само може да се учим от Добри Жотев и Нели Горанова може би е школувана от него.

В книгата има и едно стихотворение, което авторката посвещава на куклата си от детството. У всяка жена до края винаги живее и едно малко момиче. А играта с куклите е нейната репетиция за живота, като възрастен. Момичето расте в тази кукленска вселена и се учи как се става жена – не само в либидно отношение, но и как се пораства, за да се идентифицираш с майката и да търсиш по-късно своя принц, по подобие на баща си – първия мъж, когото виждаш в живота си.

Нели Горанова

Чудесни са тези дълбоко стаени позабравени чувства от детството, когато сме най-близо до Несъзнаваното, с които ще се обърне Нели Горанова към символа на своето детство, защото всичко е кодирано в детството ни. Тези кукли са нашите помощници в порастването. Не  са ни давали толкова обич и подкрепа. Защото, ако на дете��о не му е достигала обич в детството, то очаква тези дефицити да се репарират от реалността навън. А това не винаги става. Затова са толкова силни тези думи към старата кукла и толкова дълбоко подплатени психологически:

Прегърни ме с ръцете си силни,

целуни ме и пак ме помилвай.

Ти си моето минало свято,

Всичко друго е тъй непознато…

                    /„Старата кукла“/

На всеотдайността на чувството, на обсебващата те любов, на лудостта и страстта Нели Горанова посвещава едни от най-добрите си стихове:

Заради нощите с тебе,

безсрамно разголена, боса,

излагах страстта си на показ –

скитница зла, дългокоса.

…

върху жарава танцувах

и от сълзите си пиех.

…

най-скъпата гордост захвърлих

защото поисках да страдам.

                 /“Заради нощите с теб“/

Тази излязла от мита нестинарка, изконна и наред с това съвременна, не се побоява да стъпи върху жаравата, не се побоява мазохистично да се хвърли в страданието. Фройд винаги е твърдял, че жената е  склонна към мазохизъм и дори в края на живота си е казвал, че не знае какво е жената – малко иронично добавя: „Обърнете се за това към поетите или изчакайте науката да натрупа още познания“.

Жената в стиховете на Нели Горанова е всичко това – неразгадаема, но и всеотдайна.

Затова поетесата и убедено, и смирено, и наред с това гордо в последното свое стихотворение „Верую“ ще каже:

Давам ли – не ща да пресмятам,

Губя ли – не съжалявам.

Харесах и този априори изразен оптимизъм у Нели Горанова, който ѝ дава сили да върви напред, въпреки раните:

„ако обидата наистина горчи

и парят сълзите в очите,

…….

Спомни си колко хубав е мигът

и как в гърдите блика радост,

….

                / „Ако внезапно…“/

Кристина Белчева /л/ и Нели Горанова /д/ на поетичната книга „Като тиха въздишка. Поезия“ в СГХГ

Една жена е станала силна, защото не е имала друг изход и тя ще се изправи след дъното толкова пъти, колкото е нужно.

Допада ми и умението на Нели Горанова да назовава нещата от живота с истинските им имена, без изказът ѝ да губи от поетичността, деликатността и нежния полъх.

За стойността на тази така талантливо написана книга, допринасят и великолепните илюстрации на  Бояна Петкова. Книга – една тиха въздишка – сред динамичното ни всекидневие, която ни спира за миг и ни напомня, че богатството на чувството любов ни прави по-човеци.≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: личен архив, ArtSofia

[slimarka]

"Със сигурност има много по-красиви жени от мен, много по-умни, много по-забaвни ... Никога не съм била със самочувствието, че съм най-добрата...

Има едно нещо обаче, което съм усъвършенствала идеално - това е падането!

Падала съм по всевъзможни начини. Удряла съм дъното толкова много пъти, че вече съм открила и лековитото свойство на калта там. Падала съм от гордост, от предателство, от невнимание, по принуда, от доверчивост, от добрина... И повярвайте, това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Подобна благословия не е отредена на всеки!

Защото ако си паднал долу, значи преди това си бил горе .

А, ако си паднал много пъти , значи все пак си достатъчно силен - да се изправиш и покатериш отново... и отново!...

Значи си достатъчно силен – да живееш живота си "❤

[kanskes-blog]

"Kära Agnes"

ordlista

SUBSTANTIV

• ett knippe - лъч, сноп

• ett åliggande - задължение

• en skärpa - острота, фокус

• ett adelsmärke - отличителна черта

• en mattighet - безсилие

• ett uppträdande - поведение

• en välkomstgåva - подарък за добре дошъл

• ett räcke - парапет

• en rökgång - димоотвод

• en spricka - пукнатина

• en fläta - плитка

• en narr - шут, клоун

• en meningsskiljaktighet - разногласие

• ett förräderi - предателство

• en futtighet - дребнавост

• en feghet - малодушие

• en presenning - брезент

• en spade - лопата

• en vånda агония

VERB

• att släpa med NGN - повличам, довличам

• att avhålla sig från att + INF - въздържам се да

• att ta miste (på) - греша, бъркам

• att sacka efter - изоставам

• att överlista - надхитрявам

• att försumma - пренебрегвам

• att ta under övervägande - взимам предвид

• att förtydliga - уточнявам

• att hysa - тая

• att utplåna - заличавам

ADJEKTIV

• skev - накриво [=sned]

• allmängiltig - som gäller utan in­skränkning

• avtrubbad - притъпен

• uppriven - разкъсан

• medfödd - вроден

• omhuldad - съкровен, пазен, ценен

• gedigen - солиден

• fånig - нелеп, абсурден

• finurlig - умен, изобретателен, in­riktad på att komma på små­listiga lösningar på problem

• godtrogen - лековерен

• mångordig - многословен

• godtagbar - приемлив

• bevuxen - обрасъл (с растения)

• osedvanlig - необичаен

• iögonenfallande - забележителен

• fiffig - изящен

• maktlysten - властолюбив

Uttryck

• utan mankemang - безпроблемно

• såvitt jag kan minnas - доколкото си спомням

• att sopa NGT under mattan - замитам под килима

• att vara förstoppad - имам запек

• i ärlighetens namn - в интерес на истината

• att hålla någon för frånstötande - смятам някого за твърде отблъскващ

• att hålla huvudet kallt - запазвам хладнокръвие

• att dras ner i känslans malströmmar - да се завлечеш във водовъртежа на емоциите

• ställa sig till förfogande för - предоставям се за

• utsläppt hår - пусната коса

• värvidlag - в тази връзка

[biserstoilov]

Казват, че най-святата любов е всеопрощаващата. Тази, която може да прости и най-голямото предателство. Не мисля, че това е любов. За да простиш, трябва преди това да хвърлиш вина върху човека. Направиш ли го - значи си престанал да обичаш. Любовта не обвинява и няма какво да прощава.

[supernaturemoviesalmond]

Жълто

Докато обичайно жълтото се свързва с енергия и щастие, във Франция то носи смисъла на завист и предателство. В Китай всичко порнографско е считано за „жълто“, а в Африка и Тайланд жълтото е символ на висок социален или кралски статус.

Лилаво

На Запад лилавото се смята за кралски цвят и се свързва с духовността. В Бразилия и Тайланд обаче цветът е символ на траур.

Бяло

Традиционно на Запад белият цвят се свързва с чистотата и невинността. Бяла булчинска рокля, бебетата, повити в бели пелени и одеяла.

В Китай, Корея и някои други азиатски страни белият цвят е символ на смърт, траур, лош късмет и обичайно се носи на погребения.

Черно

Американците виждат цвета като елегантен. В повечето страни той се счита за суров и отблъскващ, свързващ се с траур и погребения.

В Африка обаче цветът се приема за символ на зрялост и мъжественост.

Синьо

И докато, ако на Запад направите „бейби шауър“ или бебешко парти и синята торта би показала, че бъдещата майка очаква момче, в Китай това би означавало, че очаква момиче. За разлика от преобладаващото възприятие, че синьото е мъжки цвят, китайците го свързват с женственост.

Розово

Свързваме го със сладкиши, бебенца момиченца и кукли Барби. В Латинска Америка много сгради са в розово и затова цветът символизира архитектурата. В Китай пък до неотдавна изобщо не са познавали цвета, преди той да бъде донесен от западната култура. Затова и той се нарича „чуждия цвят“ от китайците.