just-chilling-killing-ralives

[just-chilling-killing-ralives]

Мъжките момичета си тръгват, без да обясняват много. Вече са казали нужното.

Когато е трябвало.

Когато е можело.

Когато е било поправимо. Когато е имало смисъл. Когато е имало надежда.

Мъжките момичета не правят драми.

Няма да крещят (не, че не могат).

Няма да блъскат врати.

Няма да те унижат.

Няма да те смалят.

Ще напишат с пръст по гърба ти писмо.

И то ще казва само "Тръгвам."

Ще оставят послеписа

на съвестта ти...

а повярвай, съвестта пише дълго.

Неуморно.

Тежко.

Без смекчаващи вината обстоятелства.

Без цензура...

Мъжките момичета са онези, които правят от момчето- мъж. Правят от страхливеца- мъжкар. Правят от Егото - Любов.

И често, твърде често, правят всичко това на тръгване.

Това е цената, която някой ще плати.

Това е цената, която и двамата ще платят.

За да има УТРЕ, което знае да цени.

Навреме. <3

М.

[just-chilling-killing-ralives]

[just-chilling-killing-ralives]

Довери се на този, който може да види нещата в теб: тъгата зад усмивката ти, любовта зад гнева ти и смисъла зад мълчанието.

У. Шекспир

[just-chilling-killing-ralives]

Не мога да ви понасям, честно.

[just-chilling-killing-ralives]

Защо страдаме за хора, на които не им пука за нас...?!?!?

[just-chilling-killing-ralives]

“Човек, който не осъзнава и не признава грешките си, не заслужава прошка.”

— Аз

[just-chilling-killing-ralives]

“Предполагам, просто всички чакаме човек който да ни докаже, че все още си заслужава да вярваме в хората.”

— Дарина Германова

[just-chilling-killing-ralives]

Каква ирония и бъркотия само.

Бяга от всички.

Не допуска никого.

Не обича някой да я докосва дори.

А има едни ръце,в които сама се предава.

[just-chilling-killing-ralives]

Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество. Луд съм.

С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам към нея и я прегръщам все едно ще ми я вземе някой всеки момент…

- Сладур, искаш ли по още една чаша?

- Мм… да.

Когато ме погледне с този поглед пълен със щастие и любов, забравям къде съм. Толкова е моя, че ме е яд, задето не я заслужавам. И си викам, как може бе, човек? Как може да я изпуснеш? Да е толкова твоя, по-твоя от всяка друга, която си имал и нямал, и ти да я оставиш сама… 

За човека, който я изпусна и заради неговите грешки се запознах с нея. Ще пием. Наздраве!

[just-chilling-killing-ralives]

Да ми го беше казал някой малко по-рано обаче...

“Не вярвай на хора, които ти споделят чужди тайни.”

—

[just-chilling-killing-ralives]

yikes 🙈

I be like “communication is key ” then ignore everyone

[just-chilling-killing-ralives]

[just-chilling-killing-ralives]

“Предпочитам истината да ме удари в лицето, отколкото лъжата да ми гали сърцето.”

—

[just-chilling-killing-ralives]

I want to be in love but I don’t think I deserve it.

[just-chilling-killing-ralives]

“-какво правиш, когато някой ти каже, че не ставаш? -ставам.”

— (via love-you-in-the-dark)

[just-chilling-killing-ralives]

“Не плача, защото ме нарани, а защото знам, че няма да мога да му го простя.”

—

[just-chilling-killing-ralives]

“Простих много неща…не само днес. Простих на хора,които не заслужаваха. Простих неща,които не вярвах,че ще простя. И се научих на много от грешките,които аз имах нужда някой да ми прости. За съжаление не успях да простя няколко неща…на хората,че ме лъжеха,когато вярвах най-много. На времето,че лети толкова бързо и че в един момент може някой да стои до теб,а в следващия да изчезне… Неможах да простя и на разстоянието,че безмилостно ме дели от хора,които обичам твърде силно. Не простих на болката,че отказа да напусне,места на които отдавна вече е излишна. Не намерих начин да простя и на слабостта,че се появява,когато ми е нужна единствено сила… Немога да простя и на хората..и най-близките ми,които не разбраха това….”

—