#добре дошъл в лудостта ми

[metanoiaxxxx]

Студено ми е на душата, ела я стопли.

М.

[metanoiaxxxx]

Казват, че времето лекува всичко, но ти бъди нащрек тъй като само времето може би не е достатъчно. Онова, което наистина помага, е какво правиш с времето.

[metanoiaxxxx]

Ела на себе си, чакам те там.

[metanoiaxxxx]

С цялото си сърце залагам на нас.

Но ако ме принудиш да избирам

между теб и мен,

ще избера…себе си.

[metanoiaxxxx]

Знаете ли, доста трудно разбрах, че хората, които най-много се усмихват са най-тъжни. Преди това ме дразнеше, не вярвах на такива хора, докато не станах една от тях.

М.

[metanoiaxxxx]

Хич не обичам две неща: пълни пепелници и празни хора. Миришат на загубено време.

[metanoiaxxxx]

Няма как да се разбереш с човек, който не вижда проблем в държанието си.

[metanoiaxxxx]

От малка съм твърдяла “ убий ги с доброта “ и до ден днешен го правя, но единствено себе си убивам със собствената си доброта.

М.

[metanoiaxxxx]

И все пак, ако заради обусловеността от собствената си история някой избере робството, тогава свободен човек ли е или роб?

Това е вечният парадокс на свободата. Може ли да СЕ ИЗБИРА да не се избира?

[metanoiaxxxx]

Ако човек иска да открие кой е, трябва да изпитва любов към самият себе си - същата любов за която говори Жан-Жак Русо. А за да я почуства най-пълноценно, човек трябва ��стински да се познава.

[metanoiaxxxx]

Страхът от страха може да ни накара да станем толкова предпазливи, че никога да не ни позволи да живеем живота, който искаме.

[metanoiaxxxx]

Спри да имаш шибани очаквания, просто спри.

[metanoiaxxxx]

Много хора бъркат свикването с любов. А всъщност няма нищо общо, защото когато свикваш ти обсебваш човка задушаваш го както задушаваш себе си от дима на всяка изпушена цигара, мислейки си, че го обичаш а всъщост ти просто си свикнала с него , както с цигарата. Не я обичаш, но и не можеш без нея.

М.

[metanoiaxxxx]

Тялото ми е поезия.

Писана в неделя.

Докосвай го,

сякаш си я писал ти.

[metanoiaxxxx]

Може би краят на любовта идва с примирието.Когато при мисълта, че някой може да е чужд, просто вдигаш рамене и си казваш:

“ нищо “

[metanoiaxxxx]

Боим се, че дадено чувство може да ни завладее и никога да не ни успокои, но всъщност чувството иска да е преживяно и приключено.